SUPERNATURAL - Surviving Christmas and New Year's Eve

- Знаеш ли кое е странното? – запита тихо Сам докато вървяха из бурените – Всъщност Алистър Кроули никога не е идвал в Америка. Пътувал е много в Азия, прекарал е не малко време в Египет, но в Америка...не е документирано да е идвал.
- Какво значи това? – изненада се Дийн. – Не сме ли в неговата къща? Или това е друг човек със същото име?
- Не мисля, че е друг човек. Вероятно е купил къщата тайно. Виж, той е роден преди 135 години. Къщата е много по-стара. Вероятно нещо в нея го е привлякло.
- Той не е ли бил пълно куку? – подсмихна се Дийн, заобикаляйки предпазливо някакъв недълбок трап, изпречил се на пътя му.
- Е, особняците винаги са наричани така от масата непосветен в делата им народ...
- Но е бил маг, нали?
- Бил е – съгласи се Сам. – Бил е и член на „Златната зора”....
- Добре, добре – прекъсна го нетърпеливо брат му. – Дай по същество. Какво общо има тази къща с него?
- Сега навярно ще разберем това...
Бяха стигнали до оградата на гробищата. Някога вероятно красива, сега тя беше порутена от ръката на времето и природните стихии. Изгнилите ниски дъски изглеждаха мъртви и разбити. Сам и Дийн лесно ги прескочиха. Озоваха се в самото гробище. На слабата луна то изглеждаше злокобно – неравна земя, разровени алеи, буци кал навсякъде, пропаднали надгробни плочи, наполовина зарити и обрасли с треволяци, стари каменни кръстове, заплашително наклонени на една страна, изсъхнали криви дървета, протегнали мъртвите си клони като ръце в нощта.... От някъде се обади сова. Крясъкът й прозвуча като нечий злокобен кикот.
Сам и Дийн се отправиха към малката гробница пред тях. Когато стигнаха до нея с изненада установиха, че в основата на стените й има остатъци от стотици изгорели свещи. Някой все още почиташе това място или го използваше за ритуална дейност.
Сам се приближи до вратата на гробницата и се зачете в месинговата табела, закачена в средата.
- „На този, който винаги ще бди. На този, когото винаги ще чакаме. На този, който винаги ще е с нас”. Човече, това звучи злокобно!
- И още как – съгласи се Дийн. – Давай да взимаме пръстта и да се омитаме.
- Не искаш да влизаме вътре нали? – погледна го изненадано брат му.
- Никак даже. Мислех да подкопаем основата от единия край, да вземем малко пръст и да изчезнем. След това остава само да изчакаме Кас да доведе Саламандър.
Сам кимна в съгласие. Двамата приклекнаха до стената и започнаха да ровят под нея. Скоро успяха да изкопаят малка дупка, от която нагребаха няколко шепи пръст, след което се изправиха и с бърза крачка се отдалечиха. Крясъкът на кукумявката ги последва.
Последва ги и още нещо – едва доловима рехава мъгла, която се запромъква покрай гробовете като змия.


Здравейтееее! 

аз продължавам с изрезки от старите ленти ...

тоест да ви споделям стари лафове, докато гледам старите сезони

пиша ви ги както са по субтитрите

Дийн:Стнала си рано? Какво прави?
Сам: Бях в банята.
Дийн: И какво?
Сам: Искаш да ти насувам картина ли?
Дийн: Ще пропусна.
 

по-късно по време на разследвването
Сам: Изглеждаш много весел.
Дийн: Стриптийзьорки Сами, стриптийзьорки. Имаме случай, включващ стриптийзьорки. Най-накрая!

в следвщия епизод

Сам: Добре ли си? Искаш ли аспирин?
Дийн: Не благодаря, д-р Хаус!


---

Дийн: Говорим за края на света. Няма вече да има кожени панталони и рок музика. Няма да има нищо!

---

Естествено пак Дий: Чувствам се като Деми Мур в "Призрак"

Нечовешко е!
Галя е виновна, не трябваше да й отварям линка, направо се изцедих там...






Така и не запомних цък-а, припомнете ми го пак и ще си го запиша в телефона да го имам по всяко време.
Белс, ти навлезе сериозно, а
Дейна, мерси за името на Лиса, нямаше да се сетя, а цяла вечер го мислих...
Рицарите са прекалено облечени, виж ако бяха по мечове, друго щеше да е.

http://vbox7.com/play:32927e84 хахахахахахаха

кой линк?

Инче, това е велико!

Ето този ....

този
Аморето май дълго е правило...аморе там  

Сега започвам яко да спамя(просто не мога да не споделя), а после яко ще се извинявам.
На който хич не му се гледат мъже, да не отваря.

сабя

Дейна да не отваря, знам, че е на работа

Една палава далечна братовчедка на Импалка

Собственост на Злата с метлата
(Инче, цъкането се разбира най-добре, като цитираш мнение с "цък" и излиза точно как трябва да е написано. А клипчето си го крадвам за ФБ)

...и извиненията:
не са мечове, но пак с фалическа символика

и тука цък:

бум!

