- Публикувана: 28 ян. 2011, 13:14 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2011, 12:33 ч.
Малки ЮНСКИ слънчица ще празнуват празника на любовта ! - №14
Привет и от нас!
По темите:
приспиването-до преди месец беше на ръце и на Нова година забелязах, че малкият има нужда само да го хвана за ръчичката и така заспива. От тогава си казах, че повече няма да го люлея на ръце и не заради нещо друго-просто ужасно ми тежи вече, а при друг не заспива. И оттогава вечер го слагам в кошарата, сядам на стола до него и чакам
. Държа ръцете, ако му се спи става бързо. Даже често направо на гърдата заспива, а се кърмим легнали на спалнята, после го пренасям. Понякога пуска цицето, просто си лежим, той е унесен и заспива. Ако не му се спи, след кто съм го сложила в кошарата той си играе с ръката ми, приказва си, понякога се изнервя, мрънка, ама щом съм до него не се стига до рев. Важното е да имам търпение, понякога взимам списание, разглеждам. Знам, че със сигурност рано или късно ще заспи, къде ще иде. През деня заспива сам-или на шезлонга, или на цице, или в количката. Незнам като му омалее шезлонга какво ще правим.
За това къде спи-1ят месец спеше с мен на спалнята, баща му в другата стая, кърмехме се през 3 часа и беше по-удобно. После като взе да спи по цяла вечер го слагах в кошарата. Сега в новия апартамент спи в кошарата си сам в отделна стая, но тя е свързана с нашата спалня с врата, а до вратата е моята половина от спалнята, чувам го как диша.
Сутрин като се събуди, ако е след 5-6 го взимам при нас на спалнята, кърмим се спейки. Нашия тати става 6.30 за работа и ние с Иво си се разполагаме на цялата спалня, че напоследък и до доста късно спим 
. Аз за себе си и моето дете стигнах до 1 извод-каквото и да правя, той командва парада и когато иска нещо да го прави както аз искам, тогава ще стане. Ето цял месец се будеше по няколко пъти на нощ, а до преди това спеше до 9 часа непробудно. Какво ли не пробвах-буди си се и заспива само, ако суче! Сега изведнъж пак спря да се буди, нищо различно не правя. Така че няма смисъл да се хабя, просто трябва да съм търпелива!
За биберона-сам си го поиска и от 6тия си ден е с биба. Напоследък заспива и без нея, но пак той си го реши това, не съм насилвала(незнам и как де
)
В редките случаи когато съм го оставяла на някой да го гледа-заиграва се с бабите, дядовците, обаче рано или късно се усеща, че ме няма и почвал да се оглежда навсякъде и да плаче.
Иве, дано Габи се оправи бързичко, в скайп ти писах-свещички Ефералган при по-висока Т и по-леко обличай малката!
В предния ми пост питах, ама с по-късна редация, сигурно не сте видели-кажете някой действащ посредник за пазарене онлайн. На Иво взеха да му омаляват дрешките и ми се иска да поръам това-онова.
По темите:
приспиването-до преди месец беше на ръце и на Нова година забелязах, че малкият има нужда само да го хвана за ръчичката и така заспива. От тогава си казах, че повече няма да го люлея на ръце и не заради нещо друго-просто ужасно ми тежи вече, а при друг не заспива. И оттогава вечер го слагам в кошарата, сядам на стола до него и чакам
. Държа ръцете, ако му се спи става бързо. Даже често направо на гърдата заспива, а се кърмим легнали на спалнята, после го пренасям. Понякога пуска цицето, просто си лежим, той е унесен и заспива. Ако не му се спи, след кто съм го сложила в кошарата той си играе с ръката ми, приказва си, понякога се изнервя, мрънка, ама щом съм до него не се стига до рев. Важното е да имам търпение, понякога взимам списание, разглеждам. Знам, че със сигурност рано или късно ще заспи, къде ще иде. През деня заспива сам-или на шезлонга, или на цице, или в количката. Незнам като му омалее шезлонга какво ще правим. За това къде спи-1ят месец спеше с мен на спалнята, баща му в другата стая, кърмехме се през 3 часа и беше по-удобно. После като взе да спи по цяла вечер го слагах в кошарата. Сега в новия апартамент спи в кошарата си сам в отделна стая, но тя е свързана с нашата спалня с врата, а до вратата е моята половина от спалнята, чувам го как диша.
