Интегриране на дете с умерено умствено изоставане

Когато моята дъщеря беше на 3 годинки разбрахме ,че има умерено умствено изоставане. Със страшни връзки успяхме да я запишем в нормална детска градина . На втория месец обаче госпожите ми сервираха ,че имат 20 деца и не могат да се занимават само с нея. Така пак с връзки я преместихме в специализирана градина която има в нашия град.Обаче истинските проблеми започват,когато детето стане на 7г и трябва да напусне детската градина. Лично моята дъщеря не може да говори и да се обслужва .Вникое училище не можах да я дам защото просто няма смисъл .Кой ще и сменя памперсите там.От всички

От всички агенции ме увещаваха да я оставя в дом . Аз отказах категорично и вече 14 години съм затворена в къщи да си я гледам.С мижавата морална и финансова помощ от държавата.

 Ето това е интеграция и помощ от агенции и социални структури в нашата мила родина! Съжалявам за вас и за всички други дечица като вас/нас!
Всъщност зная, че има възможност за придружител в детската градина, но въпросът е, че директорките отказват да вземат детето само като чуят за някаква диагноза... "Чудесно е това, което сте направили и продължавате да правите, така трябва! Да, детето трябва да се интегрира, има потенциал, но ако може някъде другаде да го интегрирате, ние нямаме ресурс"

Здравей и моят син е с известно изоставане но никога не сме имали проблем да бъде в нормална детска градина.Сега посещава нормално училище но е с ресурсен учител тоест учител който му помага и е на по олекотена програма.Определено средата с другите деца доста помогнаха при нас.За съжаление тук при нас има доста дечица които имат нужда от по специални грижи има и деца с ДЦП но това не е проблем тези деца да бъдат сред другите  и да се чувстват щастливи.

И са прави с отговора си, и не са.
Прави са, защото детето със специални нужди се нуждае от помощта на много специалисти както в специална така и в масова среда- ресурсен учител, логопед, психолог, подходящи за максимално развитие на потенциала му учебни помагала и учебни програми, кабинети в които да работят с него специалистите(в много училища няма дори ресурсен кабинет) адаптирана архитектурна среда(не просто рампа до 1-я етаж,а и нагоре,плюс адаптирана тоалетна) и не напоследно място придружител(асистент)- масовите учебни заведения разполагащи с всичко това се броят на пръсти , а да се случи интеграцията на специално дете в масово училище без всичко това е мисията невъзможна.
Не са прави, защото един родител ИМА ПРАВО да запише детето си там където пожелае, но то няма да получи всичко, което му е нужно за да е наистина качествено образованието му, тоест накрая да вземе една диплома която да не е просто лист хартия, защото в момента ресурсния учител работи около 3 учебни часа СЕДМИЧНО с едно дете, повечето училища нямат логопед или психолог, а когато имат такъв той не работи със специалното дете, защото то се води на ресурсно подпомагане- тоест то е грижа на логопеда и психолога от рес.център, да,ама не, защото от тази година тези специалисти нямат часове за работа с децата ни, а само часове за консултации- примерно 1-2 пъти месечно.При желание и финансови възможности си набавяте на частно тези специалисти, и частни учители, които да работят с неговото темпо така, че да успее да покрие държавните образователни стандарти, за да може с дипломата си накрая да се реализира на трудовия пазар.
Към липсата на специалисти добавете липсата на адаптирана архитектурна среда, добавете и това, че на детето не е отпуснат асистент,или има такъв-мама(защото за смешните има няма 240лв на месец няма други желаещи), която е плътно до него всеки ден по цял ден в училище- и готово, то е интегрирано , стига да можете да си осигурите всички тези неща(плюс средства за рехабилитация и лекарства, и прочие нужни на едно дете с по-тежка диагноза) с "щедрата" помощ на държавата около 500лв на месец- 260лв(двойни детски, интеграционни ,добавка, че детето е с увреждане) + 240лв евентуално, ако сте асистент.
За протокола- синът ми учи в масово училище вече 3-та година, с него работи само рес.учител, с останалите специалисти- когато имам фин.възможност, нямаме асансьор, аз съм с него по цял ден там, тъй като не мога да му осигуря всичко, което му е нужно накрая може би няма да вземе диплома, която да му даде възможност сам да се прехранва, но светналия му поглед в клас сред децата и думите му вечер преди лягане- ехаа, днес деня ми бе щастлив -за мен са достатъчни.

