На колко години тръгнаха вашите деца на училище ?

Ами, не е факт...Много общини са в адаптационен период, за да могат училищата да пригодят съоръженията си за целодневно обучение, вкл. за следобеден сън.

Мен ме пратиха с година закъснение. Попринцип трябваше да съм 11-ти клас, но съм 10-ти. Майка ми решила така, защото съм родено в края на годината. Аз й удобрявам решението.

Подобно иронично заключение не е съвсем на място.  Дъщеря ми не спеше следобяд от тригодишна. Това беше и причината да ходи не на детска градина , а на полудневна забавачка с английски.  Тогава по вашата логика да я бях пуснала на училище още на 4.
Да, темата се измести, но не мисля, че  на споменаването и дискутиранието на отделни доводи за по-ранно пускане на училище,  трябва да се гледа като на основни такива.Решението за тръгване на училище на 6 е комплексно и не се основава само на вземането предвид на  един единствен довод.
И нещо друго..Единици сред пишещите тук са родители, които имат преки наблюдения върху тръгването на училище и на двете възрасти, тоест и на 6, и на 7. На теория се говори най-лесно.Практиката е друго нещо.Склонна съм да  прочета с интерес  мненията на тези единици, тъй като те имат база за сравнение, при това със собствените си деца, а не с тези на съседа или приятелката. Аз съм именно от тази група. Близначките си пуснах на училище на 7, но не защото се бях опарила с каката,нищо подобно,  просто  прецених, че  те не бяха  готови . И към днешна дата не съжалявам за нито едно от взетите в това отношение решения - нито за тръгването на каката на 6, нито за отиването на училище на близначките заедно с набора им. Това го казвам в подкрепа на тезата, че при всеки е строго  индивидуално и най-добра формула няма.Нито съм 100% за тръгването на 6, нито пък считам, че тръгването на 7 е гаранция за нещо.

Изобщо не съм иронична - просто обобщавам как авторите на някои от публикациите в темата аргументираха решението си да пуснат дете на 6 години в първи клас и това за мен е несериозно.

Моето дете не спи следобед (жалко), редуваме се вкъщи да я гледаме, ходи на частна занималня. Играе си с кукли и не само - може да се заиграе с всичко. Гледа по малко телевизия, играе игри на компютъра, но обожава когато отидем на разходка в гората и си опънем палатка край лагерен огън. Вече чете и пише (дори на компютъра). Иска да ми помага - когато готвя, когато чистя, когато простирам прането си (е, колкото може разбира се  ) Тя е на почти 6! Но няма да я пратя в 1-ви клас, а ще я оставя да се наслаждава на детството, докато не навърши 7. Сега й е времето да опознава света край мама и татко, в игрите...Не вярвам, че ако тръгне на 6 това ще я категоризира автоматично като вундеркинд (глупости!), нито пък че ако тръгне на 7 ще е с нещо изостанала (превтасала както се изразиха тук  ). В тази тема исках да си дам мнението, защото мисля, че със своите родителски решения аз съм направила своето дете щастливо! 

Ето за нуждите:
"Само 26 % от децата на възраст 4 години все още спят на обед; на около 5-годишна възраст те напълно отказват следобедния сън."
http://moetobebe.net/index.php?Itemid=4&id=18&option=com … ent&task=view

"Не забравяй, че всяко дете е различно и изобщо не е задължително твоето да спазва посочените часове. Всичко е ориентировъчно, така че просто да ти помогне да се ориентираш в златната среда. "
http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_1207_0.html

Ето и тема от форума:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=372756.30

Отново зависи от първолака. Писах вече- има деца, които нямат такива нужди още от 4 годишни.
Мога да дам още много линкове и статии. Дори във форума имаше теми по въпроса достатъчно.


Това "упражнение" у нас вече бе правено- за онези, които си спомнят, ще се сетят за креватите в І клас.   Сендовчетата тръгнаха едновременно с други деца, които не спяха, но пак бяха целодневно в първи клас. Аз бях от вторите. Отивах в понеделник с чантата и всичко си оставях в училище до петък. У нас носех малко неща през седмицата. На обяд обядвахме, а тези които бяха до училище си се хранеха вкъщи, следобед имахме по няколко часа занимания и доста игри. Определено нищо не ме е притеснявало, имам най- добри спомени от І клас.

Заучена и погрешна е фразата, че детството свършвало със започване на училището. То просто преминава от една фаза в друга и да се твърди, че фазата настъпва на точно определена възраст при всички деца е най- малкото несериозно.

KGK, тук пишат много хора, с различно светоусещане и различен опит /като количество и вид/. Погрешен е подходът на унификацията- и по темата и като начин на общуване.
Никой не те кара да си пратиш твоето дете на каквато и да било възраст от пишещите тук. Това си е твое решение. Ти попита какво е мотивирало останалите да реализират друго тяхно решение. Бе ти отговорено. Дали приемаш за себе си или не чуждия довод това е напълно без значение както за този, който е решил да ти отговори, така и за всеки друг. Приемането или отхвърлянето на чуждото решение от теб има значение само и единствено за теб.

Апропо, кой тук говори за вундеркинд при вземане на обсъжданите решения? Ако тази мисъл се върти в твоята глава, то не е задължително изобщо тя да е била на дневен ред при останалите родители.

Дали и кое дете е/било щастливо, кое решение е или е било правилно- това ще покаже времето. Никой от пишещите тук, тръгнал на по- ранна възраст или с дете, тръгнало по- рано от 7 години, на училище не се тупа в гърдите и не развява флага на единствено вярното решение.

Между впрочем се разтърсих и открих позната, навършила 6 години няколко дни след като е тръгнала в І клас. Т.е. следващ набор, родена през септември. Проблеми никакви. Сега тя самата има дете, работи си, реализира се успешно според своите виждания. Не правете генерални обобщения. За вас не е полезно. На останалия свят му е все едно как го оценявате.

Да, тази леко изтъркана фраза с недоизживяното детство на 6-годишните, по-скоро с отнетото им от родителите детство покрай ранното пускане на училище..Говоря за нашия случай, не обичам и не искам да обобщавам. Дъщеря ми тръгна  даже не на 6 и нещо, а на 6 и въпреки това не мисля, че й е било отнето каквото и да е. Успоредно с училището вървяха игрите, забавленията, страничните занимания, които й носеха и все още й носят удовлетворение.Едното не пречеше на другото, взаимно се допълваха. Да не говорим даже, че дори в учението си намираше  сама своя форма на допълнително забавление и игра. При писане на думичките по английски по 2-3 реда, по колкото ги имаха за домашно, си играеше след написването им да си нарисува и картинката, съответстваща на даденото съществително и да си я оцвети.Инициатива, поета от самото дете, включваща едновременно образователна, но леко скучна и същевременно  забавна по детски част, с какво би могла да му  навреди, какво би могла да му отнеме.. .Интересно ми е някоя от върлите застъпнички на тезата за отнетото детство да формулира и  онагледи с примерче понятието.. Не се заяждам, само споделям, че за мен  тази фраза звучи доста пресилено и заучено, като  типично клише.

Разбира се, че ще онагледя.  Когато бях в първи клас бях постоянно заета и то не с игри и домашни забавления, а с постоянно писане (по цели страници) на ченгелчета, лулички, впоследствие на текстове и прочие. Смятане, четене и още много училищни задължения. Да не говорим, че написването на 2 реда думички на английски изобщо не е достатъчно. Първи клас за мен беше предимно домашни и уроци, много малко игра. Обичах училището, обичах приятелите си там, но вече се възприемах по различен начин. Влизайки в училище, човек приключва с фазата на ранното детство и игрите на воля и това не съм си го измислила аз.

Както сама казваш тук пишат хора с различно светоусещане и опит, същевременно обаче си позволяваш да критикуваш начина ми на изразяване и моето разбиране по темата. Съжалявам, но изцяло отхвърлям критиката ти (дори и други подобни) - това си е моето мнение и няма да се чувствам зле, че ти или други като теб не го приемат. Никого не съм обидила и смятам, че тонът ми е достатъчно толерантен като се има предвид, все пак, че темата отваря дискусия, в която всеки трябва да защити собствената си позиция.

Какво е полезно или не за мен - мисля, че аз най-добре решавам.

Казах си мнението и го повтарям - според мен няма никаква достатъчно смислена причина да изпратите детето си по-рано на училище, защото трупането на знания и ходенето на училище нямат никаква връзка. Освен това трябва да се вземе предвид състоянието на образователната система към  момента, както откъм подготовка на добри специалисти, смислени учебни програми и подходящи учебници, така и откъм материална база. Моето 6-годишно дете заслужава повече, отколкото българското училище може да му даде и затова ще започне 1-ви клас, едва когато няма да имам друг избор, освен този да спазя изискванията на закона.

Нещо конкретната учителка се е престаравала /по повод първия ти пост това/.
Моят син имаше към час занимания в І клас. Аз у нас не съм учила почти нищо до ІV клас, освен да си понапиша по някое домашно и в останалото време играехме много. Игрите ми "на воля" са бивали основно следобеда, когато не съм ходила на училище, нито на друго място. В градината съм била по цял ден по контрол на учители и съм спазвала задължителна програма.
Английският не е задължителен в І клас, не и по програма. Учи се ако родителите имат мерак.
Давам просто другата гледна точка.

Дали една причина за някой е смислена- това си е негов проблем. Твоето решение тук не виждам никой да е оспорил, нито да се е опитал да те убеждава в противното. Не разбирам защо така настървено тогава браниш твоя позиция и то за чуждите деца, които не познаваш, при положение, че тя не се оспорва досежно твоето дете.
А нашето училище няма да предложи на детето ти, за жалост, много и когато е на 7 и когато е 17. Можеш да поразгледаш темите, в които пишем майки на деца- ученици. Въпрос на късмет са учителката и съучениците. Изцяло. При свестни такива детето се чувства отлично, при лош късмет в тази насока и на 10 да тръгне пак ще му е проблем.

KGK,четете страшно избирателно, или по-лошо - повърхностно. Никъде не съм написала общо две редчета, а по две редчета за всяка думичка, което е нещо съвсем различно. На деня като се вземат примерно 7-8 думички, обемът от 16 редчета за първокласник по един от предметите е съвсем сериозен.Рисуването на картинки след приключването с домашното задание е показател, че за детето написването  на домашното не е представлявало тежест и с позитивна нагласа то е  продължило да  си го допълва по своему. А това, че за вас не е имало време за игра и забавления, не мога да коментирам.Вие си знаете защо и как се е получило така.В първи клас дъщеря ми не само, че смогваше с домашните  без проблем, но и успяваше порядъчно да си поиграе вкъщи или навън с децата при хубаво време, както и по два пъти седмично да ходи на плуване, хор и рисуване. Като нито е дно от последните занимания не следва да се приема като допълнително умствено натоварване, а като форма на забавление.

А нашето училище няма да предложи на детето ти, за жалост, много и когато е на 7 и когато е 17. Можеш да поразгледаш темите, в които пишем майки на деца- ученици. Въпрос на късмет са учителката и съучениците. Изцяло. При свестни такива детето се чувства отлично, при лош късмет в тази насока и на 10 да тръгне пак ще му е проблем.
[/quote]

Judy,
Точно защото у-щата в БГ ще си останат на това ниво и след 5, и след 10 години предпочитам да пусна детето си по-късно, когато то ще е малко по-зряло, малко по-голямо и с малко повече опит за света. Една година при децата е много време.



Извинявай, ако съм оставила грешно впечатление - и аз за 2 редчета на думичка говорех, хич не са достатъчни....

Имаш право да смяташ така.
А аз имам и основание да преценя и анализарм и последиците от преценката си, обаче, т.к. детето ми е вече в V клас и съм установила, че не му е било пречка. Отрази му се добре. При кофти даскал и на 8 г. да ти тръгне детето на училище- ще има същите проблеми и ще бъде същия по продължителност период от време в съответната среда. Няма да се "справи по- добре", нито по- зле, ако се остави да се справя само с уникалната ни система.
По- скоро относно повдигнатия въпрос /качество на образованието/ отношение има търсенето и намирането на друго решение- нормална конкретна учебна среда, а не възраст с + - някой месец разлика.

Моите учители бяха прекрасни. Мотивацията ми идваше от мен самата. Бях много амбициозна.

Браня си позицията, нали си е моята... Иначе ми е пределно ясно, че всеки ще си пусне детето, когато си е решил. Най-малкото ми намерение е да браня позиция за децата на другите... 

Хайде , нима наистина считате, че написването от първокласник на два-три реда  за думички като dog ,cat, apple, ball  и прочие, не е достатъчно.. Затова явно не ви е стигало някога времето.За дете на такава възраст, 6 или 7, прекомерното писане е напълно безмислено. Целта е да се овладее правописа на думата , а след време  тя влиза в активния речник на детето посредством прилагането й в устната и писмената му реч, а не след нескончаемо изреждане по  х на брой редове.. Ако представата ви за подготовка е такава - да, тогава разбирам защо считате 1 клас за изключително натоварен и отнемащ забавленията на детето. Но той за моите деца не е бил такъв, а пък не са останали недоучени или изоставащи.

Не те упреква тук никой за личното ти решение, KGK. Писах ти- твоето дете ти си го познаваш и знаеш възможностите му.
Странно е как можеш да имаш поглед и да твърдиш, че то е универсално за останалия свят. Не е такова.

Ако дете има "прекрасни учители", те не биха допуснали то да се чувства свръхнатоварено и да става Паисий в І клас. А спомените му от училище биха били основно положителни. Като моите и тези, на детето ми, например.