Сутрин като се събуди, ако е след 5-6 го взимам при нас на спалнята, кърмим се спейки. Нашия тати става 6.30 за работа и ние с Иво си се разполагаме на цялата спалня, че напоследък и до доста късно спим . Аз за себе си и моето дете стигнах до 1 извод-каквото и да правя, той командва парада и когато иска нещо да го прави както аз искам, тогава ще стане. Ето цял месец се будеше по няколко пъти на нощ, а до преди това спеше до 9 часа непробудно. Какво ли не пробвах-буди си се и заспива само, ако суче! Сега изведнъж пак спря да се буди, нищо различно не правя. Така че няма смисъл да се хабя, просто трябва да съм търпелива!За биберона-сам си го поиска и от 6тия си ден е с биба. Напоследък заспива и без нея, но пак той си го реши това, не съм насилвала(незнам и как де
)В редките случаи когато съм го оставяла на някой да го гледа-заиграва се с бабите, дядовците, обаче рано или късно се усеща, че ме няма и почвал да се оглежда навсякъде и да плаче.
Иве, дано Габи се оправи бързичко, в скайп ти писах-свещички Ефералган при по-висока Т и по-леко обличай малката!
В предния ми пост питах, ама с по-късна редация, сигурно не сте видели-кажете някой действащ посредник за пазарене онлайн. На Иво взеха да му омаляват дрешките и ми се иска да поръам това-онова.
Иви съблечи я по боди.Остави я с малко дрехи.Както Елиза ти е писала,компресите и хладка вана вършат много добра работа.
Оле точно това имах предвид.Тези моменти са неповторими.Разтапям се от щастие сутрин когато и двамата се гушнат до мен.Наслаждавам се на всеки миг.Каката преди целувахме и мачкахме много.Вече не ми дава.Дърпа се,нали вече е голяма и не иска да я мачкам.Та затова сега гушкам когато мога
Оле точно това имах предвид.Тези моменти са неповторими.Разтапям се от щастие сутрин когато и двамата се гушнат до мен.Наслаждавам се на всеки миг.Каката преди целувахме и мачкахме много.Вече не ми дава.Дърпа се,нали вече е голяма и не иска да я мачкам.Та затова сега гушкам когато мога
Птиче 
темата е супер!
За приспиването- само на ръце,гушкам я,давам бибата и после ни трябват около 10 мин в люшкане и е заспала!Вечер задалжително след като я присля я оставям на нашата спалня и като се оспи хубаво я места в нейната си кошара!Пробвала съм да я оставям в нейната кошара,но се буди на 30 мин. а така явно се чувства по- добре,защото не се буди и като я преместя също не се буди
темата е супер!За приспиването- само на ръце,гушкам я,давам бибата и после ни трябват около 10 мин в люшкане и е заспала!Вечер задалжително след като я присля я оставям на нашата спалня и като се оспи хубаво я места в нейната си кошара!Пробвала съм да я оставям в нейната кошара,но се буди на 30 мин. а така явно се чувства по- добре,защото не се буди и като я преместя също не се буди
jj, наистина е бляк. Твоята на коя фирма е?
Първите 2 дни го мъчех детето с чиста каша - само муцки правеше и накрая му вкарах плод и само така я прояде.
Първите 2 дни го мъчех детето с чиста каша - само муцки правеше и накрая му вкарах плод и само така я прояде.
И аз така, само с плод я давам.
За протокола - нашата беше на Хип.
Леле, оризовата безмлечна каша е много гадно нещо. Като опитах... бляк. От утре ще му слагам някакви подобрители въте, че направо не се яде.
Ив, стискам палци мъничето да се оправи бързо
Чери, бързо оздравяване на вашия тати
Приспиването при нас е различно всеки път, един път заспива на гърда, друг път само ако я люшкам, понякога и това не действа. Иначе навън в количката отцепва до 5-тата минута, в много редки случаи отнема повечко време, но това е става ако е спала вкъщи предиобеда. Иска ми се и на мен да привикне да се отпуска и да заспива самичка, ама скоро май няма да е... В този ред на мисли, има моменти, в които искрено завиждам да моя приятелка, чиято 5-месечна щерка заспива сам-самичка без гърда, без биба, без гушкане и люшкане... Но пък си умирам от кеф когато мойта лигла се сгуши в мен, засмуче и доволно заспи, ей тва е гледка, която не заменям за нищо...
