Не виждам противопоставяне! Въпросът не е или брак, или любов, а щом има любов и уважение, планове за съвместен живот и деца, да има и брак! Защо да не ми предложи да се оженим, щом иска да гледаме деца и семейство заедно? Или за него ще е толкова голяма жертва едно предложение? Ами, ако му е толкова трудно, да си живее с някоя друга! Аз без брак семейство и деца не гледам!
- Публикувана: 23 дек. 2010, 12:37 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2011, 18:40 ч.
Предложението за брак - не се случва на всяка
Щом предложението за брак е толкова важно, тогава бихте ли живели с мъжа си, ако липсваше такова? Допускате ли възможността да сте щастливи с този човек и без такова предложение?
За себе си не допускам такава възможност, защото съм с човек, с който имаме сходни виждания за живота и не бих била щастлива с човек, с който се разминаваме в желанията, т.е. няма възможност точно мъжът ми да не се беше оженил за мене
А за в бъдеще ако съм в друга ситуация ще му мисля според нея....
Айде тия с брак по-могат да хванат съпруга да се върне .. ама тия без брак .. ще го хванат за ...... 
И като го принудиш да се върне било заради децата, било заради подписа, що за семейство ще е това? И за двата вида съжителство става въпрос.
Иначе да, и аз признавам, че ако мъжът с който съм в момента, ми направи романтично предложение за брак, сигурно ще се трогна и няма много да му мисля.
Можеше и да пропуснете подчертаните думи ....
Допускате ли възможността да сте щастливи с този човек и без такова предложение?
Ами, аз си признах, че най-вероятно щях да му предложа аз.
Не ми е важно предложението изобщо даже, но предложението от точно този мъж.
Сигурна съм, че нямаше да се опитвам да го убедя, ако сам не иска брак.
Не знам обаче дали "не"-то нямаше да предизвика съмнения..
Значи предложението е по-важно от човека?
Който е решил ,че иска само теб за съпруга...
Както каза Андариел,мъжете не правят предложения на всяка срещната...Толкова ги е страх ,милите,от "края на свободата им"!
Аз също го приемам по този начин:Щом един мъж е решил да "жертва " свободата си заради мен,иска да се ожени за мен,го приемам много по-сериозно и важно и за двамата, отколкото думите на гаджето "Ами,ако искаш,хайде да живеем заедно!"
Несериозно е някак...
Щом предложението за брак е толкова важно, тогава бихте ли живели с мъжа си, ако липсваше такова? Допускате ли възможността да сте щастливи с този човек и без такова предложение?
Честно ли? Не, нямаше да съм с него. Преди и аз бях против брака, но в един момент пожелах да съм омъжена за този човек. Ако той не го беше пожелал също сигурно щях да започна да се съмнявам в сериозността му към мен. При положение, че аз, която с години се биех в гърдите как никога няма да се омъжа в един момент се промених коренно заради този конкретен мъж, то някак си очаквах и от него същото. Та със сигурност нямаше да го зарежа на момента, но щях в един момент да си потърся нещо "по-сериозно" от някой друг.
И трябва да си призная, че ми доставя неописуемо удоволствие да гледам изумените и невярващи физиономии на негови приятели, с които не са се виждали отдавна като им каже, че се е оженил. Един път бях в заведение с едни наши общи приятели и там случайно се появи някакъв стар техен познат, който докато си говореха попита "А с Георги какво става? Какви ги върши?" (не знаеше, че аз съм му съпруга). Отговориха му "Ами ожени се". Реакцията беше "Абсурд! Това не го вярвам! Коя пък го е омагьосала толкова?! Той не е такъв човек..." . Умрях си от смях и от удоволствие, че точно заради мен се е превърнал в "такъв човек"
Това жененето се оказа много сериозно постижение в живота, чак да не повярваш.
Не жененето/омъжването Уважаема ... хм ... ще пропусна ник-а Ви ... а оставането в това състояние
Абе не знам дали само мъжете ги е страх. Колкото повече чета в тази тема, толкова повече ме обхващат съмненията, че е чак толкова хубаво. Направо се притеснявам да не си развалим хубавия живот с някакъв брак.
Аз имам и една друга теория,а тя е, че на някои хора всичко в живота им се случва сякаш по разписание. Абитуриенстки бал, годеж, женитба, деца, пенсиониране, внуци итн...а за други нещата не вървят в тази последователност, те трябва да минат през повече изпитания, което съответно им предоставя повече възможности за осъзнаване и обмисляне на нещата. Когато нещата просто ти се случват нямаш толкова време да ги анализираш. Хванал си се на хорото, играеш го както си знаеш. В другия случай, когато нещата си вървят по своя собствен план, различен от общоприетия започваш повече да мислиш за смисъла на нещата, дали изобщо е необходимо да се случи всичко гореизброено, за да можеш да живееш щастливо.
Аз имам и една друга теория,а тя е, че на някои хора всичко в живота им се случва сякаш по разписание. Абитуриенстки бал, годеж, женитба, деца, пенсиониране, внуци итн...а за други нещата не вървят в тази последователност, те трябва да минат през повече изпитания, което съответно им предоставя повече възможности за осъзнаване и обмисляне на нещата. Когато нещата просто ти се случват нямаш толкова време да ги анализираш. Хванал си се на хорото, играеш го както си знаеш. В другия случай, когато нещата си вървят по своя собствен план, различен от общоприетия започваш повече да мислиш за смисъла на нещата, дали изобщо е необходимо да се случи всичко гореизброено, за да можеш да живееш щастливо.
Мммдам, този брак 
Ми като се замисля аз нямам нищо против бракуваните.
Получавала съм предложения за брак от не един мъж.
Замислих се сега, обаче, дали не съм се отирчала от брака, заради несигурността си в партньора ми или просто защото не ми се занимава с такива циркове.
Ще видим
Ми като се замисля аз нямам нищо против бракуваните.
Получавала съм предложения за брак от не един мъж.
Замислих се сега, обаче, дали не съм се отирчала от брака, заради несигурността си в партньора ми или просто защото не ми се занимава с такива циркове.
Ще видим
Това жененето се оказа много сериозно постижение в живота, чак да не повярваш.
Мда, и аз като попрочетох темата, с това впечатление останах.
Е, хората са различни, постиженията им - също...Самата авторка е заявила недвусмислено, че видиш ли, не всички получават предложения за брак. Ама се оказва, че получаването на предложение е крайно недостатъчно.
Истински успели са само онези, които са го приели и са се бракували.
И тук идва въпросът към омъжените: Щом предложението за брак е толкова важно, тогава бихте ли живели с мъжа си, ако липсваше такова? Допускате ли възможността да сте щастливи с този човек и без такова предложение?
Щастието е субективно и за мен лично няма нищо, ама нищо общо с брака.