Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 16

Поли, мисля, че Дани има голям напредък, щом реди мозайки и други игри с пръсти. Не го сравнявай с връстници, а с неговото ниво от преди 1 година. Децата могат да се отлагат 2 години от училище така, че има още време. Важно е детето да върви напред. Според мен той използва и думи, нищо че не са ясни. По малките деца понякога използват или ям или пия, ще се научи. Ти пускала ли си му филми от ваши тържества, където и него го има. Наскоро една дискусия от Фейс ме подсети, че дъщеря ми много харесваше такива филми, а се оказа че и децата с аутизъм ги харесват.
Мисля, че и при биохимичният подход има още какво да направите, не знам дали сте ползвали няколко месеца ето такъв  или подобен пакет - http://www.ourkidsasd.com/products/ok_brand/2940 .
Дъщеря ми също с нищо не се заиграваше, трябваше постоянно да е ангажирана, едвам успявах едно ядене да сложа в печката. Мисля ,че трябва да въздействаш на стереотипа, като му създаваш други занимания.
Не знам дали сте попадали на линка за стволовите клетки, аз го видях от страницата на "Едно дете с аутизъм" . Но каквото и да се прави, виж родителят, който си личи колко борещ се е. Нака че няма място за отчаяние, като нещо не върви търсиш, четеш, пробваш и с малки крачки напред.

    Re ge,мисля,че идеята ти за всекидневното разбиване на стереотипи е много ценна.Като спомена за Реймънд се сетих, че днес купих пъпеш и Васко като го видя каза:"Защо си го купила, пъпешите се ядат през лятото."Ще видим довечера дали ще яде.
Аз и друг път съм споделяла, че пристрастяването му към дрехи ми е голям проблем.Стигала съм до там да купувам обувки с един номер по-малки от номерът който носи в момента, само и само да са същият модел и ги е носил въпреки, че са му малки.
   Приемам всякакви съвети по въпроса, пробвала съм с обяснения, заплахи, подкуп, скриване на съответният парцал ,но успехът е минимален.

The Game,

На 30 Април представихме в НДК Приложния поведенчески анализ, единствено признатата терапия за деца от спектъра в Щатите, която след достатъчно на брой емпирични изследвания от поведенческите аналитици там, е призната от Асоциацията на педиатрите в Америка и се поема от здравната каса.

Лекторката на семинара Венета Димитрова, сертифициран поведенчески терапевт а Щатите, в момента практикува в Германия представи метода по изключителен начин пред академичната ни българска общност и най- общо, методът залага на създаването на мотивация у децата, чрез изполването на стимули.

Започва се от Рефлекса- рефлекса е поведение, което не е придобито, а вродено.
Ето, при децата, т. н. в норма, които не са склонни към пристрастяване и фиксации, като нашите, рефлексите се изработват от самосебе си. Приемат в повечето случаи нещата, каквито са- купила си пъпеш- не е нищо особено, за него, не се фиксира върху него и не прави комуникацията еднопосочна и натрапчива.

Приема обувките, каквито му избереш или ако има мнение, си го изразява, отново по ненатрапчив начин, за да стигаме до крайности, да купуваме по малък номер обувки, за да са като старите и ги носи...

Приложния поведенчески анализ ППА работи върху не рефлектовното поведение, защото то, при нашите деца, не е "желаното поведение", а върху оперативното поведение, то е волево поведение- това е поведението, с което организмът оперира върху средата си, за да постигне определен резултат.

За да има желан резултат поведението, детето трябва да е подкрепено много адекватно и съобразено с индивидуалните "харесвания" на детето и нещата, които могат да го стимулират точно него.
Оперантните поведения са резултат от ефектите на подреплението и наказанието.

Тук имаме: Стимул- Оперативно поведение- Последствие

Ефекта, който гониш е- детето да знае, че като реагира по определен начин в една ситуация, то ще бъде подкрепено по начин, който го подкрепя и му доставя радост и удоволствие.

И сега, като гониш ефекта- да приеме да носи обувки по нярка и по твой избор, трябва да го подкрепиш по начин, че детето да ги приеме, защото ще бъде възнаградено.

В общи линии, върху това работи науката, ни е изключително сериозна и скъпа наука, приложните поведенчески терапевти се сертифицират- явяватсе на изпити , за д амогат да практикуват, на всеки 3 години, заплащат за това, обучението е супер скъпо..., но пък за родителите е безплатно, защото терапиите се поемат от здравната каса.

И се постига приемливо поведение, базирано на стимулите, подкреплението и наказанието.

