"Зима е навън дошла в ОКТОМВРИйската дружина цари уют и топлина"

Ние пък в неделя си направихме едно преходче по тази еко пътека:
http://www.waterfallsbg.info/skaklia.html
уникално красиво е, децата се оказаха големи герои, изкачиха се до горе без изобщо да мрънкат. Малко си беше екшън преминаването през водопада, добре че веско си беше взел брадвата, за да поразчупи едни ледове, че нямаше къде да се стъпи за да пренесем децата.

Нинка, съжалявам за вашите преживявания, надявам се вече да е добре малчо 

Брей Мишленце, много красиво това местенце. Къде се намира?

ММЗ - това с влака до Банкя и аз го бях намислила да ги водя - ама като ви чета - май няма да е. Аз им осигурих тъпканица на моите в събота като ги возих на градския транспорт. Водих ги на театър - много го харесаха. И сега ме питат кога пак ще ги водя
Относно - обича ме , не ме обича, и аз съм самотен, и никой не ме иска - и ние сме в този период  - направо е стряскащо човек като ги чуе такива. Но всъщност ние отдавна имаме подобни периоди.

Нинче - стига бе- какви са тези болници, както е това чудо. Дано бързо се възстановява малчо и стига толкова болести.

Ние днес сме отново на градина - ама така се опъваха - не искам да ходя на градина, там не е интересно, те само ни карат да правим разни неща, не ни оставят да си играем, като не спим - казват - "които са спали да стават, тези дето не са спали да не стават". слагат ни рано да спим. Обаче това ми го изсипа за няма 2 мин. Разбира се отново съм изумена от педагогическия подход на учителките...ако това на някои деца никак не влияе, моят много се стяга на такива приказки. И ги приема надълбоко - а това госпожите го знаят, защото се изреждат да ми казват колко е чувствителен.

В неделя ходихме на ранчото, аз садих цветя - много се ратоварих. много ми хареса.
хайде хубава вечер.

Нещо не съм в настроение да пиша, но ме дръпнахте за опашката. Ако вече съм го писала, извинете ме!

Преди години, когато забременях, Катето беше най-прекрасното и мило дете. Разбирай - около 4годишно. После, още преди да разбере, че съм бременна, започна малко по малко да се държи свински. е помня подробности. Помня само, че казвах наред: Когато детето стане на 4, ще ви се прииска да си родите още едно такова ангелче. Всеки път, за да не се поддадете на съблазънта, си напомняйте, че рано или късно ще стане на 5. И тогава - жална ви майка! (казано с гробовен тон:) Явно 5те са ми били трудни. Но явно - не чак толкова, че да помня подробности. Факт е, че си го припомних, след като Ели започна да изпада в гореописаните кризи "никой не ме обича", "вие сте лоши", "като не искате да си имате добро дете, няма да имате" и пр...
И пак да кажа - Катето пак си е ангелче, онзи период мина. Е, сега е друг период - мрънкащо-ревлив, ама това вече е пубертетско... надявам се да свърши бързо. Моля се проблема е, че толкова много мрънка на всякакви теми, че дори бахови капки не мога да и избера...

Успокоихте ме  . Валерия от две седмици върви по тънката линия на моите и на Тони нерви.
 Записахме я на карате, два пъти седмично ще ходи. Харесва и, само ми каза тихичко след първата тренировка:
- Мама, нямаше нито едно момиченце.

След тренировка, след душ и вечеря заспива в рамките на няколко минути, благодат  .

Дари ме с голяма усмивка! 

ПРивет, мацки!
И ние сме на приливи и отливи в емоциите.
Бързо се сърди, гледам да не се юркам, да съм търпелива... Е, невинаги успявам!
Като е с приятелчета само си ги мерят - нон стоп кой е по-по-най-. Започна да ми харесва, че не се оставя да го водят за носа, нещо като не му харесва си го казва... Има мнение човека!
Мисля, че съм успяла да го овладея и да знае къде е границата, в която почва да прекалява.

Иначе ме изумява "Днес напр. вижда един остъклен балкон натрупан с мебели и казва: "Мамо, по-добре да паднат върху мен, защото ти си момиче и момичетата трябва да се пазят"  
Което не пречи като беше на 3  години да ми заяви хладнокръвно в коридора "Извикай ми такси  , отивам да си търся друго семейство"

Така че кантара, разбирай везните, се лашкат нагоре-надолу и тва е положението...