pogar, подкрепям напълно казаното от теб. Ние имаме още много хляб да изядем, но при нас мога да кажа, че до голяма степен нещата зависят и от желанието на персонала - ако в детска ясла се приемат деца в норма на памперс и непроходили, защо например да не приемат и моето? Да не забравяме, че има деца с ТЕЛК, които почти са наваксали връстниците си, и отново им се отказва само защото имат диагноза... Всяко отделно дете си е отделен случай, нуждае се от различни неща, различно подпомагане, но първото нещо е от съответното образователно заведение да подадат ръка и да покажат разбиране - дори това не срещаме.

Здравей,
дъщеря ми е с умерено умствено изоставане и досега беше в специализирана група в масова детска градина. Но тъй като децата там са 2-3, се очертава да се затвори групата. Та при нас, с доста настояване , се получи следната картинка - децата ще са в масова група, като предиобед учителката е специален педагог /логопед/. Докато другите деца имат занятия, нашите ще са с ресурсната на групово занимание , според техните възможности. Отделно всеки ден ще имат логопед плюс 2-3 пъти седмично - психолог.
Мисля, че това е пътят и това е най-добрият вариант за нашите деца. За после...в училище...незнам, ще му мислим, надявам се да отвоюваме нещо подобно, и с помощта на Алианса Усмихни се с мен, да стане практика 

Наде, за жалост години наред държавата не е правела нищо за децата ни в нито една сфера(социална,образователна, медицинска), навсякъде е абсолютен батак и затова в момента не можем да усетим положителните промени, които бавно, но сигурно настъпват, не можем да ги усетим и защото децата ни растат, и всеки ден се сблъскваме с поредната по веригата трудност, за жалост този батак няма да се оправи достатъчно бързо за да получат навреме децата ни това, което им е нужно.
Преди 2 месеца посетих един техникум тук в София- училище мечта откъдето и да го погледнеш- адаптирани тоалетни и учебни маси, учебни пособия, рампа, сега през лятото ще им монтират и асансьор, ще направят и спортна площадка за деца с увреждания, ще има стая за придружителите, за да не мръзнат по коридорите докато са с децата си в училище, ще имат и нужните за работа с децата специалисти, имат дори транспорт от дома до училище и обратно за децата с увреждания.
Всичко това е налично благодарение на добрата воля на директора г-н Зовикян- инициативен и положително настроен човек, който със средства от проекти е решил, че ще направи училището достъпно и за децата с увреждания, а не просто обновено- санирано и с нова дограма.
За жалост такива хора са единици, на останалите не им се занимава, по-лесно е да ти откажат прием на детето или да те приемат, а ти после сам да ходиш, ровиш, ръчкаш за вся и всьо нужни на детето ти, и дори и тогава пак ще търсят начин и повод да те разкарат от главата си, защото те имат за поредния борец с вятърни мелници, без въобще да се замислят, че твоето дете има права точно толкова колкото и всяко друго дете, а контролните органи дремят и позволяват подобни безумия, ако си бяха на мястото нямаше да разчитаме само на разбиране и добра воля.

pogar,  , просто няма какво да добавя. Всичко е точно така , както си го описала. Такава е картината на интеграцията в съвременните училища в България. Мен все още ме допускат като придружител в уч-ще. Друга една майка вече няма тая привилегия, защото детето "изглежда" самостоятелно.

