Приемното семейство-удачен модел за временна грижа или.....?

 

Lindt, не знам каква прегръдка да сложа. Наистина - прегръщам теб и твоето голямо момиче. Особено теб , защото се чувстваш отговорна за всичко ставащо.

здравеите в момента тече обучението ми за приемен родител ако има приемни родители от бургас нека да пишат нешто повече за процедурата много ште се раджам ако някои ми отговори предварително  ви благодаря

А ,гледал ли е някой предаванията на БТВ - "Такъв е животът", относно приемната грижа. Там са се опитали да проследят, в един отрязък от време, животът в няколко приемни семейства, интеграцията на техните приемни деца, както и последвалата я реинтеграция, обратно в тяхното семейство.
Изгледах всичките предавания(11) на "един дъх", както се казва - като сериал. Бях потресена и се замислих наистина удачна ли е приемната грижа(поне в БГ, както се прилага) и не е ли малко сбъркана нейната философия. Накратко ето историята на едно от децата, което се казва Севинч: когато тя се ражда, родителите й живеят на семейни начала и имат още едно дете. Бащата попада в затвора и майката е принудена да даде момиченцето си(която е приблизително на годинка) в ДМСГ, където то престоява също около година. Приемната му майка го взема и полага грижи близо 2 години. Заедно преодоляват неговото недоразвитие във физическо, емоционално и интелектуално ниво. И сега Севинч, няма нищо общо с детето, от преди какво то е било. Нещо повече - то се отличава много от своите родители, от братчето си. Няма никаква прилика между тях, освен физическата, разбира се. Нарушена е и тяхната емоционална връзка, както и е налице силна привързаност към приемната майка. Родителите на момиченцето, в един момент, решават, че вече са си стъпили на краката(така е само според тях) и си я искат обратно.
 КАК ЩЕ СТАНЕ ТОВА? И няма ли тази реинтеграция да нанесе по-голяма вреда на детето, отколкото ако си беше останало при майката, макар и в крайна бедност, като държавата я беше подпомогнала малко за периода на затруднението й. Зощо да се извади детето от семейството му, да отиде в нова за него среда, да скъса с родствените връзки и начин на живот, манталитет, възприятие на живота , РАЗЛИЧНА КУЛТУРА(без да коментирам, коя е по-добрата), и след това да се върне обратно, където вече всичко му е чуждо....
Надявам се да ме разбирате правилно, какво искам да кажа. В някои места, социални грижи настаняват примерно ромски деца -в ромски семейства. За мен този вариант е по-удачен, но където няма такива, разбира се ги настаняват където може.
П.П. В случая със Севинч, родителите й не бяха много активни и не сътрудничеха на социалинте, та връщането  на детето при семейството му, се размина. ЗА СЕГА...
Стана ми много мъчно за детето и си "излях" душата пред вас....
Объркана съм, защото и аз исках да стана приемен родител, но за сега си оставам само осиновител...

http://www.btv.bg/shows/priemni-semeistva/videos
Ето това е линка за тези предавания на БТВ. Някой от вас може да не ги е гледал всичките.
Темата за реинтеграцията на децата, обратно в тяхното семейство, мисля, че е интересна.  Някой от вас, приемните родители сблъсквал ли се е с това? Моля ви да споделите своя опит, ако имате такъв. Дори ,като си помисля и осиновяването на такова дете, което познава само приемния си родител, като родител, би имало същите проблеми. Това само в случай, че детето е престояло достатъчно дълго време в приемното семейство, за да се създаде емоционална връзка между тях. Става въпрос за средносрочния и дългосрочния престой на детето. Според моят опит - до 6 месеца би трябвало да е възможно най-дългия срок на престояване на детето в приемното семейство. След, което трябва да се върне детето обратно в неговото семейство или да се пристъпи към процедура  за осиновяване. И единствено само, ако не е възможно да се осинови детето, например липсва информация за родителите, или нещо такова - трябва да се настани дългосрочно в приемното семейство, тъй като в този случай няма друга възможност.
Не ме разбирайте погрешно - аз не съм против приемната грижа като алтернатива на домовете. Но срокът, според мен, на приемната грижа, като такава, в БГ (година,  две , че и повече) е много дълга и това не е добре за детето. Интересно, как е уреден този въппрос в чужбина?
Доколкото ми е известно, там много по-лесно и по-често лишават от родителски права, отколкото е в БГ. Може би защото там не се страхуват да поемат отговорност - парична и всякаква друга, за отглеждането на такива деца.

И на мен ми е интересно как е уреден въпросът с приемното родителстване в чужбина. И защо в България не се подготвят хора, които да умеят да работят с деца в риск? С всякакви деца в риск... Много ясно съзнавам, че това е много трудно и много отговорно и много малко хора биха били в състояние да бъдат наистина полезни за децата, лишени от родителска грижа по една или друга причина, с вродени или придобити заболявания и дефицити от всякакъв характер.
Домовете ни са пълни с деца, за които на практика никой от нас не иска да поема грижа. А ако някой се осмели да го направи в качеството на служител от каквото и да било естество в Дом, в социални служби или отделите "Закрила на детето" отвсякъде бива хулен как не може да се справи с тази наистина според мен непосилна задача - да се осигури по някакъв начин адекватна и даваща добри плодове грижа за ВСИЧКИ деца, лишени от изконното право на всеки човек да расте в семейна обстановка. А поради смешните заплати в сферата и отдалечеността на някои от Домодете от големи населени места (политиката при построяването им е била да си скрием "срамотиите") голяма част от служителите там са си направо случайно попаднали, просто за да работят някъде, без никакви мотивации да се усъвършенстват и развиват.

Този ми пост не е упрек към никой от приемните родители или пишещите във форума, моля да бъда разбрана правилно. Някои от тях са направили много повече от жертвите, на които аз съм способна.   Знам, че към някои хора животът е доста несправедлив от най-ранното им детство и си е чист късмет да срещнат някого, който да го заболи за тях и да им помогне, но ужасно ми се иска да не е така.... И ако някой, там някъде в държавите, които считаме за по-цивилизовани от нас, има по-добър опит - нека го почерпим.

Защото от Домовете продължават всяка година да излизат стотици обезверени, напълно неадекватно млади хора, обременени в голяма степен и от престоя си там.  

искам да се включа и аз в темата...от доста време насам в нас узрява идеята да станем приемни родители..първоначално искахме осиновяване, но тъй като имаме дете.....се оказа, че за нас това ще е почти невъзможен вариант...твърдо сме решили да станем приемно семейство.....информирахме се за процедурата...нещо, което силно ме притеснява е момента ,в който се налага да се разделиш с детето..защото си мисля, че грижейки се за детето то наистина става твоето дете.....затова ме интересува как точно става самия избор на дете...дали се предлагат варианти или ти се предлага точно конкретно дете?.....тъй като бих предпочела да изберем дете , което впоследствие да може да осиновим

т.е. доколкото разбирам идеята е да си изберете дете, за да можете да го осиновите, а не да минете през осиновяване, където не може да избирате... с кой спорех наскоро за този модел  на мислене... Линдт 

Тук съм Дзвер  Права беше.

Pasion2005, не можете да избирате дете когато сте приемни родители. Предлага ви се дете, което отговаря на предварително посочените от вас параметри за възраст, пол... в заявлението за кандидатстване. При два отказа ви заличават от регистрите на приемните родители, което прави на практика отказа един.

Скритата ви мотивация за осиновяване вероятно ще бъде бързо рабрана от социалния работник натоварен със задачата да направи проучване и да напише социален доклад. Ако при него мине, комисията пред която ще се явите после има вероятност да ви поразпита по темата.

Самите вие, като семейство ще си спестите доста драми, ако подходите честно към изясняване на това какво точно искате. В приемната грижа има твърде много неизвестни и съдбата ви и тази на настаненото дете твърде много зависи от компетентните решения на хората от системата на АСП. Така че сметките за осиновяване на приемното дете могат да излязат криви.

Няма нищо лошо в това един приемен родител да иска да осинови детето за което се грижи, когато факторите в живота на детето се променят и позволят неговото осиновяване. Но желанието за осиновяване не трябва да е първоначалния мотив на едно семейство да стане приемно.

Уреден е въпросът с приемното родителстване, като това се е превърнало в "професия". Приемните родители получават суми, с които могат да издържат себе си и децата за които се грижат, работят в партньорство със социалните служби, които на свой ред ги обучават редовно, супервизират, консултират, предоставят психотерапевтична, образователна и всякакъв вид помощ и съдействие и контролират стриктно качеството на грижата, която семейството предоставя.

Имат доста високи критерии при оценката на това става ли едно семейство за приемно или не. Веднъж одобреното семейство подлежи на ежегодна преоценка. Приемното семейство спазва редица правила във връзка с отглеждането на детето, които имат за цел да осигурят добруването и правилното развитие на това дете.
Приемната грижа там където е добре развита е алтернатива на институциите и е направила възможно закриването на домовете във вида в който ги имаме ние. Паралелно с това обаче е развивано и осиновяването, така че изоставените бебета да бъдат осиновявани веднага след раждане, така че да не престояват месеци в институции, докато някой им оправи документите. Осиновяват се деца на всякакви възрасти и етническа принадлежност и то не само от бездетни двойки.

