Отговори
# 645
  • Мнения: 1 652
medeya, разбира се , ползвах освен вяра. както казах проложих и действие.Но за да не натоварвам темата ще ти отговоря на лични.

# 646
  • Кьолн
  • Мнения: 1 220
Здравейте момичета! Отдавна не съм писала, но редовно ви чета. Винаги когато ми е тежко и трудно както е сега щом ви прочета и настроението ми се оправя и имам желание за живот! Сега се опитвам да визуализирам. Дано успея да сбъдна желанието си! Praynig Желая на всички много усмивки и повече сбъднати желания!

# 647
  • Мнения: 1 280
Да ви кажа, много сериозно се замислям върху това, /въпреки,че не ми се иска да е така../ ,  че когато много се вкопчиш в някое желание и си готов на живот и смърт да се бориш за него,  не става работата.... а би трябвало да стане нали ?  Имам едно такова желание,което гоня от 8-9 години..ама направо живота ми мина по тази гонитба... ама то пари, нерви, време, каквото се сетите ..  сега вече му се вижда края...ама не,че ще се сбъдне, за това гаранции никой не може да ми даде, но знам,че тази година ще се разбере окончателно ще стане или няма да стане...Всичко това много ме изнервя, депресира,стресира и т.н..  От друга страна толкова вече ми е писнало, толкова изморена се чувствам , дори си задавм въпроса : "Ако бях поела по друга пътека,можеше и да съм много по -добре ,обаче аз упорито  гоня нещата..."  Опитвам се от известно време да го пусна това желание...да си кажа, да става ,каквото е най-добре за мене и за благото на всички около мене...и да мирясам. Е, да , ама не мога.... не,че не съм го пуснала..ами не мога да спра да се тормозя, ей там ме стяга чепика.... защото се страхувам, че мога и здравето да си разбия от собствената си упоритост или глупост, вече не знам... Чудя се вече кои техники да използвам, какво и с какво да си помогна за да излезна от  тази ситуация...  проблема за мене е сериозен, не е връзка с някой мъж, имоти или други материални неща, Слава на Бога,че и за здраве не се касае...не мога да го споделя за сега поне, но много се надявам да сте ме разбрали , и да ми дадете съвет.... Знам,че първото , което трябва да направя е да се успокоя... това може би , би могло да стане,ако кажа Майната му....ама аз не мога...дайте някакви предложения,че иначе скоро ще си сменя ника от Пинкито на  Куку Перушана.... Hug 

# 648
  • Мнения: 77
Да ви кажа, много сериозно се замислям върху това, /въпреки,че не ми се иска да е така../ ,  че когато много се вкопчиш в някое желание и си готов на живот и смърт да се бориш за него,  не става работата.... а би трябвало да стане нали ?  Имам едно такова желание,което гоня от 8-9 години..ама направо живота ми мина по тази гонитба... ама то пари, нерви, време, каквото се сетите ..  сега вече му се вижда края...ама не,че ще се сбъдне, за това гаранции никой не може да ми даде, но знам,че тази година ще се разбере окончателно ще стане или няма да стане...Всичко това много ме изнервя, депресира,стресира и т.н..  От друга страна толкова вече ми е писнало, толкова изморена се чувствам , дори си задавм въпроса : "Ако бях поела по друга пътека,можеше и да съм много по -добре ,обаче аз упорито  гоня нещата..."  Опитвам се от известно време да го пусна това желание...да си кажа, да става ,каквото е най-добре за мене и за благото на всички около мене...и да мирясам. Е, да , ама не мога.... не,че не съм го пуснала..ами не мога да спра да се тормозя, ей там ме стяга чепика.... защото се страхувам, че мога и здравето да си разбия от собствената си упоритост или глупост, вече не знам... Чудя се вече кои техники да използвам, какво и с какво да си помогна за да излезна от  тази ситуация...  проблема за мене е сериозен, не е връзка с някой мъж, имоти или други материални неща, Слава на Бога,че и за здраве не се касае...не мога да го споделя за сега поне, но много се надявам да сте ме разбрали , и да ми дадете съвет.... Знам,че първото , което трябва да направя е да се успокоя... това може би , би могло да стане,ако кажа Майната му....ама аз не мога...дайте някакви предложения,че иначе скоро ще си сменя ника от Пинкито на  Куку Перушана.... Hug 
миличка здравей!прочетох поста ти и това ме провокира да пиша.и аз имам едно желание в което съм се вкопчила.и аз в етапа,в който се опитвам да кажа майната му!проблема при мен е че хем го казвам,хем не спирам да мисля за него!иначе преди ми се е случвало да пусна желанието си и точно за 2дни след това се сбъдна!
та единственото,което мога да кажа е че наистина трябва да го пуснеш и да не мислиш толкова за него!  bouquet

