Публикувана: 27 дек. 2010, 07:08 ч.
Последно мнение: 29 юли 2011, 19:34 ч.

Как да убедя таткото,че е по-добре за нашето семейство да имаме още едно дете?

19 609
224
1

1
...
9
10
11
...
15
Всички

# 135 18 ян. 2011, 13:39 ч.

Мнения: 984

Китана и аз казах. Бях в подобна ситуация и реших да си тръгна. Не само заради това де... много неща бяха.
На мен ми беше обидно, че децата са нещо което винаги съм искала и съм казвала, че искам поне 2 деца. Не е било - снощи сънувах нещо айде искам бебе. Даже сме говорили каква да е разликата на децата. Освен това мъжът ми не показа конкретна причина защо не и дали би се съгласил при други условия и в друг момент.
Както се вижда от подписа ми - останахме заедно и чакаме второ дете, но за момента все още не мога да кажа дали е правилното решение. Децата трябва да са желани и искани и от двамата си родители! На сила нищо хубаво не става.

# 136 18 ян. 2011, 13:43 ч.

Варна
Мнения: 958

Цитат на: Китана в вт, 18 яну 2011, 13:28

Моята "идея" е, че е егоистично от страна на жената. Че не зачита мнението на мъжа си. Че настоява на своето и не уважава неговата позиция.

Приказките, че ще го напусне, ако той не се съгласи на второ дете, не са ли породени от обидата, че той също НЕ зачита мнението й, не уважава позицията й? Затова става така, затова има много обида - колкото тя егоистично желае второ дете, толкова егоистично той не желае. Какво предложи той? Какво би променила тя? Не е ясно. "Искам!/Не искам и толкоз!" Винаги има начин да са доволни и двамата, но и двамата трябва да направят нещо, да променят нещо, да дадат, да се откажат от нещо. Е, да, ако единият не иска да се откаже от удобството на твърдото си решение, без аргументи, то тогава едва ли нещо би могло да се направи. За деца трябват двама. Но и за любовта трябват двама.

# 137 18 ян. 2011, 13:52 ч.

Мнения: 1 749

Разбира се, че може да се извърти и така. Може да се извърти по всякакви начини.
Нямам какво повече да кажа по темата. Освен, може би, че аз не бих минала през мъжа си, за да задоволя непременно свой каприз. Не съм се омъжила с цел задоволяване на майчиния си инстинкт, а по любов. Брака (и съжителството) не включва ли и компромиси? Тук не става въпрос за хора, които нямат деца и единия от двамата да не иска изобщо такива. Говорим за ВТОРО дете все пак.
Да не говорим, че от темата лъха леко на "мъжете, просто като донори"...

# 138 18 ян. 2011, 14:13 ч.

Варна
Мнения: 958

Цитат на: Китана в вт, 18 яну 2011, 13:52

Да не говорим, че от темата лъха леко на "мъжете, просто като донори"...

Е хайде сега, това пък защо? И никой не говори за "преминаване през мъжа", а само за това, да не се "премине" и през желанието на другия, "защото съм си такъв, така искам/не искам"! Не става дума и да се роди второ дете "на всяка цена", а да се види не може ли и да се намери начин, ако аргументите за нежалание са предимно тревогите за финансите и бъдещето. Начин, в който и двамата да са активни старни, обаче, а не жената да чака мъжът да запълни недостига, за да изпълни желанието й.
Всяко нежелание може да бъде споделено, обяснено - все пак другият е най-близкият ти човек, на него държиш най-много, скъп ти е той, мечтите му, желанията му. Или? И защо да е извъртане - в партньорството стараните са две, нали?
Ако ти не искаш второ дете, но усетиш, че мъж ти мечтае за това с цялото си сърце, какво ще направиш? Ще му рекнеш: "Не искам, няма да дискутираме, за да не се чувствам аз под натиск"?

# 139 18 ян. 2011, 14:17 ч.

Мнения: 984

Да, аз вярвам, че хората могат да са щастливи и без деца. Не ми е някаква фикс идея. При нас има и други проблеми, но и този не беше от малките.
Обидно е когато каже: аз не искам и точка! Компромисите би трябвало да са двустранни.

