SUPERNATURAL - Surviving Christmas and New Year's Eve

  • 39 004
  • 746
  •   1
Отговори
# 375
  • гр. София
  • Мнения: 2 843
Нещо като Дядо Коледа, обаче вместо подаръци сее смърт. Ще се разровя обаче. Розе, ти нали имаше подобни интереси, можеш ли да ни запознаеш със Смърт и Жътварите Thinking

Не знам до колко ще отговори на въпроса ти, но ето нещичко:

Фигурата на Смъртта, във вида, в който е позната днес (скелет с черна наметка с качулка и в ръка с коса) е създадена през 15 век. Символизмът в косата е, че всеки бива покосен, независимо дали е беден, богат, добър, лош и пр. По принцип в западната култура Смъртта винаги е представяна като мъж, докато женският й образ е характерен за славянските народи.
В древните религии на смъртта не се е гледало като на нещо изключително зло, тъй като е била приемана за неизбежна. Древногръцкият бог на смъртта например, Танатос, е приеман за брат близнак на бога на съня, Хипнос, и работата му е била да съпровожда мъртвите до подземното царство - Хадес. Той ги предавал на Харон – лодкарят, който превозвал мъртвите през река Стикс (която отделяла света на мъртвите от света на живите).
В ислямската теология съществува Ангел на смъртта – Азраел ((Азраил), който е възможно и да е заемка от юдаизма, тъй като ислямът все пак е авраамическа религия). Той взема душите на умиращите и се смята се, че ще бъде последният, който ще умре.
В юдаизма също присъства фигурата на Ангел на смъртта. Приема се, че Бог го е създал на петия ден от Сътворението. Описва се като покрит с очи, които на брой са толкова, колкото са хората на земята. Той стои до главата на умиращия и държи меч, на който има капка отрова. Когато умиращият види Ангела, устата му се отваря и Ангелът капва вътре капката. Така човекът умира. От там идва изразът „Вкусвам смъртта”.
В християнството архангел Михаил отделя душата от тялото с огнен меч.
В старите времена по принцип образът, който е представян до човека по време на смъртта, е играел роля на посредник, т.е. не е бил самата смърт.
За жътварите, такива, каквито са представяни понастоящем, не знам нищо. Но мисля, че са някакъв изопачен вариант на „посредниците” от древните схващания. 

# 376
  • Мнения: 3
бичи, браво, леле какви сънища  Grinning  А Сам, ех, ако можеше да имаме стария Сам + 1/3 от дистанцирания неколебаещ се самоуверен редовно трениращ и т.н. Сам. Съотношението на съставките не съм го точно премерила, но мисля, че това би ме удовлетворило напълно  Grinning

Благодаря за закуската  и новите снимки и информацията за жътварското косене Hug

# 377
  • Мнения: 3 818
Мен снимките, показващи старият-нов Сам със съответния дълбоко съчувствен поглед, ме изпълват с тихо задоволство Laughing Heart Eyes

Макар че и този от подписа ми не е никак за изхвърляне newsm53

# 378
  • Мнения: 631
Гледам, че всички са одобрили комикса ми с моето лично участие Joy
Напълно съм задоволена, че старият Сам си дойде, направо въздъхнах продължително... Най-сетне Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
Бичи, как можа да сънуваш толкова много? Чудно се получава, давайте нататък...