Привет и от мен!
Благодаря за милите думи на някои от момичетата от предишната тема. Чувствата ни са взаимни
Разбира се, че някакъв спор няма да ме спре да пиша. Спорът е чудесна стъпка към нови знания, стига той да е интелигентен и аргументиран, а не еманация на ... хм... посредствеността, да го кажа по-меко. Ще се опитам да стоя встрани занапред от подобни словоболудства, защото обикновено после вкусът в устата е горчив.
Та така, включвам се специално по повод питането на Мама Мони - във връзка с възпитанието и поведението на по-голямото дете. На който всичко му е ясно по тая тема, и съм му досадна и поучителна, моля да не ме чете. Аз така правя.
Та. И аз скоро бях споделяла притесненията си на тази тема. Теа се промени коренно след раждането на Рая. Намръщена, намусена, на моменти капризна, студена към мен, на моменти плашещо далечна. Това, при положение, че с нея винаги сме имали изключително силна връзка. Страдам аз, страда и тя, аз го виждам. Дотук картината е ясна, всичко е ясно... но на теория. Повече търпение, повече разговори, повече време, прекарано заедно, повече интимност и непрекъснато доказване на обичта. Но как да стане, като бебето е залепено за мен? И като нон стоп сме трите?
Не че нещата са се променили коренно и тотално са си дошли на мястото, но ето какво се случи съвсем спонтанно при нас. Звучи налудничаво, но дори такава малка подробност се оказа решаваща за връщането ни една към друга. Една вечер, след като Рая беше заспала, нямаше как да светнем лампа и да четем обичайната приказка. Така се роди една приказна героиня, която тръгна на всевъзможни приключения по света. Тя не е поучителна като другия ни измислен герой, а е откривателка, всяка вечер препуска на нови, вълнуващи места и прави всевъзможни и невъзможни неща. Всичко, което не можем да направим през деня с Теа, вечер й се случва на нея. Много говори за чувствата си и е чудесна приятелка. Честно казано, много ми е изтощително, но гледам да не пропускам вечер без половинчасов разказ, въпреки че вечер съм тотално уморена и понякога изобщо не ми си измислят невероятни приключения след ден прекаран у дома, до печката и наоколо. Но виждам, че Теа разпозна в това нашата тайна, не иска да измисля истории с никой друг и се срамува да говори за това пред баща си и външни хора. Това си е нашата територия, говорим си за нея и през деня, а като се размрънка или разбуйства, сещам се да я заприказвам на тази тема. Мисълта ми е, че може би това е една от крачките детето да се върне в уюта на този свят, в който то е било единствено, дори и физически да няма начин това да се случи. Дано намеря и другите стъпки в тази посока, но последните две седмици съм обнадеждена.
За тази книга - Изкуството да бъдеш родител - съм чувала само хубави отзиви и е крайно време да си я купя.
Благодаря за милите думи на някои от момичетата от предишната тема. Чувствата ни са взаимни
Разбира се, че някакъв спор няма да ме спре да пиша. Спорът е чудесна стъпка към нови знания, стига той да е интелигентен и аргументиран, а не еманация на ... хм... посредствеността, да го кажа по-меко. Ще се опитам да стоя встрани занапред от подобни словоболудства, защото обикновено после вкусът в устата е горчив.
Та така, включвам се специално по повод питането на Мама Мони - във връзка с възпитанието и поведението на по-голямото дете. На който всичко му е ясно по тая тема, и съм му досадна и поучителна, моля да не ме чете. Аз така правя.
Та. И аз скоро бях споделяла притесненията си на тази тема. Теа се промени коренно след раждането на Рая. Намръщена, намусена, на моменти капризна, студена към мен, на моменти плашещо далечна. Това, при положение, че с нея винаги сме имали изключително силна връзка. Страдам аз, страда и тя, аз го виждам. Дотук картината е ясна, всичко е ясно... но на теория. Повече търпение, повече разговори, повече време, прекарано заедно, повече интимност и непрекъснато доказване на обичта. Но как да стане, като бебето е залепено за мен? И като нон стоп сме трите?