Зори, това е по Искърското дефиле, гара Бов, малко след Своге. Наистина е много красиво и е близо до София.

Рали също си има такива моменти, но не е прекалено. Забелязвам я, че като си стои повече време вкъщи започва да се изнервя, но сега излизаме повече навън, в два от дните след градина ходи на народни танци и общо взето като има занимания е добре. Най-изнервена беше февруари, когато си стоя вкъщи болна.

Ели, много красиво място! 
Нинка, роси, благодаря за пожеланията за ИД!
Бързо възстановяване на Никола! 
Света, чудесно за Валерия, че сте й намерили занимание. В каратето има доста удари с крака, дано не се стресира 
В групата на Сами има едно момченце, което ходи на карате от миналата година и доста ритници раздава (макар и в играта) , още повече, че е близо 30 кг.

Страхил вчера ми се обади и ме хвърли в оркестъра - сменят им чартьора и ги пращат в Япония 
Ще са там някъде към 24-25 април. Дано дотогава да се поразминат събитията. Кофтито е, че не си е изпълнил още договора и няма да го сменят. А и сигурно никой няма да иска да отиде там...

ооо, Волтажче, гадно е наистина, но всичко ще е наред.Просто не се притеснявай и мисли позитивно и ще видиш че всичко ще бъде наред.

Облаче - пиши ,разказвай- ние през което минаваме, ти си го минала - така че споделяй, определено има полза. пък да не говорим че ни е приятно да пишеш.ти ще се включиш ли в тази среща? ще се радвам да се запознаем....

момичета последно за кога беше срещата в дан колов?
че тука едни отпуски е добре да заявя и така.

хубав ви ден въпреки мрачното време.

хехе, както казва Страхил - може на стари години да му порастне още един ....!   

Е, тогава със сигурност няма да имаш забележки  Иначе си е кофти новия му маршрут...

Гледам обсъждате наболял проблем и за мен. Коко от две седмици отказва да ходи на градина, без обяснения, докато накрая изплю камъчето, правили упражнения по математика и му било трудно и госпожата казала, че е грешно...и драма голяма. Ходих да говоря с нея, да видя защо всъщност му е трудно и какви са точно тези задачки. Ами наистина са сложни и той се отчаял човека. Каза ми, че не е единствения, който не е успял, напротив само 2-3 деца са успяли. Каза да се държим по мъжки с него, за да не го избива толкова на чувства, да сме по-строги и т.н. Било като епидемия момченцата да са по-чувствителните, а момиченцата били имунизирани с леко дебилство и много много не отразявали, кой и защо им се кара....В крайна сметка купухме подобни книжки и в къщи почнахме да правим заедно нещата, да види, че на са толкова сложни и дори напротив, че се справя лесно с тях..
Това не ми хареса, почнах да се чувствам определено зле, все едно съм възпитала п..тка, дето от всяко нещо реве и се отказва бързо. Знам, че не е единствения такъв, а аз не съм се държала нито прекалено строго, граничещо с агресия, нито прекалено лигаво по цял ден да го котясвам и мамосвам и да го лигавя....Много неща му забраняваме, но си има и доста позволени. Има си задълженията в къщи - стаята, дрехите, играчките, слагането на масата са си негови задачи ( е, не всеки път го прави, но като цяло си изпълнява поставените задачи). Вярно е, че трудно се заиграва, все търси компания, рядко мога да го видя надупен с часове над някоя кола или книга или с някои от идиотските играчки, които има.....Ако седи сам то е защото гледа филм (което пък напоследък съм ограничила)..
С две думи си купих поредните книги и сега чета как се възпитават уравновесени мъже и прочие глупости, от които се надявам да си извадя някакви свястни изводи за себе си...
Оставяме го самостоятелно да се справя с нещата или аз си мисля така, обличане, събличане, къпане, подреждане и т.н., може би не е достатъчно, знам ли и аз.
Споделете вие в какво се доверявате на вашите мъници помагате ли им все още.....