Надето77, за съжаление ситуацията тук и в София е доста различна. Познаваш моето дете. Него също не искаха да го вземат в първата масова ДГ. Т.е. думите бяха "Няма проблем да го вземем. НО..." и после едни условия, които категорично ни убедиха, че тази градина не е неговото място. Хубавото е, че намерихме друга масова градина, в която той наистина е желан. Минахме комисия и всичко останало. Не сме имали проблеми. РАЗЛИКАТА е, че както знаеш тук има една общинска програма, която осигурява асистенти на деца със СОП. Няма нищо бщо с националната програма. Вярно, че парите пак не стигат за всичко, но все е нещо. Благодарение на това, че имаме асистентка, която е през целия ден с него в градината нямаме притеснения. Нито ние нито персонала от градината. Разбира се не всичко е идеално, но това е начина нашите деца да са сред останалите без особени проблеми.
ГЕНЕРАЛНАТА ГРЕШКА е, че нашите деца се интегрират в масовите градини и училища. Т.е. те се поставят в масовата среда и трябва да се впишат в нея (да ходят по стълби без рампи, да покриват ДОИ, да се научат да четат и пишат когато другите се научат...) А дали тя е подходяща за тях??? Това май никой не го интересува.
ПРАВИЛНИЯ НАЧИН е детето да бъде в центъра. То да е фокуса, а да направим средата такава, че то да се чувства добре. Че там му е мястото. Ако се научи да чете на 12-13 години, тогава да му дават да срича, а не да учи за Априлското въстание. Ей такива неща.
Като начало, асистента в градината/училището е добър вариант.
Моят съвет е да опиташ. Не зная дали ще стане. Опитай за да не си блъскаш главата след време "ами ако...". Аз считам, че най-важно е не къде ще бъде Сами (или всяко друго дете като нашите), а където е да се чувстват добре и да е полезно за развитието им!

 Френд, комисията кога трябва да се мине, преди да подам молба за прием в градина, или може и след като ни приемат евентуално - нали имаме предимство с ТЕЛК ,би трябвало да го приемат?
 Аз мисля че знам в коя градина сте ,ама ако може на лични да споделиш.
 Предстои ми да подавам молба и се чудя в какъв ред да подредя 4-те възможни градини.

Ако правилно си спомням комисия се минава след като детето е записано в градината.
Хубаво е да разучиш дали има и други деца със СОП в градината, в която ще бъдете защото от това зависи колко пъти в седмицата ще идва ресурсен учител. Т.е. обиколи 4-те градини предварително, говори с директорите. Както съм писал по-горе това да ви приемат като сте с предимство не е основния проблем. Проблемът е да намериш ХОРА, които са искрени в желанието си да поемат предизвикателството да се грижат за различно дете. Защото нека не забравяме, че трудностите за персонала с нашите деца са доста повече...
Обади се и в ресурсния център. От там също могат да ти кажат в коя от тези градини колко деца има и колко често ходят ресурсната, логопеда. Комисиите са на определени дати, а не когато се появи някое дете.

 Да, и аз от това се опасявам ,че те ще го приемат на документи, ама реално е важно дали ще го приемат. Да се надяваме че ще намерим добро място.

смятам че ако детето не успее да се научи да говори до първи клас , поне малко да общува с децата да разбира изпълнява нещата от от програмата , част от тях , дори с помощ ....мястото му за огромно съжаление не е при обичайните деца ....
Моя Владко е на 5 и е доста странно дете с аутизъм , в масова детска градина с ресурсен учител , но най общо казано в градината не прави нищо и понеже е по свободен режима не създава кой знае какви грижи е там ....
и понеже децата са още малки и учителките ги държат така да кажа по изкъсо още ги учат на модели на поведение не се е намерил някой който да му се подиграва да го тормози , но ....
после училището
в училището на големия ми син има дете в класовете с проблеми ..... много му се подиграват , блъскат го , бият го, ужас , говорила съм лично аз с учителите защо не се зъстъпват за него , защо не наказват тези които се държат зле с такова дете , защо защо защо ....
и самите учители казват ..... а той .....
тоест на никой не му пука ....
смятам че разбира се зависи от конкретния случай .... но едно крехко беззащитно създание което не може да разбере за какво иде реч в масовото училище направо се хвърля на вълците