Фенове на Тери Пратчет- да се преброим - 2

А гледам, че си пействате и цитати , аз във Facebook си тегля редовно и ще ви сложа някои от тези, които съм си публикувала на стената:

"Издрапа до брега и се изправи, като някаква обитаваща моретата форма на живот, която няма търпение да превземе целия път на еволюцията наведнъж."

´Ноби Нобс имаше много добра колекция от пъпки по лицето. Само стой отстрани и гледай какви трикове ще ти покаже с тях.´

"Едно.. същество изскочи от мрака. Има такъв израз: ´нито звяр, нито риба, нито зелен хайвер´. Е, това нещо беше всичко това едновременно, както и части от разни други животни, неизвестни нито на науката, нито на кошмарите, нито дори на кебапчийниците..."

"Бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества... във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати."

"Определението ´дебел´ не му прилягаше, не и когато думата ´грамада´ се стремеше с грохот да привлече вниманието. Той беше от онези хора, които нямат коремна обиколка. Той имаше екватор. Имаше гравитация."

"Трябва да си крадем храната?!
- Не, рабира се, може и да гладувате, ако по ви харесва! Аз на няколко пъти съм гладувал. Няма бъдеще в това."

´— Ефрейтор Нобс — грубо извика той, — защо риташ хората, когато са паднали?
— Така е най-безопасно, сър — отвърна Ноби.
На Ноби много отдавна му бяха казали, че трябва да се бие честно и почтено и да не удря падналия си противник, но той обмисли творчески проблема може ли тези правила да се прилагат от някой, дето е висок четири стъпки и притежава мускулния тонус на еластичен бинт.´

´Ковчежникът се намираше в по-умерения период на психическия си цикъл и затова горе-долу осъзнаваше действителността, макар да бе отделен от нея с умствения еквивалент на пет мили памук.´

´Естествено ,много важен елемент от вземането на един изпит е да отидеш трезвен на него.Доста от видните личности ,направили солидна кариера в области от икономиката като хигиенизирането на улиците, брането на плодове и свиренето на китара по подлезите ...се дължаха именно на несвоевременното разбиране на тази житейска истина.´

´Агнес се подсмихна нещастно. След като опозна донякъде Кристина, започна да се бори с желанието да надникне през едното й ухо, за да провери вижда ли се дневната светлина през другото.´

"Ринсуинд знаеше какво представлява оргазмът, разбира се, на времето си бе изпитал няколко, понякога дори и в компания..."

"Дукът имаше ум който работеше като часовников механизъм (и също като часовник, отвреме навреме изкукваше )..."

„Ако усмивката му зейнеше още малко, главата му би се търколила на пода.“

´- Не, това е... - Азирафел нервно щракна с пръсти. - Онова бе... Как му викаше ти с твоите цветисти идиоми? Правда без дрехи. - Голата истина.´

"Уиймз може би имаше коефициент на интелигентност със стайна температура, но успя да разпознае идиотизма от пръв поглед."

                                                                              

   Не знам дали сте обсъждали вече филмите по Пратчет, но вчера гледах "Пощоряване" и имам пресни впечатления... Гледал ли го е някой? Не знам защо беше решен в някакъв  викториански стил, според мен Анкх Морпорк малко по средновековно-ренесансово  изглежда... нещо хич не останах доволна, както и от другите филми по негови книги... Малко Тери Гилиъм ми напомняше в по-добрите моменти тоя филм, но не знам  в тия времена на специални ефекти, защо така бутафорно изглеждат, големите горе-долу хващаха окото, иначе всичко друго беше по-скоро театрално, а пък колко беше дълъг...
   Не са сполучливи според мен до момента филмите по Пратчет, а жалко.
    Много объркано ги написах, дано някой да разбра какво исках да кажа...

Обсъждали сме ги филмите по Пратчет.

"Пощоряване" на мен не ми допадна особено, но пък харесах "Дядо Прас" 

За да не е просто 'запис' :

"Конят беше стар. И ездачът беше стар. Конят изглеждаше като скара за хляб в отесняла кожа; човекът изглеждаше така, като че ли единствената причина да не се саморазпадне беше, че не можеше да събере достатъчно енергия за това."

ГЕНИАЛЕН е този Тери Пратчет! 

Да, уникален е
Днес си говорим с мой близък и той се вайка, че оплешивявал, а аз се сещам за думите Ваймс (не цитирам дословно):

"Оплешивявам. Повече лице за миене, но пък по-малко коса за сресване" 

Запис! Какво мислите за ,,Добри поличби''  и ,,Автентична котка'' ?

не мисля  наслаждавам се 


 

Запис!
Най-много обичам книгите му за стражата  Някой знае ли дали е писал нещо след "Нощна стража"? В смисъл не просто Ваймс да се появява епизодично, а самата книга да се върти около него.

"Туп" е за Ваймс. Изцяло и за семейството му - Сибил и малкият Сам и т.н.

petti, благодаря!   

Освен това, "Туп" е страхотна книга. Още ме държи вълнението, изчетох я на един дъх

Да, страхотна е.

Легитимирам се и аз  

После отсреща се обади глас. Беше глас на средна възраст, не точно недружелюбен, но вероятно тъкмо си подремваше и не се чувстваше чак най-добре.
-------
Нют отвори. На прага стоеше куп вестници.
-Помести се, редник Пълсифър! – ревна купът и влезе в стаята, тътрейки крака.
-------
- Нявгаж да съм ти разправял как ме вербуваха за армията? – попита той.
Нют го прие като намек да седне.
-------
... му беше минавало през ум, че неговият началник и единствен колега е уравновесен, колкото обърната пирамида.
-------
Шадуел беше излязъл висок към метър е петдесет и носеше дрехи, които, без значение какви бяха всъщност, краткосрочната ти памет винаги, дори и в най-пресния ти спомен, ги представяше като стар шлифер. Зъбите на стареца може да си бяха неговите до един, но само защото никой друг не би ги поискал за нищо на света; един-единствен от тях да беше сложил под възглавницата, това би накарало Феята Зъбче да си сдаде вълшебната пръчка.
-------
Расизмът му беше такъв един намръщен и косвен, че никак не ги обиждаше – просто Шадуел мразеше наред всички хора по света независимо от каста, цвят и вероизповедание и не възнамеряваше да прави изключение за никого.
-------
- Леле-мале! Педераз южняшки!* (*Шадуел мразеше всички южняци, откъдето следва, че се намираше на Северния полюс.)
-------
Години наред и не особено убедително той разпалено обясняваше на приятелите си колко била икономична тая кола и каква работа вършела с отчаяната надежда, че някой от тях също ще се прилъже да си купи, защото нещастието на обича да е само.

Намерих ви! Благодаря за пътя до "Шапка, пълна с небе" и "Дребнио волен народ".
Добри поличби е супер.
Честичко си припомням, че за създаването на Инквизицията и Кроули, и Азирафел получили похвала.....

О даже нова тема си имаме   ! То аз докато стигна до компа и ...
От Добри поличби първото нещо за което се сетих сега е за цветята на Кроули, как им говори, в резултат на което били най-зелените и буйно растящи в цял Лондон. И живеещите в най-голям ужас.   
Иначе новото при мен е че си поръчах на Дядо Прас  Pocketbook (с чисто научна цел, за да не принтирам купищата статии за дисертацията, да не си помислите, че ей така нещо...  ) и от тогава чета и чета ...Пратчет отначало, на бг на английски всичко си свалих и се наслаждавам