SUPERNATURAL - Surviving Christmas and New Year's Eve

Не знам до колко ще отговори на въпроса ти, но ето нещичко:

Фигурата на Смъртта, във вида, в който е позната днес (скелет с черна наметка с качулка и в ръка с коса) е създадена през 15 век. Символизмът в косата е, че всеки бива покосен, независимо дали е беден, богат, добър, лош и пр. По принцип в западната култура Смъртта винаги е представяна като мъж, докато женският й образ е характерен за славянските народи.
В древните религии на смъртта не се е гледало като на нещо изключително зло, тъй като е била приемана за неизбежна. Древногръцкият бог на смъртта например, Танатос, е приеман за брат близнак на бога на съня, Хипнос, и работата му е била да съпровожда мъртвите до подземното царство - Хадес. Той ги предавал на Харон – лодкарят, който превозвал мъртвите през река Стикс (която отделяла света на мъртвите от света на живите).
В ислямската теология съществува Ангел на смъртта – Азраел ((Азраил), който е възможно и да е заемка от юдаизма, тъй като ислямът все пак е авраамическа религия). Той взема душите на умиращите и се смята се, че ще бъде последният, който ще умре.
В юдаизма също присъства фигурата на Ангел на смъртта. Приема се, че Бог го е създал на петия ден от Сътворението. Описва се като покрит с очи, които на брой са толкова, колкото са хората на земята. Той стои до главата на умиращия и държи меч, на който има капка отрова. Когато умиращият види Ангела, устата му се отваря и Ангелът капва вътре капката. Така човекът умира. От там идва изразът „Вкусвам смъртта”.
В християнството архангел Михаил отделя душата от тялото с огнен меч.
В старите времена по принцип образът, който е представян до човека по време на смъртта, е играел роля на посредник, т.е. не е бил самата смърт.
За жътварите, такива, каквито са представяни понастоящем, не знам нищо. Но мисля, че са някакъв изопачен вариант на „посредниците” от древните схващания. 

бичи, браво, леле какви сънища    А Сам, ех, ако можеше да имаме стария Сам + 1/3 от дистанцирания неколебаещ се самоуверен редовно трениращ и т.н. Сам. Съотношението на съставките не съм го точно премерила, но мисля, че това би ме удовлетворило напълно 

Благодаря за закуската  и новите снимки и информацията за жътварското косене

Мен снимките, показващи старият-нов Сам със съответния дълбоко съчувствен поглед, ме изпълват с тихо задоволство

Макар че и този от подписа ми не е никак за изхвърляне

Гледам, че всички са одобрили комикса ми с моето лично участие
Напълно съм задоволена, че старият Сам си дойде, направо въздъхнах продължително... Най-сетне
Бичи, как можа да сънуваш толкова много? Чудно се получава, давайте нататък...

Направи няколко крачки, след което се обърна назад и каза:
- Да не забравите вашата част от сделката.
- Каква сделка? – запита изненадано Сам.
- Каква сделка ли? – подсмихна се Саламандра, - аз разчитам написаното в кутийката, а вие ми помагате да не изчезне нашия вид...
-  И как ще стане това? – намеси се Дийн.
- Намерете и унищожете камата на Харун Ал Саид.
- Тя е изчезнала – обясни Кастиел.
Саламандра се усмихна загадъчно, приближи се до ангела, протегна ръка и бавно погали лицето му.
- Ти ще измислиш нещо, нали така? – каза тя, гледайки го право в очите. Прекара пръст по устните му и добави: - Имате два дни. След това Краули ще вземе каквото му трябва.
С тези думи тя извърна поглед към Дийн, а после се отдалечи с безгрижна стъпка.
- Как ще намерим проклетата кама?! – ядоса се Дийн.
- Има начин – обясни Кастиел, - не бих казал, че ще го направя с удоволствие, защото това противоречи на всичко, което съм. Става въпрос за древен езически ритуал, който разкрива местонахождението на различни предмети.
- Как ще стане това? – пожела да узнае Сам.
- Името на Саламандра ми подсказа. Ще използваме Саламандър.
- Искаш да кажеш гущер? – сви в погнуса устни Дийн.
- Не. Искам да кажа Саламандър, същество, създадено от огън. Точно както и джиновете. Моята част от работата е да намеря Саламандър и да взема от огъня му. Вие намерете пръст от тристагодишен гроб, кръв от агне и пера от черна, червена и бяла кокошка. Ще се видим довечера.
- Няма да смогнем до тогава – каза Сам.
- Гледайте да смогнете – отвърна строго Кастиел и изчезна.