Аз да се върна на старата тема...
Според мен Смъртта изобщо няма такъв тип "работа" (имам предвид това с докосването).
Смятам, че всичко идва от старите времена, когато хората са имали никакакви познания за заобикалящия ги свят. Тогава те, за да разбират нещата (или поне, за да си мислят, че ги разбират), са имали нужда да персонифицират всичко невидимо. Гръмотевиците са си обяснявали с това, че боговете карат каруците си и колелата им тракат. Подобна персонификация им е помагала да не се боят от невидимите сили на природата.
За мен случаят със Смъртта е същият - вкарали са нещо невидимо във видим образ и са му отредили определени задължения. През Средновековието насава истински бум в развитието на образа на Смъртта. Тогава масово той/тя започва да се изобразява като скелет с коса в ръцете, дори става популярно течението, изобразяващо танцът на Смъртта - танцуващи скелети, водещи за ръката хора от всякаква класова принадлежност в посока към гроба.
Това, за мен, си е било чисто политическо решение на църквата (имам предвид изобразяването на Смъртта по този зловещ начин). Църквата е имала нужда хората да се страхуват, за да може да ги контролира по-лесно и да ги "приобщи" към лоното си (слагам "приобщи" в кавички, защото не смятам, че насилственото приобщаване е приобщаване. Вярата не е вяра, ако е вкоренена насила в човека).
Темата за изобразяването на смъртта като антропоморфно създание остава и през 18 и 19в., когато много художници продължават да я рисуват така. Но това е отглас от Средновековието.
В Библията например няма образ на Смъртта, като създание, което убива хората. Бог сам върши това - той сам причинява смърт (особено, когато е разгневен. Мда, а той всъщност се гневи за щяло и нещяло, но както и да е).
Много дълго се получи, спирам да пиша.
Това, което исках да кажа е, че Смъртта като същество, докосващо човек, за да причини кончината му, е митология, един вид. И бидейки митология, страда от доста неясноти и "недоизкусурени" неща. Но пък за едно време си е вършела работа - тогава хората не са си задавали много въпроси в това отношение  

Дийн се спря и се за-ослушва, нещо го бе притеснило в цялата тази картина. Сам го погледна учудено и тогава видя мъглата.
- Дийн мисля , че трябва да се изнесем по най бързия начин от тук. И като казвам най бързия това означава ... веднага.- думите на Сам звучаха доста уплашено.
- Какво искаш да кажеш ?????? - и докато Дийн изричаше думите видя мъглата да се плъзга м/у тях.
Хукнаха да бягат, но препятствията бяха много.  
- Сам можеш ли да предположиш какво е това, ти си колежанина - на Дийн едва му стигна въздух за да попита.
- Дийн, сега не му е времето. Но предполагам .... носят се легенди, че Краули, магът, не е погребан в Хастингс,  Англия, а че прахта му е докарана тук. Но това са само легенди .... - едвам дишаше Сам.
- Май легендите Ще се окажат истина- едвам чуто каза Дийн и се препъна в някакъв клон. Падна на земята, влажна, лепкава ... студена. Изправи се залитайки и усети студения дъх в ухото си- Тичай Самииии, тичаааай- И хукна отново след него.
Прескочиха дъските които бяха в началото на гробището и след няколко метра се спряха. Обърнаха се с надеждата, че нещото е останало там и тогава го видяха. Видението, бледия силует получил се от мъглата. Бе мъж на преклонна възраст, плешив .... и им махаше с ръка в знак да се приближат.
- Да не си си го и помислил Сами - предупреди го Дийн.
- Не мисля и да го правя- каза Сам леко колебливо.
- Но трябва да се върнем тук ... някой ден.-
- Да , някой ден.- Докато няма инциденти и жертви, мисля да оставя духовете на мира- каза Дийн и с това сложи край на разговора.
Сядайки в колата, усетиха нечие присъствие.
- Виждам , че имате всичко!!!- Каза Кас и леко ги стресна.


Галееееееееееее   направи ме да   особенно това БУМ .......... ооооооооооооооооооооооооооооох

Галяяяяяя, бум-а е един път, очите ми отиват директно върху устните на Дийн, лелееллелелеле И е верно, много аморе направих там, пукат ми капачките на колената като на дърта кобила... Но не излизам от там, че не се знае кога пак ще влезна 

Не мога да не отбележа, че творчеството на Роза и Бичи се засилва право пропорционално на броя пуснати снимки тук. Давайте, девойки, после може и книга да издадем...

Малко стимул! (Направо си плачат да ги утешим)

Да, и аз забелязах въздействието върху вдъхновението на Рози и бичи     А за себе си мога да кажа, че съм се предала с           вдигнати ръце срещу шпаги, мечове и пищовииии      И колежката каза да не общувам с вас     Щели сте да ми докарате инфаркт, все пак на години съм 

  Благодаря ви момичета, на мен лично мнооооого добре ми действа снимковия материал (особенно че санувах и шпаги, сериозно, ама не помня почти ниЩо  ).


Лили недей така, пий един валериан (или два .... три ....  ).

