Март все още е далече, спи на топло МАРТенско човече - тема 9

и аз, и аз 

maiski3, точно днес се чудих къде си, почивай си и не се натоварвай толкова.


за арниката - и аз ще я взимам.

Понеже май не мога да броя , пускам списък:
1. maiski3
2. marinels
3. mama_vessy
4. Magica_de_Spell
5. Бишкота
6. Mur
Ако пропускам някой, да си каже пак. 
Първото предложение беше за Хепи и така си остана. Ако има други идеи, казвайте.

Мами предлагам да бъде в ХЕПИ направо, аз не мога много дълго да седя права   не знам как е при вас.   Така че в 14ч. в Мола и директно в Хепи. Само да знаем колко ще сме горе долу за да знаем на каква маса да седнем   До тук сме 6.

П.П. Аз докато го напиша и Мур се включи  В ХЕПИ има места за непушачи 

mama_vessy, аз и седнала не мога дълго да седя  Ужассссс

Добър вечер и от мен. Виждам, че сте захванали темата за родилните болки. Бих искала да споделя с вас това, което знам  (не от личен опит). Аз съм преподавател по психология и преди 2 години имаше една студентка, която писа дипломна работа за пренаталното развитие на бебето и раждането, и по-точно за самия акт. Тя беше и инструктор по йога и изследването й се базираше на собствени наблюдения на 12 бременни жени, които бяха посещавали курса през цялата бременност. Тя имала уговорка с мамите да споделят преживяванията си от раждането. Оказва се, че родилните болки могат да бъдат намалени до минимум. Първият, и най-важен фактор е страхът. При жените, на които им е за 1-ви път е много по-силно усещането, заради атавистичния страх от неизвестното, този страх е неосъзнат. Колкото и да сме информирани, това е нещо непознато. Решението е да се сведе този страх до минимум като се визуализира това, което ще се случи. Следващото много важно нещо беше, че контракциите болят поради липса на достатъчно кислород (не случайно има различни начини на дишане). Както знаете, йогата е учение, което се базира предимно на дихателните упражнения. Когато знаем как да доставим кислород на клетките си в този важен момент, нещата са малко по-различни. Но повечето от нас мислят повече за всичко друго, но не и за това как да доставим кислород. И другото нещо, което си спомням е, че трябва да се изгради позитивна нагласа към акта на раждането, а не като нещо болезнено и неприятно. И така, резултатите от изследването бяха, че майките посещавали курса бяха родили много по-лесно и безболезнено от другите, които не бяха посещавали такъв курс. Извинете ме за дългото излияние. Надявам се да ви е било интересно.

radostani , Commelina , аз знам за д-р Иванчева,че може да се уговориш с нея за раждане и е била привърженик на нормалното раждане,всъщност всички лекари във ВМИ са такива,там рaботата трябва да е вече без изход,за да направят секцио.Чакам една приятелка да ражда там,до няколко дни при тази лекарка,ще споделям мнение после.
Относно масажа на перинеума,уж помагал кожата да бъде по-еластична и да не се налага епизиотомия,но това не е гаранция на 100% дали на всяка ще повлиае и дали лекаря няма да си ви среже за всеки случай...

И да ви кажа, че днес се разходих до София до 2-3 клиники и най-накрая взех решение да родя в Шейново, свеки е раждала там. Малко се уморих и се надявам тзи нощ да поспя повече. А по повод лошите мисли, не се оставяйте да ви владеят. Когато дойдат си помислете колко скоро ще си гушнем бебчетата и колко много обич имаме да им дадем. Аз лично се справям така, не пускам тв-то, нито лампа, просто си лежа в тъмното и си визуализирам. Особено откакто реших как ще се казва малкия (уж все още се колебаем, но аз си реших ). Представям си много ясно как ще се возим с колата(аз много обичам да шофирам), ще го водя навсякъде и ще му обяснявам кое къде какво е и т. н. и така се унасям. Много е важно да си създаваме положителни емоции, щото и без друго ежедневието е достатъчно кофти.

