Предложението за брак - не се случва на всяка

  • 76 547
  • 1 481
  •   1
Отговори
# 1 080
  • Мнения: X
Ох, скоро една колежка се изцепи пред друга, че отдалеч си личало, че новото й бижу не било със Сваровски. А аз се изцепих, че и нейните Сваровски отдалеч си личат, че не са диаманти. Мегдан за мерене на пишки да искаш.
Абе като казах бижу, къде е Бижу? - липсва ми. Simple Smile

извинявам се за неграмотието, но то Сваровски имта ли изобщо диаманти?Не са ли стъкълца обикновени
Ами стъкълца са, да. Но за нея е много важно всички стъкълца да са Сваровски. По тази логика за някой може да е важно всички бижута да са инкрустирани с диаманти.

# 1 081
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Някой беше написал, че има своя съпруг, въпреки че няма брак.
Ето това е комплексът за мен. Съпруг, ама друг път. Семейство, ама не точно такова... И не знам още какво.

Майка ми има колежка с малко момиченце. Няма сключен брак, в общ разговор заявява твърда позиция против такъв, но когато детето разпитва какво е да си булка получава своите шеметни отговори. Иначе жената си е съвсем наред.
Винаги се пропуква защитата на "по-добре сме си без брак" и в темата също се вижда.
Моят мъж ми предложи брак, но аз отказах. Е, живеем заедно от 5 години вече, имаме две деца и сме напълно отдадени един на друг.
Добре де, как ти предлага?
Пада ти на колене с годежен пръстен? Ти казваш НЕ!
Той връща пръстена обратно в магазина и се правите, че нищо не се е случило?


Какво значи семейство, ама не съвсем? Аз го написах, та да ти кажа-изобщо не ми е комплекс. И никога няма да ми бъде такъв. За мен ето това е грозно при омъжените жени-ма няма лошо, желая ви щастлив брак, но недей да ми обясняваш, че ние не сме точно семейство, защото не сме като вас.
Когато някой ден, дъщеря ми ме попита какво е да си булка, ще й отговоря, че когато порасне и реши да е такава ще разбере.

Относно предложението-не, не ми е падал на колене, не е връщал пръстена. Една сутрин просто ме попита "Искаш ли да се омъжиш за мен?", а аз му отговорих "На този етап не искам, така мисля, че и на двамата ни е по-добре". И това е-не е имало сръдни, скандали, цупения, връщане на пръстени и прочие.

# 1 082
  • Мнения: 327
Според мен  на всяка се случва в определен период...ама надничането в чуждото канче, край няма...

# 1 083
  • Мнения: 653
Странно е как неомъжените изпитват нужда да се обясняват. Нищо, че нямат комплекс.
Пък и не съм чула омъжена жена да казва "Ей, това не им харесвам на неомъжените!".
За думичката "съпруг" има дефиниция и тя не е "мъжът, с който живея; мъжът, с който си лягам; мъжът, който е баща на децата ми".
Не убеждавам никой колко прекрасно нещо е бракът. Не ме интересуват чуждите съжителства под каквато и да е форма. На кой както му се харесва и както му се предлага.

# 1 084
  • София
  • Мнения: 23 749
Странно е как неомъжените изпитват нужда да се обясняват.
И много странно защо омъжените се опитват да обясняват и да учат неомъжените как да си живеят живота  Rolling Eyes
Разбира се, по дифолт, всички омъжени са щастливи. Това не подлагам на абсолютно никакво съмнение  Peace
Обожавам обобщенията.

# 1 085
  • Мнения: 326
Странно е как неомъжените изпитват нужда да се обясняват.
И много странно защо омъжените се опитват да обясняват и да учат неомъжените как да си живеят живота  Rolling Eyes
Разбира се, по дифолт, всички омъжени са щастливи. Това не подлагам на абсолютно никакво съмнение  Peace
Обожавам обобщенията.

 Мда, само дето Visible не е написала, че всички омъжени са щастливи, това го пишеш ти. Аз пък обожавам чели-недочелите, които си правят някакви собствени заключения и после изкарват някой друг, че уж така е казал.

Последна редакция: нд, 07 авг 2011, 15:12 от Отилия

# 1 086
  • Мнения: X
За мен една двойка се превръща в семейство,не в момента,когато сключи брак,а когато им се роди общо дете.
Аз и на женените без деца гледам по скоро като на двойка,отколкото на семейство.
П.П-Ние с мъжа ми имаме сключен брак.

