
Много се изненадах, когато директорката ми каза да я оставя от първия ден за цял ден. Аз си мислих, че в началото децата са в яслата само до обед, но тя ми каза, че после ставало по-зле, защото свиквали да ги взимат на обед и се започвало с ревовете отначало. разбрахме се да и се обадя в 12,30, за да ми каже дали да си я прибирам. Аз отидох лично, защото и храната трябваше да взема. Видях сестрата и тя ми разказа с 4 кратки изречения положението. Много си е играла с играчките до 11 часа, но настъпила "промяна в ситуацията" като ги завели да си мият ръцете. тя тогава се е сетила за мен и му е ударила як рев, едва я успокоили. Не яла нищо. Казаха да се обадя пак в 13,30, защото преди това ще има пак "промяна в ситуацията" (ще ги слагат да спят). Е, обадих се на директорката и тя каза, че лично тя я е приспала, потупвайки я по гръбчето
Както и да, извинявам се за дългия пост, имах нужда да споделя. За моите чувства няма да пиша, поревах си доста, но аз съм си ревла по рождение де
, споко
) 

((

Знам, че е трудно но го казвам от опит, наистина действа. И сега аз ви писах, че водя Преси вече 2-3 пъти в градината на Андреа, вече свика и няма търпение да му събуя обувките и влиза на бегом при децата. Надявам се и като установи, че кака няма да е там да не е много разочарован
Ма те нещата са навързани. По-скоро по родителите можеш да се ориентираш и за децата в бъдеще. Не знам дали се изразих добре, но ще си лягам, че ми се затварят очите.
Да не ми се чупи 20-30години 