Подсъзнанието може всичко 35 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Рози, много се радвам за теб. Аз за това не мисля как точно ще стане нещото. Просто го искам и не хабя излишна енергия за това "как". А и нали това е то да "пуснем желанието".

Не мога да се включа.
Не ме терзаят подобни въпроси, защото има каузи за които отвътре ми идва да дам, за други - не. Точно покрай кампаниите за дечицата - в някой скачам и пускам няколко смс-а, за други нито един.
Не се замислям защо е така.
Делфина, защо не се осланяш на вътрешното чувство? Ако то ти каже да дадеш - даваш и после дори да не се върне ще знаеш, че вероятно е помогнала помощта ти. Ако пък не ти трепне да дадеш и не даваш, защо да се измъчваш?
Всъщност в християнската религия, поне доколкото аз съм чела на доста места пише, че малоимотните са блажени, но не ми се рови. Вероятно става дума, че това към което трябва да се стремим е духовното, а не да се приема буквално.
Но не вярвам да има беден=добър и богат=лош някъде, в която и да е религия. Това са символики, както всичко друго.
Макар че аз намирам логика - един има 50лв за деня и ги дава за дрехи, ипотека, бижута или каквото  там реши, друг има пак 50, но ги дава за книги, образование и благотворителност. Съвсем схематично. И двамата имат еднакви средства, но разчета е съвсем различен. И накрая "богатия" ще има имане, а другият ще има знания, които материално не се измерват. Пак казвам - лаишки и схематично като за 1-ви клас, но така го разбирам аз.

Klemy, има богати  които дават средства  за книги, образование и благотворителност 
Що си мислите че богатите са тъпи и необразовани   

Аз разбрах по-скоро коментара на Клеми като че и двамата имат равни разходи на ден, но "по-богат" в края на деня е този, който е похарчил не само за чисто материални вещи  , защото тя пише, че и двамата дават по 50 лева.... Богат в смисъл символично, не като пари.

(Х хааааа ха ха хах - Тук се сетих как на един курс на пореден ден в началото ни питат кой какво има да разказва от предната вечер до този момент като резултати и цялата група се ослушва. Аз понеже съм за втори път, мълча и чакам, за да могат все пак новите курсисти да си ползват времето, но цари мълчание в залата. Пак ни питат нещо в стил: "Хора, не се чудете, споделяйте..." и за да пресечем чаканката аз вдигам ръка, но което със смях коментарът от треньорката е: "Хайде пак адвокатът на групата...." Ха хаааааааааааааа - като си спомних, толкова смешно ми стана сега.)

Аз пък защо толкова обичам да мисля "как" ще стане...някак по-лесно ми е да вярвам че ще стане, като виждам начин за осъществяване, а пък ако Вселената има други планове - нямам нищо против да ме изненада приятно. Незная, може пък точно там да ми е грешката

Никъде не съм написала подобно нещо. Рози ме е разбрала. 

Делфин, сега прочетох за неволите ти Направи следното: остани насаме в подходящ момент и започни да потупваш точките за ТЕС /може да прескочиш тези на пръстите и 9Г/ и разкажи цялата случка, всичко, което те трови и измъчва. Все едно го разказваш на доверен човек. Просто разказвай и потупвай всяка точка. Два-три кръга по тях и си като нова. Това е мой безотказен метод, който си измислих в момент на дълбоко отчаяние. Следи за външни признаци при ТЕСането - прозявки, плач, нервни изблици. И пий вода по време на ТЕСа. Прегръщам те силно

п.п. Запали си свещичка от онези, чаените, които горят по 4 часа. По време на ТЕСа на пламъка й може да предадеш целия негативизъм.

Може.
Просто споделих лично мнение, основано на опитите ми да прочета Лазарев и Свияш. Депресирах се и се отказах.

Рози, няма да те бия, ще те гушкам. Не се сърди на думите ми за християнството (тая моя голяма уста ). И при мен стана така - от абсолютен аутсайдер за една задгранична командировка се превърнах в единствен кандидат (което пък доведе до преждеописаните ми душевни и финансови неволи, но нейсе - те да са ми заплащането за получения подарък ) Изкарай си супер в братската страна

Вервай ми, когато ми пратят във фейса поредната снимка на пребито, разпорено или изгорено животинче, или като чета как родата на едикойси е "приватизирала" пари на онкоболни, иде ми собственоръчно да им вкарам две-три отворени рани И не само...

Коте,  Вчера само след 2 пълни кръга в тоалетната на училището гневът ми се изпари безследно. ТЕС е магия, ще знаете

Klemy

стоплих 

Имам си ви вас, да си споделя тогава  . Току що ей така като от нищото бясно се разплаках.......... Вторник е толкова далеч, тооооооооолкова далеч. Понякога много дни са по-малко от малко дни  . Абе явно съм изкукуригала от вълнение. Тренирам аз тренирам търпение, докато накрая нъц пак накрая пърхам като пИперуда.  Сега пък ми мина вече и пак се смея. Оооо, я да отида да изчистя, току виж ми дошъл акълът на мястото си.

Не знам защо и аз мисля, че няма не наказано добро. И напоследък - винаги внимавам. Станала съм в пъти повече меркантилна.
Имам въпрос - към по-напредналите в техниката на подсъзнанието. Явно и търпението ми привършва. Вече и не знам на кой бог да се моля.
Възможно ли е нито едно желание /а те естествено всички описани са с една цел и около едно желание/, описани в картата на желанията - да не се сбъднат? Картата е правена преди два месеца.

Имай търпение и вяра!

raza68, аз за никъде не съм напредвала  , но ще ти дам моето мнение по въпроса от личен опит.

Ако само за това мислиш, не е възможно, а е задължително да не се сбъдне!!!!