      Здравейте мами,не съм писала от доста време ,но ви чета редовно.
      За къпането -аз малката я къпех само веднъж седмично със 2 в 1 през останалото време само с водичка и никога не ми се е подсичала(за първи път ми се подсече, когато взе да и излиза зъбче).
      Относно раждането на мен ми  го предизвикаха 9 дена преди термина в 3ч. след обяд имах 2см разкритие  малко след това започнаха менструални болки и в 6ч  бях с пълно разкритие.Както казва Били паниката е лош съветник,уж бях подготвена ,но не можах да дишам правилно и болките се усилиха.След като акушерката ми показа как да дишам нещата си дойдоха на място( раждах нормално без упойка).По време на раждането си мислих само за хубави неща ( даже и какво ще ям след като родя  ), но и таткото ми помогна много ,като ми правеше масаж на гърба.Малката се появи в 1:52 през нощта и малко след това си казах ,че искам пак .Сега съм решила живот и здраве да раждам в басейн.
      Искам да помоля мамите ,които имат парола да ми  добавят синьо щъркелче.

Привет.
За къпането - в началото къпехме Александър под душа. Местехме се, багажът ни беше в кутии, изобщо не можех и да си помисля, че и ваничка ще опаковам. Само с вода. След 20тия ден, когато се преместихме, купихме ваничка и започнахме да го поливаме всяка вечер. От време на време съм ползвала препарата на Mustela 2 в 1 (на около 10тина дни).
За ползването на мокри кърпички - аз си ползвам редовно. В началотот - както се случи, ако е някаква голяма експлозия - миех го на чешмата, без препарат. Ако беше нещо малко - с мокра кърпичка действах. Сега не виждам как ще мия г*за на 12 кг. младеж. ПОд каква чешма да го завирам 
За раждането - при всеки е индивидуално, ако на едни помага едно, при други върши работа друго. При някои е бързо, при други - продължително. Но природата го е измислила - ако е много дълго, все ще има време, когато ще те поотпусне и ще можеш да починеш. Лекарите обаче е*ават майката на всичко това с тези системи с окситоцин и други предизвикващи контракции неща. Защо при започнала нормална родова дейност е необходимо "забързване" на процеса?
На мен водите ми изтекоха сунтринта, към 6.30, обадих се в болницата  - казаха ми, ела да проверим как е бебето. След запис на тоновете, продължил около 30 минути ми казаха - всичко е наред, можеш да се прибереш, и ако нещата не започнат от само себе си до 48 часа - ела пак. Аз обаче отказах. Мислех си, че като отида до тоалетна това бебе ще изпадне (то така стават нещата, да знаете). Та ме настаниха в една стая и ми казаха - разхождай се, прави каквото искаш,тук си под наблюдение. Към 13 часа започнаха контракции - първо леки, после се засилиха. А тази вода продължаваше да тече, имах чувството, че загубих кофи с вода. Аз се разхождах, седях под душа, подскачах върху топка, мъжът ми ми масажираше гърба. Към 17 часа вече си болеше сериозно. В началото се разхождах в двора на болницата, като почна да боли по-сериозно се върнахме в стаята, от време на време влизаше акушерка да провери какво става, окуражаваше ме, носиха ми сандвичи, сокове (на мен ми се повръщаше, нищо не ядох, но мъжът ми беше много доволен). Та към 17.30 часа отидох да си кажа, че много ме боли и че искам "епидурална, цезарово, бе всичко и ако може още сега", акушерката ми каза - хайде да слезем към родилната зала, където ще видим вече как вървят нещата. Слязохме, там вече беше моя лекар. Извини ми се, че ще трябва да ме провери - това ми беше първия вагинален преглед през цялата бременнност и раждане. Както и последния. Та човекът каза - оооо, дарлинг, ти си вече с 9 см. разкритие. Какви епидуралним какви глупости. Та това някакси ме поуспокои - вече съм на финалната права. Пак седях малко под душа, но вече усещах, че ми идват напъните, изведнъж ми се доходи ужасно по голяма нужда. Споделих и акушерката ми каза, че може би е време за напъните. Поопипа ми корема и каза- да, можеш да напъваш, когато усетиш, че ти идва от вътре. Та така. Това беше към 18.10 - срещу мен на стената имаше един огромен часовник, та имах представа за времето. Започнах да напъвам, както го усещах, но след известно време (на мен ми се сториха векове) се изморих. Казаха ми да сменя позата, но нещата нещо не ставаха. Даваха ми огледало да гледам (на кой му се гледа бе?), и разни такива, но аз явно бях доста изморена. Лекарят ми каза- имаш няколко варианта - мога да използвам вакум, за да помогна на бебето, може да продължиш да напъваш още поне 20 минути, а ако не искаш нито едно от двете, може да се направи и цезарово. Аз го питах той какво мисли за най-удачно, отговорът беше - вакум. Та така - аз се съгласих, човек си отвори гардероба, взе си някакво малко пликче и в 18.47 беше роден моя син -  с малко помощ. Имах нужда от няколко шева, постави ми упойка и така. Дадоха ми веднага бебето, веднага ни донесоха вечеря (на мен ен ми се ядеше много, но мъжът ми беше явно доста гладен). В стаята малко преди процедурата с вакум се появи педиатър, който, като видя роденото бебе и го чу, че проплака каза, че ще дойде след около час да го прегледа. Гушкахме се с Александър, направихме си снимки, сложих го на гърдата си и след около час ме попитаха дали имам нещо против да го претеглят, измерят и избършат. Общо взето това беше. Много хубави спомени имам, надявам се и този път да е така.
След около 2 часа се изкъпах, смених си дрехите и се отправихме към нашата си стая - аз, мъжът ми и нашият син.
Знам, че стана много дълго, но аз явно съм описателна натура.