# 649
  • Мнения: 1 280
Много ти благодаря, защото аз наистина се измъчвам... Hug
  Пускам го..  ще работя най-вече по този въпрос...обещавам си го...да става каквото има да става, защото иначе скоро аз няма да ставам за нищо,  ако така продължавам...    Sick

# 650
  • Мнения: 730
Аз моите желания или желание го написвам на един лист, зареждам го с енергия, чувство, старая се да го видя изпълнено/ в ума си/ ,след което го прибирам и го забравям. Винаги си става. Много вложена енергия блокира- просто оставям на вселената да си го изпълни. Иначе е вкопчване и тежи.

# 651
  • Мнения: 958
Говорите за желанията и за вкопчването.
Аз имам едно огромно желание, което ще промени живота ми, това си е моя мечта, която е на път да стане. Визуализирам си направо какво ще стане, когато се изпълни и какъв ще е живота ни тогава, не визуализирам самият път на постигане на мечтата.
Та вие какво си визуализирате, мечтата или пътя за постигането и? Кое е по-важно.
Аз вечер като си легна, или през деня в колата, направо се чувствам сякаш съм в друга реалност, сякаш всичко е станало както искам, и сега се наслаждавам.....
Малко остана, един месец и ще знам дали ще стане. Но ми е много притеснено, това е от тези неща в живота, които почти на 90% зависят от теб и от това как ще се представиш. Съответно мисля ден и нощ. Знам че ще стане, чувствам го, цял живот съм го искала.
Но....винаги има едно но. Преди години бях при една астроложка, нумероложка или гледачка, не знам и аз. Бях след родилна депресия и се чувствах много зле, отидох, и тя ми каза много хубави неща, голяма част от тях станаха, едното беше свързано с нашата мечта, тя каза че ще стане, но не знае кога точно във времето, зависело от нас, но да не се притеснявам, защото това е нашето бъдеще. Тогава ни в клин, ни в ръкав ми каза, да кажа на свекърва ми да не ходи по гледачки и врачки, защото ще направи някоя беля. И сега идва свеки миналата седмица, и ми казва, ще ти стане това което искаш, ама много трудно, на косъм ще си, и във времето ще се проточи. Ей идеше ми да я фрасна с нещо. Хем не вярвам на такива глупости, всичко в живота се постига защото ние го искаме и се борим за това, не може някой от страни да ми каже, ама на скапах се. Сега се боря, да изкарам тия негативни емоции от мен, и да продължа да си визуализирам, чувствам, мечтая.... Но нещо ме гложди, да му се не види.
Но след един емсец, ще ви помоля за помощ, за много положителна енергия, и ще споделя резултат, надявам се положителен, защото това ще е начало на един абсолютно нов живот.

# 652
  • Мнения: 72
Добро утро милички! Влизам само да ви поздравя и се връщам да чета. Тези дни се бях тръшнала болна, все още не ми е минало, но вече дишам по-спокойно. Детенце също е болно и силно се надявам да не стигаме до антибиотик  Praynig

# 653
  • Мнения: 9
Pinki, релакс Peace Ако наистина искаш да се случи - ще се случи. Peace А дали ще е добре за теб? Rolling EyesНо ,сега като прочетох поста ти се сетих,за една притча от суфиста Руми,която ще ти преразкажа с няколко думи: Един човек ,който вървял с Исус видял гроб с кости, и започнал много да настоява Исус да го съжави. Исус се опитал,да му каже,че има причина тези кости,да са си кости,но човекът много настоявал да съжави тези кости, и накрая Исус ги облякъл в плът.Костите се оказали на огромен лъв,който веднага убил човекът,с един удар по главата,но както се предполагало,в главата на човекът нямало нищо. Незнам дали ти помагам въобще, но това,което и на себе си често казвам и се питам е, дали когато наистина много искам нещо, то няма да ме "изяде" накрая Thinking
И аз съм малко в такава ситуация - искам нещо,което ще е добре за семейството ми/поне така мисля и вярвам/, но постоянно ми се появяват малки пречки,които доста затормозяват нещата.И понеже съм по средата на пътят ,все се питам - дали пък тези пречки не ми подсказват нещо, или пък са точно там,за да продължа да се боря,за нещото ,което усещам,че ще е добро за нас? Thinking