Докато се запецваш върху желанието си (взимам примера от една книга), е все едно посаждаш луковица за цвете и всеки ден я вадиш от саксията, за да провериш, дали вече има коренчета отдолу...... Ще имаш ли цвят и плод? Съмнявам се.

И за мен важеше с пълна сила. Надявах се, молех се, мислех, работех, визуализирах, докато един ден............... просто вдянах колко съм заблудена и дадох желанието си на Вселената. Подарих й цялата любов, която изпитвах, целия копнеж, който ме изпълваше, цялата топлина, която изгряваше в мене, когато си мислех за желанието си. Реших, че стига толкова егоизъм да си пазя желанието си само за мене. Подарих всичката благословия, която го съпътстваше вътре в мене на Вселената около себе си. И бях залята от любов.

Да, моето желание продължава да се развива по много странен начин, но аз вече не се занимавам изобщо с темата за сбъдването му. Сложила съм един предмет, който за мен е негов символ вкъщи с "хакната" с него зареждачка на телефона и живея отвъд реализацията на желанието си. Буквално живея живота след като това желание е моята реалност. Отначало смених визуализациите на мига на неговото сбъдване с визуализации на това за какво ми е това желание, какво ще постигна и каква полза има от това желание за мене и за другите. И после работя директно с нещата след реализираното желание. Тогава, когато имам моето си, ще правя определени неща - ами аз сега ги правя. С определени хора, по определен начин. Ами сега ги правя. Знам, че звучи неопределено, но не искам да разказвам подробностите от личното си желание. А това желание е толкова повсеместно изменящо живота ми, че аз реално го измених изцяло. И истината е, че част от нещата, които ми се случват, по всичката обикновена човешка логика, би трябвало да не са възможни. Да, обаче са. Давам си сметка, че направих точно това, което е описано във всички книжки и се говори на всички курсове - отциклих се и заживях отвъд реализацията.

И за протокола два месеца е весел кратък срок  . Моето желание се зароди у мене преди 3 години. Удари ме като гръмотевица по главата (и по сърцето). Шест месеца работих като по някакъв неразбираем за мене план в посока навлизането ми изобщо в плоскостта, в която това желание е изобщо възможно. И после систематично промених себе си - частичка по частичка, клетка по клетка, за да стана моето желание. Затова всеки път се повтаря "За да имаш нещо, което нямаш, трябва да станеш нещо, което не си." И най-сетне на Рождество 2009 година си програмирах живота, който искам за себе си. И прекарах 2010 в абсолютни кардинални промени - от личен живот до кариера, през всяка сфера на живота си. Всяка.

Осъзнавам, че съм написала нещо супер дълго и объркано, но се надявам, че поне нещо се разбира. Обобщение е - работи със себе си вместо с желанието. Стани ти това, което би била в мечтите си след реализацията му. Практически всеки ден прави по едно поне нещо, което е свързано с теб самата.

Разбира се за това има причини, и някои от тях са много дълбоки. Условно е наречено в Библията "ядене  от дървото за познание на добро и зло" , "грехопадение", др.
Де факто - в един момент от еволюцията на човека са се намесили определени  духовни същества - мнооого  преди "кроманьонците" - щото и преди това е имало човешки същества, макар и не точно изглеждащи като нас. Смята се, че ако не е била тази намеса, пътя на човечеството е можело да бъде друг. Така че сега сме поставени пред свършен факт, и по добре да се научим да мислим позитивно и да постъпваме позитивни - с интуиция и разбиране. Понякога не всяка "помощ" е добро за този , на който я правим, и резултатите може да са неблагоприятни и за нас. За това както и Klemy - по вътрешно усещане. Според мен именно развитието на интуицията е ключ  към правилно развитие, както и регулирането на силите и енергиите в нас - енергийно балансиране. А това са неща, които практически може да се развиват - интуиция и балансиране.

От друга страна България е под знака на Козирог и управите Сатурн - като негативни сатурнови качества се разглеждат - съмнение , подозрение, консервативност, песимизъм. Но със Сатурн са свързани и положителни качества - твърдост, търпение, издържливост, стабилност. Българите могат да издържат на много. Просто трябва да се стараем да избягваме отрицателните страни.
Може да има астрологични аспекти създаващи тенденции за отрицателни мисли, може да има астрологически аспекти за ясновидство - това са две ралични неща и с двете е желателно да се работи по подходящ начин и да не се смесват.

Относно баланса във Вселената - такъв има, но той може да е понякога извън логическото ни анализиране. Без съмнение вършещите престъпления ще пожънат неблагоприятните последствия, а помагащите искрено и правилно - положителни и благоприятни следствия(при условие че доброто е направено точно и подходящо). Вярата и знанието/познанието са различни неща.
Ние може да вярваме в нещо, но хубаво е нашата вяра да е основана на реални закони и принципи, за които да имаме знание и да ги прилагаме.

Относно изпълненията на желанията - определено има причина някои от тях да не се  осъществяват, и може да е по-добре. Не смятам че който и да е от нас има право да заповядва на Вселената какво да му се случва. Може да има магически адепти, които специално да предизвикват определени събития, но това е много голяма отговорност и е хубаво да се прави с Мъдрост. Използването на магически способности за предизвикване на събития по неправилен начин(за което може да имат способности различни хора в една или друга степен, дори без да са магове) , може да доведе до тежки ограничения в бъдещ живот.
От тази гледна точка, развитието на осъзнаване , разбиране и интуиция е от изключително значение. - за да бъдем в хармония със Вселената, а това може да касае дори на кой колко да дадем.

"Обобщение е - работи със себе си вместо с желанието."!

Благодаря ви за насоките, няма да мисля за него, а извън него - все едно че не съществува това желание в мен. Пък каквото ще да става...