За раждането- седмица преди термина ходих на консултация и на врата на кабинета се засякох със завеждашия АГО,и той ми пипна корема и ми каза:"Ще отнсеш мамче секциото."И аз .Като ме погледна моя лекар на ехографа джобовете с водите ми бяха почти на границата.Питах го налага ли се хоспитализация и той каза ,че за момента не ,но ако нещо ме притесни веднага да му се обадя.На другта седмица в деня на термина пак бях на консултация и като отидох ми написаха талон за приемане по спешност защото през нощта малко по малко ми бяха изтекли водите (ходих 6-7пъти до ВЦ).И два дни по-късно след купища изследвания и подписване подразни бумаги в 8.30 сутринта се запътих към операционната за секцио.Анестезиолога ме пита колко тежа и аз му отговорих и очвека заяви ,че можело да ми сложи малко повекчо упойка .Изтръпнах викам си:"Леле този да ме преспи завинаги."Взе даме разпитва разни неща и в един момент очите ми натежаха страшно много и съм заспала.След два часа се събудих още бях в операционната и тъкмо мислели да започват да ме свестяват .Чух гласа на една от сестрите(познава ме се )попитах я дали е тя,вече бяха спокойни ,че съм добре.Питах за бебето казаха ми ,че имам прекрасна дама 3.850,52 см..Закарах ме в стаята ми и като взеха да ме местят от леглото на носилката всичко отвътре ми се надигна.Остана една акушерка при мен и аз реших ,че трябва да отида да пия вода .Аз й казах ,че съм много жадна и отивам да пия вода тя взе да се смее.:"Сладурано няма как да станеш ей сега само ще ти намокря устата."Донеса ми Полито в 6 вечерта за първи път, раждалите мами знаят какво е усещането то този миг в който се срещаш за първи път с малкия човек.На следващия ден ме изправих и започнах да се разхождам по малко между системите.И от третия ден започнах да кърмя.

здравейте момичета
включвам се за да ви се похваля че бебо се е обърнал с главичката надолу сме вече  след толкова мъчителни упражнения се обърна и дано си остане така вече че направо се побърках
тежим 2350 и сме добре даже ми се изплези и махна с ръчичка  незабравими моменти
казаха че няма опасност вече да се завърти но знае ли човек 

