Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема3

Краси, важното е ти да си доволна от преживяването, другото са формалности!   

Усмихнато 
Да не се угоявате много с бебче, ей! (казвам го в кръга на шегата)

Ашли, чак пък да поема огромен риск заради теб... надали. Доколкото ми е известно, освен да свършиш с ресекцио, други рискове от опита за вагинално раждане след секцио няма. Така че свали си тия притеснения от гърба!    Сигурна съм, че можеш да се справиш прекрасно! Никога не забравяй, че ти и бебето раждате, не ви израждат докторите!   

Чак доволна - не съм, поне не го преживявам толкова трагично като първото. Истината е, че още не мога да преглътна първото секцио, заради което се наложи да преживея и още една ненужна операция....много тъжно. Сега се бях подготвила и физически и психически, пък и лекарите очевидно се постараха да смекчат следоперативните болки и се възстанових леко и бързо - пожелавам го на всяка мама, на която й се наложи да мине под ножа! Аз си знаех,че шансовете са ми минимални, няма смисъл да си казвам "ако".....
Доволна съм, че всичко вече е зад гърба ми и кърмя децата си в тандем, за мен естественото хранене е от първостепенно значение!
Ашли, мила,стискам палци ако не стане вагинално, то поне бебето да тръгне само! А белега не го мисли - сигурна съм, че ще издържи.  Между другото в нашата отчетна има още една мама, която ще се бори за ВБАК -paloma negra- пожелавам от все сърце успех и на нея!

Ашли, съчувствам ти колко се тревожиш за белега и се моля да успееш да намериш твоето решение. Лекарката ти не поема чак такъв риск с теб, не се тревожи и за нея. Знай, че ако не й оттърва няма да се наема да асистира на твоето раждане - никой няма да си сложи главата в торбата заради теб. Това си е твоето раждане и твоето дете, и тяло - ти решаваш и живееш с последиците. Не мисля че това, че искаш да родиш нормално или със секцио са претенции някакви или каприз - това е твое право! 

Благодаря ви, момичета.
Ще ви държа в течение на нещата. Ако не стане както "съм си наумила" (както казва моя мъж), поне ми се иска да бъда абсолютно убедена, че се налага секцио. А не заради някакви възможни усложнения (които винаги ги има) или заради голямо бебе.
И аз си мисля, че лекарката едва ли чак толкова се съобразява с мен без да има реална възможност да се случат нещата. Може да й се иска да асистира на такова раждане. Това все пак ще й повиши професионалната квалификация, ще се чувства по-уверена при други бременни в моя случай. А все пак всеки разумен човек би искал да се развива в професията си.

Напомняй си го честичко!  Дано да е така, би било просто прекрасно!

Краси, надявам се да успееш да преодолееш травмата!   

Здравейте, мили мами.

Искам да благодаря за подкрепата на всички ви. Дадохте ми много кураж, но и аз се провалих 
Постъпих в болницата с контракции, които започнаха да се усилват доста бързо. Станаха на 2-3мин и бяха доста болезнени. Оставиха ме свободно в една стая да се разхождам и да си стоя на спокойствие. Но след около 7 часа се оказа, че имам само 1см разкритие. Контракциите бяха много силни според лекарката и най-вероятно щях да родя сутринта, но тя се притесни, защото на едно място видя, че белегът е доста изтънял. И така, умувахме, но аз реших да й се доверя и приех, че рискът наистина е голям. След като ме отвори, каза, че почти целия белег е бил изтънял. Не се знае какво щеше да стане, можеше и да се роди нормално, но най-вероятно каза, че после ще трябва да ме отвори и да ме зашие наново.

И така, на 19.01 се роди моят син Михаил, 3640г с наистина голяма глава (нали всички ми казваха, че е голяма  ). Операцията мина супер. За възстанояването не ми се говори, защото беше ужасно. Но вече сме си вкъщи и се опитвам да се радвам на миговете с децата. За мен вариант за трето дете няма, защото не мога да мина през това още веднъж. Не съм толкова силна психически.

Благодаря още веднъж на всички тук. Продължавайте да подкрепяте мамите ентусиасти. И аз ще се включвам, защото виждам, че е възможно. Все пак бях на съвсем малка крачка от това да имам успешен VBAK. Доволна съм, че опитах. Боли, но се преживява и забравя. Важното е децата да са добре, а ние да сме удовлетворени от развитието на нещата. И все пак, каквото е писано, то ще стане.

Ashley,   
Честито, живи и здрави бъдете цялото семейство!
И не си се провалила, опитала си, а и раждането е започнало само!

Ашли, 
Честит ти Михаил! Да ти е жив и здрав  !   
Звучиш леко тъжна, затова ти пожелавам скоро да превъзмогнеш факта, че не се е получил ВБАК. Напомняй си колкото можеш по-често, че дори само с това да го изчакаш да тръгне сам, си направила всичко нужно и е било съвсем достатъчно!!!  И че е важно, че си опитала, не си се предала до края   

Ашли, честит ти сладък Михаил! Да расте много здраво и щастливо дете!

