Американски колеж - тема 2 (втора)

И моята дъщеря е така, с резултат 66,4 % от СМГ, без подготовка за този формат на изпитите.

Поздравления за всички приети деца.
Темата за "специалната" подготовка и нито един час уроци и на мен ми стана любима.
Не мога да се съглася, че годините в СМГ не се считат за подготовка.
Формата на изпита е пригоден точно за тези ученици, които са наблягали на логически и
математически задачи, които не се изучават в обикновените училища, а само в тези с математическа ориентираност.
Затова, като прочета че някой се е явил без да реши нито един тест ми става странно.
Ние, които сме ходили на уроци 7-8 месеца се опитваме с тях да догоним 3 те години математика
и затова се получава, че едва ли не децата ни са не чак толкова интелигентни и имат
нужда от долълнителни уроци.
А не сте ли се замисляли, че ако вместо част от математиката се въведе изпит по
англииски език, много от децата, които изучават езика интензивно, също няма да имат нужда от
допълнителна подготовка и тогава картинката няма да бъде същата.

Темата вземете я прекръстете вече "АК вс СМГ".
Аз пък едно време когато още кандидатстваха по 1000 човека влязох без 1 час допълнителна подготовка и НЕ съм учила в СМГ! Разбуних ли духовете?!
Всъщност тема "Да живее СМГ" няма ли, ако няма направете, че тази се пренатовари.
Нищо против училището, даже силно го уважавам, но не му е тук мястото.

Бих искала да отбележа, че въпросното момиче (твоя червен ред) с резултат 60,40 %, което според теб е имало предимството да учи в СМГ и само заради трите години математика има висок успех, има резултат от 15,50% на есето, което според данните от първия лист на класирането е шести резултат като ниво и от първите 36 класирани деца само 6 имат по-висок резултат на есето. Погледни двете и оценки и ще видиш, че това дете е толкова напред повече заради естето, отколкото заради математиката. Та не ни убеждавай, че в СМГ особено наблягат на есетата и този висок резултат се дължи на СМГ Просто който си може, си може.
Впрочем, като се абстрахираме от математиката, вие колко имате на есето?


Няма значение кой къде е учил. Състезават се деца, а не училища. А колко човека се явяват на конкурса има значение само за тези, които искат да се класират. Тези деца, които искат само да опитат предизвикателството, се борят само с изпита, а не с конкурентите. На децата с над 70% предполагам им е все едно дали са участвали 200 или 20 000 деца.

Тези крайни оценки "изнесени във форума " до голяма степен вероятно отразяват характера на нежният пол. Мъжете като цяло са по логични и по искрени в разговорите. Жени които са работели в чисто женски колективи знаят за какво говоря.
За да не ме обвинят в пристрастие към АК ще дам пример само  у-щето на дъщеря ми. Частните американски у-ща си имат своите "специфики" и затова е добре да прецените рискът за паричните ви инвестиции с оглед въздействието на тези фактори върху крайната цел която сте си поставили с избора на АК.
 
Специфични фактори :

1. Обективна система за оценяване
Оценката се формира САМО от тестовете а в някои случаи и от есетата които пишете на различни теми. Това елиминира  "връзкарството" и ако разчитате на него по добре изберете друго у-ще.

2. Учебна натовареност
Характерното за тази образователна система са многобройните домашни задания, които имат за цел да развиват творчеството и индивидуалното мислене. Практически не остава "свободно" време и дете което не е свикнало на подобна постоянна и натоварена работа ще има големи проблеми.

3. Дисциплина
Дисциплината е желязна. Няма "кръшкане" от учебни занятия, няма ненаписване на задания, няма пиене, пушене и др."забавления" така характерни за другите у-ща. . Ако детето ви не е свикнало на подобна дисциплина с голяма вероятност евентуалните негови нарушения ще бъдат вписани в характеристиката му а американските университети  не гледат много благосклонно на такива неща.

4. Конкуренция
Екстремно голяма конкуренция подсилена от различни задгранични стипендианти спечелили различни конкурси. За АК в България този фактор като цяло  има малко по малко влияние поради редица обективни особености.
Например в България малко родители от провинцията ще се решат да изпратят децата си в София в такава крехка и проблемна възраст при условие че имат резервно решение -  АЕГ в родния град. Аз например не бих се съгласил.

Ако твърдо сте решили да следвате в САЩ или в първите 4  университета на Англия, АК е най доброто решение и средствата вложени в него са напълно  оправдани при условие че детето ви има потенциала да постигне тази цел.

Ако сте решили да следвате в Англия в университети които приемат само по диплома т.е. без приемен изпит и интервю, следването в АК не е наложително.
Особенно това се отнася за хора които нямат "излишни" средства. Тази цел може да се постигне и с АЕГ. Това особенно се отнася за живеещите в по малките градове където хората се познават и "връзките" имат по голямо и лесно приложение. "Спестените" пари от АК ще ги използвате за финансиране на висшето образование.

Има си и своите предимства ако детето ви е на ниво - университетите в САЩ изискват класирането на детето във випуска т.е. на кое място е по успех между всички завършили.

Колко сладкодумно обсъждате чуждите деца (вкл. и моето навремето) а за своето нищо не казвате. Хората цитират % , конкретни класирания, дори неприятни за тях факти а вие, въпреки че няма там да учите (!!!), мълчите и нищо не споделяте. Стига с този чирпански егоизъм.

И аз мисля, че е крайно време да се отвори подобна тема. И аз много уважавам СМГ, но в темата за АК предпочитам да чета за АК.

Предлагам въпросната уважавана гимназия да бъде третирана като Волдемор - т.е. "онова училище, чието име не трябва да се произнася".

Така че, майки на деца от училището, чието име не трябва да споменаваме, дори и да има какво да споделите в темата за АК, моля придържайте се към горната препоръка.

Дискусията СМГ-АК е много интересна и заслужава да бъде в отделна тема.

Аз не видях такава дискусия. Прочетох мнения на майки на деца, които в момента са ученици във въпросната гимназия (чието име няма да споменаваме, за да не се дразните) и които деца са кандидатствали в АК. Майките споделиха дали децата им са приети и какви усилия са положили за успешното взимане на изпита. Някои от тях споделиха, че няма да се записват, други - че се чудят заради финансови съображения, трети - че ще изчакат да видят резултатите от другите изпити. Защо тези постинги да не са в тази тема?

Всъщност няма значение...

Според мен дискусията "АК срещу СМГ" малко или много се инициира от мами на децата, които не от СМГ. Когато говорим за кандидатгимназисти, за съжаление, почти единствените открояващи се училища до 7 клас с подбор са МГ-тата. Нормално е при това положение същите тези МГ-та (в които се влиза след сериозен подбор) да са "точка на сгъстяване" на умни деца с хъс и състезателна нагласа. А с оглед на това няма как децата от регионалното МГ да се срещат много по-често сред издържалите изпита. Ми факт си е, че първите деца в класирането за прием в АК са от "онова училище". Обаче този факт дразни родителите на други деца. И когато един, двама или трима родителя споменат, че техните деца учат в  "онова училище" и са влезли без никаква подготовка, следва отпор от другата страна и караница. Т.е. едните без да искат дразнят, а другите се връзват.

Когато говорим пък за времето след 7 клас, "онова училище" съвсем не е единственото споменавано. Даже предимство имат английската и немската гимназия. Това е чиста статистика. А крайни мнения "против" АК на практика изобщо няма. Нека някой опита да намери мнение, в което се казва "АК е лошо училище".

Що се отнася до резултатите на моето дете - не виждам от каква полза ще е да спомена някакви проценти, при положение, че не можете да ги проверите. Ако знам някаква тайна за успешно вземане на изпит и не я кажа, може да и бъда упрекната в егоизъм. Но ако не кажа каква е оценката на моето дете с нищо не ощетявам другиго. Или ако я кажа с нищо не помагам никому. Затова да се говори за егоизъм е нелогично, още повече аз съм споделяла "рецепти" за успешно явяване на изпита.

Няма да учим там, защото детето не иска (засега). Но - всичко става. Може пък и да происка. Затова нека изчакаме. А оценките на хлапето са точно такива, че да съм горда с нея.

Благодаря на всички за коментарите! Полезни са ми във всяко едно отношение . Желая щастие на всички деца, независимо от кое училище идват, а на родителите - да са в мир със себе си и със света! 
Ще съм благодарна на всеки, който има скорошни конкретни впечатления от учебния процес в АК, от организацията на занятията, ако ги сподели. Мисля, че това ще е наистина полезно. Тези дни ще опитам да се срещна с мои колежки, чийто деца учат там. Когато получа информация, ще ми е приятно да я споделя с вас. Честита Цветница!

ЕлиЯна, тук пишат много майки на деца от АК и с удоволствие биха ти отговорили на питането, стига да са малко по-конкретни въпросите. Едно от нещата, които особено много харесвам е, че децата от всяка паралелка трябва за определено време /мисля 2-3 мес./ да прочетат конкретна книга на англ., в оригинал, дочух за Бредбъри, Селинджър. Книгите ги взимат от библиотеката, правят резюметз, тестове и дискусии. Това е начина да се поддържа богат речников запас. После учениците от паралелка 3 четат книгата на паралелка 4 и т.н. , докато за цялата година прочетат планираните 4-5 книги. За мен това е уникален подход.

 

Децата учили в СМГ по един или друг начин имат подготовка!!!!!!!!! И това, че има 15,50 на есето какво трябва да значи? Аз съм от провинцията (Казанлък) и съм учила до сега в напълно обикновено училище, не съм стъпвала на уроци през целия ми съзнателен живот и съм 4та резерва с 16 на есето ...И искате да ми кажете, че ако (примерно) до 7-ми клас съм била възпитаник на СМГ резултата ми би бил същия ли? Силно се съмнявам...


(Като имам в предвид, че резултата ми би бил по-висок, а не обратното...Така,че колкото и да е СМГ дава един добър старт (да не кажа много добър)   - факт )

Здравейте,
Честита Цветница и светли Великденски празници на всички!
Твърде много злост за празничен ден, а не ни е нужна.