Докато се обучават в специалността приложните поведенчески аналитици, имат основно практика с деца, под строга супервизия на специалисти. Специализират се за работа с деца от 0 до 12 години, от 12 до 18 и от 18 нагоре и специалист, който е сертифициран да работи с дете от 0 до 12, не може да работи с 14 годишно дете например, така че, аз, като лаик, мога само да предположа как би подходи поведенчески терапевт по отношение на задачата- детето да приеме обувки с подходящ размер например.

Горе долу  по следния начин: Би дал възможност на детето да побва по- големи, по - малки и точни обувки. Предварително би те попитал кои са нещата, които най- много "подкрепят" детето и съответно тези стимули, поведенческия аналитик ще използва за "подкрепления".

Например- това са ментови лукчета.

Терапевтът дава на детето да пробва различните обувки и пита "С кои обувки се чувставаш най- добре?"- детето опитва- посочва нещо, може да не е вникнало във въпроса, терапевтът пита "Кои обувки смяташ, че са ти по мярка?"- детето показва например тези малките, с които си е свикнало- терапевтът казва "Грешен отговор!"...добре, хайде сега направи еди какво си- нещо лесно, за да има повод да му даде награда- лукче и му казва много въодушевено, колко добре се е справил със задачата, най- добре е, да има връзка с обувките и краката- например, дал е задача на детето да подскочи.

След това отново дава да пробба обувки, но този път е намалил броя им и е махнал тези- най- малките и дава избор само между тези, които са по мярка и доста по- големите.

Може да има перод на пристъп- детето да се затръшка за малките. Терапевтът изчаква търпеливо пристъпът да отмине, без да отстъпва, като казва например "Тук аз определям правилата и ти давам възможност да избираш между тези и тези обувки"

Ако се отстъпи, следващия път периодът на тръшкане ще е още по- дълъг, защото детето яе знае, че така постига желания резултат и за него тръшкането се явява възнаградено.

А точно обратно, тръшкането трябва да бъде наказано, но не с груби методи, каквито ние смятаме за наказание, а просто, като не го подкрепяме, т. е. детето в резултат на тръшкането, не получава желаното "подкрепление".

Методът работи изключително добре- той не е насочен само към деца от аутистичния спектър, работи и при деца с други проблеми, за обучение на мениджъри, за дресировка на животни включително.

А ти сигурна ли си, че това е пристрастяване, а не е сензорен проблем. Като те четох се сетих за Деси и нейната битка с обличане на детето в нещо друго освен пижама.Води дълга битка с това подкрепена от истинско ОТ и беше изключително мила да ни преразказва идеите и препоръките за това. Ние нямаме нито едно ОТ тук, а и таксите им са сериозни пари. Намерих ти първото и споменаване за проблема и ако искаш чети да си намериш в постовете и нещото, което ще ти свърши работа като съвет. ето

Не помня да си споделяла за пристрастеност към дрехи. Пречупва се веднага щом забележиш пристрастяване, това го знам, но вече пристрастен към нещо, честно не знам как се лекува. Доколкото си спомням Деси ги решаваше основно с възпитателни методи тип няма да ми се налагаш, но е добре да си ги прочетеш.Доста време и отне да реши, че може и със строгост и после се чудеше, защо не е опитала по рано. Такъв ми е спомена.А аз също действам по подобен начин на майчина тирания в къщи, и сработва за моето дете, но наистина умерена тирания прилагам и не на всяка цена без оставяне на вратички за изход от правилата ми. Да се опитвам ли да ти дообяснявам или не ти харесва да пробваш по този начин?

The Game, а ти разпитвала ли си го защо харесва толкоз много конкретната дреха? И при мен се е случвало да не искам да се разделя с някоя дреха просто защото ми е удобна.
Друг вариант е да го облечеш с новите дрехи и да започнеш да се възхищаваш колко добре му стоят.

Невероятен въпрос:
Имаш доста наблюдателно дете и може би проблемът е, че приема прекалено много информация, която му е трудно да асимилира и постоянно я върти, докато всичко да си дойде на мястото.
Защо не го накараш да ти обяснява? Така сякаш ти откриваш света, а той е този, който трябва да ти даде отговорите. Опитай се да опознаеш неговия свят! Струва ми се, че ще останеш много приятно изненадана!  