Не че нещата са се променили коренно и тотално са си дошли на мястото, но ето какво се случи съвсем спонтанно при нас. Звучи налудничаво, но дори такава малка подробност се оказа решаваща за връщането ни една към друга. Една вечер, след като Рая беше заспала, нямаше как да светнем лампа и да четем обичайната приказка. Така се роди една приказна героиня, която тръгна на всевъзможни приключения по света. Тя не е поучителна като другия ни измислен герой, а е откривателка, всяка вечер препуска на нови, вълнуващи места и прави всевъзможни и невъзможни неща. Всичко, което не можем да направим през деня с Теа, вечер й се случва на нея. Много говори за чувствата си и е чудесна приятелка. Честно казано, много ми е изтощително, но гледам да не пропускам вечер без половинчасов разказ, въпреки че вечер съм тотално уморена и понякога изобщо не ми си измислят невероятни приключения след ден прекаран у дома, до печката и наоколо. Но виждам, че Теа разпозна в това нашата тайна, не иска да измисля истории с никой друг и се срамува да говори за това пред баща си и външни хора. Това си е нашата територия, говорим си за нея и през деня, а като се размрънка или разбуйства, сещам се да я заприказвам на тази тема. Мисълта ми е, че може би това е една от крачките детето да се върне в уюта на този свят, в който то е било единствено, дори и физически да няма начин това да се случи. Дано намеря и другите стъпки в тази посока, но последните две седмици съм обнадеждена.
За тази книга - Изкуството да бъдеш родител - съм чувала само хубави отзиви и е крайно време да си я купя.
Птиче,
За приспиването: вечер на спалнята сучейки После и там си остава. Докато бяхме двете сами си я взех при мен, че ми е по-лесно с кърменето през нощта и така си остана. За сега не се оплаквам, след като отново сме сами има достатъчно място и за двете ни пък и ми е много мило като се сгуши в мен 
За бибата: С биба сме, когато заспива и то ако е по-нервна и неспокойна, иначе през деня - не
За татковците и книгите: Не стига, че не чете, ами и на мен ми се кара, че постоянно съм чела и съм си вкарвала постоянно "разни филми" за детето....
Много ме дразни!!!
Витамини: началото на есента бях почнала да давам течните АФА на Аквасорс, но много скоро започнах да ставам несериозна в даването им и вече съвсем спрях
След двата пъти лежане в болница и куп лекарства исках да я подсиля малко. Живот и здраве следващата есен мисля да съм по-редовна
За възпитанието: Имам една книга "Изкуството да бъдеш родител" на Додсън. Искам и още да си купя, но не знам има ли смисъл... все повече се увеждавам, че децата са ни най-големите учители
За приспиването: вечер на спалнята сучейки
После и там си остава. Докато бяхме двете сами си я взех при мен, че ми е по-лесно с кърменето през нощта и така си остана. За сега не се оплаквам, след като отново сме сами има достатъчно място и за двете ни пък и ми е много мило като се сгуши в мен За бибата: С биба сме, когато заспива и то ако е по-нервна и неспокойна, иначе през деня - не
За татковците и книгите: Не стига, че не чете, ами и на мен ми се кара, че постоянно съм чела и съм си вкарвала постоянно "разни филми" за детето....
Много ме дразни!!! Витамини: началото на есента бях почнала да давам течните АФА на Аквасорс, но много скоро започнах да ставам несериозна в даването им и вече съвсем спрях
След двата пъти лежане в болница и куп лекарства исках да я подсиля малко. Живот и здраве следващата есен мисля да съм по-редовна За възпитанието: Имам една книга "Изкуството да бъдеш родител" на Додсън. Искам и още да си купя, но не знам има ли смисъл... все повече се увеждавам, че децата са ни най-големите учители
Но пък си умирам от кеф когато мойта лигла се сгуши в мен, засмуче и доволно заспи, ей тва е гледка, която не заменям за нищо...