- Кастиел! – Сам беше повече от радостен да го види.
- Ние имаме всичко – каза Дийн, - а ти намери ли каквото трябваше? – Въпросителният му поглед се стрелна в огледалото за обратно виждане.
- Намерих – отвърна кратко ангелът.
- И къде отиваме сега? – поинтересува се Дийн.
- Карай към края на града.
Пътуваха мълчаливо. От време на време тишината беше нарушавана от възмутеното кудкудякане на кокошките в чувала на задната седалка, когато Дийн вземаше завоите по-рязко. Агнето в багажника тихо проблейваше, но го правеше все по-рядко. Изплашено до смърт от тъмното тясно пространство, в което се намираше, и от липсата на майка си, то беше изпаднало в нещо като ступор.
Нощта беше тиха и ясна, а небето – обсипано със звезди. От двете страни на пътя имаше ливади, тук-там се забелязваше по някое самотно дърво колкото да подсили усещането за празнота.
В края на града Дийн отби колата встрани от пътя и пътниците един по един се измъкната навън.
- Занесете всичко ей там – нареди Кастиел, посочвайки малка група скали насред ливадата, - аз ще дойда след малко.
- Пак ние трябва да свършим тежката работа – измърмори Дийн, нарамил чувала с кокошките. – Леле каква смрад!
До него Сам носеше на ръце агнето. Притиснато в топлата му прегръдка, то се беше успокоило. Малката му главица спокойно почиваше на рамото на Сам.
- Дийн, не искам да убиваме клетото животинче. С кокошките е лесно, тях само малко ще ги пооскубем. Обаче агнето...
- Като дойде онзи, хвъркатия – прекъсна го Дийн троснато, - можеш да му кажеш съображенията си. От него зависи всичко.
Стигнаха до скалите и оставиха живият товар, който носеха.
След минута при тях дойде Кастиел. Със себе си водеше странен човек. На ръст висок, той беше много слаб, но изглеждаше невероятно жилав и силен. Кожата му беше черна, напълно черна, и осеяна с яркожълти петна. Очите му излъчваха мощ и непоколебимост. Беше облечен само с някаква странна наметка. Не носеше обувки. Стъпките ме безшумно потъваха в земята.
- Можем да започваме – каза Кастиел. – Дийн, трябват ми по три бели, червени и черни пера.
Дийн го изгледа сърдито, но се зае да развързва чувала и да гони кокошките из него. Кудкудякането огласи нощта.
- Сам, агнето.
- Кас, нужно ли е да го убиваме? – попита Сам и в очите му се появи състрадание.
- Не – отвърна ангелът, извади от джоба си малък изящен бронзов бокал със странни инкрустации и отиде до животното. Клекна до него и го погали. То тихо изблея и натика влажната си муцунка в свивката между шията и рамото на Кастиел. – Съжалявам, малко ще те заболи, но бързо ще се оправиш, обещавам – каза тихо той и с остър нож направи разрез в хълбока на агнето. Потеклата кръв събра в бокала. Когато приключи, постави длан върху раната, а когато я отмести, тя беше заздравяла.
Дийн донесе перата. Изражението на лицето му все още беше ядосано. Беше рошав, а в  косата му се беше затъкнала малка бяла перушинка.
- Можем да започваме – каза Кастиел. – Сам, Дийн, отдръпнете се.
Двамата отстъпиха.
Кастиел подаде бокала на Саламандъра. Той го взе с лявата си ръка, натопи перата в него, и когато те се напоиха с кръв, поръси наоколо. След това започна да ръси себе си, тихо произнасяйки думи на непознат език. Изпадна в транс. Периодично топеше перата в кръвта и се намазваше с нея. След известно време спря, падна на колене, изви глава към небето, извика нещо и тялото му избухна в пламъци.
Сам и Дийн гледаха с широко отворени очи как огънят го погълна. Миг по-късно от Саламандъра не остана нищо, дори изгоряло петно на тревата. Кастиел изсипа гробищната пръст върху мястото, на което той беше стоял и се отдръпна.
- Е – каза ангелът, - това беше. Спасихме светът на джиновете. И теб също – обърна се той към Дийн.
Дийн кимна признателно.
- Занесете агнето в някоя ферма – каза им Кастиел и изчезна.
Братята се отправиха към колата. Сам отново носеше агнето. Беше повече от радостен, че не се наложи да го убиват.
- Занесете агнето в някоя ферма! – възнегодува Дийн – Този само заповеди раздава...
Въпреки това беше доволен. Нямаше да се наложи да се връща в ада и да бъде инструмент в ръцете на Краули.
И този проблем бяха решили.

КРАЙ на епизода


Бичито, мое писмовно другарче 
Можем да се поздравим вече. И този епизод отупахме.
Пък нека другите гледат гузно и с наведени от срам очи, задето не се включват в писането.
А ние ще ги гледаме така 

 

Поздравления, момичета! Чудесно се е получило, и интересно!

Ихааа, и Епизод 2 е готов – утре ще го събера в един файл.

Розе, bichi и останалите, благодаря ви !

Аз предпочитам така .

Галче,
Постът ти ме докара до лек.....-а еуфория.

lili,
‘Ръце’?! ?