Литературен клуб - X

svet65, на мен "Медея..." ми е май любимата от авторката  Мисля да си я купя, защото от библиотеката я четох, а ми се ще да я имам.
Приятни мигове с книгата ти пожелавам 

О, "Автобиографията" е разкошна 

Като малки ни я четяха по време на уроците по рисуване и се заливахме от смях. Чела съм я няколко пъти и в по-зряла възраст и ми е все така забавана. Една идея по-описателна става в периода след училище, но не губи нищо от прекрасния си стил.

Още ми става смешно като се сетя за описанието на предметите и самите учители 

  Стана ми смешно, коментираме Автобиографията, как ли ще се възприеме днес в 21 век, учителите, предметите- нищо не се е променило.


Онзи ден си спомних как учителката на дъщеря ми в начален курс ги чукаше по главата с кокалчетата на ръката наред без едно прокурорско чедо. И в Автобиографията оценките бяха според професията-на гробаря детето 2, а на месаря 6 

Чудех се в коя тема да споделя окончателното си мнение за „Елегантността на таралежа”. Моля да ме извините за многословието (което твърдя, че уж не ми е присъщо  ).

Най-после дойде чаканата от мен същност в последните 50 страници. Тогава „философията на теория” отстъпи на „философията на живота”. Не знам дали някъде по това време направих неволна аналогия с Ерик-Еманюел Шмит. Доколкото знам и двамата са завършили философия и това си личи. Но ми се струва, че Барбери някак не се е откъснала от теоретичната и абстрактна философия въпреки художествените и интерпретационните постижения. При Шмит сякаш това е една основа, отдавна е надраснал и разширил абстрактните философски основи, изучил е, преосмислил е през тялото и ума си древни и съвременни учения, религии, нравствени норми и търсения; всичко при него е с мярка, по-уравновесено, светло...

Открих редица мои истини в книгата, с други някак не ми се искаше да се съглася, но нали това е прекрасното – че няма една-единствена истина!:)

От образите този на Какуро ми беше най на място. И защото той трябваше да се появи, и защото си мечтая за повече такива хора с присъща мъдрост и естественост, лекота, освободеност... (на това отгоре и богати – и това не им пречи да са „духовни”) и защото – имам един такъв подобен познат човек! 

За Рьоне – не е особено преувеличен образ май... Живот под маска, живот под тежестта на погрешно възприето убеждение за вина или страх още от младостта, живот с примирение пред смазващите и видимо непреодолими предразсъдъци на обществото и социалните групи... Нищо ново, освен леко прекалената интелектуалност, за която споменах... Но има хора, които си падат по многословието и задълбаването, аз не особено.

Детето Палома – да, по-нереална на тази възраст - колкото и да е свръхинтелигентна... Чак пък на 12 години с такива "висши" разсъждения... За да не се тормоза с това, я възприех като символ, пренебрегнах годините. Да не би да е лъжа, че много деца живеят в свят на фалш и отчуждение в собствените си семейства... Все някак трябва да избие – вариант е и свръхерудираността... А всъщност едно ранимо, търсещо топлина дете.

Скоро май ще гледам филма отново. Уж много ми хареса, а съм пропуснала най-важното:  Какуро на Рьоне: „ Вие не сте сестра си, можем да бъде приятели. И дори всичко каквото си пожелаем.” Може би просто не го е имало във филма, а е толкова важно, ще видя!

 svet65 , и тук те намерих! 

 Благодаря, че така разширено си изразила мнението си за книгата. Като че ли и за мен вече е по-ясна. Аз казах, че като я прочетох, не можех да разкажа нищо от нея. А като те чета, виждам, че съм осъзнала нещата точно както ти си ги усетила.
 Може би не мога така да изразявам мислите си с думи.
 
 Винаги си ми много полезна. Пиши във всяка литературна тема! 

Момичета, как е заглавието на филма по Елегантността на таралежа?

neli mar4, благодаря ти за книгата! Като си помисля колко се колебаех дали да я чета след филма. Заслужаваше си. Все пак ще спомена, че и друг път ми се е случвало така - по-приятно ми е и съм ентусиазирана след приключването на книгата, отколкото по време на четенето й. Но е факт - целия предиобед отделих да преписвам откъси и да записвам мислите си и работата ми ужасно изостана; нищо, имах едно пълноценно преживяване. Колко прекрасно е творенето, търсенето на човешкия ум, чувствителността и богатството на човешката душа! Добре, че има книги и изкуства и... хора за споделяне!  

elita, "Таралеж" /Le hérisson / The Hedgehog  http://www.imdb.com/title/tt1442519/

Кливия, не знам за автобиографията. Ама не съм се отказала, де.
Пък и още не съм стигнала до предметите в училище.

Иначе за Лек за камъни, да. Най-много ми хареса финалът. Неочакван, наистина. Обаче книгата си ми е някак топла. Харесва ми.

svet65, мн. ми харесват писанията ти в лит. теми. А май имаме и сходен вкус. Аз и нагоре писах, ама без да го адресирам към никого конкретно.
Имаш ли мнение за борис Виан? Ще ми бъде интересно да те прочета.   