# 140 18 ян. 2011, 14:19 ч.

Мнения: 1 749

Цитат на: Ментова в вт, 18 яну 2011, 14:13

Цитат на: Китана в вт, 18 яну 2011, 13:52

Да не говорим, че от темата лъха леко на "мъжете, просто като донори"...

Забравяш, обаче, кой ги носи и ражда тея деца. За мъжа е по-лесно. Но при жената... страхове, болка, притеснения, тревоги, риск...

Ако и двамата минат чрез разговори през това и мъжа най-накрая се съгласи - да. Но да се поставят ултиматуми, за мен не е редно. И преди да кажеш, че ултиматум поставен няма..... припомни си, че авторката е мислила да си намери друг мъж, който да иска второ дете. Ултиматума е готов в главата й. Мая е още по-ясна в изказването си...

# 141 18 ян. 2011, 14:29 ч.

Мнения: 24 738

Авторката изчезна, този може вече и да се нави.

# 142 18 ян. 2011, 14:35 ч.

Варна
Мнения: 958

Цитат на: Китана в вт, 18 яну 2011, 14:19

Но да се поставят ултиматуми, за мен не е редно.

За това съм напълно съгласна с теб. Само казвам, че понякога другият може да приеме категоричното "Не искам!" за ултиматум. И се завърта една борба на "егота", не е работа. При разногласия по такива сериозни въпроси трябва много деликатност, "отвореност" към партньора. И от двете страни.

# 143 24 ян. 2011, 11:15 ч.

Мнения: X

И аз съм в такова положение...
Навърших 27 години и се чувствам "на възраст". Детенцето ми вчера навърши 6 годинки, а аз тооооооолкова много искам още едно. Но съпруга ми неиска... Казва че нямаме толкова възможност.....че аз съм искала най-хубавите памперси....че съм водела малкия все на частно на лекар, докато другите майки ходели при детския лекар в болницата....Е такива неща....Иска дете. Той също има брат с 1 година разлика. Вижда че е хубаво. Но казва за сега нямаме възможност, и аз се разплаквам все...
За една година и половина загубих майка си и баща си. Сама съм, нямам братя и сестри. Толкова тежко ми беше.....Сега виждам какво е да имаш нужда да споделиш, да поплачеш, да споделиш радост дори...! Сега се чувствам още по-сама. Но детенце компенсира всичко! Искам обаче и то да не остава само! Притеснява ме и разликата. та той е вече на 6! Какво "общо" ще има с евентуално братче или сестриче.....разликата във възрастта ще ги отчужди.......
Ако забременея както първия път - не планирано - ок. Но аз като виждам как го е страх от финансова гледна точка - вземам мерки да се пазя...И ми е гадно Sad

Но не искам да се караме за това....обичам го....искам и 3 деца от НЕГО:)
Вероятно никога няма да дойде момента в който ще каже - сега имаме пари, давай.....А и звучи гадно но...........

# 144 24 ян. 2011, 13:48 ч.

Мнения: 8 999

Като се вземе предвид, че все пак тук става дума за дете, а не за кило домати, то мисля, че ако единият партньор не иска второ, независимо дали се аргументира или не, то е редно другият да се съобрази с него. Не е нужно научно да доказва защо не иска. Понякога желанието/нежеланието за нещо толкова важно не може да бъде обосновано с логически доказателства. Че чак пък и за раздели да се мисли!
И моят мъж искаше много да имаме три деца, но моето "няма да стане!" беше абсолютно достатъчно, за да спре да настоява.
Човек подсъзнателно си преценява силите и понякога дори не може да обясни какво няма да му достигне, за да се грижи за още едно дете.

# 145 24 ян. 2011, 14:00 ч.

София
Мнения: 1 414

Доколкото разбирам,той иска дете,въпроса е,че ти харчиш ненужни средства,които биха могли да се спестят,ако ти не си толкова претенциозна,спрямо памперси,доктори и т.н.Правилно ли разбирам?

