100 % добра майка

Ами някои жени се "натонтурват на токчета и си извиват миглите" заради децата и мъжа си. Децата да са горди с красивата си майка в градинката, а мъжа вечерта да е доволен от това, което го посреща на вратата. Или просто за себе си.
Други жени пък се гласят за колегите в службата и така ...
Различни хора, различни идеали ...

...
Ти знаеш аз защо не работя,за радост съм частен случай и за радост не са маса жените,които не работят поради моите причини ...

... Друг е въпросът, че има етикет на облеклото в зависимост от повода и обстановката. Но като няма къде другаде, естествено, че новите дрехи ще се носят до кварталния пазар, няма да събират прах в гардероба, я.

И аз познавам немалко хора, за които детето е част от "отметката" - отметнахме и тази житейска задачка.  

Много съм съгласна с Iris04, че достатъчно добрата майка (щото от словосъчетанието "добра майка" ме втриса  ) е чувствителна и разпознава потребностите на децата си. Само, че не съм виждала нито едно дете на шест месеца, година или две, чиято потребност е да прекарва с майка си по час дневно. Да не говорим, че то така е измислено от природата - до едно определено време (условно определено като първите три години) майката е тази, която най-адекватно "разчита" потребностите на детето.  

Толкова се паля по темата, защото сега има една адски опасна тенденция, която наблюдавам и тук - да се тръби, че жени, които посвещават определени години от живота си на децата си го правят, защото нямат нищо по-добро за вършене. Един вид, крият се зад гърба на майчинството, понеже са социално неориентирани, неуспешни, без интереси и способности да се реализират. Неглижирането на приноса на майките е адски страшен. Отглеждането на едно смислено и подготвено за живота човешко същество (и това не означава знаене на песнички, а хора без травми от ранно прекъсване на връзката с майка си) е вероятно най-значимото нещо, което някой може да направи. Заедно с измислянето на лекарство против рак, например. Някой тук изобретявал ли е лекарство против рак? Аз и СВ-то ми се чувстваме успели... но там, навън, е лесно... А с децата е наистина трудно - секунда невнимание може да коства ужасно много.  

И аз така разсъждавам и съм го казвала не малко пъти,но освен ,че получих епитета–ССФ и неамбициозна ,,друго не се промени в представите на тези жени,които смятат,че да работиш за 600 лева си струва повече отколкото да си отгледаш детето до 7 години поне в домашна среда .100 % хора няма,но им такива майки които с желание,Любов и въображение и внимание си отглеждат децата да са щастливи,по уверени и свободни.

   По това общо взето постигнахме съгласие, сега обсъждаме дали при пораснали деца майка която не работи е по-полезна, или такава, която дава пример и като жена с професия, каквато теза застъпвам аз.

Абе работата не е само заплатата. Това е възможност да се видиш с хора, да си облечеш някой готин тоалет, да не си единствено и само част от семейството , а просто себе си.
 Изобщо възможността да се изявявам извън дома, да си имам своите тайни от домашните, ако щеш, да не съм само нечия съпруга или майка е несравнимо с нищо друго.

Не знам първолак да ходи и се връща сам. Има занимални и други начини, но хайде да вдигнем границата, говорим за  майка, която не работи, а децата и са над 14.

Всички ли работещи майки застъпват идеята, че спокойно могат да оставят първолак да ходи и се връща сам от училище, както и да се грижи сам за себе си? Аз съм израснала точно така, но в мен няма убеденост, че това е правилно. Защо тук се препоръчва, децата да не се оставят сами до 12 г. възраст?