Момичета , каквото и да решите може да разчитате и на мен .
- Публикувана: 30 ян. 2011, 14:12 ч.
- Последно мнение: 1 март 2011, 15:08 ч.
Почивай в мир Валенце-февруарченце!
Момичета, не съм от вашата тема, но ми позволете да изкажа най - искрените си съболезнования на родителите. Такова нещо като чуе човек и сърцето му замръзва...Едва ли има нещо по - жестоко от това да загубиш детето си, и то толкова мъничко. Не мога да кажа, че си представям как се чувста майката сега...
Подкрепете я както можете.Всъщност тя ще има подкрепата не само на вас, а на всеки, който разбере за случилото се.Защото това е нечовешко.
Все си мисля, че в България лекарите няма да се научат да бъдат преди всичко лекари, ипосле бизнесмени....
Извинете, че нахлух в темата ви.
Още веднъж, моите съболезнования!
Подкрепете я както можете.Всъщност тя ще има подкрепата не само на вас, а на всеки, който разбере за случилото се.Защото това е нечовешко.
Все си мисля, че в България лекарите няма да се научат да бъдат преди всичко лекари, ипосле бизнесмени....
Извинете, че нахлух в темата ви.
Още веднъж, моите съболезнования!
Не мога да повярвам още.....
Даже незнам какво да напиша....Моля се за милото детенце да почива в мир..., а за Радето много сили, въпреки, че незнам .... как се превъзмогва такава загуба
Готова съм да помогна с каквото мога, сега ще се върна да прочета назад,
Защо е толкова несправедлив този свят...
Даже незнам какво да напиша....Моля се за милото детенце да почива в мир..., а за Радето много сили, въпреки, че незнам .... как се превъзмогва такава загуба
Готова съм да помогна с каквото мога, сега ще се върна да прочета назад,
Защо е толкова несправедлив този свят...
И аз нахлувам в темата, но не можах да сдържа сълзите си. Каквото и да кажа думите са безсилни.
Моте съболезнования!!!
Но колкото и да е неподходящ момента се замислям, че ако ние като такава голяма виртуална общност в бг-мамма не се надигнем вкупом срещу проблема със здравеопазването - няма кои друг
Моте съболезнования!!!
Но колкото и да е неподходящ момента се замислям, че ако ние като такава голяма виртуална общност в бг-мамма не се надигнем вкупом срещу проблема със здравеопазването - няма кои друг
Вчера вечерта разбрах и не съм на себе си, макар да не познавах лично нито Радето, нито Валето. С нашите февруарчета всяка една от нас боледуваше, трепваше при нечии първи крачки, при първото "мама"... Не мога и не искам да повярвам , че това се случва в България.
Раде, целувам те и те прегръщам. Не мога да накарам сълзите ти да спрат, нито сърцето ти да спре да кърви. Знай само, че винаги можеш да разчиташ на нас за всичко. Бъди силна.
Раде, целувам те и те прегръщам. Не мога да накарам сълзите ти да спрат, нито сърцето ти да спре да кърви. Знай само, че винаги можеш да разчиташ на нас за всичко. Бъди силна.
Момичета , каквото и да решите може да разчитате и на мен .
Боже,само за това мисля 
Не мога да мисля за нищо освен за Валето!
И аз си мисля,че трябва да се обединим и да направим нещо!Най-малкото може да ги погнем как не са направили никакви изследвания при приема на детето в болницата!Нали все пак е спешно отделение и щом едно дете е там значи се нуждае наистина от бърза помощ!Ох,не знам точно подробностите,но предполагам,че има за какво да се хванем!
И аз си мисля,че трябва да се обединим и да направим нещо!Най-малкото може да ги погнем как не са направили никакви изследвания при приема на детето в болницата!Нали все пак е спешно отделение и щом едно дете е там значи се нуждае наистина от бърза помощ!Ох,не знам точно подробностите,но предполагам,че има за какво да се хванем!
Здравейте, момичета!
Аз съм от априлки 2009 г. и често четях и вашата тема.
Тъкмо се прибираме с малкия вкъщи от 5-дневен престой в детската клиника в Пловдив. Там нещата тези дни доста се позатегнаха (само откъм ограничаване на свижданията, уви), защото се заговори за двата смъртни случая. Но едва вчера видях, че едното детенце е от февруарчетата и ми е много мъчно. Плаках доста.
Да ви кажа накратко за абсурдните условия в клиниката, за да ви окуража да се борим срещу абсурдното детско здравеопаване. Ако ви е досадно, не четете по-надолу. Просто искам и аз да се включа в кампанията срещу Детска клиника.
Първо - приемат ни с диагноза пневмония и кашлица (за да си източат парите за клиничната пътека за пневмония), а всъщност детето има хрема от два месеца и по-грубо дишане в горната част на дробовете. За да се презастраховам, реших да влезем в болница, поне да съм сигурна, че Васето най-после ще бъде излекуван.
За консултация с уши, нос и гърло и очен лекар ни пратиха на Пещерско шосе с думите - оправяйте се. Ако съм майка с болно дете от друг град, какво щях да правя, не знам! Температура изобщо не мерят на децата, майките да си носят термометри и да им мерят. В картонът проформа се отбелязва някаква температура, без дори да са ни питали. Синът ми обаче така се наплаши от слагането на абоката, че не даваше изобщо да му слагам термометър под мишницата, та съм го дебнела да заспи. Толкова ли не могат да се отделят 100 лв. за един лазерен термометър и температурат да им се мери, докато спят, без да усетят дори. Дарения се правят достатъчно, аз също бих дала пари за такова пособие, само да знам, че парите няма да изтекат в нечий джоб!
При слагането на абоката синът ми доста се е съпротивлявал и плакал, та после сестрите ме посрещнаха с думите, че детето ми е някакво ненормално и едва ли не лудо. Сутрин ни събуждаха в 5.30 ч. с рязък вик: "Ставайте!" и светване на лампата, от което децата подскачаха сънени и започваха да плачат при вида на спринцовките. Защо е необходимо да будиш деца през нощта, не е ясно...
Отношението на сестрите и лекарите (с няколко изключения) е изключително грубо и безхаберно. Няколко пъти трябваше да напомням, че едното око на синът ми е подуто, за да ми обърнат внимание, като отговорът на лекарката - д-р Иванчева (може би най-противната и комерсиална лекарка там), беше - детето ти е буйно, сигурно се е ударило. Обяснявам, че не е, тя подвива уста и ме праща на очен лекар с триста зора. В картона всеки ден отбелязваха, че има кашлица, въпреки че на всяка визитация обяснявах, че няма и не е имал никаква кашлица. Всъщност като изключим биенето на антибиотика, никакво наблюдение и грижа не видях от тях. В интерес на истината не виждам смисъл да се лежи там, вкъщи щеше да ми е по-добре. Лекарствата, които УНГ и очният ни предписаха, ми обясниха да си ги купувам и слагам сама, те били пулмология и тях другите заболявания не ги интересуват. Какво значение има, нима ако синът ми е с пневмония, но същевременно получи и друго заболяване, няма да го лекуват?!
Всички деца в отделението бяха с диагноза пневмония, защото това е най-скъпата клинична пътека по здравната каса. И после се чудим, защо не достигат парите!!!
Всяка майка плаща по 6 лв. на ден за придружител, на който не се полагат легло и храна. За какво плащаме, тогава, не знам?! И къде се предполага да спи придружителя!?
Мръсотията и хлебарките са ясни. Сутрин чистачката замазваше подът с някакъв черен парцал и толкова. На третия ден и двете деца в стаята направиха диария, най-вероятно от мръсотията или храната.
Парно нямаше! Веднъж на ден ставаше съвсем лек отопло и толкова. Мъжът ми ми донесе духалка, но сестрите ни правеха забележки, в стаите било достатъчнво топло. Как ще е топло, като навън са минусуви температури и няма отопление!?
И последно - след като се случиха за кратко време двата смъртни случая, в клиникта се уплашиха от предстоящата проверка на случая и затегнаха положението. Как, мислите?! Не като засилят грижите над децата и контролът върху работещите в болницата, а като забраниха свижданията заради грипната епидемия!
Много дълго стана, извинявам се. Но нека се борим, да се борим за живота и здравето на децата си!!!
Аз съм от априлки 2009 г. и често четях и вашата тема.
Тъкмо се прибираме с малкия вкъщи от 5-дневен престой в детската клиника в Пловдив. Там нещата тези дни доста се позатегнаха (само откъм ограничаване на свижданията, уви), защото се заговори за двата смъртни случая. Но едва вчера видях, че едното детенце е от февруарчетата и ми е много мъчно. Плаках доста.
Да ви кажа накратко за абсурдните условия в клиниката, за да ви окуража да се борим срещу абсурдното детско здравеопаване. Ако ви е досадно, не четете по-надолу. Просто искам и аз да се включа в кампанията срещу Детска клиника.
Първо - приемат ни с диагноза пневмония и кашлица (за да си източат парите за клиничната пътека за пневмония), а всъщност детето има хрема от два месеца и по-грубо дишане в горната част на дробовете. За да се презастраховам, реших да влезем в болница, поне да съм сигурна, че Васето най-после ще бъде излекуван.
За консултация с уши, нос и гърло и очен лекар ни пратиха на Пещерско шосе с думите - оправяйте се. Ако съм майка с болно дете от друг град, какво щях да правя, не знам! Температура изобщо не мерят на децата, майките да си носят термометри и да им мерят. В картонът проформа се отбелязва някаква температура, без дори да са ни питали. Синът ми обаче така се наплаши от слагането на абоката, че не даваше изобщо да му слагам термометър под мишницата, та съм го дебнела да заспи. Толкова ли не могат да се отделят 100 лв. за един лазерен термометър и температурат да им се мери, докато спят, без да усетят дори. Дарения се правят достатъчно, аз също бих дала пари за такова пособие, само да знам, че парите няма да изтекат в нечий джоб!
При слагането на абоката синът ми доста се е съпротивлявал и плакал, та после сестрите ме посрещнаха с думите, че детето ми е някакво ненормално и едва ли не лудо. Сутрин ни събуждаха в 5.30 ч. с рязък вик: "Ставайте!" и светване на лампата, от което децата подскачаха сънени и започваха да плачат при вида на спринцовките. Защо е необходимо да будиш деца през нощта, не е ясно...
Отношението на сестрите и лекарите (с няколко изключения) е изключително грубо и безхаберно. Няколко пъти трябваше да напомням, че едното око на синът ми е подуто, за да ми обърнат внимание, като отговорът на лекарката - д-р Иванчева (може би най-противната и комерсиална лекарка там), беше - детето ти е буйно, сигурно се е ударило. Обяснявам, че не е, тя подвива уста и ме праща на очен лекар с триста зора. В картона всеки ден отбелязваха, че има кашлица, въпреки че на всяка визитация обяснявах, че няма и не е имал никаква кашлица. Всъщност като изключим биенето на антибиотика, никакво наблюдение и грижа не видях от тях. В интерес на истината не виждам смисъл да се лежи там, вкъщи щеше да ми е по-добре. Лекарствата, които УНГ и очният ни предписаха, ми обясниха да си ги купувам и слагам сама, те били пулмология и тях другите заболявания не ги интересуват. Какво значение има, нима ако синът ми е с пневмония, но същевременно получи и друго заболяване, няма да го лекуват?!
Всички деца в отделението бяха с диагноза пневмония, защото това е най-скъпата клинична пътека по здравната каса. И после се чудим, защо не достигат парите!!!
Всяка майка плаща по 6 лв. на ден за придружител, на който не се полагат легло и храна. За какво плащаме, тогава, не знам?! И къде се предполага да спи придружителя!?
Мръсотията и хлебарките са ясни. Сутрин чистачката замазваше подът с някакъв черен парцал и толкова. На третия ден и двете деца в стаята направиха диария, най-вероятно от мръсотията или храната.
Парно нямаше! Веднъж на ден ставаше съвсем лек отопло и толкова. Мъжът ми ми донесе духалка, но сестрите ни правеха забележки, в стаите било достатъчнво топло. Как ще е топло, като навън са минусуви температури и няма отопление!?
И последно - след като се случиха за кратко време двата смъртни случая, в клиникта се уплашиха от предстоящата проверка на случая и затегнаха положението. Как, мислите?! Не като засилят грижите над децата и контролът върху работещите в болницата, а като забраниха свижданията заради грипната епидемия!
Много дълго стана, извинявам се. Но нека се борим, да се борим за живота и здравето на децата си!!!
И аз нахлувам, не можейки да сдържа сълзите си. Нямам подходящи думи за съболезнования в такава трагедия, няма по-голяма мъка. Почивай в мир, мило ангелче 
Нямам подходящи думи за съболезнования в такава трагедия, няма по-голяма мъка. Почивай в мир, мило ангелче Наистина тази общност бг.мама е най-голяма и тук трябва да се обединим и да спре най-после лекарското безхаберие!