# 146 24 ян. 2011, 14:12 ч.

Мнения: X

Еми така излиза горе-долу.
Но това е само пример. Разбирам страховете му. Тежестта пада основно на неговите плещи. Още повече че мен ме осигуряват на половин щат в момента - на 110 лева. Което означава че какво майчинство бих взела..... Тоест ще си ни гледа и мен и бебе и по-голямо детенце.
Ако нещо на нас ни се иска но нямаме пари - ще се лишим, обаче за детенце щом е - имаш нямаш то си трбва. И именно от това се притеснява.
Но желанието ми, чувствата които изпитвам за съжаление не мога да обясня...Странно чувство...Той е прав за себе си /оправдавам го/, аз съм права за мен си и така.....
Просто.....като се изтъкват парите на преден план ми е...кофти...От дргуга страна естествено не бих искала да лишавам едното за сметка на другото дете примерно....Но пък кой е този дето знае какво ще се случи....!
Притеснява ме и разликата във възрастта , евентуално. Но пък до преди 1 година и аз не бях готова. А сега чувствам неописуемо желание! Имам чувството че и на съпруга ми му е мъчно понякога.....знам че иска детенце, но се притеснява как ще се справяме...
Абе....да сме живи и здрави, каквото трябва ще стане.

# 147 24 ян. 2011, 14:20 ч.

Мнения: 445

Няма ме, имате време, ти си толкова млада. Не се притеснявай за разликата, баща ми има 7 години разлика с леля ми, а майка ми - 9 с другата ми леля, страшно са близки, винаги са си помагали, споделяли. Е няма да са на един акъл, да играят заедно, ще изградят един по-друг вид отношения, но това не значи че няма да се обичат и да си бъдат опора един ден. Детенцето трябва да дойде в момент в който ще е желано и от двамата.

# 148 24 ян. 2011, 14:24 ч.

Пловдив
Мнения: 2 748

Цитат на: niama_me в пн, 24 яну 2011, 14:12

Имам чувството че и на съпруга ми му е мъчно понякога.....знам че иска детенце, но се притеснява как ще се справяме...
Абе....да сме живи и здрави, каквото трябва ще стане.

Щом желанието го има, но самият ти е конкретизирал какво го притеснява, дал ти е насока кое евентуално може да коригираш, за да му "помогнеш" във финансовата издръжка. Може наистина да не купуваш най-скъпите памперси, кърпи, дрешки; има и добри лекари, работещи със здравната каса; може да се ограничиш, при това без да ограничаваш детето, защото на него му е все тая от колко лева ще са му памперсите например. И другото дете, да речем, ще водиш на лекари по касата, за да не ощетяваш едното за сметка на другото. Дрехите за теб самата и съпруга може да сведеш до минимално купуване. Това са просто примери- защото важното е да се отгледат здрави дечица, и не е невъзможно и няма да им се отрази, ако съкратиш разходите донякъде. Не е срам и детето да износва дрешки от други деца, особено в периода, когато само за 2-3 месеца и дрехата вече не му става; а детските дрешки действително са много скъпи.

# 149 24 ян. 2011, 14:25 ч.

Sofia
Мнения: 4 888

Няма ме, и аз да ти напиша - със сестра ми имаме почти 7 год. разлика, наистина по едно време бяхме на различни акъли, но когато и тя порасна, разликата някак се стопи и сме си близки!
Иначе би могла да действаш в посока да си намериш по-добра работа, ако е възможно и тогава сигурно и мъж ти ще се успокои, щом усещаш, че при други обстоятелства би бил склонен на бебе.

П.П. От лекари точно не мисля, че е разумно да се пести.

Препоръчани теми

ДЕВЕТИ клас 2021/2022 - четвърта тема

751
Набори

Страсти – градините в София, кампания 2017/2018 - тема 3

Коледа донесе радостта голяма - през СЕПТЕМВРИ 2021 ще ставам мама! (Тема 1)

Тема за размяна на книги-2

Причина:

Причина: