Публикувана: 17 ян. 2011, 13:03 ч.
Последно мнение: 3 фев. 2011, 14:38 ч.

Безусловна ли е родителската любов?

9 267
147
1

17 ян. 2011, 13:03 ч.

Мнения: 4 841

Битува мнението, че родителската любов е свята и ... безусловна. Това може да се прочете навсякъде - като се започне от сълзливите стихчета за новопроизведени майки с нерегулиран хормонален баланс, мине се през още по-сълзливите стихчета за работещи майки с чувство за вина, завие се покрай драматичните терзания на възрастни жени, изоставени от децата си, и се стигне триумфално до стотиците книги на тема "Как да отгледаме спокойно дете", "Как да възпитаме момиче", "Как да възпитаме момче", "Как да общуваме с децата си", "Как да бъдем идеалните родители", "Как го правят добрите родители" и прочие...

Интересно ми е какви са вашите наблюдения. Наистина ли родителската любов е чиста, свята, непобедима от никакви житейски бури и сътресения? Наистина ли е безусловна? Как се обясняват на фона на тази любов прекъснатите връзки между родители и деца? Изоставянето на деца? Неглижирането им?
Въобще как разбирате това "безусловна"?

# 1 17 ян. 2011, 13:17 ч.

Мнения: 627

При нормалните хора е безусловна, да. И е най-приятното задължение, което съм имала и имам.
Децата не могат да се грижат за своите родители, защото са длъжни да се грижат за своите деца.

За изоставянето и неглижирането на деца нямам друго обяснение, освен, че нещо в мозъка на изоставящия не работи правилно. Вчера гледах "Такъв е животът". Детето Мариянка, отглеждано от приемно семейство, говореше по телефона с майка си в Холандия, и я питаше как е сестричката му. А тя, въпросната майка, нямаше какво да каже на детето си. Тегав разговор и нито едно "обичам те", за което детето видимо копнееше... Интересно как гледа сестричката му, а него не може?!

# 2 17 ян. 2011, 13:30 ч.

Мнения: 2 331

Не знам как е около вас, но около мен има много условна родителска любов. Реплики от рода на "добро дете" чувам всеки ден. Аз самата се улавям в много моменти, в които обяснявам за добрите и лошите деца. Ами, така съм отрасла и ми се изплъзва от устата. Обаче, ми прави впечатление също, че все повече родители "работят" върху "изтриването" на грешните си файлове.
Изоставените деца, изоставените родители...не мисля, че става въпрс за условност в любовта. Мисля, че проблемите са много по-дълбоки и разнообразни в тези случаи.
Въпросът за поучителните книги няма да коментирам. Не приемам общия знаменател, който използват авторите им.

# 3 17 ян. 2011, 13:31 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Безусловна да.
Често е до време. за съжаление.

Последна редакция: пн, 17 яну 2011, 14:17 от Labrador

# 4 17 ян. 2011, 13:33 ч.

Мнения: 21 526

Не, не е безусловна. Точно в родителската любов се проектират хиляди нереализирани желания, компенсаторни механизми, недоволства от партньора, а също и безброй други чувства и усещания, които са обект на дълбоката психоанализа. Това е феномен с който могат да се обяснят безбройните ужасяващи случаи на психологическо насилие в семейството, които оставят дълбоки следи при оформянето на индивида.
Който се интересува от тия феномени, може да прочете книгата на Теодора Димова "Майките"... там има много интересни образи на майки, и съвсем реалистични, за съжаление.

Колкото до случаите на физическо насилие, те обикновено се обясняват с пиянство , пристрастявания, или обикновена простотия. Големи скотове има, лошото е, че стават и родители.

# 5 17 ян. 2011, 13:34 ч.

Мнения: 627

Цитат на: Биляна... в пн, 17 яну 2011, 13:30

Реплики от рода на "добро дете" чувам всеки ден.

Нали не бъркаш възпитаването с условностите в обичта?
Като си изпие сутрешния сок, детето получава "браво, добро дете", но това е поощряване да продължава така и занапред, а не условност на чувствата.

# 6 17 ян. 2011, 13:38 ч.

Мнения: 627

Цитат на: Iris04 в пн, 17 яну 2011, 13:33

Точно в родителската любов се проектират хиляди нереализирани желания, компенсаторни механизми, недоволства от партньора, а също и безброй други чувства и усещания, които са обект на дълбоката психоанализа.

Ако се проектират, то не е в родителската любов. В нещо друго, сътворено от родителя.

# 7 17 ян. 2011, 13:42 ч.

Мнения: 21 526

Не съм съгласна. Любовта не е безоблачно чувство пърхащо над облаците, което подбужда най-доброто в нас. Това е съвсем погрешно схващане. Любовта може да бъде много страшно и унищожително нещо. Особено пък родителската, и в частност между майка и дъщеря и баща и син, където се наблюдават най-сложните психологически явления.
Но такива тези наистина не подхождат на тоя форум, за момент забравих това. Тук майчинската любов изпитвана от съфорумките е безусловна.