много трудно се организира ежедневието на едно дете от спектъра което функционира на ниско ниво ...
винаги има едно НО .... на занятието ти казват днес не му беше ден отказа да работи, в градината се развикал примерно не седнал не правил нищо, с ресурсните и там не бил в кондиция , следобед другата терапевтка отчела че вероятно го боли коремче защото не му се работело, навън го водиш на площадка примерно хубав ден той люш люш два пъти и тръгва .... ако има кой и по този подод ще издрънка че я слънце му пече я нещо друго..... истината е че никой не знае какво е точно ..... нито пък защо е така ....
както никой не може категорично да каже защо едно дете е аутист а другото не е .... от какво се става такъв , като не си се родил така , кой и какво е направил че детето ти , децата ни сега са в това състояние....
като се отговори на тези въпроси тогава ще се знае и причината и как да се действа в това състояние ....
другите неща аз да ви кажа като съм минала и съм пробвала всичко са дрънканици , брътвежи и това което се нарича при нас терапия са някакви опити по метода на на пробата-грешката...
и понеже знаем земесените родители даваме мило и драго детето ни да тръгне нагоре да се промени в добра посока ... та и затова се е заринало с методики , методологии, терапии , и прочие купешки думи които вземат пари на час или на половин час а за резултата обичновенно "бързаме"

Еееее, не така де. Моето дете се роди с аутизъм. Не можех да му видя цвета на очите до 3 - 4 год. възраст, защото дотогава не ме погледна в очите.

Истина е, че има много учещи се с децата ни, но лично аз дължа толкова много на терапевтите, че цял живот да карам тирове с подаръци към тях - ще е малко. Всеки ми даде по нещо, един добро, един по добро - други нищо.Но последните ме научиха пък как да избягвам такива като тях  
Райка, детето с аутизъм не разбира думите, които му говорим, защото не изпитва желание да ги научи.Не работи с терапевтите, защото не желае да слуша и изпълнява нещо, което му е безразлично. Не защото е инат, а защото е аутист. И терапевтите се опитват да влязат в неговия свят и да го накарат да обърне внимание на нашия.Но не могат сами - трябва и ние да опитваме - семейството.Няма дете на ниско ниво скъпа.Има дете дълбоко заседнало в неговия си свят и дете излизащо от неговия си свят и влизащо в нашия.Няма ниско айкю и нискофункциониращи, а има трудно излизащи от самотата.Не се отчайвай - пагубно е за теб  

За тези, които питаха - Петя Атанасова отново работи и желаещите могат да си запишат час  . Знаете това е специалиста на когото дължа най много  

 Пак ми дадохте добри идеи ,върху които да помисля.След две седмици свършва учебната година и като не ме притиска времето сутрин ще се опитам да приложа някоя тактика.Сега, ако не стане на неговото просто отказва да излезе от къщи, а възможността да не отиде на училище ми се струва по-голям компромис от тава да си облече скъсаната тениска.И така някак си позволих да се задълбочат нещата, защото все си казвах "Това да му е проблемът, само да учи и да ходи с желание на училище".
  Райка,сигурно си напълно права да се чувстваш така.Най-вероятно изборът на терапевти в Габрово не е голям.Големите градове дават по-голям шанс  за децата ни, но и тук е на принципа проба-грешка.
  Между другото Васко изяде пъпеша .

Понякога ми се струва, че родители на т. н. ниско функциониращи деца от спектъра, усещайки безизходица на моменти, се поддават и си позволяват да се отчайват..и да винят родители на т. н. по- високофункциониращи деца от спектъра, които реално виждат и споделят резултати от работата със специалсити и терапевти, че не ги разбират...

А, то не е така...разбираме, защото сме имали подобни моменти на отчаяние и объркване...

Помня, в първите 2 години след диагностика, на моменти, като се замислех и избухвах в див рев на работно място, в трамвай..в кола, със сълзи и глас, защото си мислех, че не знам какво ще се случи с детето ми и до къде ще стигне..и кой ще го защитава от всичко, когато комлекта- нас с баба му, няма да ни има...


Сега, вярно е, че след това, с резултатите, мотивацията ми се увеличаваше и нищо друго освен развитието на детето ми не беве важно-- че тегля нови и нови кредити, за да вървят терапиите, които увеличавах с времето и броя на специалистите, които работят с него..

Но и родителят от някъде трябва да тръгне и да се мотивира, за да върви след него и детето му...

Не може родителят да е изпаднал в диво отчаяние и поддал се на безизходица и детето да се развива добре и нагоре...

Така е...

Затова първо ние се нуждаем от терапия, след това децата...и общи също...

Ако си позволяваме да изпадаме в отачяние, е все едно- детето ни да си глътне езика и ние вместо да се мобилизираме , стегнем , повярваме и действаме светкавично, да се вайкаме и изпаднем в паника..да изпуснем момента..., а живота на детето ни е в нашите ръце...

Между другото,
сега да си призная, имаше моменти, в които ненавиждах всички родители на деца в норма, по подобна причина..защото знам колко им е лесно..и че не могат да ме разберат....

Сега обаче, знам че и на тях не им е лесно и винаги може да има всякакви обрати..знам и че вярата ми е най- важна- за мене и детето и никой не може да ми я отнеме...