Фам, намерила си точната дума за романа-топла  И аз така го почувствах 


В никакъв случай не се отказвай от Автобиографията, може да я оставиш временно. Явно имат значение и временните ни настроения и очаквания 

fam, забелязвам сходни вкусове! А с Борис Виан не съм запозната, има толкова автори, с които не съм се срещала. Особено френски; радвам се, че сега наваксвам поне със съвременните.
Дори и следобеда отделих време за „Елегантността на таралежа”. Реших да я прелистя пак и какво се оказа – във „философстването”, което ми дойде малко в повече при първия прочит, сега видях много ценни неща и връзка с останалата част (сюжета, героите). Вече не ми изглеждаше толкова като поза и прозрях по-добре умението на авторката да изгради идеята си.
И продължих да преписвам още и още откъси... Не само защото трябва да връщам книгата. От мои собствени книги също преписвам, иначе е трудно после да се рови или да стърчат 5-10 разделителя постоянно...

Така че може би съм сгрешила като я четох болна до половината – така не бях с много свежо съзнание, нито имах търпението да вниквам по-добре. Мисля, че това е книга, която трябва да се чете бавно и внимателно. А убеждението, че изпъкващата интелектуалност не е била поза и празнословие, дойде с няколко откъса, които открих при втория прочит...
 
 

Така, колебая се коя книга да поръчам на Амаду: "Дона Флор..." или " Габриела...". Защото наведнъж 30лв. не ми се дават и за двете. А анотациите и на двете ме заинтригуваха.
Преди известно време една потребителка от тук /съжалявам, не й помня името, пък не ми се рови да търся/ ми препоръча "Габриела...", за да започна с нея. Защото Амаду досега не съм чела.
Мн. ще са ми ценни препоръките ви.

Навява ли ви асоциации стилът на Амаду с този на Маркес, освен това да попитам?

Фам, да не съм аз препоръчала Габриела?  

Чела съм и двете. Не мога да преценя коя по-леко ще върви. И двете ми бяха интересни. Защо не направиш компромис-едната я купи, другата я вземи от библиотеката "Иван Вазов"   Мисля, че няма проблем да намериш Амаду. И все пак по далечен спомен, сякаш по-лесно ми вървеше Габриела  

Да препоръчам една книга, която съм чела отдавна, сега пак се каня да препрочета- "Пусни народа ми да кара сърф" на Ивон Шуинар, както и всичките други книги на Горичка.бг   Страшно ми бяха интересни и полезни.

Приятни мигове с "Медея и нейните деца" е меко казано . Прочетох я и цял ден "обикалям" литературните теми да я хваля.
Тук искам да споделя един от откъсите, който направо прониза стомаха ми. Какво описание на войната...

"И едва на петдесет и толкова години за първи път, и то доброволно, се бе откъснала от скъпоценния уседнал живот и с изумление наблюдаваше какви несметни хорски пълчища се движат по огромната ничия земя, затрупана с болно желязо и натрошен камънак. Край железопътните насипи под тънката пролетна трева лежеше войната, свършила преди осем години – загладени ями с тъмна вода, враснали в пръстта руини и кости, които пълнеха земята от Ростов до Салск, от Салск до Сталинград."

Изобщо в трите книги на Улицка забелязах, че войната не присъства на преден план. А повечето обхващат периоди още от началото на 20-ти век - така че, смятайте колко войни, революции, режими е имало... Но авторката ги представя "меко", като отражение върху хората и живота им, като нещо, от което не могат да избягат, но и сякаш не бягат, то е просто в тях задълго...  

Иначе ми харесва сексуалната освободеност (и в трите книги има такъв елемент), макар че неизбежно това води до тежки драми понякога... Но примерно след четене на книга като "Кабулският книжар" как да не се порадваш, че всеки може да се влюби, люби, жени, развежда и т.н. с когото поиска . Това пак може да ти струва живота, но все пак по друг начин...    

 "Елагантността на таралежа" е от малкото книги, които съм чела по препоръка на форума и която не съм харесала. Философията ми дойде в повече, защото в живота никой не  премисля и оценява живота си по начина, по който е изразено в книгата, защото между оценките текат събития и се случват неща, които приемаме или не приемаме, но не подлагаме на такава философска дисекция. Дори мислите не са ми били ясни, защото не са изразени ясно, а са облечени в едно многословие. Говориш много, а казваш малко.На мен ми направи впечатление не само, че детенцето е твърде израстнало, но че се покрива като образ с портиерката, мисли, изказ. Факт е, че помня книгата, но я помня с това, което не ми е харесала.

Аз затова прочетох  "Елегантността на таралежа" втори път. Тогава я осмислих и харесах много повече. Дори май това е книгата, от която съм преписала най-много страници.

Но бързо ме завладя нова еуфория! Руски писатели!
За "Медея и нейните деца" писах доста. Малко ми е жал, че бързо след нея започнах друга книга, искаше ми се да остана под нейното въздействие по-дълго. Но тогава имах време да чета, имах и други руски книги и продължих бързо: "Човешката любов" на Адрей Макин. Първа среща с него. Със сигурност ще видя по-нататък и друга негова книга, поне в поредицата "Безкрайна проза"  има още. Отдавна не бях се сблъсквала с фарса на комунистическите революции, но се радвам, че пак видях познатите абсурди. Още не съм я свършила, но по-ценна и красива в художествено отношение е темата за любовта и човечността,  вплетена и разгледана именно от гледна точка на смисъла на революциите в онова време на 20-ти век. Искам в друга книга на автора да видя дали пак присъства политическият елемент или засяга и други теми.
След това ми се струва, че ще искам да продължа с руска литература и съм си приготвила "Одески разкази" на Исак Бабел.