Според мен има нещо дълбоко погрешно в това да сключиш брак, за да "поемеш задължения". Кои са тези задължения, които не можеш да поемеш без брак. И кои са правата, които нямаш поради липса на брак?
Наистина ли питаш?
- Публикувана: 23 дек. 2010, 12:37 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2011, 18:40 ч.
Предложението за брак - не се случва на всяка
Според мен има нещо дълбоко погрешно в това да сключиш брак, за да "поемеш задължения". Кои са тези задължения, които не можеш да поемеш без брак. И кои са правата, които нямаш поради липса на брак?
Наистина ли питаш?
Yulichka-Благодаря!
Наистина вярвам,че някои неща е хубаво да се случват по определен начин и колкото и ексцентрична да съм на моменти, съм и толкова старомодна за други.
И не ми се е искало да съм омъжена,само ,защото така се правело или ,че бебето е на път.
Затова и питах тук защо хората се решават на брак след като жената вече е бременна, а не преди това?
Агенцията ,която ни организираше сватбата водила статистика и се оказа,че 89 % от булките вече са бременни и на мен ми казаха,че съм избрала добър момент,когато не ми личи
и се учудиха много ,че не съм бременна,което ме накара да се замисля защо аджеба се женят хората след като всичко вече е факт?
Какво кара хората да предложат тогава,а не преди това?
Наистина вярвам,че някои неща е хубаво да се случват по определен начин и колкото и ексцентрична да съм на моменти, съм и толкова старомодна за други.
И не ми се е искало да съм омъжена,само ,защото така се правело или ,че бебето е на път.
Затова и питах тук защо хората се решават на брак след като жената вече е бременна, а не преди това?
Агенцията ,която ни организираше сватбата водила статистика и се оказа,че 89 % от булките вече са бременни и на мен ми казаха,че съм избрала добър момент,когато не ми личи
и се учудиха много ,че не съм бременна,което ме накара да се замисля защо аджеба се женят хората след като всичко вече е факт?
Какво кара хората да предложат тогава,а не преди това?
Ха, ха, наистина е така това с корема! Ние се женихме преди... шестнайсет години, тогава хората бяха все пак по-консервативни. Но на сватбата се скъсаха да ме питат дали съм бременна и затова се женим. Каквоо толкова странно виждаха в това, че се женим за удоволствие, защото така искаме, а не защото трябва!
Ха, ха, наистина е така това с корема! Ние се женихме преди... шестнайсет години, тогава хората бяха все пак по-консервативни. Но на сватбата се скъсаха да ме питат дали съм бременна и затова се женим. Каквоо толкова странно виждаха в това, че се женим за удоволствие, защото така искаме, а не защото трябва!
Лично за мен би било обидно да се оженя бременна или да ми предложат брак, защото съм забременяла. Някак ще се срамувам с корема на сватбата. Не знам, но ми изглежда някак като принуда. Така и така сте решили да се жените - нужно ли е да се забременява преди това - някак съвсем логично се стига до въпроса: "Ами ако не беше забременяла, щеше ли да се омъжиш?" или "Ако не беше забременяла, щеше ли да се ожени мъжът ти за теб?"
Подчертавам, че така изглежда в моите очи
Аз не държа на брака изобщо. Харесва ми идеята, може би някога ще се омъжа, кой знае... 
Но не бих го направила, защото съм бременна и сакън - да не се роди детето незаконно и какво ще кажат хората. 
Подчертавам, че така изглежда в моите очи
Аз не държа на брака изобщо. Харесва ми идеята, може би някога ще се омъжа, кой знае... Но не бих го направила, защото съм бременна и сакън - да не се роди детето незаконно и какво ще кажат хората. Лично за мен би било обидно да се оженя бременна или да ми предложат брак, защото съм забременяла. Някак ще се срамувам с корема на сватбата. Не знам, но ми изглежда някак като принуда. Така и така сте решили да се жените - нужно ли е да се забременява преди това - някак съвсем логично се стига до въпроса: "Ами ако не беше забременяла, щеше ли да се омъжиш?" или "Ако не беше забременяла, щеше ли да се ожени мъжът ти за теб?"
Подчертавам, че така изглежда в моите очи Аз не държа на брака изобщо. Харесва ми идеята, може би някога ще се омъжа, кой знае... Но не бих го направила, защото съм бременна и сакън - да не се роди детето незаконно и какво ще кажат хората.
Подчертавам, че така изглежда в моите очи
Аз не държа на брака изобщо. Харесва ми идеята, може би някога ще се омъжа, кой знае... Но не бих го направила, защото съм бременна и сакън - да не се роди детето незаконно и какво ще кажат хората.
Де да знам, може би наистина обществото смята, че децата родени в брак са с по-висок обществен статус от тези при свободно съжителство - би било логично да е така, щом майка им е с по-нисък обществен статут спрямо омъжената жена.
Аз лично разбирам тези, които се женят бременни - аз също бих се оженила само при наличието на дете, иначе за какво. Семейството е за да се отгледат деца.
Аз лично разбирам тези, които се женят бременни - аз също бих се оженила само при наличието на дете, иначе за какво. Семейството е за да се отгледат деца.
Де да знам, може би наистина обществото смята, че децата родени в брак са с по-висок обществен статус от тези при свободно съжителство - би било логично да е така, щом майка им е с по-нисък обществен статут спрямо омъжената жена.
Сигурно е така, защото статуса е много важен - той храни, той облича, той те прави обичан...
Ирис, ти пък... Ако децата носят името на баща си, обществения им статус си е съвсем нормален. 
Навремето свекърва ми много настояваше да се оженим. Даже фасони правеше и директно ме попита защо искам децата ми да са незаконни. Отговорих и въобще да не се тревожи, защото децата ми ще са напълно законни. Тя, милата, въобще не знаеше, че е възможно децата да носят името на баща си без да е бракуван с майка им.
Навремето свекърва ми много настояваше да се оженим. Даже фасони правеше и директно ме попита защо искам децата ми да са незаконни. Отговорих и въобще да не се тревожи, защото децата ми ще са напълно законни. Тя, милата, въобще не знаеше, че е възможно децата да носят името на баща си без да е бракуван с майка им.
За другите не знам, мога да кажа как аз се оказах бременна на сватбата. Не, че не си мислех че аз в никой случай няма да се омъжа бременна, ама това бе един от уроците да не се заричам за нищо, че не знаеш утре как ще се стекат обстоятелствата.
Та преложението за брак бе през септември - романтика, вечеря на свещи, падане на колене, предложение в стихове, изготвяне на планове. А план-графика бе сватбата през май /дори и дата избрахме/, юли на море /нещо като меден месец, макар и доста след сватбата, ама не исках да е прекалено топло на церемонията, защото исках да е отвън, нито прекалено студено/ и там да не вземаме презервативи и да започнем с правенето на наследника. Е, да ама ноември ми дойде, слабо, болезнено и 10 дни забрави да спре. Гинеколога каза - честито имате бебче, желано ли е, да го задържаме ли или какво да правим. Ами сега? Бебето е желано, но не е планирано точно за сега. А и сме се пазили, е един ден единия презерватив бе празен, макар и здрав /проверен, не изпускаше от никъде/, а по сметки не би трябвало да съм в овулация, след 3 дни трябваше да ми дойде цикъла. И дойде, ама по описания начин. И се започна - планове, сметки, какво да правим и как да го правим. Отложихме ги за след 10 дни, когато трябваше да се види има ли сърдечна дейност и дали ще спре кръвотечението след назначеното лечение. Сърце не ми даваше да направя аборт, само защото бебето е избързало с 9 месеца за своята поява. Ами ако нещо се объркаше? А колко бях притеснена дали изобщо ще успея да го задържа, дали ще е здраво. А сватбата се оказа, че може да се организира и за един месец, ама вече бяхме нагласили и изпратили поканите за датата преди всичко това да се случи. След 10 дни кръвотечението бе спряло, имаше сърдечна дейност и бях щастлива въпреки променените ми планове. Само се притеснявах освен как ще протече бременността и дали ще издържи на сватбата. Наложи се и да лежа в болница, че бъбреците ми нещо се разсърдиха, а сватбата наближаваше. За щастие ме изписаха седмица преди нея, но пак за по-голямата част от последните детайли разчитах на съпруга си и на родителите, че аз трябваше да пазя леглото. Яд ме беше, че свекъра бе донесъл специално вино селекция за сватбата на сина си, а баща ми 15 годишна ракия, а аз не можех да опитам от тях, но пък ми запазиха по една бутилка за мен и ги опитах няколко месеца след като родих.