Ей това си го помислям всеки път като се сгуши, засуче и заспи доволно
за нищо на света не го заменям този момент и аз ... Мартеа, много хубаво се е получило
При нас таткото и баткото си имат такъв герой, който всяка вечер ходи на различни приключения На нашия тати много му се отдава да измисля истории, за разлика от мен Аз пък се старая събота или неделя баткото да си има своето време само с мен (ходим някъде за час примерно или играем на любима игра, или майсторим нещо, сега съм замислила да правим мартеници и да носи на приятелчетата си в ДГ за 1-ви март), виждам го как засиява, когато правим нещо, както преди. Понякога пък, се старая да внедря и малчо в някоя игра, като карам баткото да му обяснява как се играе, какво се прави и той се чувства значим и много въодушевен да му обяснява
За възпитанието: Имам една книга "Изкуството да бъдеш родител" на Додсън. Искам и още да си купя, но не знам има ли смисъл... все повече се увеждавам, че децата са ни най-големите учители
Аз си купих след нея "Да приучим децата си на дисциплина", пак на същия автор, но определено първата ми е фаворит! Но не всичко ми харесва на неговите методи. Например според него слагането на гърне трябва да стане към 1.5-2 год...
Диди, аз в момента ползвам BRITS, но скоро ще излизат в отпуска, виж във подфорума кой в момента приема заявки, ГабКо скоро ще ги подновят....Маринатранс престана на осъществява тази дейност, Уин къмпани имат лимити и не ме устройват. Емпреса пробвай...
Имаше някакви нови, интересно звучат условията им, но името не го помня...
Мартеа, личи ти, че си се успокоила за каката. Сигурна съм, че лека - полека ще си възвърнете на 100 процента близостта от преди да се роди Рая. А и като проходи и проговори на Теа ще и е по-интересно да общува с нея.
Додсън и аз много го харесвам. Наскоро четох "Как да говорим така, че децата да слушат и как да слушаме така, че детето да говори", две авторки бяха, ама не помня имена Препоръчвам я! Моят мъж също не чете такива книги, но аз чета и за него и после му доказвам с примери, че има ефект. "Детето и ние" на Хаим Гинът също е много полезна, но за по-големки дечица.
И като говорим за книги - кажете какво четете! Алексова беше споменала за "Медальонът" на Галина Златарева , много ми хареса , сега си търся нещо ново.
Сигурна съм, че лека - полека ще си възвърнете на 100 процента близостта от преди да се роди Рая. А и като проходи и проговори на Теа ще и е по-интересно да общува с нея. Додсън и аз много го харесвам. Наскоро четох "Как да говорим така, че децата да слушат и как да слушаме така, че детето да говори", две авторки бяха, ама не помня имена
Препоръчвам я! Моят мъж също не чете такива книги, но аз чета и за него и после му доказвам с примери, че има ефект. "Детето и ние" на Хаим Гинът също е много полезна, но за по-големки дечица. И като говорим за книги - кажете какво четете!
Алексова беше споменала за "Медальонът" на Галина Златарева , много ми хареса , сега си търся нещо ново.
Диди, от някой сайт, който не приема бг карти ли искаш да поръчаш, че ти трябва посредник?
Аз пък съм си заплюла един лигавник от сайта на Асда, ама за един лигавник не ми се дават пари за доставка, та ако решите повече хора, може и да заформим групова поръчка
мартеа, радвам се, че пишеш! Много находчиво от твоя страна спрямо Теа!
Редактирам се, защото забравих да пиша за книгата..."Изкуството да бъдеш родител" на Додсън я имам още от бременността в електронен формат. Почнах да я чета още докато ходих на работа, но покрай служебите ангажименти не успях да продължа и после забравих, че я имам. Роси, благодаря, че ми напомни!
Аз пък съм си заплюла един лигавник от сайта на Асда, ама за един лигавник не ми се дават пари за доставка, та ако решите повече хора, може и да заформим групова поръчка
мартеа, радвам се, че пишеш! Много находчиво от твоя страна спрямо Теа!
Редактирам се, защото забравих да пиша за книгата..."Изкуството да бъдеш родител" на Додсън я имам още от бременността в електронен формат. Почнах да я чета още докато ходих на работа, но покрай служебите ангажименти не успях да продължа и после забравих, че я имам. Роси, благодаря, че ми напомни!