Пускам темата, провокирана от следните факти:
1. Във Варна има само четири лицензирани частни детски градини, като едната от тях е полудневна или поне програмата за обучение е правена за полудневна форма, а местата в тях са силно ограничени или ръковоствата се принуждават да препълват групите, за да отговорят на желанията на родителите за посещение на децата им.
2. Частните основни училища отговарящи на българския държавен стандарт са две, като Малкият принц запълна първия си клас от детската градина, а другото училище "Симона" е току-що проходило и бивша занималня с много ограничена база.
От месеци си задавам въпроса защо в София има 34 частни градини с предучилищни групи с лиценз самостоятелни или към частни основни училища, а във Варна са оскъдни.
Ясни са ми причините на всички родители като мен, които искат децата им малко от малко да избягат от ужасяващата чалгаджийска среда на общинските училища, а вариантите са оскъдни.
Франкофонското училище не отговаря на БДС, но то и такава му е задачата. А на мен ми се иска да има поне едно нормално частно училище с добра база, която да е съобразена с особеностите на детското развитие, групите и класовете да са с максимум 15 деца, да се изучава чужд език и начините на преподаване и ограмотяване да не са "Пей си Пинке ле, кой ли те слуша".
Та въпросът ми е защо? Защо във Варна, един град с хилядолетна култура и традиции в качественото образование изостава в развитието на частната инициатива по отношение на обучението и образованието на децата според българските стандарти.
1. Във Варна има само четири лицензирани частни детски градини, като едната от тях е полудневна или поне програмата за обучение е правена за полудневна форма, а местата в тях са силно ограничени или ръковоствата се принуждават да препълват групите, за да отговорят на желанията на родителите за посещение на децата им.
2. Частните основни училища отговарящи на българския държавен стандарт са две, като Малкият принц запълна първия си клас от детската градина, а другото училище "Симона" е току-що проходило и бивша занималня с много ограничена база.
От месеци си задавам въпроса защо в София има 34 частни градини с предучилищни групи с лиценз самостоятелни или към частни основни училища, а във Варна са оскъдни.
Ясни са ми причините на всички родители като мен, които искат децата им малко от малко да избягат от ужасяващата чалгаджийска среда на общинските училища, а вариантите са оскъдни.
Франкофонското училище не отговаря на БДС, но то и такава му е задачата. А на мен ми се иска да има поне едно нормално частно училище с добра база, която да е съобразена с особеностите на детското развитие, групите и класовете да са с максимум 15 деца, да се изучава чужд език и начините на преподаване и ограмотяване да не са "Пей си Пинке ле, кой ли те слуша".
Та въпросът ми е защо? Защо във Варна, един град с хилядолетна култура и традиции в качественото образование изостава в развитието на частната инициатива по отношение на обучението и образованието на децата според българските стандарти.