Оооо, Златенце, благодаря   за снимките – точно от това имах нужда.

bichi,  
Планът на Краули за лош Диййн ми хареса . Всъщност, досега сме виждали само лошо Сами: обладано (на два пъти), надрусано с демонска кръв и, донякъде, обездушеното. Лош Диййн не си спомням , а не мисля, че могат да се броят тук образите от 3.10 ‘Dream a Little Dream of Me’ и 5.04 ‘The End’ или случаите – любими на много от нас –, когато Диййн e гледал лошо, сбърчил вежди: върхът тук е може би 4.16 ‘On the Head of a Pin’ (въх!, *туп*). Досега не са го обладавали демони, Галче, демони (само демонски щерки ) – много здраво стиска , даже на Михаил не се даде. Дори като кандидат-вампир не ми беше лош, а сцената, в която притисна Лиса до стената, поне за мен, имаше потенциален еротичен заряд, ако изключим зъбите и aкo беше с коя да е друга жена освен нея . Та, накратко, аз пък искам да видя лЬош Диййн, по възможност в сериала, а не аз да си го представям, ‘щото последното е в съвсееем различна област .

Pозe,
Благодаря    за информацията. Частта за християнството ми напомни една фреска, която съм виждала в България, но не помня в кой храм. После се сетих за изображенията в западната художествена традиция, особено през Ренесанса и... се ядосах.

Защо се ядоса, аз ли нещо казах (написах)? 

Инче комиксът ти е уникален, много се смях!   и продълженията си ги бива  

hahaha вижте Danneel & Jensen, Comic-Con 2010:

 

НЕ, НЕ, мила !!!
От огромната разлика в изображенията в България и на Запад. И най-вече заради причините за нея .

Ох, аз реших, че на мен си се ядосала (отдъх!)

Ако нямаш нищо против, ще ми е интересно да кажеш каква е била разликата в изображенията.

Ванчееее Честит имен Ден , мила   
бъди жива здрава и много свърсупернатурално Щастлива.
Честит имен ден и на всички други знайни и незнайни именнички   

Розичка, мерси за инфото  и ах Златеееееее хрътко златна  от къде ги намери тез фотоси ....

ето тук припадам  

(тича с възглавничките да подложи на Бичито, та да не си натърти д-то при припадъка)

От Google:

У нас – в църквата "Свети Архангел Михаил" (ХІV-ХVІ в.) в с. Горановци, община Кюстендил. Има и по-запазени, но нарочно избрах тази...

На Запад – Гуидо Рени (1635, Рим). Мммм, барок .

bichi,
Разкажи за пайовете снощи !

И пoнеже оспамих страшно, ето моите ангели

(и сега ако не ме анатемосат/скомуникат )

Импалка,
да разбирам ли, че не ти допада изтичноправославната иконопис и начинът, по-който е изобразен ангела?

На мен ми харесват и двете изображения, но ги приемам за изкуство, а не за отразяване на реалността. Колкото до изображенията на католическата църква - там доста може да се каже... То си е цяла политика кое как да се рисува и как да се представя пред множеството.... Което пък няма нищо общо със самата религия.
Както и да е. Да не спамя повече.
Ако представлява интерес мога да напиша още, но за сега спирам. 

по повод ангелчетата и аз да се включа   дай боже всеки му такива ангели пазители да ни кацат на рамото