Как бихте реагирали в подобна ситуация?

Нищо не се опитвам. Само ти казвам - да не даваш такива категорични мнения как би постъпила - защото не ви наги можеш да си сигурна всъщност  
Това, че нещата при теб вървят хубаво - ти дава малка заблуда просто.
При някои компромисите са повече, при други - по-малко, при трети - никакви и те често се разделят.

Милата ми тя

Всеки решава сам за себе си и постъпва така, както според него, е правилно.  Не мога да осъждам никого. Мога дадам съвет, ако ми поискат.

Хич не ми е неудобно, защото винаги ми е било много чудно защо хората се обиждат от неща, за които сами са си виновни. ЗАщо един мъж удря една жена? Защо този мъж го прави в присъствието на детето си? Защо една майка допуска това да се случи и защо смята, че преживяното не е емоционален стрес за детето? Тази ситуация е стара колкото света. За съжаление е доста често срещана и как се решава? Като нещата се потулват, сякаш никога не са били, всичко се забравя за месец , два и после след поредния скандал пак същото. Като цяло обществото е виновно за цялата бъркотия, обществото ни е болно, държавата е скапана, няма пари, мъжът се изнервя, защото не стигат парите за 3-те деца, навика го убива всеки ден, или пък може би има любовница. Следват скандали, после побой, след него привидно сдобряване, после напрежение и после пак същото. Защо ли се наех да коментирам изобщо? За да чуя поредната, която след душевно излияние и молба за съвет казва, че все пак живота си е неин и тя е решила да даде още един шанс, заради децата... И после този шанс се повтаря и потретва и така до безкарй, когато след някоя друга година децата ще са вече големи, може би ще разбират нещата, а може би не. Може би ще намразят баща си, а може би ще постъпват именно като него. Не подценявайте чувствителността на децата и начина им да възприемат нещата, които се случват около тях. И ще дойде един момент в който може би ще се зачудиш - а дали не трябваше да го напусна? И дано да си взела правилното решение , не за себе си, за децата си. Защото когато човек прави деца, то и поема отговорност за тях и съдбата им.

Тази тема преминала от неразбиране към обиди по адрес на авторката. Едно-две неща ще напиша: доколкото разбирам Анеди живее в Пловдив или около Пловдив - Асеновград, Кричим или някое друго малко градче наоколо, а тя самата е от някое от селата, където има етаж от къща или къща от родителите си. На село обаче няма работа изобщо, училищата са до основно образование и там просто няма как да живее с децата. Най-голямото догодина ще е в гимназия, средното - след 2 години. Значи те ще се върнат в града, където са в момента, ако Анеди отиде при родителите си.. Къде ще отидат? При баща си най-вероятно...без майка си.... . Авторката си дава сметка какво причинява на децата си, но просто няма друг изход в момента. Не зная с какво образование и каква професия е, но в Пловдив много малко жени взимат по 1000лв/ месец, в по-малките градчета не знам дали изобщо има такива.... . Да не говорим, че и те не стигат, ако излезе на квартира. От семейната къща, където живеят сега, едва ли ще получи нещо, тя сигурно е на свекърите. Ако се втурне с децата да се оправя сама навън, направо ще си стоят гладни, мисля, че това я притеснява и с право. Не се знае и децата как ще реагират, може да хвърлят цялата вина върху нея. Какво й остава? Да се опита да балансира някак си в следващите 5-6 години, докато големите момчета завършат училище и тогава да предприеме нещо, защото вече ще е с едно дете, което разчита на нея. Съпругът да се промени - аз също не вярвам...Не я съдете много строго, такова е положението, с три деца в провинцията.... А за това, че някое от децата или всичките може да се превърнат в насилници - да, тя май го разбира и това я тревожи, пуска тема да чуе какво ще кажат хората. Само че алтернативите й хич не са добри - ще замени една злина срещу друг вид злини. В крайна сметка прагът й на търпимост ще реши нещата....можем само да съчувстваме и да я предупредим да се пази....

unadaptable, мен лично ме подразни явната лъжа, с която авторката пожела да приключи темата.Можеше да замълчи или да не се изхвърля чак толкова в идиличната картина на хепи енд, която изрисува.Можеше да каже-да, момичета, прави сте, не би трябвало да търпя това, но за момента нямам избор.Ако беше го направила, никой от съчувствалите и давалите съвети нямаше да се почувства сякаш си е губил времето в темата й.