# 379
  • гр. София
  • Мнения: 2 843
Колата спря на една пряка от Грийн Гарден стреет. Дийн изключи мотора и Импалата угасна с леко мъркане. Излезнаха от колата и се огледаха. Тъмните сенки на нищото ги наблюдаваха от всякъде. Това бе най пустият квартал. Всички сгради бяха изоставени, тъмни ... Нямаше улични лампи, или поне тези които все още бяха здрави, не светеха. Единствения шум който се чуваше бе на биещи се котки.
Тръгнаха бавно към въпросния адрес.
- Ето там - каза Кас .
- Кас, по  дяволите, искаш да ни докараш инфаркт ли? - Дийн го изгледа учудено
- Какво? Ъъъъ, Ето там. - посочи единствения прозорец през който се виждаше едва доловима светлина.
Фоайето на сградата бе широко. Мебелите вътре бяха дълбоко потънали в прах и разхвърляни на всички страни. Даваха добра възможност за скривалище, но тук се усещаше празнотата.
Качиха се по стълбите, надали асансьора щеше да работи .... Вратите му зееха и кабелите бяха увиснали грозно като бесилки от тавана.
Етажът бе дълъг и пуст. В дъното му се виждаше вратата от която се процеждаше светлината. Бе леко открехната и без да чукат влезнаха тихо.
Салонът бе леко осветен от няколко свещи. В ляво от него имаше малка кухня и в дъното и се виждаше женски силует.
- Закъснях те - каза момичето.
- Имаше малко трафик- сарказмът на Дийн струеше от всякъде.
- Дийн, може да бъдеш малко по любезен - тя запристъпва към тях и тогава видяха как очите и светеха като две сини лампи. Кожата и започна леко да блести и се появиха множество татуси.
- Интересно - каза Дийн посочвайки с ръка.
- Нали, но да караме по същество - усмихна се момичето. - Казвам се Саламандра и искам да ви помогна с черната кутийка. Известно ми е че едни си я искат обратно, други не .....
- С цената на какво? - попита нетърпеливо Сам
- На моята сигурност - прекъсна го тя.
- И от кога джиновете искат да помагат на хората?- продължи Сам
- От както нашият вид е застрашен.
- Да видим ...- Дийн присви подозрително очи.- искаш да кажеш, че можеш да прочетеш какво пише тук без проблем?
- Джиновете владеят всеки един древен език, Дийн. Дори тези които и на мен са ми непознати- изведнъж се чу гласа на Кас.
- Долавям нотка на завист ли Кас - каза джина усмихвайки се лукаво.
- Не се гордей толкова, карай нататък- Дийн я погледна злобно- няма ме време за губене.
- Аз Ще ви кажа какво пише на листчето, а вие Ще осигурите моята и на моя вид сигурност. Това е сделката. Или я приемате или ..... - и нацупи леко пълните си устни - отиваме всички при Краули.
- Само това ли искаш? - Сам, не можеше да повярва. Нямаше да има жертвоприношения, девици ... - Направи го.
Дийн погледан Сам, а после и Кас. И тримата бяха съгласни.
- Кас !!! Кутийката ... - тя протегна ръка към него и пое черната кутийка.
Отвори я и извади малкото черно листче. Започна да го разгъва, а Дий имаше чувството че няма край.
- Албах маре ..... моритиум хали .... - започна да чете джина. Езика беше толкова странен. Усетиха лека топлина да минава покрай тях. И когато свърши да чете, джина се обърна към тях видимо притеснена.
- На кратко. - Краули това което е целял е, .... Да върне Дийн обратно в Ада. С неговия потенциал, и специална Аура, е искал да го направи неЩо като негов заместник. Силите на двамата , обединени могат да достигнат катастрофални размери. До толкова, че Кас и компания Щяха да изчезнат завинаги. Тогава Рая Ще се превърне като Оазис в пустинята без вода и сянка, или по точно казано няма да служи за нищо. Чистилището няма да бъде това което е сега и от Чистилище Ще се превърне в "Мъчилище". Тогава всички души Ще отиват директно в Ада, даже и тези които не го заслужават. Но все пак Краули се подсилва именно от тези души. И Дийн като прекарал достатъчно време там и тъй като е бил най добрия в изтезанията ...
Лицето на Дийн показваше истинска погнуса и ужас ...
- ... е най добрият и единствен избор на Краули. -  Това е общо казано. Сега вече знаете какво е целял. 
- И сега ако ме извините .... отивам да унищожа това - сгъна листчето и го прибра отново в кутийката.


Направи няколко крачки, след което се обърна назад и каза:
- Да не забравите вашата част от сделката.
- Каква сделка? – запита изненадано Сам.
- Каква сделка ли? – подсмихна се Саламандра, - аз разчитам написаното в кутийката, а вие ми помагате да не изчезне нашия вид...
-  И как ще стане това? – намеси се Дийн.
- Намерете и унищожете камата на Харун Ал Саид.
- Тя е изчезнала – обясни Кастиел.
Саламандра се усмихна загадъчно, приближи се до ангела, протегна ръка и бавно погали лицето му.
- Ти ще измислиш нещо, нали така? – каза тя, гледайки го право в очите. Прекара пръст по устните му и добави: - Имате два дни. След това Краули ще вземе каквото му трябва.
С тези думи тя извърна поглед към Дийн, а после се отдалечи с безгрижна стъпка.
- Как ще намерим проклетата кама?! – ядоса се Дийн.
- Има начин – обясни Кастиел, - не бих казал, че ще го направя с удоволствие, защото това противоречи на всичко, което съм. Става въпрос за древен езически ритуал, който разкрива местонахождението на различни предмети.
- Как ще стане това? – пожела да узнае Сам.
- Името на Саламандра ми подсказа. Ще използваме Саламандър.
- Искаш да кажеш гущер? – сви в погнуса устни Дийн.
- Не. Искам да кажа Саламандър, същество, създадено от огън. Точно както и джиновете. Моята част от работата е да намеря Саламандър и да взема от огъня му. Вие намерете пръст от тристагодишен гроб, кръв от агне и пера от черна, червена и бяла кокошка. Ще се видим довечера.
- Няма да смогнем до тогава – каза Сам.
- Гледайте да смогнете – отвърна строго Кастиел и изчезна.

