Злоядо дете -как се справяте?????

  не е разбира се...
а то не пречи злоядото да е всеядно и аз и детето никога не сме имали кой знае какви предпочитания към храната, по-точно количествено злоядство е било и при двамата..

И аз не искам детето ми да е пълно,но и да му се моля всеки ден за две три хапки е доста неприятно.
При нас нещата стоят така вече сме на 3 години и отказваме да ядем плодове и зеленчуци.Иначе се развиваме нормално,но въпреки всичко на мен ми е притеснително.Постоянно давам разни витамини допълнително.

Аз бях много злоядо дете и имам ужасни спомени как ме тъпчат с храна,затова никога не насилвам децата си-ядат колкото искат,гледам да приготвям неща които обичат .

Изчетох темата, интересно ми беше различните гледни точки. Имам 2 деца и два различни случая. Да уточня, че и двамата съм кърмила дълго, малката продължава и сега, до 6 месеца са били само на кърма и двамата, захранила съм ги по един и същи начин, НО големия не иска да яде, а малката иска всичко да опита. Така че за мен отпада начина на захранване като закономерност за злоядство(каквото и да означава това). Да ви кажа честно с големия на моменти ми е по лесно, където и да отидем, който и каквото и да яде съм сигурна че няма да иска да опита. Така се спасявам да яде всякакви боклуци които види. Малкото ми дете, само да види че някой яде задължително ще си поиска. Опитвала е какво ли не, е не всичко и харесва но иска да опита. Не яде в големи количества, но опитва от всичко. Иска много да яде месо. Дори бих казала, че ако няма месо направо се мръщи и бута чинията. Голямото ми дете не е опитвал дори месо, освен в пюретата докато беше бебе, но дори и тогава само близваше с много уговорки. Не съм насилвала никога, но се опитвах да го залъгвам за да яде. От една година и повече съм го оставила сам да преценява кога и какво иска да яде. Изобщо не знам дали да го наричам злояд защото нямам никакви претенции към количеството храна което приема, а това че не иска да опитва различни неща. Харесва си нещо и може да яде само това седмици наред. Сега например е на тема палачинки и ме кара да ми правя само това. Може и да ме порицаете но аз дори съм щастлива от факта. Ами слагам много яйца, мляко, пълно-зърнесто брашно, овес, пшеничен зародиш и подобни които смятам за полезни и според мен палачинките стават една пълноценна храна. Предпочитам пред купени от магазина кифли например. Детето ми не иска да опита, зеленчуци, месо, и нищо готвено, супа или подобно. Яде само твърди храни,хляб, макарони, кифли, палачинки, солети, бисквити, шоколад, но гледам да избягвам това което смятам че не е полезно. Примерно правим заедно бисквитите,за закуска иска винаги едно и също, но е подбрана от мен и смятам за полезна закуска. Пие прясно мляко, кисело също. Сирене кашкавал от време на време но се случва.Плодове опива доста, на периоди. Примерно един месец иска много банани, после изобщо и почва ябълки или други. Развива се нормално на височина около 15 кг. не боледува, освен някое вирусче от време на време. Никога не е имал запек, напротив за разлика от по малкото ми дете което се запича от месото. Преди много се притеснявах и се опитвах да го карам да яде различни неща, но вече сякаш се примирих. В крайна сметка реших че няма значение как ще влязат яйцата в организма му. Единственото което ми е много трудно е че непрекъснато трябва да мисля освен за всички други и за него какво ще яде и да се съобразявам да има и за него. Интересно ми стана, че никой друг не писа за подобно дете. Всички се оплаквате от количеството на приетата храна, а не от самата храна? Има ли подобни случаи и как се справяте?

Не са, не са. И аз така мислех като тебе, че хайванчето няма да се остави да умре от глад, ама после друга песен запях  
Накратко, на 1 г. беше и ми яде цял ден 30-50 гр. мляко, съжалявам не помня точно, защото беше отдавна, викам си утре ще огладнее, ама не огладнява и така 3,4 дена. Вследствие, че не се храни, му падна имунитета и се разболя, започна разтройство и повръщане, отиваме при педиатърката, дава съвети и лекарства, обаче нещата излязоха извън контрол, повръщането се засили, наливах го с вода, обаче още на същият ден следобед, съвсем увяхна, обезводни се, та се изсуши. Както знаете, при малките деца, това става за часове, не за дни. Нямаше силици да стои прав горкият и айде пак при педиатърката и спешно в болница.
Ужас - най-големият кошмар ми е и до ден днешен, не ни приеха в ДО, а в инфекциозно, където не може да се излиза от стаята, даже и тераса няма да изведеш детенце. Голям стрес беше и за него, чак като се прибрахме не искаше да излиза навън.
Сега все го питам, какво му се яде и се съобразявам.
Ако някой има градивна идея, как да накарам капризното и злоядо дете да яде здравословна храна, ще съм благодарна.


