Еманципация в семейството?

О, не споря никак дори, аз казвам за мен как звучи...Иначе ми идва като просто прищевка, лишена от логика, дори граничеща с егоизъм...

Не съм еманципирана жена и не искам да бъда. За мене еманципацията е заробване на 2 фронта за повечето жени. Докато работех нямах сили да влагам в семейство или връзка с мъж. А и предпочитах да си почивам и да се забавлявам след работа с приятели. Нямам кариера и не изпитвам нужда от такава. Повечето ми приятелки са високо образовани жени, но не работят след като се омъжат. Жената влага много, чисто физически дори, в износването и отглеждането на децата и е нормално мъжът да може да осигурява семейството. С мъж, който по някакви причини не може да осигурява семейство, не бих създавала деца. Всяка жена трябва да направи своя свободен избор.


Жената, която не иска да работи, но и се налага също има избор, макар и по-ограничен. Могла е да не създава семейство. Има и жени, които искат да работят, но не могат, защото няма кой да им гледа децата или парите, които ще дадат за гледане на деца ще надвишат заплатата им.

Оправданията са като задника (с извинение) - всеки ги има. Една еманципирана, тоест със свободна воля жена, ще намери начин да постигне това, което иска.

Не знам как ги виждаш нещата, Бърди, тя ми е много близка , но до ден днешен - изход не вижда, нито аз мога да я посъветвам нещо...Животът не е само свободния избор, той е обстоятелства и тн.

 Много ми е интересно как някои изчислявате нещата в семейството, че трябва да са 50 на 50. Ако единият има талант да печели пари, а другият да прави суфлета, защо да си прехвърлят несвойствени задачи. Аз познавам семейство, в  което жената е работеща и печелеща, а мъжът готви и се грижи за къщата превъзходно. Има и обратните случаи по-често. Наистина емаципацията за мен е до равни права и възможност за избор. Всяка принуда е несвобода. И като се изкажат някои, че щели да просят за храна. Ако нещата са опрели дотам, до обяда и кафето, е глупаво да стоиш в къщи и да не работиш.. Но ако единият може да изхранва без проблеми и да осигури добър стандарт на жена си и децата, ако не е гадняр ,няма как да се чувстваш просяк. Всеки, според мен трябва да допринася с това, с което е най-добър и да има подкрепата на другия. Всякакви бакалски сметки обръщат семейната каруца.

Ами, виж сега, налага се да се отдаде дължимото влияние и на външните фактори - хората извън семейството и обществените нагласи като цяло. Аз може вкъщи да се чувствам равноправна, ама съм много наясно как другите хора гледат на мен - изцяло по стереотипа. Например, като кажа, че не ходя на работа, веднага ме питат "ама ти толкова ли не можеш да си намериш работа, защо стоиш безработна толкова години?". Е, върви, че обяснявай, че не били комютри, ами компоти! Или другият стереотип, но отнасящ се за работещата жена - факир на работа и факир вкъщи. Сега, колкото и човек да е твърд и убеден в правилността на избора си и в равноправието си, то външните атаки хич не са приятни и много често разколебават човека. Все пак, не можем да се изолираме в нашия си свят, пък ако стигнем дотам, ще сме за психиатрията!

по-различен пример, но пак дава някаква отправна точка - представете си караница вкъщи кой каква работа върши. В едното семейство двамата работят, в другото работи мъжът. Мъжът казва - на другите жените им си стоят вкъщи и си гледат децата и къщата, мъжете им заработват, и затова няма нужда да се занимават с деца и домакинство; какво си се юрнала да работиш за едни кирливи пари и да ме караш да мия чинии и да проверявам домашни! В другото семейство той казва - другите жени как се справят и на работа да ходят, и къща да въртят! И жената какво прави - излиза, че и в двата случая е прецакана и няма никакво равноправие, защото по правило мъжете смятат къщата и децата за работа на жената. За съжаление, все още това е стереотипът в главите на много мъже, няма какво да се лъжем!

Не знам, Андариел, моето мнение е, че стереотипа все повече се разчупва - поне по наблюдения на двойки и семейства около мен. Все повече бащи се занимават активно с децата си и поемат голяма част от домашната работа.

И аз го виждам напоследък, при млади хора. Но пак става въпрос за младежи, което са по-ококорени в живота, ходили насам-натам по света.

Много си е важно и семейният модел.

Ние с моят мъж от доста време вече си спорим чия работа е нарязването на твърда зелка или тиква.Според мен (и според баща ми,който върши това у дома) зелката и тиквата са твърди и големи обекти,чието нарязване изисква повече сила и сръчност, съответно са си мъжка работа.

Да,ама според мъжът ми и майка му,която сама си реже всичко,няма никаква голяма философия да нарежеш зелка или тиква ,и съответно като решиш да готвиш си взимаш зеленчука и си го режеш,съответно си е женска работа.


Та ,ей на-заради зелките и тиквите съм аут от отбора на еманципираните жени 

или трети вариант - предлагат ти да си купиш ренде Бьорнер или кухненски робот и "те" ще нарежат зелката и тиквата. Което пак е абсурд, защото все някой трябва да докара нещата дотам (да я измие, изчисти), че да е оператор на ренде и кухненски робот! 

 Andariel, ти защо толкова се ръководиш от стереотипите. Важно е как се чувствате у дома. Ако ти и съпругът ти нямате проблеми с модела, не си го слагай на сърце. А относно тиквата - за мен тя е като дърва да сечеш- категорично е мъжка работа. Дори в нашето нееманципирано семейство с тиквите се занимава само мъжът.

Дааа,тиквите са си напълно мъжка работа!    
У нас ,ако мъжът ми не се сети да я нареже,така си мухлясва и отива на боклука.
Изобщо няма да се мъча с нея...
Имам робот,но за да я докараме до робота ,трябва да е на парчета...което е работа на мъжа!    

Отбелязвам стереотипите на околните като важен фактор, влияещ върху това как хората възприемат себе си и средата. Само дадох един пример, нищо повече! И понеже сме в такава тема, това беше примерът. Ако бяхме в тема за началници и подчинени, там щяха да излязат на бял свят други стереотипи. Но пък, от друга страна няма как да повярвам, ако някой седне насреща да твърди, че на него стереотипите не му влияят и че хич, ама хич не му пука другите как го възприемат! Просто няма как да е нормален човек, а ще е вероятно със забежка в главата.

 Аз също се влияех от стереотипите, чувала съм подмятания от недоброжелателни познати и роднини. Един път споделих с мъжа ми как се чувствам и той ми каза това - Те не ни издържат семейството, и след като ние се чувстваме добре така , не им обръщай внимание. И спрях. Интересно е, че повече подмятания съм чувала от мъже. И като вземат да ми дават за пример жените си за много оправни, които са с едно детенце и 3 баби орлици .А и главното според мен за злобата им е, че не могат да осигурят семействата си успешно.

Аз пък се дразня от колегите си мъже. Приемат дадени колежки не като колежки и равни, а като сексуални обекти едва ли не. Все едно всичко само с визия и "мяу-мяу" постигат. 

Един сложил маска вчера например, че е болен и ни вика "сестра,сестра...". Питам го защо. Жени сме били.