Когато нещата в семейството отиват на зле...

Постът чеше обръщение към Краси.мира, защото то винаги ще се намери някой дето да те захапе  от скука или незна от какво. Разбирам, че искате да ми помогнете и споделих с вас единствения възможен вариант, който веждам в момента и от който се отказах - да се махна без дедето, защото смятам, че сте прави да не  го оставям там без мен. Не мога да  врема решение да осъдя мъжа си колкото и да съм му набрала. Това, че не мога да постъпя точно както ме съветвате за вариантите с детето  и Краси.мира взе чак да ми се кара ме накара да избухна. В безисходица съм каквото и да си говорим. Или оставам тук докато ми изтече договора с наемателите или се покривам някъде сама да карам спокойна бременност и без сина си - невъзможно. Трябва да загладя нещата тук докато се изнеса. Заплатата ми не е кой знае каква. Не мога да си позвола  адвокати или да  си гона наемателите защото  неустойката ше дойде два наема от къде да ги взема. В момента събирам пари за бебето и  когато събера достатъчно, надявам се ще успея с част от ях да ида на квартира или в някоя приятелка  на мои разноски. Не ми се сърдете! Благодаря ви за съветите, но постът преди  да избухна просто беше ненужен според мен

 marrrinka85 ,съжалявам ,че си го приела като навикване .
И в предишен пост ти се извиних за острия тон....Но слде като ти се предлагат толкова варианти, а ти отхвърляш всички с мисълта,че един семеен терапевт ще ви реши проблемите,какво да ти пиша?!
Ако ревем всички дружно с теб,едва ли ще ти помогнем.
Ако си влязла само да си поплачеш и да ти олекне,става.
Но ако търсиш мнения и съвети,поне не ги контрирай...

Не разбрах защо сега не можеш да отидеш при приятелка,родители ?

Ситуацията, в която се намираш е нестабилна. Ясно е, че заплатата ти е ниска. Чакаш бебе, ще излизаш в майчински. А колко е наемът, който ти плащат? Как ще се справяш и без него? По-добре да го запазиш, а да плащаш по-малък наем (за една стая, с хазяи), отколкото да се лишаваш от този доход. Обади ли се на телефоните, които ти дадоха момичетата? Предложиха ли ти нещо, какво ти препоръчаха? Никой не говори, че ще трябва да съдиш мъжа си, за Бога! Адвокат ти е необходим, за да разясни правата ти, правата на детето ти и правата на баща му. Можеш да получиш много добри съвети тук:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=453052.0, абсолютно безплатно.

Не ми се получава линка - търси помощ в темата Консултации с адвокат, подфорум Родители, отглеждащи сами децата си, дори и да решиш да не се разделяш още с мъжа си.

А дали нямаш възможност да си вземеш болничен до раждането? Да, знам, че не е редно и ала-бала, но отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки.
Хем ще капят някакви пари, хем детето ще е с теб.
И както каза Ментова - запазваш си наемателите и отиваш на по-евтин наем.
Последно подсещам за Анимус, ние тука може да нищим до утре нещата, но те са хората, през които са минали безброй такива истории и могат да помогнат много повече от нашите лаишки съвети.
Предполагам, че нямаш родители и затова е толкова тежко положението, много съжалявам 

Нещо не мога да ви разбера... Вие като давате съвети тръгвате с мисълта, че човека е ДЛЪЖЕН да ги приеме? Колко е голямо вашето усилие?За това просто нямам думи...
Съчувствието струва ли ти нещо? Толкова ли малко имаш от него, че да го хабиш? Явно...
Ако бях на твое място щях да стоя надалеч от теми, в които някой има нужда от съвет и, о, Боже!, може да не го изпълни, за да не си ХАБЯ съчувствието и съветите, щом са ми толкова по-скъпи...
Нямам думи....

Мило момиче, без да те познавам ми се иска да те прегърна, да ти вдъхна кураж и ако мога, поне мъничко да ти помогна. Но не мога за съжаление.
Но ще се моля нещата рано или късно да се развият добре за теб и за децата ти, да си отдъхнеш най-накрая от вечния тормоз и да заживеете спокойно, пък дори и не чак дотам материално добре.  

Възмутена съм от всички осъдителни коментари в последните страници на темата. Ок, давате съвети, но щом го правите от добро сърце, не съдете момичето, че не е хукнало на секудната да ги последва. Не знаете какво е да се намирате в такова положение, иначе нямаше да я нападате така.
Толкова е трудно да се измъкнеш, да знаеш какво ти говори здравият разум и околните, за които също знаеш, че са прави, но ред фактори да ти пречат...всичко ти изглежда сложно, объркано...а и вероятността да развиеш стокхолмския синдром е много голяма (особено с дете и бременна ).

Маринка, дано си успяла да звъннеш на "Анимус" да ти кажат какви са вариантите. Щом са помогнали на толкова жени, няма начин да не намерят план "Б" дори и за твоята ситуация.  

А който ще съди човек, изпаднал в толкова тежка ситуация, по-добре да не си хаби безценните време, съвети и клавиатура. 

Прекрасно знам какво е да си в такова положение,това първо.И второ ,когато искаш съвет ,трябва да си насяно ,че ще чуеш и неща които може да не ти харесват.Това обаче не означава ,че тряба да скочиш върху хората с това,че те карат да направиш нещо нередно.И трето вайкането с нея няма да й помогне.В такъв момент човек има нужда от разтърсване!Ама сълзливи думи и лицемерно съчувствие изобщо не помагат.Конкретни съвети и дори ако щете малко наритване й трябват!
Така,че хич не ми се пляскайте възмутено по челата!

Имаше и постове, написани достатъчно адекватно. Това, че ти не можеш, не означава нищо.

Не съм ти искала оценката за постовете ми и реакциите ми!Ако пък ти изпитваш някаква потребност да анализираш кой как и какво е казал твой проблем!Това съм преценила да напиша,написала съм го!Толкова!

Не си пиша постовете с нечие разрешение.
"Това съм преценила да напиша, написала съм го! Толкова!"

Добре!
Ако запълним 10 страници с
"Ох,мила,съчувствам ти!Гуш!"
"Напусни го !Той не те заслужава!"
"Прегръщам те,знам ,че ще се справиш!"
и т.н.
това с какво ще й помогне?
Написах,че ако е влязла само да поплаче на нечие рамо,о.к. ,получи го.
А когато й се предложи да се консултира поне с адвокат,за да й каже какви са й възможностите, ама не можела...Не знам за ВТ,но в Пловдив една консултация струва 20-30 лв максимум.
Ако човек е решил какво иска и каква е целта му ,би се възползвал максимално от съветите в темата...И доколкото знам,може да получи и адвокатски съвети тук безплатно.
Ама не ,тя щяла да го води на семеен терапевт...
Не знам,писах,че само тя си знае какво е всъщност положението в дома й...
Но при положение ,че дори не могат да разговарят нормално,без крясъци и скандали,точно как ще го убеди ,че господина има проблем и ще го замъкне на психолог?

Скъпи съфорумки, не се сърдете и знайте, че съм ви благодарна за разбирането и съчъвствието. Нещата наистина са сложни при мен и обяснявах. Всякяк се опитвам да обясня ня  мъжа си неща, които му е невъзможно да резбере.  Не искам да се разделяме по такъв начин с лъжи кавги и намесата на власти и органи. Не съм готова за такива скандали. Ясно е, че с него няма да остана. Той има нужда от помощ не по-малко от мен. Той е единственото ми семейство. Нямам си никого. Не съм зависима от него, но и не искам да го отблъсна от себе си  с  мисълта, че той ще си остане  прав за себе си и ще продължи по старият  път. Искам да бъде баща на детето ми и да му дава добър пример, а оставя ли го и без детето ще стане като приятелите с които се вижда. Той е един много заблуден човек, а аз съм допуснала грешката да се опра на него и да имаме деца.  В момента, заделям колкото мога от заплатата си  и си правя планове и мечти да направя на децата си най-прекрасната детска стая, която никога не съм имала аз и незнам дали ще е тук или в моя апартамент. Но искам да им осигура, това което аз не съм имала и то не е  безразличен баща и живот  в мизерна квартира.  Със сигурност чувствата ми към този човек изстинаха още първият път, когато ме удари, но чувствата към това да имам семейство да прегръщаме заедно детето си и да иглаем заедно никога няма да мога  да забравя. Объркана съм, да, мисла че съвет с психолог ще ме ориентира  малко или много, но незнам ка да потърся такава помощ. Пожелавам ви да стоите далеч от такива проблеми и успех!

Маринка, аз също мисля, че консултация с психолог ще ти е от помощ.
Затова около 10-тина пъти, различни потребителки, ти предложиха да се свържеш с Анимус.
Какво те спира?

marrrinka85, най-лесния начин да се свържеш с психолог е да попиташ личния си лекар за координати на някого.
Колкото до мъжа ти....вярно ,не го познаваме тук,но от това ,което написа за него ,раздялата никога няма да е лесна и безболезнена.
Няма и да го промениш,няма и да успееш да му помогнеш да стане друг човек,ако той сам не пожелае.
И сто психолога да му заведеш ,да го убеждават колко не е прав,как си пропилява живота,полза няма да има.Щом той смята ,че живат му си е наред и така му харесва.
Да,трудно е да приемеш ,че човека ,който си обичал ,тръгва надолу,но как да спасиш някого, който не желае?
Помисли първо за себе си,за собственото си оцеляване,физическо и психическо,имаш дете,чакаш още едно...вие сте най-важни.
Мъжът ти е голям човек.Ако осъзнае какво си причинява ,а и на децата си,добре.
Но не разчитай на това.
И изобщо,ама изобщо не разчитай на това,той да се промени,и да стане бащата и съпруга ,за който си мечтаеш.
Не че не е възможно,но шанса е по-малък от 1 %.

Стискам ти палци!  

Аз впрочем, имам предвид психолог за Маринка, не за мъжа й. За мъжа й е загубена кауза. На нея обаче може да й помогне една консултация да види нещата отстрани.
Лошото е, че кадърните психолози са много кът.