+ 1

Така е, доста по-доволни щяхте да сте - ако - както в другата тема - тя напусне мъжа си, тогава щеше да има и поздрави и стискане на палци  

Живеем в малко градче на 45 км от Пловдив, аз съм от пловдив, но нямам имоти в града. Жилището остана на брат ми и неговото семейство. За мен остана къща на 25 км от Пловдив, на 70 км от сегашното ми жилище. Имам само майка/която не е добре със здравето/. Баща ми почина. Ако се реша да го напусна трябва да отида да живея на село, училището и детската градина са пълни предимно с циганчета и нивото е много ниско. Трябва да учат в Асеновград, което значи да пътуват и тримата, аз трябва да търся работа също там. И...си е направо невъзможно да вземам 1000 лв...около 500-600 лв, не повече. /икономист съм/
Къщата, която имам е голяма, но иска стягане т.е пари. И имам в предвид не луксове, а дограма, изолации, отопление. Така че, който иска да ме съди, да ме съди....Трудно е сам човек да гледа 1 дете, а да не говорим за 3.

Съжалявам, ако ще те разочаровам, но казвам каквото е положението. Може би трябваше да ви излъжа....за да има доволни. Не представям идеалична картина, казах,че имаме да изглаждаме още неща. За мен е важно неговото желание да промени ситуацията. И...не мисля,че трябва да се чувствам виновна, че не съм се изнесла или не съм вече в развод. Оставам с впечатлението, че жадувате за раздяла, ще ме поздравите за смелоста .... А кой ще ми гледа децата? Останалото...разбира се е моя грижа. Затова спестете си ядните коментари.

    Не обръщай внимание на празни приказки по форуми. Самодоволни изхвърляния ние колко сме добре и как на нас това никога не ще се случи говорят негативно за изричащия ги, а не за този към когото са насочени.
   Какво ви става? Жената има проблем, опитва се да балансира между възможностите си и да подобри ситуацията в семейството си. Дали ще може да го закрепи не е ясно, но се разбра, че осъзнава проблема и прави усилия да не е беззащитна. Не е ваша работа да я съдите, а пък търсенето ви едва ли не на извинение, че сте си губили времето, скъпоценно явно, нищо, че се пилее по безмислени форуми е направо смехотворно.

Мила, израсла съм в семейство, в което и аз и сестра ми сме се молили нашите да се разведат, за да имаме спокойствие.Сестра ми се омъжи на 18 за първия, който го поиска, за да избяга от нас.След това се разведе, разбира се, и едва наскоро успя отново да създаде семейство.Аз също цял живот се боря с проблемите, които имам в резултат на щастливото ни детство.Майка ми и баща ми?Тя е на хапчета, за да може да търпи.Оплаква ми се при всеки повод.Знаеш ли какво й отговарям?Може да е жестоко, но ...такова е положението-ако не ти понася-разведи се.Отговор-ами на тези години какво ще правя?Въпрос-а защо не го направи докато беше млада?Отговор-заради вас...Заради нас?Категорично щяхме да сме по-добре, ако го беше направила.
Така че, да ме прощаваш, но коментарите ми не са ядни, и ми е все едно ще напуснеш ли мъжа си или не.Просто ми е жал за децата ти!

Анеди, просто се пази, друг съвет сега май не може да се даде. И стой близо до брат си и неговото семейство, те май са хората, на които евентуално ще разчиташ ако се наложи да бягаш бързо.

Няма какво повече да кажа след unadaptable. Много изчерпателно и много вярно.
На думи винаги е лесно. И когато си абсолютно независим с добри доходи, жилище и подкрепа от много близки и приятели, също е много лесно. Събираш си партакешите, грабваш децата и тръгваш. Както и с лекота се зъбиш на мъжа си. Но ако нямаш подкрепа, а заплатата едва ти стига за сметки и без да плащаш квартира? Да, има и такива хора - но тези, които са добре и обезпечени често не могат да го разберат.
Не казвам, че тя трябва да си седи кротко на д-то, да търпи и да "обича" мъжа си. Просто казвам, че това решение не е лесно, още повече, че е с три деца.
Иначе и аз мисля, че не е правилно този брак да продължава, но... всеки си взима решението сам. И при повече смелост би могла да продължи сама с децата - все пак има къща близо до Асеновград, не е бездомна, биха могли да пътуват с децата до града - къщата едва ли е чак в толкова окаяно състояние, за да се налага незабавно вливане на пари за ремонти. Не е невъзможно, нито чак толкова трудно. А големите деца, ако не подкрепят майка си, биха могли да останат с баща си и да се виждат с майката - тя не е длъжна да търпи подобно отношение заради пораснали и неразбиращи я деца. Но се съмнявам - сигурна съм, че ще я разберат и подкрепят.
Решението не е лесно.
Успех, анеди, каквото и да решиш!

Моите деца не се молят да се разведем, няма безкрайни скандали, пиянски истории в къщи. Обстановката в къщи е спокойна, гледам да им осигурим спокойствие и хубаво детство. Той съжалява за побоя, но не може да върне времето назад. Гледаме да не спорим или да се караме пред тях. Каквото има искаме да го решаваме между нас, а не да ги товарим емоционално. Децата ми не искат да се местят, имат си хубава среда, училище, интереси тук. Има неща, с които не се гордеем, но идеални хора няма.