Ох, отделно дребното е доста палаво и ми взима здравето и там се чувствам зле, пишлигар на година и половина, а не мога да го опитомя...Не взима от дума за каквото и да е, чак се плаша. Не е нормално дете на година и половина да не знам какво да го правя, а има моменти когато наистина се чувствам безпомощна. А само след два месеца почвам работа и тогава не едно ами с 30 трябва да се справям, меко казано съм в шок...Ох, супер песимистично съм настроена, извинете че малко може и вашето настроение да сговня....А иначе си ходи на гимнастиката и въпреки че треньора е доста строг, не се отказва и дума не е казал да не го водим или нещо от рода...
Та, така затова бях малко пас от темата, ама иначе си ви чета...

Да поздравя Джулка за тяхното малко бижу и с пожелание за много щастливи мигове за цялото семейство, а и за любими приятели. Радвам ви се на ентусиазма, идеите и въображението   

Нинка дано да не ви се налагат повече болнични преживявания...

Тръгвам си от работа, ама не ме стърпя да споделя следното: съседите под нас имат момченце на почти 2 години. Не ги бях чувала допреди няколко месеца да повишават тон  Но от няколко месеца - елате ни вижте - почти всекидневно чувам разни разправии. Анализът ми е: преди това са почти бебета и се обгрижват по-лесно, след това идват трудностите с инатите, утвърждаването и характера.
Така че, Нади, стискай зъби и дерзай!  Това е занапред и с №2.
Ще допиша от вкъщи...
По повод книгите - има една, която и аз в момента чета: на Джон Кехоу - "Подсъзнанието може всичко за деца от 3 до 12 години". Интересна е, именно защото с внушения и визуализации могат да се градят позитивна нагласа към света и самия себе си, увереност и т.н.

През тази вече минах и има ефект, ако си много постоянен и го приемеш като религия едва ли и философия за вечно ползване. То си е начин на живот това...Някои неща особено за боледуването ги правихме един два пъти и имаше ефект или на мен ми се искаше да вярвам в това, но после забравих за тези неща и просто остана добро пожелание...

Тази вечер пак кръстосахме шпаги с дребния...
Търпение му е майката, ама откъде... Заради един трансформър, който не успяваше нещо да му закрепи имаше драми, сръдни, обвинения, болшой театър - всичко,каквото се сетите...
Опитах със спокойствие, убеждение, хумор и сатира (не спрямо него), внушаване. Е, няма братче! Докато не повиших тон и той да се разреве не мина... Имам чувството, че ме предизвиква, за да може да избие чивия и да се успокои.
Като го гушнах в креватчето преди лягане ме застреля с въпроса: "Ти обичаш ли ме? Не ме ли мислиш за лош?" Винаги съм му казвала, че няма лоши деца. 
И след като го похвалих, че дори и на тъмно е успял да се справи със същия този трансформър, защото силата е в него, се разплака и каза, че е от радост, че съм го похвалила.. Нямам думи (никога не съм пестила поощренията...)

Нади, на въпроса ти - Сами сам се облича, съблича, мие (аз само асистирам при къпането с косата), оправя си леглото, сервира, отсервира (с напомняне, гледа да не се мине), понякога при желание действа с прахосмукачката и стирката (рядко и е по-скоро да не му счупя хатъра). Май е това!

Открай време се занимаваме с букви, цифри вкъщи именно поради факта, че като цяло е по-неуверен и лесно се обезсърчава и това, че в градината би успял, да може да му внуши, че е способен, че се справя и т.н.
От няколко вечери почна да пише сам по 5 думички по негов избор - сам определя сричките в думата и звуците, които чува. Допитва се до мен, но се справя много добре.
Това е...

Снощи в кревата си бръкна в окото и почна да мрънка, че искал мокра кърпичка. По примера на книгата му казах: "Тялото ти е силно и ще се справи, виж как раничката зараства и след 1-2 дни нищо няма, така ще стане и сега" След малко като му мина беше много доволен. Смятам да продължавам с утвърждаващите внушения 

Вчера капарирах почивката ни в Анталия през септември (от 24 септ до 1 окт). Вижда ми се ехеееееееее много далеч, но ще дойде и това време. Харесахме си ето този хотел, който много ни го препоръчаха за почивка с деца: http://www.teztour.bg/hotel.php?id=240