Желая ти бързо физическо възстановяване и добри разбиращи хора около теб, които да те подкрепят в емоционалното ти възстановяване. Дай си време, потъгувай и направи каквото е нужно за себе си Пиши тук или където ти е комфортно, говори, не го потулвай...
Не мисля, че си се провалила. Системата ни проваля непрекъснато, насаждайки ни страх и недоверие в собствените възможности. Взела си най-правилното решение за себе си и детето си в този момент. Аз силно вярвам в женската сила и майчината интуиция. Трябва много сила доброволно да се подложиш на същия ад през който си преминала и преди. Затова и децата ти са избрали теб за майка

Ашли, в момента по-важно е, че вече си мама на две дечица - радвай се на живота и обичай децата си,а секциото ще го преживееш и забравиш. Честно в името на децата съм готова всичко да изтърпя и ако един ден решим да имаме трето- изобщо няма да ме спре страх от раждане - независимо какво - вагинално или секцио- и двете болят, но това не е спряло жените да раждат,нали?Сигурна съм, че след време и ти ще мислиш така! Я си помисли - колко двойки стоят бездетни? За тях едва ли е от значение методът на раждане - важното е  да бъдат родители! Аз смятам, че не   сме по-лоши родители от майките, които са родили вагинално - напротив - цезаровото сечение е по-трудният вариант!
И въпреки, че аз се възстанових неочаквано леко след второто секцио- оставам страстен почитател на естественото раждане и го пожелавам на всяка бъдеща мама .

Ашли, честит ти Михаил! Много радост и усмивки желая и на двама ви! Искрено ти пожелавам едно прекрасно и осъзнато майчинство, което да ти помогне да изтриеш тъгата!
Справила си се чудесно според ситуацията!

Момичета, здравейте!
Не съм влизала отдавна, но често си мисля с благодарност за тази част от бг-мама, в която срещнах толкова много подкрепа и разбиране. Ако не ви бях намерила, не знам дали въобще щях да се опитам да родя вагинално, сигурно щях да се оставя по течението

Затова искам и аз да кажа на всички, които продължавате да пишете тук: щом сте дошли в тази темичка, вие вече сте се справили! Преодолели сте страховете си, натиска на близки и роднини, намерили сте сили да потърсите съвет и да издирите лекаря, който ще ви подкрепи. Това въобще не е малко! И сте тук, защото знаете какво искате, знаете защо го искате и знаете, че ще направите всичко необходимо то да се случи. Тук няма провали, няма неуспехи. Тук има само майки, които накрая гушват своите бебчета. И всички са щастливи. 

Поздравления за ashley777 и krasidika за техните съкровища - бъдете здрави и щастливи и се радвайте на бебоците! 

Здравейте!

Признавам и аз чат пат (даже и по-рядко) влизам да ви проследя. Явно и на мен тази тема още ми е близка...На последните ощастливени майчета Ашли и Красидика: Честито! Аз определено мога да ви разбера, и лекото разочарование и чувството за неизпълнена мисия (нарочно не използвам "провал", защото смятам че не е уместно ), но искам да ви кажа, че тези емоции избледняват с времето...
исках да споделя нещо: четох тук толкова много майки са писали за коментари на доктора за дебелината на белега, и искам да споделя: докторът, който бях избрала да води раждането ми не каза нищо по въпроса, а когато го попитах (преди раждането), той каза : "о, това няма значение"...та се чудя този велик доктор от Шейново дали въобще не разбира от нещата или не му пука или пък твърде много разбира ...не знам... Ако си спомняте при мен имаше фал със спиналната упойка и се наложи да ми сложат венозна, и само да кажа, за който не знае : бях будна но не бих казала, че бях в съзнание, защото нямам спомен от случилото се освен някакви несвързани спомени от сън, после една сестра ми каза, че от това което са ми сложили всъщност съм халюцинирала, така че ...не знам и по време на операцията какво точно се се случило, а докторът после така и не благоволи да ми каже, а аз нямах възможност да попитам...все едно...аз също не смятам да раждам трето дете, и то не само защото ще ми е трето секцио...
виждам едно повтарящо се нещо при нашите опити: а именно бавен родов процес...силни контракции, а пък липса на разкритие...ако си спомняте аз за 12 часа бях стигнала до 3 см! дали това има нещо общо с предишното секцио, ...едва ли...дали има някаква вътрешна съпротива на психическо ниво...абе не знам, обаче за себе си мога да кажа, че пред варианта 20 часа раждане и повече с кански болки и никакво обезболяване и кой знае кви последствия (от рода на кръвоизливи, хемороиди и прочие ) определено предпочитам варианта секцио....мисля си че това е и главния препъни-камък на опитващите ВБАК...в смисъл , като ти почнат силните болки и всяка контракция ти се струва че продължава безкрайно, а в същото време докторът казва "3 см" и знаеш колко бързо приключват нещата със едно секцио, е то изборът е ясен....
НО, знам колко майки идват в този форум с  надежда и не бих искала да ги разочаровам или да им действам охлаждащо на ентусиазма! това, че при мен нещата бяха много бавни и трудни, не значи че и при тях ще бъде така. Може пък да имат едно бързо и почти безболезнено раждане. ОСвен това знам, че не всички доктори отказват така категорично епидуралната анестезия при ВБАК! Така че искам да им кажа: ако сте решили, не се отказвайте, струва си да опитате!!!

поздрави на всички и успех!

YaMi_mommy, странно е това, което си написала, защото и аз раждах в Шейново - VBAC, с епидурална. Бях се настроила, че няма да имам обезболяване, но док сам предложи - сложиха ми я на 6 см. Явно зависи от лекаря, а не от болницата.

Зависи най-вече от конкретния случай.