Супер 

Дали пък не е разбрал буквално израза, че пъпешите се ЯДАТ само лятото.Може би е добре да му се изясни, че пъпешите РАСТАТ основно през лятото в България, но могат да се купят от други държави с по топъл климат - например Гърция и да се ядат и през други сезони  . Извинявай за намесата, осъзнавам, че звуча като свекърва, но такива са основните проблеми при моето дете и може би биха ти помогнали и на вас тези разяснения, защото наистина работят при моя "пъпеш" 

Между другото - поздравления -пъпешояденето ми мирише на разрушен стериотип 

  Благодаря за поздравленията.Съвсем не ми звучиш като свекърва, много харесвам чувството ти за хумор и самоиронията ти.
   Аз в живота съм доста приказлива, но тук ме понамързява да пиша и съм по-лаконична.Така че много от идеите ви ги прилагам, обяснявам много и обстоятелствено.Проблемът е че децата ни приемат всичко буквално.Днешна случка.По бълг.език имат за задача да зададат въпроси към непознат човек и провеждаме следния разговор:
  -Васко, в класа ви идва ново дете.Какво ще го попиташ?
  -Ние нямаме ново дете.
  -Представи си , че имате.
  -Нямаме.
   - Добре, как ще попиташ Жаси, къде живее?
   - Аз знам къде живее, на Дунав 23.
    -Попитай, тогава Георги.
    -Той живее на България 125.
 
Научил е адресите на целия клас.Реално може да задава въпроси и да научи всичко, което го интересува.Проблема, че го интересуват все неща , които нямат нищо общо с училището.

 въпросният разговор ми напомни много на моят разговор с един психотерапевт, където бях отишла да се консултирам.. стигнахме до отношенията в брака и той ми каза:
- Представи си, че си мъжа ти
- Това не е въмзожно защото той никога не би дошъл тук
- нищо представи си, че си той
- ако си представя, че съм той не трябва да съм тук
 И така след още няколко подобни зациклени реплики си останахме до тука ...и аз не стъпих доста време при подобен лекар. За мен беше абсолютно невъзможно хем да се вживея в ролята, че съм той...хем да седя там и да раговарям с психотерапевт.Ако беше казал : "според теб какво би мислел или правел мъжът ти в тази  и тази ситуация" бих могла да кажа.
Може би ако на васко въпроса се зададе ето такаМ
- Васко, според теб ако в един клас дойде ново дете какво трябва да го попитат съучениците му?
Пробвайте с този вариант да видим.

Зададох на Мишо въпроса така.
- Ако в класа ти има ново дете, какво ще му кажеш. Предположих, че твоят въпрос е много буквален и добавих едно "ако", което е насочващо, че въпроса е хипотетичен.И той ме разбра и не ми отговори, че нямат ново дете.

Попитах го след малко като теб следното.

 - Долу на първия етаж един от апартаментите гори, какво ще направиш. Той ме загледа и попита
 - наистина ли?
 - Не, не наистина отговорих.
И тогава ми отговори адекватно. Но с първото си питане за новото дете съм го насочила да помисли, че може и да питам хипотетично  

Виждам проблем  - аз вече навсякъде виждам проблеми и пропуски в обучението  . Важно е да ги научим да отговарят и на нередактирани въпроси от нас, а не само да им превеждаме по подходящ начин въпросите.

Преди време обсъждахме варианта за разиграване на домашен театър. Много е подходящ според мен за да влезем в образа на героя. Например хващаме по една плюшена играчка и аз съм в ролята на вълка, а той на прасе и ще разиграваме трите прасенца или ще измислим собствена приказка.

Тези дни пробвам нещо ново, нов метод за обучение, който според учебниците вероятно няма да е ефективен. Засега само от седмица, но ми трябва повече време за да видя сработва ли. Импровизирам и ще ви разкажа после в резюме дали става. Напълно противоположно е на съветите на терапевтите по книги и учебници за аутизма.

Моля стискайте ми палци  

 С нетърпение ще очаквам да разкажеш

аз не обвинявам никой още по малко родител на дете с аутизъм пък бил той и високофункциониращ ..... защото смятам че на едно дете не му трябва да знае птиците и коя къкво яде и кога еди какво си прави ..... ами трябва да играе и да не си забравя ключа и да е самостоятелен да е отговорен и такива неща .... а аутистите знаем не са... или поне доста повече се нуждаят от наглеждане от децата на тяхната възраст....
не смятам че Владко има ниско ай кю тъй като на моменти показва завидна хитрост, както и памет за неща където е бил и разни такива неща .... знаете безполезни .... както и съм убедена че попива информацията от новините и времето и как следи картите .... абе какво да ви кажа ясно ви е .... от друга страна му мия ръцете и му бърша знаете кое след тоалетна .....