# 380
  • Мнения: 6 454
Оооо, Златенце, благодаря   bouquet за снимките – точно от това имах нужда.

bichi,   bouquet
Планът на Краули за лош Диййн ми хареса Peace . Всъщност, досега сме виждали само лошо Сами: обладано (на два пъти), надрусано с демонска кръв и, донякъде, обездушеното. Лош Диййн не си спомням Thinking , а не мисля, че могат да се броят тук образите от 3.10 ‘Dream a Little Dream of Me’ и 5.04 ‘The End’ или случаите – любими на много от нас –, когато Диййн e гледал лошо, сбърчил вежди: върхът тук е може би 4.16 ‘On the Head of a Pin’ (въх!, *туп*). Досега не са го обладавали демони, Галче, демони (само демонски щерки Joy ) – много здраво стиска Whistling , даже на Михаил не се даде. Дори като кандидат-вампир не ми беше лош, а сцената, в която притисна Лиса до стената, поне за мен, имаше потенциален еротичен заряд, ако изключим зъбите и aкo беше с коя да е друга жена освен нея Crazy . Та, накратко, аз пък искам да видя лЬош Диййн, по възможност в сериала, а не аз да си го представям, ‘щото последното е в съвсееем различна област Whistling Whistling Whistling.

Pозe, Heart Eyes
Благодаря   bouquet за информацията. Частта за християнството ми напомни една фреска, която съм виждала в България, но не помня в кой храм. После се сетих за изображенията в западната художествена традиция, особено през Ренесанса и... се ядосах.

Последна редакция: пт, 07 яну 2011, 14:01 от Impala

# 381
  • гр. София
  • Мнения: 2 843
Защо се ядоса, аз ли нещо казах (написах)?  Confused

# 382
  • Мнения: 200
Инче комиксът ти е уникален, много се смях!   bouquet и продълженията си ги бива  Mr. Green

hahaha вижте Danneel & Jensen, Comic-Con 2010:

 

# 383
  • Мнения: 6 454
НЕ, НЕ, мила Hug !!!
От огромната разлика в изображенията в България и на Запад. И най-вече заради причините за нея Cry .

# 384
  • гр. София
  • Мнения: 2 843
Ох, аз реших, че на мен си се ядосала (отдъх!)

Ако нямаш нищо против, ще ми е интересно да кажеш каква е била разликата в изображенията.

# 385
  • Мнения: 292
Ванчееее Честит имен Ден , мила   bouquet Hug
бъди жива здрава и много свърсупернатурално Щастлива.
Честит имен ден и на всички други знайни и незнайни именнички   bouquet

Розичка, мерси за инфото  Hug и ах Златеееееее хрътко златна  Hug Hug от къде ги намери тез фотоси ....

ето тук припадам
  smile3544 smile3544 smile3544

# 386
  • гр. София
  • Мнения: 2 843
(тича с възглавничките да подложи на Бичито, та да не си натърти д-то при припадъка)

# 387
  • Мнения: 6 454
От Google:

У нас – в църквата "Свети Архангел Михаил" (ХІV-ХVІ в.) в с. Горановци, община Кюстендил. Има и по-запазени, но нарочно избрах тази...

На Запад – Гуидо Рени (1635, Рим). Мммм, барок Heart Eyes .

bichi,
Разкажи за пайовете снощи Whistling !

И пoнеже оспамих страшно, ето моите ангели

(и сега ако не ме анатемосат/скомуникат Joy Joy Joy)

Последна редакция: пт, 07 яну 2011, 14:19 от Impala

# 388
  • гр. София
  • Мнения: 2 843
Импалка,
да разбирам ли, че не ти допада изтичноправославната иконопис и начинът, по-който е изобразен ангела? Rolling Eyes

На мен ми харесват и двете изображения, но ги приемам за изкуство, а не за отразяване на реалността. Колкото до изображенията на католическата църква - там доста може да се каже... То си е цяла политика кое как да се рисува и как да се представя пред множеството.... Което пък няма нищо общо със самата религия.
Както и да е. Да не спамя повече.
Ако представлява интерес мога да напиша още, но за сега спирам.  Hug

# 389
  • Мнения: 0
по повод ангелчетата и аз да се включа   дай боже всеки му такива ангели пазители да ни кацат на рамото smile3503 smile3503

Общи условия

Активация на акаунт