Има, има - ами не се справям за сега  
Като ти чета поста, все едно си го писала за моето дете - няма оправия, може да ме кара цяла седмица да му готвя едно и също, или при 3 яденета той да иска 4-то.
Цяла седмица може да иска да яде само баница или нещо друго.
А ако е казал че иска супичка, няма да яде друго.
Голям капризник. И аз така нямам притенции да яде повече, колкото иска, стига да не е нищо.

Аз имам същия проблем. Освен, че хапва броени хапки яде само 3-4 неща. Естествено не и готвено. Какво ли не правя за да му е интересно и поне заради това да хапва. Храната я оформям във формата на животни. Правя хапките на редица, като влак, войници каквото ви хрумне. Самолети летят белкем влязат в устата, коли пропускат с надежда да влязат в гаража. Режа на хапки храната и забучвам с клечки за хапки. Пробвах и с друг вид игри. Уж храним динозаврите. Уж е в ресторант и аз му сервирам и т.н. Ефект почти никакъв. Какво ли не опитах през всичките тези години, но нищо. На всичкото отгоре нещата които яде с времето намаляват. Дори неща които е обичал в един момент казва, че не ги обича и отказва да ги яде. Нови храни не вкусва. И ако ви кажа че в момента се храним само със сандвичи с кашкавал, рогчета, варени белтъци и кус-кус. Нищо друго не яде. А аз се страхувам, че ако спре и това да яде, не знам какво да правя. като го питам какво ти се яде за да му направя, отговаря НИЩО. Дори да направя нещо от нещата които яде, има голям шанс да откаже да ги яде, защото точно сега не му се ядяло това. Случвало се е да готвя по няколко пъти и да хапва само по 1 хапка от едното, после приготвям друго и от него 1 хапка и после трето и накрая се отказвам. Схемата с повръщането е същата и при нас. На сила не го мъча. С приказки и молене не става. Сега ще ходим на гости на наши приятели за няколко дни и се виждам в ужас какво ще правим там с храната. Не може домакинята да му приготвя отделно за него. И се чудя каква храна да му нося за 3 дни.   
Лесно се коментира, когато детето ти не е злоядо и нямаш подобен проблем. Остави го то дете от глад не е умряло, при условие, че има храна, като огладнее ще яде и т.н. Това важи само за ящни деца.

Това абсолютно не е вярно.
Ужасът и притеснението на майката, че детето гладува са проблем. И тогава храненето се превръща в проблем. Защото мама се суети и кърши ръце - "Детето не яде, какво да му приготвя, за да хапне?!" и пр. Защото колкото повече се обръща внимание на храненето и детето се насилва, коментира, притеснява - тогава храненето се превръща в проблем действително.
Ако детето е здраво, жизнено - проблем няма.
Говоря от личен опит, с неядящо и суперкапризно дете.
У дома храненето не се коментира пред него. Има периоди, в които желае и се храни. Много малко, но яде. Има дни, в които не желае почти нищо и пие само мляко.
Расте висок, слаб, жизнен и див. С перфектни кръвни показатели, ако това е от значение.
Разговаряла съм многократно с педиатъра ни - за нея проблем също няма. Твърди, че слабото дете е в пъти по-добър вариант от дебелото и обездвижено дете. Абсолютно отписва добавките за "разяждане" и разни трикове, за да яде детето.
По думите й "Ако детето е здраво, енергично, движи се, не се насилва да се храни, а бъде оставено свободно да пожелае храна - това е нормално.".

  И е така, и не е така. Че кръвните показатели са перфектни е чудесно, но това, което децата ни ядат на тази възраст изгражда организма им. Сега те се развиват много бързо и са им необходими определени вещества - за правилния растеж на костите, за развитието на мозъка, за правилното функциониране на всяка една система.  И тази нужда си има количиствено измерение - аз също виждам, че в момента детето ми е здраво, но не се знае дали след време този абсолютно оскъден начин на хранене няма да има отражение в нещо.

