Във ФЕВРУАРСКАТА дружина ново бебе има- Боян се казва и голям е за двамина!

Същата е ситуацията и при мен. И с двамата. Днес беше особено показателно. Храним се всички на обяд и съпругът ми казва на Божидар, след като се наяде - "Хайде да спим." Той започва да мрънка, да се върти и се сгуши в мен, така че си подаде главичката през ръката ми и гледа тайно под вежди баща си. Точно като кученце, което чака да му се размине... Естествено, веднага се подчерта, че аз ги глезя и двамата и си правят с мен каквото си искат. Което е абсолютно вярно. Толкова строга се опитвам да бъда на моменти, твърда и безкомпромисна, обаче като ме погледнат с тези очички, или както казваш, ако се разплачат, се предавам. И те, разбира се, много добре се възползват от това.

А, иначе, съвсем възможно е да изживява нещата прекалено силно и да разтоварва от това насън. Мими някъде на тази възраст започна да пищи нощем. Както спи и започва да пищи, все едно я дереш. И няма събуждане, няма реакция, няма успокояване. Докато не си изкрещи всичко не спира. После, нищо не помни. Ограничих всякакви телевизии, по - стресиращи преживявания, книжки, всичко, което би могло да й се отрази. И продължи някъде до 4 годинки, при всяко по - травмиращо за нея изживяване, веднага през нощта имаше реакция. 

Михаела отдавна се държи по посочения начин- от няколко месеца не съм я преобличала спокойно - винаги  с насилие (май вече и 2-те свикнахме така), ако я оставя да избира ще е обратното на моя избор, така че смисъл няма. За памперса - тя се опитва да ме ритне в корема, аз да я удържа без да я пребия... За храненето пазя най-любимото и занимание - да и чета книжка. По цял ден ме врънка, но чета само като я храня, така че поне това прави кротко с желание. Много се кефи да излиза, но пак я гоних половин час да я облека сутринта... За истериите - пробват се децата, аз повечето пъти съм хладнокръвна и не се давам, но има и изключения. Но пък не мисля, че аз се държа лошо с нея или тя с мен - поне със сигурност не ми се сърди
Сега новият кошмар е заспиването - сигурно защото джуджетата са и откраднали бибата. Не си я търси, но става страшно като я сложа в кревата (преди само я оставях следобед и тя си заспиваше, вечер малко по-трудно, но се предаваше). Онази нощ щях да ходя до аптеката за успокоителни - за нея ли, за мен ли... Ето и сега - цяла сутрин е ходила в снега - изморена е, но не спира да приказва и то супер екзалтирано...
И другото, което мн. ме сдухва - както не боледуваше изобщо, така от поне 2 седмици не спира да кашля като си легне. Лекарката каза, че са сополи, капах капки, сиропи, Вентолин...не минава. Точно се унесе и се започва някаква тютюнджийска серия, тя се буди и така по 20 пъти.

При нас положението е такова само в присъствието на свекър ми и свекърва му.Те и разрешават всичко,не правят забележка,въобще пълна свобода.
Мартеничка и на моята щерка роклите са и фаворит.Само повтаря "окля"и "нои буки"(нови обувки) или "тока"(обувки с ток) и иска да е с тях постоянно.Даже един ден точно преди да излезнем свеки и подари нова рокля и тя не искаше да я съблече-в резултат на което излезна с нея и космонафт.
Ние продължаваме да се борим с навика и да удря.Понякога си мился че ако съм по-спокойна и тя ще се успокои,но не винаги мога да се овладея. Иначе за обличането тя си милси,че си играем като я викна и почва едно лудо гонене из апаратмента...........последвано от подкупване че нещо ще се вземе или даде което много иска и така.
Маги през ноща също бълнува,говори,показва с ръка нещо.Слава Богу не изпада в истерии.
Марина,Ками е много права,давай я на части или в някоя морга и взимай нова.
То и моята кола нещо ме дразни,вратата ми май е увиснала и буквално се боря при всяко отваряне. .Да не говорим че другата пък замръзна и нега да я отключа с ключ,а само от вътре.
Нещо ми се изгуби Алхимикова,дано да е за добро
Хайде за сега момичета чао