Последна редакция: пн, 17 яну 2011, 13:47 от Iris04

# 8 17 ян. 2011, 13:44 ч.

Мнения: 229

Да, да, да!!! Абсолютно безусловна!!! Не мога да си представя, че някога ще спра да обичам децата си, поради каквато и причина да е, каквото и да са направили, аз ще ги обичам!!! И ще давам всичко, което имам за тях. Така съм гледана и аз и така е и сега, нищо че съм на 33 г. Майка ми и баща ми се грижат за мен, не аз за тях! Ако имат нужда, разбира се, че ще ги гледам, но дано не се налага, дано са си винаги добре. Нали хората казват, че децата за майката винаги си остават деца, на колкото и да са години. Имам позната, която си удължи косата с няколко сантиметра за 600 лв. и ходи всеки петък на маникюр и какви ли не глупости си купува, но на дъщеря си купува от най евтините вафли и меденки и то на едро и си ги носи в чантата, ако детето поиска нещо по различно, тя я стиска силно за ръката и и набутва евтината вафличка...... Не я разхожда никога никъде, за да може да си приготви тоалетите за другия ден и да си направи маска на лицето..... Е, не, не мога така Naughty

Нали те, моите деца не са решили те аз да ги родя. Аз съм си решила и съм си поела отговорността - да ги гледам и обичам! А тя, обичта, освен в грижи се изразява и в друго - от вътре, от сърцето ми........

# 9 17 ян. 2011, 13:47 ч.

Мнения: 627

Цитат на: Iris04 в пн, 17 яну 2011, 13:42

Но такива тези наистина не подхождат на тоя форум, за момент забравих това.

Мисля, че напълно подхождат. И ми се иска да разбера защо смяташ, че родителската любов може да унищожава. Винаги съм се надявала, че тя е необходима на децата, но твоето мнение ме провокира да разсъждавам дали не греша някъде.

# 10 17 ян. 2011, 13:51 ч.

Мнения: 1 567

Цитат на: temida в пн, 17 яну 2011, 13:38

Цитат на: Iris04 в пн, 17 яну 2011, 13:33

Ако се проектират, то не е в родителската любов. В нещо друго, сътворено от родителя.

Не е в родителската любов. Но често се маскира зад родителската любов. За съжаление.

иначе по темата (с лек ироничен привкус Mr. Green

)

Да безусловна е. Обичаш си детето и толкоз.
Но пък ако тълкуваме буквално думата може да се каже, че е и условна, защото обичаш твоето си, само твоето си дете. Т.е условието го има- съществува (детето) и обичам моето дете. Ако го няма детето - няма го условието, т.е не обичаш. Mr. Green

Та, погледнато така, да условна е обичта. Има си причина и следствие. Mr. Green

# 11 17 ян. 2011, 13:57 ч.

Мнения: 1 288

Не, защото нито една любов не е безусловна. За да възникне и просъществува, тя има нужда от определени условности, които ще провокират нейното реализиране.

Последна редакция: пн, 17 яну 2011, 17:27 от Зилозавър

# 12 17 ян. 2011, 14:01 ч.

Мнения: 21 526

Цитат на: temida в пн, 17 яну 2011, 13:47

Цитат на: Iris04 в пн, 17 яну 2011, 13:42

Но такива тези наистина не подхождат на тоя форум, за момент забравих това.

   Оказва се, че може, за съжаление. Родителската любов има много проявления - контрол, манипулация, зависимост от одобрение, случай в които детето е поставено в ролята на възрастен спрямо по слаб психически родител, подмолни и почти несъзнателни опити у детето да се насади предпочитание към единия родител, възпитаване във дух на благодарност за грижите, откровено отровни родители, които управляват с пълна самоувереност, че вършат най-доброто за детето...

   Освен препоръчаната книга на Теодора Димова, която е все пак художествена има и не малко други примери... Всъщност почти всеки психологически проблем на едно дете се явява като следствие от някоя проява на родителската любов. Любовта по принцип е едно от най-егоистичните чувства и много често е обсебваща и точно условна.
   Има много литература по въпроса. Най лесно е да се заяви, че родителите са любящи и свещени по презумпция, но реалността в света ни показва съвсем друго.

# 13 17 ян. 2011, 14:11 ч.

Мнения: 364

Не при всички. Много тъжно, но някои хора не умеят да предадат сърцата си в чужди ръце безусловно.

# 14 17 ян. 2011, 14:13 ч.

София
Мнения: 2 847

Да, смятам, че е безусловна в рамките на способността на всеки човек да обича. А тази способност не е еднаква у всички. Разбира се сигурно има изключения, но като правило любовта към децата е безусловна. Което не я прави непременно безоблачна.

Препоръчани теми

Гости с пренощуване

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Невъзможните хора в живота ни

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: