2-годишно момиченце издъхна в 7 ДКЦ, докато чака линейка

kameloth, лекарката кога е слушала детето? Непосредствено преди трагедията или по-рано през деня?

Има астматици, при които "злото" чука на вратата няколко дни преди острата фаза и ако става дума за възрастен, то той може да предугади, да започне да взима по-високи дози лекарства, да предупреди близки и колеги. В други случаи пристъп се развива за минути. Моето дете е на 4 години и все още не може да ме предупреждава за това, което усеща. Аз трябва да гадая, наблюдавайки поведението й, съня й, дъха й...

Когато ти се случи за първи път, не знаеш какво да правиш. И може за минутите път от вас до поликлиниката (от студения въздух, от мъглата, от парфюма на съседката в асансьора дори) състоянието да се обостри сериозно.

Ним, от това, което четох в днешната преса, личната лекарка е посетила детето в къщи. Прегледала го, установила посочените симптоми, казала, че е за хоспитализация и дори по телефона уредила приемане на детето в болница. След това си е тръгнала. Сега , колко време след това са тръгнали родителите към самата болница не видях някъде да е отбелязано. Напълно е възможно състоянието рязко да се е влошило за часове след това. Просто не мисля, че някой крайно безотговорно е подходил в този случай, било родители, личен лекар, лекарите в поликлиниката, които са се опитвали да му помогнат, БМП.

Личната лекарка е била при детето в петък в 15 часа. Прегледала го е и е казала на родителите да го карат към Пета МБАЛ за уточняване на диагнозата.
В 16.20 по път за Пета МБАЛ детето спира да диша в колата. Бащата спира, взима детето на ръце и хуква към 7-мо ДКЦ, където се предполага че трябва да има помощ.
Първата линейка е повикана в 16.31, втората - в 16.35 ч.
Отзоваването - в 16.47 ч. от Пирогов тръгва линейка на Бърза помощ, която била най-близката до 7-мо ДКЦ.
Пристига в 16.53 ч. Детето е мъртво.

Становището на МЗ: Лекарите от БМП нямат вина.

 

Господ да бди над душицата му и да даде сили на родителите му.

Няма какво и не искам повече да се включвам в темата. Самата мисъл, че това може да се случи и с моето дете, ме разкъсва...................

Абе какво да разбирам, като ни се случва това постоянно. Като е толкова спешно се прави веднага инхалация с вентолин, урбазон на инжекция, или той в инхалацията. И след инхалацията детето се поставя на кислород.
Изведнъж може да се влоши състоянието и да стане спешно, но първо верояно е имало суха лаеща кашлица, после е имало спазъм и това, което се е случило е наистина крайност.

В много случаи на детото му е лошо и си лежи без енергия за нищо, видимо не може да си вземе въздух, образуват се тъмни кръгове под очите. Гръдният кош  се движи видимо доста усърдно. Не става въпрос за предугаждане въобще, а за скорост на реакция.

Пристъпът се развива за минути, ако е на алергична основа, но ако причината е възпаление или задръстени от секрет бели дробове въобще не е толкова бързо, че да няма никакви първични симптоми

Това детенце просто не е било лекувано навреме.

Люляковa, не можеш ли да предположиш, че при това дете този проблем се появява за първи път. Точно затова ЛЛ ги е напътил за прием в болница. Вече като се установи какво е, дават и напътствия на родителите какво да правят следващия път. Но тук за жалост се е оказало, че следващ няма - било е за пръв и последен.
 

Мога, разбира се. Тогава кой е виновен?

Бърза помощ, родителите, здравната система, личната лекарка?  Или лошо стечение на обстоятелствата?

По-истинско от това няма... Кой виновен, кой не... детето го няма...

Като знам как има лекари, които чакат организма сам да се пребори и не се предписва нищо, има и родители, които така чакат. Може и да са прави всички, но ето че в някои случаи забавено лечение прави бели. И накрая - който има късмет

Така е, има лекари, които не се хвърлят веднага да предписват лекарства за сравнително леки симптоми, но особено ако пациентът им е малко дете, те трябва да го преглеждат поне веднъж дневно, за да се вземат мерки, ако нещата се усложнят. Родители обаче, особено без голям опит, не би трябвало да вземат на своя глава подобни решения.

Джи Пи то е трябвало веднага да извика линейка, а не родителите да го транспортират сами, щом е преценила ,че детето е за болница . За мен е неправилна преценката на личния лекар. Поне тук в нашия град, ако не си с линейка , можеш да си отвисиш  5 часа пред приемното, докато те вкарат в отделението и уточнят защо точно си там.

Наистина не мога да повярвам, че нищите с такава махленска жажда тази трагедия. И преди с бебето от Горна Оряховица и сега........става въпрос за най-голямата трагедия за един родител. Били ли сте там, видели ли сте какво точно се случва, попитахте ли някой от участниците какво е видял, как е реагирал....грешки стават, и от родители, и от лекари, дали е нечия грешка, дали е случаен "късмет" на главоломно развили се зле обстоятелства ние, няма как да разберем. Коментираме от "еди къде си прочетох" и "еди кой си чул друг да казва" източници с компетенцията на професори по детска пулмология с петдесет годишен стаж. Как търсите истината, като никой от нас не е видял нищо? Може и да е било, както се пише, а може и да е било точно обратното.
Много е грозно, моля ви се, имайте милост към родителите и дано не ми стига до главата да ме обсъждат по форумите след такава трагедия.......

Едва ли повечето пишем в темата от " махленска жажда". Голяма част от нас имат деца и искат да знаят дали е можело да се направи нещо все пак в конкретния случай и това детенце да не почине.
Още повече ,че напоследък зачестиха случаите на починали деца след лекуването им от лекар.

Освен една от пишещите, която се изказва молко по- невъздържано относно родителите, всички останали са просто загрижени какво точно се е случило и този път.

pandora , това, което си написала важи в най-голяма степен за журналистите, които чули- недочули, разбрали- недоразбрали, често без да са чули становището на всички замесени страни, бързат да направят медийна сензация от подобни трагични събития. Естествено е хората да коментират после нещо, което срещат на първа страница във всеки вестник, или електронно издание, което отворят. Нормално е да се питаме има ли грешка и каква е тя, за да се не се допускат подобни грешки в бъдеще.

Понякога е наистина лошо стечение на обстоятелствата. Горкото мъничко човече,горките родители!
Преди две седмици голямата ми дъщеря се разболя. Кашляше много лошо и я заведох на лекар. Малката също вдигаше Т и прегледаха и двете. Нищо. След ден голямата продължаваше с кашлицата,но нямаш вече Т. Малката обаче все още имаше и реших отново да я заведа. Помислих си,че може да са сливиците. Докторът само я чу и каза,че има двустранни хрипове и е развила бронхеолит. Правила е веднъж-миналата година. Но тогава направи и пристъп и ни уплаши,нищо общо с този случай. Реших,че докторът нещо се е объркал,но,разбира се,взех антибиотика и Вентолина. Точно след час започна да кашля ужасно и направи лек спазъм. Така че,майчета,не казвайте,че има симптоми,че лекар или родител да сгрешили. Често най-големите нещастия стават точно така-изведнъж. Детето явно не е било толкова зле,че да извикат линейка вкъщи. Първият път /преди година/ заведох Миа на лекар,овладяха пристъпа и ми казаха,че можем да я задържим вкъщи. Но трябва да наблюдаваме дишането й постоянно. По същата логика същият този пристъп е можел да бъде фатален.
А ако знаете колко лошо,ама много лошо кашляше Елла-нищо й нямаше. През ноември вдигна пък 40.5 Т и пак нищо не изписаха-беше просто вирус.
Не може за всичко да обвиняваме лекарите все пак. За мен единственото ужасно нещо в този случай е,че поликлиника не е оборудвана за спешни случаи. Направо е страшно,а представям си колко трудно е било и за самите лекари. Колко безпомощни са се чувствали като знаят какво трябва да направят,а нямат елементарни условия. Не че и да имаха е сигурен добрият край за съжаление.