Последна редакция: нд, 07 авг 2011, 16:08 от Анонимен

# 1 087
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
За мен една двойка се превръща в семейство,не в момента,когато сключи брак,а,когато им се роди общо дете.
Аз и на женените без деца гледам по скоро като на двойка,отколкото на семейство.
П.П-Ние с мъжа ми имаме сключен брак.
Е, не е точно така, поне според мен де.
Трябва ли да имаш задължително дете, че да кажеш, че имаш семейство?
За някои хора, половинката им е тяхното семейство. Независимо дали имат брак или не.

# 1 088
  • Мнения: X
Преди да се роди детето ми,моето семейство бяха родителите ми и сестра ми.
Така го чувствах аз.

# 1 089
  • София
  • Мнения: 62 595
а така, сега! Има ли семейство, ако няма дете, обаче има брак? И има ли семейство, ако няма дете, и няма брак?  Wink
Например, аз сметнах мен и съпруга ми за едно семейство едва когато започнахме да организираме сватба и окончателно като се оженихме. Преди това, макар да живеехме заедно, го смятах по-скоро за съжителстване - една степен по-малко от семесйтво.

# 1 090
  • София
  • Мнения: 23 749
Мда, само дето Visible не е написала, че всички омъжени са щастливи, това го пишеш ти. Аз пък обожавам чели-недочелите, които си правят някакви собствени заключения и после изкарват някой друг, че уж така е казал.
Добре, че се появи ти да ме светнеш кой какво е написал. Да, аз направих обобщението, че всички омъжени са щастливи. Казах го с доза ирония, но какво ли съм седнала да ти обяснявам. Мислех, че именно по повод "обобщения" съм ясна, но винаги има неразбрали.

Andariel, задаваш въпроси, чиито отговори закостенялото ти мислене не биха възприели. Ти си се почувствала семейна след като си надянала халката. Приеми, въпреки че ти е невъзможно, ама какво да се прави, че има хора, които са семейни и без задължителните атрибути на брака.

Бях си обещала да не влизам в темата, но наистина съм потресена от разсъжденията на хора, които май са объркали епохата, когато са се раждали.

# 1 091
  • Мнения: 2 457
За мен една двойка се превръща в семейство,не в момента,когато сключи брак,а,когато им се роди общо дете.

Да, има вярно. И аз тогава се почувствах като семейство. Преди бяхме само гаджета. Simple Smile

# 1 092
  • Мнения: 326


Бях си обещала да не влизам в темата, но наистина съм потресена от разсъжденията на хора, които май са объркали епохата, когато са се раждали.

 Ами, глупости, сбъркали епохата...дори в средновековието в западна Европа масово е имало селяни, които са живеели без църковен брак. Още тогава хората от народа са живеели по-просто и по-обикновено, не са се женили в църква, но са си били мъж и жена. Благородниците пък задължително са имали официален брак. И сега ако се замислите ще видите, че е така. Хората от народа не се женят за разлика от богатите и имащите власт известни хора в обществото. Така че никой не е сбъркал епохата, от край време светът е такъв.

# 1 093
  • София
  • Мнения: 62 595
Тонкабонка, какви са тези думи! Закостеняло мислене, казваш! Въпросите, които зададох са философски и засягат обектите семейство, деца и брак и каква е връзката между тях и какъв е минимумът за съществуването на семесйтвото и доколко се комбинират едно с друго. Пък ти много лично ги прие. Аз само дадох пример за мен как са изглеждали нещата, пък ти веднага ми скачаш на "закостенялост". Лошо, Седларов, лошо!  Laughing

Отилия, не става въпрос за църковен брак, че да са семейство. Колкото и бедни да са били селяните, то като общност са имали ритуали, с които официално е било оповестяването на новото семейство. Това е била промяна на социалния статус на индивидите - от необвързани стават съпрузи и правят ново семейство. Няма човешко общество (ако някой знае за такова, да каже), в което да няма някаква процедура, белязана с ритуали, която да не маркира събития като създаване на семейство, признаване на децата за възрастни и др.

Последна редакция: нд, 07 авг 2011, 16:18 от Andariel

# 1 094
  • София
  • Мнения: 23 749
Евала на философските ти въпроси. Пък когато човек тръгне и да им отговаря, се появява някоя на която й е странно защо неомъжените се обясняват. Няма угодия, няма!

Общи условия

Активация на акаунт