Здр. момичета имам нужда от съвет, на 17г съм и съм бременна приятелят ми е на 28г. Утре влизам в 3тата седмица, въпроса е че незнам какво правя, обичам бебето си, приятелят ми е във възторг а аз съм объркана, изплашена съм,а незнам с кой да поговоря.Моля Ви помогнете ми.
- Публикувана: 6 ян. 2011, 14:13 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2011, 17:20 ч.
Какво да правя, помогнете ми?!
Здравей мила!Виждам че си много изплашена и е нормално,но не прави нищо прибързано.Тук във форума ще срещнеш много подкрепа,но и много които ще те помислят за луда.
Затова не търси съвети за такива лични неща тук(поне аз така мисля).Внимателно си помисли и после реши.Това си е решение за цял живот.Каквото и да решиш все ще си права.Пък и щом имаш подкрепата на приятеля си,това е най-важното.Поговори и с вашите и тогава реши.И да не те подкрепят в момента съм сигурна,че после ще са до теб.
каквото и да решиш пиши. 
Затова не търси съвети за такива лични неща тук(поне аз така мисля).Внимателно си помисли и после реши.Това си е решение за цял живот.Каквото и да решиш все ще си права.Пък и щом имаш подкрепата на приятеля си,това е най-важното.Поговори и с вашите и тогава реши.И да не те подкрепят в момента съм сигурна,че после ще са до теб.
каквото и да решиш пиши.
правилно. форумът не може да вземе решение вместо теб или да те насочи направи това или онова. това можеш да решиш само ти, съвместно с близките ти. родителите и приятелят ти са тези с които трябва да обсъдиш ситуацията, чувствата си и възможностите, не непознати. успех каквото и да решиш
Честито , може би това в момента е най-важното което трябва да чуеш.незнам как стоят нещата около теб , училище , семейство и мъжа до теб.от колко време сте заедно , дали нама да си подвие опашката щом се появи детето , че напоследак това е мода.аз бих ти дала съвет , по начина които бих постъпила ако бях в твоята ситуация , защото преди години може би щях да съм на твоето място но бебето тогава не се получи с бившия ми приятел , аз бих го оставила това дете сега си оплашена както на 100% и жени на по 30 години винаги в началото има уплаха.в момента в които го вземеш на ръце разбираш , че вече не си сама имаш нещо на което да отдадеш живота си , дали момчето ще е до теб или не ако семейството ти те подкрепя поне няма да си сама без значение дали бащата ще се откаже.много майки плачат за деца , немогат да имат ти имаш в момента цялото богатство на света не го изпускай , аборта не е шега работа за момиче което не е раждало , може да остави сериозни последстия - много случей след това не се забременява или бременността е трудна.все пак живота е твой и ти ще вземеш най-правилното решение , но моя съвет е седни поговори с майка си като жена с жена , и реши съдбата си и тази на живота в теб 
Аз забременях на 21 , защото както ти казах нестана когато бях на 17 но и един миг несъм се съжелявала за детето си , за бащата ме е яд че не е правилния човек , но детето си никога.
Аз забременях на 21 , защото както ти казах нестана когато бях на 17 но и един миг несъм се съжелявала за детето си , за бащата ме е яд че не е правилния човек , но детето си никога.
Най-важното, което трябва да премислиш е искаш ли детенцето и готова ли си да се откажеш от себе си и своя личен живот за да се грижиш за него..
И все пак няма нищо по-хубаво от усмивката на детето ти
Прочетох горния пост и ще добавя - бащата го остави. Да, хубаво е да е до теб и бъдете едно щастливо семейство, но това не винаги е така. С или без него ти ще си тази, върху която ще падне цялата отговорност за бебето, бащата може да си тръгне, но мама не може и никога не би си тръгнала-така че помисли и за това и наистина говори с родителите ти
И все пак няма нищо по-хубаво от усмивката на детето ти
Прочетох горния пост и ще добавя - бащата го остави. Да, хубаво е да е до теб и бъдете едно щастливо семейство, но това не винаги е така. С или без него ти ще си тази, върху която ще падне цялата отговорност за бебето, бащата може да си тръгне, но мама не може и никога не би си тръгнала-така че помисли и за това и наистина говори с родителите ти
Поговори с приятеля си и с родителя си...
Какво да правиш, няма как да ти кажем ние непознатите.
Прецени готова ли си, искаш ли го, мъжът до теб стабилен ли е, родителите ще могат ли да помагат, така че все пак да си довършиш образованието и най-важното - ще може ли да издържате себе си и детето.
за седмиците..сигурно са пообъркани нещо наистина... освен знам ли да е остановена с кръвен тест?
или имаш предвид, че вече 3 седмици са минали от както е трябвало да ти дойде цикъла?
Какво да правиш, няма как да ти кажем ние непознатите.
Прецени готова ли си, искаш ли го, мъжът до теб стабилен ли е, родителите ще могат ли да помагат, така че все пак да си довършиш образованието и най-важното - ще може ли да издържате себе си и детето.
за седмиците..сигурно са пообъркани нещо наистина... освен знам ли да е остановена с кръвен тест?
или имаш предвид, че вече 3 седмици са минали от както е трябвало да ти дойде цикъла?
Извинявам се за спама, но значи си във 2-ра седм., щом "утре влизаш в 3-та" 
За пръв път чувам да се установява бременността във 2-3 седм.
, обикновено това става най-рано в 5-6 седм. и то с домашен тест.
Ти как установи, че си бременна?
За пръв път чувам да се установява бременността във 2-3 седм.
, обикновено това става най-рано в 5-6 седм. и то с домашен тест.Ти как установи, че си бременна?
Може тест да си е направила. С моя приятел бебеправихме на 24.02. На 06.03 теста ми беше с бледа втора черта. А бяха минали само 10 дни от зачеването. Разбира се, докато не стана време за преглед не можех и да си помисля, че съм бременна макар и втората чертичка, но месец след това се потвърди...така, че е възможно да се установи или по-точно да си помисли, че е бременна
..............
по-точно да си помисли, че е бременна
по-точно да си помисли, че е бременна
И аз това реших още като прочетох поста й, че просто си е помислила, че е бременна.