Желанието да имаш дете,е изборът сръцето ти да тупти извън тялото
Прекрасна мисъл
- Публикувана: 28 ян. 2011, 00:12 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2011, 11:54 ч.
Кога и как разбрахте/почувствахте, че искате бебе?
Прекрасна мисъл
скоро ставам на 27 и определено вече искам бебе... ще проведа сериозен разговор с приятеля и да видим, мисля че съм готова - не сме женени, но пък голяма работа 
даже мисля скоро да се по зачета по-сериозно в темите за изследванията и всичко необходимо което трябва да се провери преди да съм започнала опити да бременея
даже мисля скоро да се по зачета по-сериозно в темите за изследванията и всичко необходимо което трябва да се провери преди да съм започнала опити да бременея
Когато бях дете и си гледахме на някакви "гледанки" с приятелки, все казвах, че ще се омъжа на 21 и ще родя на 23 години.
Когато срещнах мъжа ми (нямаме брак) не мислех за деца, бях първа година студентка и въобще не ми беше приоритет. В последствие заживяхме заедно и в един момент просто усетих, че съм готова за тази стъпка, а бях само на 20. С усещането ми и всичко друго си дойде на мястото- преместихме се в наше собствено жилище, започнах и работа успоредно с ученето и това щеше да е най-естественото продължение на връзката ни. Всеки досег до деца и бебета ми беше толкова приятен, представях си всяко едно дете, което виждах като мое...
Бебето обаче не се случи 2 години, живот и здраве ще родя почти на 23 години, точно както си представях като малка, сякаш съм знаела...
Когато срещнах мъжа ми (нямаме брак) не мислех за деца, бях първа година студентка и въобще не ми беше приоритет. В последствие заживяхме заедно и в един момент просто усетих, че съм готова за тази стъпка, а бях само на 20. С усещането ми и всичко друго си дойде на мястото- преместихме се в наше собствено жилище, започнах и работа успоредно с ученето и това щеше да е най-естественото продължение на връзката ни. Всеки досег до деца и бебета ми беше толкова приятен, представях си всяко едно дете, което виждах като мое...
Бебето обаче не се случи 2 години, живот и здраве ще родя почти на 23 години, точно както си представях като малка, сякаш съм знаела...
Желанието да имаш дете,е изборът сръцето ти да тупти извън тялото
Прекрасна мисъл
На втората година от връзката ми със съпруга ми започнахме да говорим за деца и семейство. Поисках бебе, защото срещнах човекът с който исках да го създам. На третата година се оженихме, след още една година започнахме опити. В края на първата година от опитите имах мисед, след още една година забременях пак и чакаме бебка в средата на май 
забранения плод е най - вкусен! 
това беше мото на нашето осъзнаване.
бяхме заедно 7 години, оженихме се, аз бях на 25 и майка ме накара да се ваксинирам срещу рак на маточната шийка - тъй като тя за съжаление мина през това. когато говорих с лекарката си и и я попитах как стой въпроса със забременяването, младо семейство сме все пак
- ама ей така колкото за информация, не че нещо сме говорили или мислили 
тя ми препоръча в периода на ваксинация /6м/ и три месеца след него да се пазим, защото уж няма известни последствия, но ваксината е нова и на нашите деца ще се проверява има ли или не последствия. 
и така нещо ми прещрака едва ги дочакахме с мъжчето тези прословути 9 месеца . после ни се наложи и повече от година да чакаме, опитваме и да се борим за чудото си- но си заслужаваше 
това беше мото на нашето осъзнаване. бяхме заедно 7 години, оженихме се, аз бях на 25 и майка ме накара да се ваксинирам срещу рак на маточната шийка - тъй като тя за съжаление мина през това. когато говорих с лекарката си и и я попитах как стой въпроса със забременяването, младо семейство сме все пак
- ама ей така колкото за информация, не че нещо сме говорили или мислили тя ми препоръча в периода на ваксинация /6м/ и три месеца след него да се пазим, защото уж няма известни последствия, но ваксината е нова и на нашите деца ще се проверява има ли или не последствия. и така нещо ми прещрака
едва ги дочакахме с мъжчето тези прословути 9 месеца . после ни се наложи и повече от година да чакаме, опитваме и да се борим за чудото си- но си заслужаваше 
Здравейте, и аз искам да си имаме бебе с моя приятел, но уви той не е на моето мнение. Не съм му задавала въпроса директно, но се усеща че не иска.Заедно сме почти 4 години, аз съм на 23, а той е на 29. живеем заедно от около 3 години. Получиха се между нас едни проблеми преди 2 години и беше много мъчително за мен но минало е случило се е и това е. Сега си живеем просто така без ясна перспектива за бъдещето. А в същото време не ми позволява да уча висше образование, миналата година исках много и си помислих, че вероятно ще иска да се оженим но и това не става. Сега може да се каже, че тази година твърдо съм решила да уча, а пък каквото е писано, да става. Много съм объркана и притеснена, да не съм избрала погрешният човек. 
:stop 
:stop А в същото време не ми позволява да уча висше образование
А иначе на твое място бих провела сериозен разговор с приятеля ми какви са му желанията и мечтите, свързани ли са с мен или просто иска да си живуркаме и каквото ще да става. От това как е преминал разговора бих си направила извода за мен ли е или не. Ти най-добре си знаеш.
Ами казвал ми е, че можело да го зарежа като отида да уча и да си намеря друг ,и ей едни такива глупости. А в същото време не прави нищо по въпроса за развитието на нашата връзкар на мен не ми пречи кога ще започна да уча може и да е след като имам едно бебче също ме устройва и може би той ще се почувства по сигурен тогава. Както написах по горе той не ми е споменавал за бебер незнам какво чакар но е много странен човек.