И ние сме в кюпа на пубертета,но още от началото на лятото!Всичко започна откакто го бях оставила на майка ми да го гледа известно време,че в къщи правихме ремонт.Започна да се буди истерично и да тича из стаята,да ляга на земята и да плаче "мамоооооооо".Не се успокояваше дори,когато го гушках.Пак плачеше и викаше "мамоо" и се дърпаше и се криеше.Водих го на лекар и ни бяха изписали разни хомеопатични колко помогнаха и аз не знам,защото поне след известен период спря да се буди с истериите,но и до ден днешен се буди.Хомеопатът каза че това е период или  се е уплашил да не го оставя на баба му.Може да е и страх от тъмно.Общо взето всичко може да е и да гледам да съм повече с него и да го гушкам.От тогава иска само с мен,не иска една минута да стои сам с баби,дадовци и т.н.Признава само мен и понякога баща си,но може да стои 10-20 мин с него и почва да ме търси.
Не иска да играе с никой,всички му пречат,дори и навън е пълна драма,само се тръшка и плаче.Лежим по улиците и ми се е случвало пак така да крещи и навън "мамоо" и да се дърпа и да бяга.Събирали са се хора и са ме гледали странно.Чувствала съм се така,че все едно съм откраднала детето си.Постоянно плаче за някакви играчки,които са му отскубнати от ръцете от разни деца.Спрях да го срещам с деца и да го водя на пързалки и люлки,на които има много народ,защото започва с големия рев.Колко е добре и аз не знам,но вече съм толкова уморена,че поне този негов плач мога да си спестя и да очаквам все пак да мине скоро.
И ние нали сме без биба и преспиването е трудно,но просто няма как,трябва да свикнат да се успокояват и без нея.Давам му книжки и любими играчки в леглото,иска да стоя до него,защото иначе става и се опитва да го прескочи.В момента,в който излезна от стаята и започва да плаче.Но аз все пак излизам и влизам и всичко се повтаря по 30-40 мин и накрая заспива,но  трябва и да му се скарам.Не искам да свиква да спи с мен,защото беше научен да заспива сам,да го завия и да изляза,даже ми казваше и чао.
Миналата вечер не спа от 1 до 6ч и беше луда истерия пак,но виждам,че пак го тормозят зъби.Много трудно му излизат.Може би от 2-3м го мъчат кучешките и излизат през 20дни все по един за моя жалост.
В края на месеца му предстои да тръгне на ясла и направо ме хваща жал от сега като знам какъв рев ще е и се притеснявам как ще го изживее като сега по цял ден се тръшка и реве за всичко.Просто няма угодия за нищо.Все се надявам,че е период и може и да му хареса в яслата,защото аз трябва да започвам работа и ако не свикне не знам какви варианти ще мислим.
За виковете и аз съм доста често истерясала,а понякога и удрям.Просто не издържам,но след това започвам да се обвинявам,че съм най-лошата майка на света.Определено при моето дете не става само с добро,но и с другото не става и понякога ми идва да скрия някъде и да не се появя вече.Гони ме депресията здравата.
Ето и една статия по темата :
http://www.momentofpeace.net/2010/bebeshki-pubertet

konikonkoni Йоан като че ли най-много се доближава до описанието на поведението на твоето дете.
Това с прескачането на леглото и така пада, че ми настръхва косата да не си счупи я врат, я ръка.
Това постоянно търсене и викане "мамоо, маоо". Аз заставам до него и той пак мамооо и т.н. А за истериите сме ненадминати.
Отивам да чета статията. Но като казваш това състояние от колко месеца е при вас направо почвам да се плаша. Толкова уморена се чувствам, че постоянно ми се спи, а вечер дори не го усещам като се буди и става. Страх ме е някоя вечер да не излезе и отиде в другите стаи, че не знам тогава какви ще ги сътвори.

