Аз много си разчитам на интуицията. Всъщност скоро разбрах, че е интуиция, преди не знаех какво е точно. Знам си отвътре кога какво трябва да, или не трябва да направя, отида, кажа. За посоки, за поведение, за всичко. И като го знам гледам да си го следвам, ама без да се интересувам на кого това как му звучи. Понякога да, признавам чуждите аргументи за или против са били много по-убедитлени логически. А аз даже съм нямала такива. Обаче времето е доказало, че е имало защо да вървя в дадена посока.
Аз като цяло за нищо не се насилвам. Отстрани изглежда като някакво примиренство може би или мързел, знам ли. В други области знам, че ще постигна нещо без да има никакви моментни индикации, че ще бъде така. Но аз просто си знам защо правя или не правя нещо, дори да не мога да го обясня .
Извинявам се за дългия и никому ненужен пост.