В страните с добре развита приемна грижа, често се отнемат родителски права и се извеждат деца (и съответно се настаняват в приемни семейства, докато бъде решено бъдещето им) при физическо и сексуално насилие, при родители с тежка зависимост, неглижиране... Нещо което в България рядко се прави, на системата за закрила са и достатъчно и няма решение и за и тези деца, от които родителите доброволно се отказват и случаите на насилие стигнали до медиите.
Разбира се лошото на всичко това е, че „семейната среда” не винаги означава и семейни връзки. Че едно дете може да бъде добре обгрижено в къща и собствена стая, но да няма сериозна и дълбока емоционална връзка с отглеждащите го. Че „професионалното” отношение не е това от което децата имат нужда (колкото и да е важно и необходимо за справяне с децата с проблемно поведение), защото те получават такова и в институциите. Въпреки това, аз лично вярва че в сравнение с институционалоното отглеждане на деца, приемната грижа е по-добрата алтернатива.

Не мога да цитирам, няма време, Линдт, права си - няма лошо приемният родител да осинови детето при смяна на условията, но... за съжаление от доста места съм го чувала - ще стана приемен родител, за да си избера дете, а после ще го осиновя. Най-вероятно не го правят за да си изберат наистина детето, а по-скоро за да видят като го вземат, дали ще им хареса и ако не - да го върнат - абе, гадна работа, ама факт от живота - много хора приемат осиновяването като услуга към детето, не като услуга към себе си 

 
 Линд, от известно време съм в бърнаут и имам нужда от супервизор. Не знам към кого да се обърна за помощ, състоянието ми се влошава. Детето е добре, дори повече от добре-здраво, щастливо, емоционално обгрижено. Но аз не съм добре. Защото няма с кой да разговарям за нещата,които ме вълнуват като ППР.
Знам,че супервизорът по принцип е човек,с по-голям опит, който би ми създал добронамерена атмосфера на доверие и защитеност,в която да мога спокойно и без претеснение да говоря за грешките и слабостите си,а също и за добрите си качества, с идеята да се развивам.
   За мен такъв човек би могъл да бъде социалния работник на семейството, когото аз уважавам и ценя. Но тя няма опит в практическото отглеждане на малки деца. И затова не съм сигурна как ще отрази моите разсъждения и тревоги.
 Ако желаете да дискутираме проблема, предлагам това да стане в другата тема-на ППр-те, тъй като тук не е по темата.
 Благодаря предварително на отзовалите се. Изглежда ,доста далече е времето когато за потребностите на приемните родители,ще се говори и пише без притеснението, че мислим прекалено много за себе си

Танюшка, 

  Здравейте дами! От известно време посещавам този сайт за да се образовам и просвещавам за да посрещна най-новия член на семейството ни. Хареса ми колко много информация има тук, хареса ми приятелството и съпричастността един към друг. Отзовават се да помогнат, да дадат съвет без да те осъждат. Това е мъдро. И сега е времето да представя себе си.
    Казвам се Гинка Илиева. Омъжена съм от 23 години и имам трима прекрасни сина. Преди три години, решихме със съпруга ми да станем приемни родители и да споделим домът си и живота си с едно изоставено дете. Двамата със съпруга ми сме прекарали по няколко кошмарни години в дом за сираци и това е едно от причините да искаме да дадем любов и внимание на тези деца и да се опитаме да изведем колкото се може по-вече деца от тези детски затвори. В момента се грижим за една 5 годишна принцеса и правим напасване с друго слънчице на 1 годинка. Когато настаниха в семейството ни първото дете, беше на 3 годинки и не можеше да стои на крачетата си, знаеше много малко думи, не можеше да дъвче и дори я беше страх от храната. Страховете бяха безброй. Беше в лошо здравословно състояние, срината имунна система.Беше най-намръщеното и тъжно дете, което бях виждала. Хвърляше се в леглото по цели нощи и плачеше, не можеше да играе с играчки, не искаше да гледа ТВ дори и още и още проблеми и битки вътре в нея. Днес няма и помен от всичко това. Днес е едно усмихнато и щастливо дете, променена във всяка сфера на живота си. Трудно ни беше, особено в началото, но когато виждаш промяната, когато виждаш как очичките започват за блестят и на личицето се появява усмивка, лошите навици отстъпват на доброто което ти с постоянство си учил си казваш: "Да, има смисъл усилията ми, успях да помогна на това детенце." Сега с нетърпение очакваме една малка кукличка на годинка.Детето отговаря на 6 - 9 месечно бебе в ръст, тегло, реакции, движения  и др. Цялото ни голямо семейство ни подкрепят активно в това дело, за което съм много благодарна.Искам да посветя живота си на това - да бъда приемен родител, да изведа колкото се може по-вече деца от тази  тъмнина, да ги науча какво е да бъдеш обичан , да си някой , да ги науча да се усмихват, да се радват на живота, да се научат да прощават на съдбата си , да мечтаят и да напиша нова история на живота им. Това осмисля моя живот. Да бъдеш приемен родител е мисия!!!
   Приветствам всички приемни родители. Приемете моите адмирации към вас. Вие сте хора с големи сърца, достойни за уважение!