Ще си тръгнете ли, ако детето остане?

Ива78,според мен е грешка че оставаш.
Колко големи са децата че да ги манипулира така успешно?

На 7 и на 6 год. са децата.
За това дали е грешка или не... Възможно е. Но за да предприема стъпката към раздяла, трябва да съм абсолютно сигурна, че децата няма да пострадат от това. На този етап, познавайки реакциите на баща им, не съм съвсем убедена.
Но както се казва: "Никога не казвай никога"

Ива, това, което прочетох е ужасно.
Казваш, че децата са ти приоритет. Но дали оставяйки с този човек и правейки поредната жертва, не им вредиш повече. Казваш, че всички са изнервени...

Не знам, Пепина... наистина не знам вече.
Всички вие тука, знаете какъв е ужаса от раздялата-ужас за нас, за децата. Признавам си,че ми е трудно да преценя кое е най-доброто. За това, за момента изчаквам. Въпреки, че съм на мнение, че дори сега да има някакво затише, нещата рано или късно пак ще ескалират....

Няма по-голям ужас от това да си пропилееш живота в нерви,мъка и нерадостни дни..,и самота...

Уффф... дорева ми се от твоята история Ива 78... Напоследък често получавам на мейла такива разкази и се чудя от къде да започна.
Знам само едно нещо със 100% сигурност: вина има поравно и при двамата. Знам го по себе си, знам го от всичките други истории, които чувам, а те са доста.
Да бъдеш "съквартирант" с човека, когото обичаш или доскоро си обичал като любовник е меко казано наказание! Аз съм в такова положение и не го пожелавам на никого!
Пожелавам ти кураж и сила да се справиш със ситуацията

Иве, точно обратното е - всички тук познаваме облекчението, откриването на спокойствието, щастието и пълноценния живот след раздялата - за нас и за децата ни.
Не мисля, че има и една жена тук, която да е съжалила за раздялата си.

Подкрепям! Както неведнъж съм писала-точно заради децата този кошмар трябва да се прекрати.Заради битуващо от незнам си кога и как мнение,сума ти майки се оправдават с децата си...и се опитват да прикрият своята неувереност,страха си от бъдещето..без бащата.
Загуба на време,според мен и мечешка услуга за децата...Не ми се използват примери за разстроени психически за цял живот "бивши деца"..
Авторката,късмет ти желая   

Момичета, стискайте палци.
Днес мъжа ми ще си изнесе багажа. Ще говорим с децата.
Само се моля да е без драми....
Пожелайте ми сили и твърдост.

Не съм момиче, но ти пожелавам да си силна! Това е труден момент, но раздялата вероятно е най-правилното нещо, което можеш да направиш. Късмет:)

Иве, пожелавам ти сила в този момент! Дано утрешния ден бъде по-спокоен за теб и децата ти.

Иве, в началото ще бъде трудно, но с течение на времето нещата ще си дойдат на място.
Стискам палци и си поплачи.

Това вобще няма да го коментирам. Смехотворно е.


Благодаря ти за проявения интерес. Виждам, че навътре приемаш нещата, за това ще трябва да те разочаровам - негативният вариант ще е.


За съжаление нямам време да ти прочета всички постове, не за друго, а за да се опитам да ти помогна. Личи си, че си, че си изтормозена душица. Опитай се да простиш на тези, които те тъпчат и вземи живота си в ръце. Прости, дано и те ти простят, вдигни глава и продължи напред като мъж (предполагам, че си такъв). Живота ще ти е много по-хубав без злоба и агресивност.

ВСИЧКИ МАЙКИ ТУК СЧИТАТ ДЕЦАТА ЗА СВОЯ СОБСТВЕНОСТ.
И ЧРЕЗ ТЯХ ОТМЪЩАВАТ.

За съжаление това е истината.

Затова и разпространението а наркотици сред децата е такова, престъпността и т.н. ... липса на бащи...

Ако не съм прав нека iva78 обясни защо иска децата да останат при нея? И защо приема за смехотворно, че децата може да останат с баща си - човека, който тя определя като изключително грижовен и любвеобилен?
[/quote]

Първо искам да кажа, че не съм дошла тука да се заяждам и да бистря психологически проблеми. Ще ти отговоря, за да не си помислиш че бягам от отговорност. И повече няма да се включвам.
Ще изложа моята теза, с която не задължавам никой и също така не изисквам някой да ми "набива" примери и ситуации, за да ме убеди в нещо друго.
Пак ще подчертая, че вярвам, че всеки случай е интивидуален - от майка до майка има разлика, както и от баща до баща. Не вярвам в унифицираните тези: "дете на разведени родители става пресъпник, наркоман и т.н.", както и не вярвам, че абсолютно винаги майките са по-добрия родител от бащата.

Колкото и недоказуемо научно да звучи, майката има връзка с детето си (психологическа, духовна и т.н.). Бащата също има, но жената е тази, която има по-силна чувствителност, за да я усети. Жената е по-интуативна от мъжа и доста по-често може да реагира адекватно на детските тревоги. Бащите доста често не ги забелязват, не защото са лоши, а защото нямат тази интуиция да усетят това.
Не напразно има един израз - майчински инстинкт. Има го и при животните.
Мога да тръгна и да разправям как жената носи 9 месеца детето си под сърдето си, как после го храни от собственото си тяло, как бди над него когато е болно и как го люлее и му пее....
Защото това е природата на майката. Но няма да го изтъквам като факт, защото съм сигурна, че веднага ще скочиш и ще кажеш как и бащата може да върши това. И донякъде ще си прав... но не съвсем...
Абсолютно всеки човек на тази земя, когато го боли (физически или психически) си мечтае за майчината прегръдка, да го стопли, да го приюти и да му помогне. Защото жената може това, мъжа не. И пак ти казвам, не защото сте лоши, а просто защото е такава "природата ви".
Самият ти, когато се удариш не казваш ли "Ох, майкооо"...

Децата, обаче трябва да растат и с бащи, защото бащите дават други неща, които майката не може.
Остани си с мир и дано намериш спокойствие и щастие.