Та преложението за брак бе през септември - романтика, вечеря на свещи, падане на колене, предложение в стихове, изготвяне на планове. А план-графика бе сватбата през май /дори и дата избрахме/, юли на море /нещо като меден месец, макар и доста след сватбата, ама не исках да е прекалено топло на церемонията, защото исках да е отвън, нито прекалено студено/ и там да не вземаме презервативи и да започнем с правенето на наследника. Е, да ама ноември ми дойде, слабо, болезнено и 10 дни забрави да спре. Гинеколога каза - честито имате бебче, желано ли е, да го задържаме ли или какво да правим. Ами сега? Бебето е желано, но не е планирано точно за сега. А и сме се пазили, е един ден единия презерватив бе празен, макар и здрав /проверен, не изпускаше от никъде/, а по сметки не би трябвало да съм в овулация, след 3 дни трябваше да ми дойде цикъла. И дойде, ама по описания начин. И се започна - планове, сметки, какво да правим и как да го правим. Отложихме ги за след 10 дни, когато трябваше да се види има ли сърдечна дейност и дали ще спре кръвотечението след назначеното лечение. Сърце не ми даваше да направя аборт, само защото бебето е избързало с 9 месеца за своята поява. Ами ако нещо се объркаше? А колко бях притеснена дали изобщо ще успея да го задържа, дали ще е здраво. А сватбата се оказа, че може да се организира и за един месец, ама вече бяхме нагласили и изпратили поканите за датата преди всичко това да се случи. След 10 дни кръвотечението бе спряло, имаше сърдечна дейност и бях щастлива въпреки променените ми планове. Само се притеснявах освен как ще протече бременността и дали ще издържи на сватбата. Наложи се и да лежа в болница, че бъбреците ми нещо се разсърдиха, а сватбата наближаваше. За щастие ме изписаха седмица преди нея, но пак за по-голямата част от последните детайли разчитах на съпруга си и на родителите, че аз трябваше да пазя леглото. Яд ме беше, че свекъра бе донесъл специално вино селекция за сватбата на сина си, а баща ми 15 годишна ракия, а аз не можех да опитам от тях, но пък ми запазиха по една бутилка за мен и ги опитах няколко месеца след като родих.
Аз лично разбирам тези, които се женят бременни - аз също бих се оженила само при наличието на дете, иначе за какво. Семейството е за да се отгледат деца.
И ако липсват казваш, всеки по пътя си ?За мен семейството започва с мъжа и жената, а децата са едва след това, евентуално....
Аз лично разбирам тези, които се женят бременни - аз също бих се оженила само при наличието на дете, иначе за какво. Семейството е за да се отгледат деца.
И ако липсват казваш, всеки по пътя си ?Що всеки? Индивидуално си е. Затова съм написала "аз лично".
Аз лично разбирам тези, които се женят бременни - аз също бих се оженила само при наличието на дете, иначе за какво. Семейството е за да се отгледат деца.
И ако липсват казваш, всеки по пътя си ?Що всеки? Индивидуално си е. Затова съм написала "аз лично".
Ти май не знаеш какво значи изразът "всеки по пътя си" и не разбираш какво те пита MIK
Препоръчани теми