Мислех си за още един аспект на изграждането на личността, която може би ще представлява интерес за родителите. Кой пише препоръките на децата Ви, когато кандидатстват за бакалавърски или магистърски програми? Ако съответният преподавател не знае езика, на който трябва да се предложи препоръката, е нещо обичайно у нас да се каже "напиши я сам, аз ще подпиша". И това не е тайна за университетите , в които кандидатстват учениците.
Тези дни у дома получаваме бланковите писма от различни департаменти , преподаватели и випусници на университетите, в които е прието детето ми и съм впечатлена от индивидуалния аспект, който е вложен. Авторите на писмата еднозначно подчертават личната си запознатост с документите на кандидата. Очевидно са обърнали внимание и на оригиналните препоръки, дадени от преподаватели, които със загриженост и познание са описали качествата на студента, който препоръчват.
С какво друго да съм Ви полезна- не споделям идеята "да не побъркам детето от учене". Шаблонът е, че отличникът е "дебело момче с очила и смотаняк". При разумен подход и правилна методика натоварването отваря нови светове и позволява на ученика да се чувства реализиран. За да не говоря за училища, което очевидно дразни мнозина тук, нека ви дам пример от университетското обучение- колкото по-организиран, целенасочен, наситен с дейности е учебният процес по дадена дисциплина- толкова по доволни са студентите (или поне повечето от тях, които знаят защо са там), защото виждат какво постигат и са уверени, че инвестицията във време и натовареност си заслужава. Учебната институция се състои от програми, преподаватели и студенти. Ако програмите са изградени в съответствие с напредъка в науката, изпълнени с разнообразни и динамични форми и има кой да ги проведе и да води равностоен диалог със студентите- има резултат. Защо казвам равностоен диалог? В преподавателската професия има елемент на циклоидна шизофрения. Непрекъснатото повтаряне на едно и също учебно съдържание опорочава преподавателя, закостенява възгледите му. Затова образователната институция ,която претендира, че е модерна е research based- преподаватели и студенти съвместно изследват определена област. Например по английска литература в 12 клас имат преподавател, който е очевидно предизвикателство- випусник на магистърска програма на водещ американски университет и носител на литературни награди в САЩ. Не просто четат книги и то с интерес. Философските прозрения в написаните есета са впечатляващи. Правят екипна работа и т.н. И това е само един пример, защото наистина нямам време да навлизам в детайли във всеки аспект. Но да видиш детето си развълнувано от етични теми, литература, сблъсък на възгледи- в тези времена на настъпваща бездуховност, поражда надежда.
Дано не ви отегчавам, но мисля че не всички сте тук и хабите време, което можете да потребите и за друго общуване, за да се плъзгате по горните 10 % на айсберга. За нещо като мача "Левски" срещу "ЦСКА". Не можем да успяваме по единично. Мечтая за среда от щастливи успешни и реализирани хора без дребнавост и злост. Ако претендираме да сме отговорни и загрижени за децата си нека не свеждаме света до черно-бели сенки.
С най-чисти пожелания за светли Великденски празници!

foxysilver, не съм достатъчно конкретна, защото не съм и достатъчно подготвена по темата
Но ето примерни въпроси:
- колко време ви отне снабдяването с документи от данъчните / за намаляване на таксата/;
- мога ли да се надявам на намаляване от 50% и при колко ниски доходи това е въможно;
- има ли значение класирането по успех за намаляване на таксата;
- има ли каквото и да е значение професията на родителите и общественото им положение /не само за намаляване на таксата/;
- колко траят учебните часове;
- колко деца са в паралелка;
- по какви учебници се учат физика, химия, биология, история и т.н.;
- какви са преподавателите по тези предмети;
- как се преподава материала по тези предмети - като метод;
- къде и как се хранят децата, на каква цена;
- колко излизат месечно "консумативите", без таксата;
- как са организирани езиковите екскурзии и каква е цената им;
- кога се провеждат извънкласните занимания, колко и какви са, как се осъществява изборът им, може ли този избор да се променя;
- каква е атмосферата между децата;
- има ли униформи или други ограничения за външния вид на децата;
- как точно става ориентацията в последните класове къде да продължи образованието на детото;
- има ли сравнително по-добро преподаване по някои от вторите чужди езици, или по всички нивото е еднакво.

Както виждате, абсолютен лаик съм по темата. Попрочетох във форума това онова, но не съм ориентирана като цяло.

Всички елитни български държавни училища нямат възможност да привличат нови, висококвалифицирани и мотивирани за работа преподаватели. Ако влезете днес в гимназията която сте завършили преди 20 години, ще срещнете почти всичките си преподаватели. Е нама как тези хора, учили вас, да обучават и децата ви в 21 век. Ето я голямата разлика в АК откъде идва. Като добавим сухите и бездарно написани български учебници и лошата дисциплина в час и картината се избистря. 
По въпроса за приема.Няма случаен успех на приемния изпит. Добрия резултат е следствие от много учене и сериозна работа по вдигане на нивото. Едни го правят в клас, други по школи, всеки си е преценил начина. Дори децата в 8.1 са със много сериозно входно ниво по английски. Това са деца в които семействата са инвестирали много време, внимание и средства.