Тази статия беше първото нещо, което прочетох сутринта. И от там се убедих, че може би сме в този феномен на Ужасните ДВЕ!!!!

От началото на юли месец е в това състояние.Не искам да те стряскам,но от това,което съм чела и се надявам все пак да не е така пише,че до една година им минава.
Друго,което съм чела е че това е период на протест на детето за майчино присъствие и внимание,който се отключва след раздяла с нея.Може би при вас раздялата ви го е предизвикала,защото при нас се случи точно след такъв период от време.

Заради прескачането на кошарата Михаела стои вътре само с чувал. В леглото и изобщо не я слагам, че там и с чувал прескача . Май номер 2 ще спи там.
А виковете като я оставя да спи са "Мамоооо, къде си, моля те, моля те, моля те, ащо бяга..." Направо депресиращо . Онази нощ от 11 до 12  и от 1 до 4.30 не мигна...
Но пък ние не сме с разделяли изобщо, така че май не е от това.

Кажете нещо за тази кашлица - влажна,повърхностна, основно като заспи от поне 2 седмици.

Таня също прескочи дав пъти леглото и то въпреки чувала-първо го разкопчава и после се премята

затова надградихме кошарата с 20 см от всичски страни,като дъската отпред е на панти и се сваля и сега сме рахат

А, чувалите са с много допълнително зашити копчета - вече няма излизане от тях

МРМ, моята има чувал, който е с цип и копчета, като не може да откопчее копчетата се измъква през самия отвор за главата. Не знам как успява, но е факт, че и на това му намира цаката. Така че аз не разчитам чувала да я пази от падане

Е, лошо. Аз съм доволна от предпазното средство чувал откакто баба и заши на важните места копчета.
Но пък много исках да я пратя в детската стая в кревата, а аз да си спя с бебето в спалнята... Сега ще трябва да мисля на какво да спя в тази детска дето е 2 на 2, щото Михаелчето не може да си развали навиците и явно остава в спалнята. Абе дано всичко да е ок, пък ще се наместим някак си.

 Мен ако питаш пратете таткото в детската, а вие с Мишето и бебо си останете в спалнята.Много ще ти е трудно да жонглираш между двата дребосъка, когато са в различни стаи.И да те успокоя, че след раждането на бебчо, Мишето ще се поуспокои (поне при нас така стана).Имаше период на приемане на новия член на семейството от около 2 седмици, но сега толкова е свикнал с бебето, че постоянно го търси.Иначе спря да ме рита докато сменяме памперса, спряха среднощните истерии, от 3-4 дена даже не е ял през нощта.
 Ние нямаме проблем с излизането от кошарата, защото спим при мама  .На моменти се чудя, защо изобщо купувахме детско креватче, като сме го ползвали по-малко от година  .

Това все едно аз съм го писала

mrm и ние бяхме с такава кашлица само вечер като си легне и нашия доктор, каза че е от сополите било задна хрема и като си легне се стичали назад. В носа слагахме само физиологичен разтвор и низита мазило и пи сироп ентитус. След това направи бронхит и сега се възстановява от бронхита, но ме съмнява че пак ще ни остане тази гадна задна хрема. Ако намериш някакъв лек казвай го че направо вече 

Меги,ние оправихме гадните жълто-зелени сополи, течащи непрекъснато, с капки Мукосептонекс.Още на третото-четвъртото пръскане имаше огромно подобрение.Днес е трети ден откакто пръскаме и сополи почти няма или са отвреме-навреме,и то прозрачни...
А за кашлицата-и ние сме предимно вечер.Даваме сироп Хустагил.Нашия доктор каза,че всеки уважаващ себе си сироп и претендиращ,че е добър,трябва да съдържа мащерка..Действа!
Този път улучихме на доктор.Предписва евтини,но качествени лекарства...