# 654
  • Мнения: 1 280
Точно там е работата, и при мен става дума И  за семейството ми разбира се..  Не знам дали би било по-добре ако не стане...не мисля, иначе нямаше толкова години да се боря... На новолуние и аз ще направя като Дани, пиша , и го прибирам... дано и да го забравя...Вкопчването наистина е много кофти работа.. 

# 655
  • София
  • Мнения: 6 810
При мен нищо, в което се вкопчвам не сработва.  Peace

# 656
  • Мнения: 1
И при мен е така..... моля се от цялото си сърце, изживявам го, мисля постоянно, надявам се, визуализирам...... ами НЕ! Просто не се получава..., но и не е лесно да се отпуснеш - да се довериш на себе си, страх те е, че ако не го мислиш ще ти се размине или ще го забравиш и няма да стане! Може би мили момичета е време да се доверите на себе си и да оставите желанията си малко да подишат и сами да се придвижат към вас!   bouquet

# 657
  • Мнения: 105
Pinki, релакс Peace Ако наистина искаш да се случи - ще се случи. Peace А дали ще е добре за теб? Rolling EyesНо ,сега като прочетох поста ти се сетих,за една притча от суфиста Руми,която ще ти преразкажа с няколко думи: Един човек ,който вървял с Исус видял гроб с кости, и започнал много да настоява Исус да го съжави. Исус се опитал,да му каже,че има причина тези кости,да са си кости,но човекът много настоявал да съжави тези кости, и накрая Исус ги облякъл в плът.Костите се оказали на огромен лъв,който веднага убил човекът,с един удар по главата,но както се предполагало,в главата на човекът нямало нищо. Незнам дали ти помагам въобще, но това,което и на себе си често казвам и се питам е, дали когато наистина много искам нещо, то няма да ме "изяде" накрая Thinking
И аз съм малко в такава ситуация - искам нещо,което ще е добре за семейството ми/поне така мисля и вярвам/, но постоянно ми се появяват малки пречки,които доста затормозяват нещата.И понеже съм по средата на пътят ,все се питам - дали пък тези пречки не ми подсказват нещо, или пък са точно там,за да продължа да се боря,за нещото ,което усещам,че ще е добро за нас? Thinking

Това ме подсети:

Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената.

Ванга


Ето защо считам,че : Трябва да сме скромни в желанията си и умерени в мечтите си.

 

# 658
  • Мнения: 237
Момичета като стана въпрос за успехи които сме постигнали искам и аз да споделя. Винаги намирам място за паркиране. Колкото и да няма място ще стои едничко и ще ме чака, или тъкмо някой тръгва. Работя в центъра и е кошмар с местата. Винаги съм сигурна и знам, 4е за мен ще има място, даже и като съм с друг човек ако ми каже спри тук, че там няма да има място, аз казвам "За мен винаги има". Много се забавлявам, приемам го като игра и се получава. Защо ли - защото е нещо ежедневно и елементарно и нямам мисли "ами ако не стане какво ще правя Cry". Просто се забавлявам, защото и да няма място голяма работа ........... Знам че всичко трябва да се приема така леко, но когато става въпрос за важни неща все едно червейче ме гризе и ми казва "ами ако не стане "........

# 659
  • Мнения: 1 422
Ето защо считам,че : Трябва да сме скромни в желанията си и умерени в мечтите си.

Аз пък съм на принципа, че скромността краси човека, когато той няма други добродетели (цитат на мой колега)...

Ако поискаш малко, ти се дава малко сила за реализация на желания по принцип. И ако се изправиш пред по-голям потенциал за растеж, не можеш да се справиш. Затова искам много. Винаги!

Общи условия

Активация на акаунт