  Абе при животните, те обикновено си имат някакъв вътрешен регулатор от кое по колко им е необходимо, но при хората не е така.

Ирис, и при децата е така.
Многократно съм твърдяла - децата са много по-близо до природата, вкл. и чудесно разпознават сигналите на тялото си.
Далеч съм от мисълта, че неядящото дете трябва да бъде оставено просто така. Не!
Но нека храненето не става обект на постоянни коментирания, пререкания и притеснения.
Винаги ме е ужасявало преследването с купата със супа или филията с обилно количество масло, която на всяка цена трябва да бъде изядена.
Или тюхкането и даването само на определени неща, които детето обича "За да си хапне, да не стои гладно".
Аз слагам масата, ако иска ще яде. Ако ли не - не.
И никога не казвам - "Хайде, ти нищо не искаш да ядеш! Хапни поне малко".
Храненето, изядените количества, това, че не яде много или никак, никога не ги коментирам пред него.

И мен така, никога не гоня с храна или да го насилвам.
Българинът по принцип преяжда. Не мога да искам да яде много, след като аз се нахранвам със една салата.
- ей това съм го правила, не мога да се правя, че не ми пука, че не е ял нищо, но ще взема да пробвам да не го споменавам, да видим.
Все пак нещата сега са по-добре, сам си иска храна, сега по-скоро проблемът е друг, иска точно определена храна и нищо друго.

Нека да яде това, което желае.
Разбира се, не да яде само шоколад или чипс.
Игнорирането "Колкото е ял - ял" помага. Поне според мен и моя опит.

Ами то нямам кой знае какъв избор. Аз бисквити и чипсове умишлено не купувам, само шоколад.
Все пак ми се иска да яде полезна храна, а не да си надвива с неговите желания.
Понякога иска полезни неща и се радвам, но понякога иска да яде 3 дена само макарони 

Значи от това има нужда в момента.
Синът ми е карал седмици само на мляко и вода.
Година почти не желаеше месо. Успявах да дам поне малко мляно телешко в пълнени чушки или сос Болонез. Същото беше и с пресните плодове.

Sourcherry естествено, че детето не се насилва. Не му се караме, че не яде. Не му четем лекции, колко е лошо да не яде и т.н. Естествено, че това не е постоянно коментирана тема у дома. Естествено, че му се дава само това което обича. И няма суматоха всеки път като седне на масата (ако изобщо седне). Но е нормално майката да е недоволна от факта, че детето и не се храни. Не просто не се храни здравословно и балансирано, но яде колкото да не умре. Сина ми със дрехи е добре в лице не му личи, но като се съблече... ребрата му се четат, корема му е залепнал за гърба, а щеките наречени крака, се чудя как го издържат.
А количествата му дневна храна се равняват на една закуска на 9м. бебе. Чак ме е срам да го кажа.  
Идват приятелки с малки деца, пълня им купичката с храна и не проходелите бебета си изяждат всичко и чакат допълнително. На моя 6г. син му слагам 2 пръста на дъното на малка купичка храна, а той само я чопли. Отиваме на рожден ден, децата ядът та се късат, а той стои пред пълната чиния и блуждай, чакайки другите да се нахранят, че да има с кого да играе. И това няма как да не е проблем. Но ако беше само това, че яде малко, как да е явно му стига щом е жив.   Не това ме притеснява основно, но да яде 4 неща от такова разнообразие на храна и то и четирите не са здравословни.    Това ми идва в повечко. Особено, като се има в предвид, че боря на храните които яде драстично намаля с времето. И не мога да не се оплача. Особено на други майки с подобни на моите проблеми. Защото вярвам, че само те биха ме разбрали.


До известна степен отчитам, че проблема не е в децата, а във времето в което живеят. Сега децата ни са пре-задоволени и това ги прави капризни. Същото се отнася и за животните. Моята котка също е супер злояда, яде само котешка храна (забрави за месо, кокали и риба). Но уличните котки не подбират и всичко ядат, защо!?

 .
Това не е злоядство .
Котаракът ни яде само Роял Канин Орал Сензитив и паучове Гурме голд. За него няма друга храна. Хапва здраво, това не е злоядство обаче.


Това вече е грешка, допусната от родителя.
Имам връстник, суперзлояд като малък.
Та той ядеше само Нутела, нищо друго. Защото майка му беше открила, че му харесва само това.
И като откаже манджата и тя в ужаса си, че детето й не яде, предлагаше шоколад.