Привет,майчета!
 Notova,браво за упорството с упражненията и постигнатия резултат  Много сте пораснали 
Я сега аз да си питам за поредното си притеснение-въпросът ми е за майките,които чакат второ или трето детенце-КАК ПОДГОТВЯТЕ БАТКОВЦИТЕ И КАКИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА НОВИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО? Ние ще имаме разлика от 2г8м.Малкия уж всичко си разбира-гали ми корема,говори му(ооо,убаво бебенце),показва как ще гучи и цунка бебето,но все се притеснявам,че като се появи малката ще има ревност.Особено бабата и майката на мъжа ми както отсега му говорят,че като се появяло бебето щял да остане на заден план -това
изобщо не разбирам защо му го казват-и после нямало да има ревност-болни мозъци

И мен ме вълнува този въпрос, а нищо не правим по него. Не знам и дали изобщо осъзнава какво предстои, въпреки че не е много малък...

Много се радвам за хубавите новини!

За срещата с удоволствие бих дошла, но не съм сигурна дали ще успея, така че не ме бройте засега.

Commelina за Паскалева и аз вчера прочетох в друга тема, че не отговаряла понякога. Не знам аз бях доволна първият път, но ви казах че тогава уговорката ми беше с проф. Милчев, а не с нея и не съм се обаждала  на нея. За Димитрова ми не знам, аз с първата бременност съм лежала в патологията и тя ми беше лекуваща, добра е но не стана ли доста възрастна тази жена? Не знам дали и тя ще е съгласна да реагира по-всяко време, сигурно само ако е на смяна, а тя обикновенно е сутрин.
Лъки това са си 13 часа, като от 7 сутринта бях на система и хапчета, та да ти кажа на мен не ми се струва много малко , но може и по-дълго да е . И искам да кажа, че не съм описала раждането си с цел да плаша някого, а напротив да кажа че въпреки това че не съм имала лесно раждане, пак се решавам на нормално, защото смятам че това е по-добре за майката, тъй като се възстановява много по-бързо (ако няма медицински показатели за секцио разбира се). И другото което имах предвид, за ходенето че въпреки че всички казваха, че ако се движиш много ще родиш лесно, е при мен не се получи въпреки ходене от по 10 км на ден.
Искам само да кажа относно прехвалените частни болници, че не винаги и там всичко е наред. Аз имам позната, която роди в Токуда където вие сами казахте, че раждането струва между 2300-2500 лв. и имаше доста проблеми. Свързани с това, че секциото не беше направено както трябва и вдигаше температура и в последствие и отваряха раната на ново, защото нещо бяха оплескали..... Та така, не винаги когато имаш възможност да платиш, значи че ще получиш най-доброто за теб и за детето(това малко в страни от темата, защото го бяхте коментирали преди).
За СЕЛЕНА в П-в слушам също хубави отзиви, но само от тези които са имали късмета всичко да е наред. Ако не дай се Боже се наложи помощ за детето става доста интересно. Ти си стоиш на хотел в СЕЛЕНА, а детето ти го отнасят я във ВМИ , я в Окръжна. И за какво ми е на мен този лукс се питам тогава? Дано не ядосам някого с това мое мнение, но искам да споделя какво мисля. Гаранция никъде няма, че всичко ще е наред но все пак е по-добре да мислим по-трезво и дано да имаме късмет и Господ да е с нас.
За Арника, виждам че доста от вас са решили да пият та и аз мисля да пробвам.Magica_de_Spell благодаря, че си описала точно по-колко трябва да се пие, щом е казано от лекар поне ще съм спокойна.
maiski3  не се претоварвай и почивай повече! Всички болни желая ви бързо оздравяване!
preslava_82 ще се радвам да споделиш мнения, след като роди твоята приятелка. За Иванчева съм чела противоречиви мнения, та не знам но ще е интересно да разбера. Вие чували ли сте, че в болницата (ВМИ П-в)имало ценоразпис за всеки лекар, ако искаш точно той да присъства на раждането ви?
Notova браво на теб явно упражненията си оказват влияние. Много голям мъж ще си имате 2350 за тези седмици е супер.

Привет 

Момичета да ви попитам, някоя от вас вадила ли си е ПИК код от НОИ? Знаете ли какво е необходимо и къде трябва да се отиде? Доколкото разбрах с този код може през интернет да направиш справка за осигурителните суми и съответно да си изчислиш майчинството