На колко години тръгнаха вашите деца на училище ?

Има.Аз съм се доверила на учителите на децата си-от градина до училище.Работим Заедно.Може би и затова Никога не съм имала проблеми от сорта на-защо си прибирам детето в 5, а не в 4, защо това или онова-теми-заринали форума буквално.Защото тече двустранна комуникация.Това е процес.Убедена съм, че ако дадете заявка и сте наистина отворени към това-проблеми може и да имате, то всеки има, но те ще бъдат преборвани.

Разбира се, че има диагностика. Комбинацията от родителски наблюдения,  такива отстрана на учителя в предучилищната,  евентуален разговор с психолог.. Дъщеря ми беше в ПДГ в училище по време, когато  посещаването й  не беше задължително.Тоест не се и изискваше удостоверение за училищна готовност. Имаха си някаква  красива, шаренка диплома, но тя при прием в 1 клас  нямаше никаква тежест.За сметка на това, регламентирано или не, училището си проведе вътрешна диагностика на бъдещите първокласници, резултатите от която публично май не се обявяват. Но както е казала вече jizzlober, родителската ми заинтересованост не беше подмината.Комисията, извършваща диагностиката, включваше начални педагози и психолог.Обяснявайки им, че  детето е  едва 6 годишно и имам известни опасения от тръгването му на училище с цяла година по-рано, хората с готовност ми извадиха работата й и направиха коментарите си по нея. На база видяното  в писмен вид и чутотото от самото дете при проведения с тях разговор малко по-рано, ме успокоиха, че нещата са  повече от наред и нямам никакви поводи за притеснение. Има и нещо друго. Факторът учител. Почти в края на ПДГ се проведе родителска среща, на която се представиха учителите, поемащи първокласниците от 15.09. Харесах си едната по ред причини - дългогодишен учител, наглед спокоен, даващ вид същевременно  и на  взискателен, майка на две деца в училищна възраст и т.н.. Разпитах за нея родители на тогавашни четвъртокласници, събрах необходимите отзиви и впечатления. Имах прекрасната възможност, подавайки  документите, да упомена и предпочитанието си за нея.  Комбинацията от попадането на Учител  и от задълбочена преценка, неосноваваща се на мои болни амбиции или  вярвания, че моето гардже най-хубаво пее,  даде префектни резултати. По същото онова време, детенце на моя позната - будно, умно, физически активно, според мен съвсем готово за училище, макар и родено през януари, беше задържано от майка си и тръгна на училище на 7 години и  8 месеца. Имаше обаче лошия късмет да попадне на неточния учител. Будността и интелигентността му , жаждата за научаване на нови неща, желанието да ходи на училище,  с един кратък замах бяха като заличени от  въпросната учителка.Последваха две поредни учебни години на демонстративно нежелание  отстрана на детето нещата за училище да се вършат като хората.А тя крушката си имала опашка.  Детето четеше равно още на 6  и половина, смяташе бързо наум и за възрастта си беше напред и с английския.На всичкото отгоре беше и комуникативно, несрамежливо, отворено детенце.Представям си една година по-късно как са стоели в това отношение нещата. Учителката при всяко негово желание да покаже знанията си, му отрязвала квитанциите, казвайки му да спре, защото на всички им било пределно ясно, че е напред с материала.Да  не се  превъзнасяло от тези си познания , ами  да млъкнело  и да дадяло шанс на останалите да се изявят.Омръзнало й било да повтаря ... И резултатът какъв беше..Детето  намрази училището, почна съвсем целенасочено да си върши работата през пръсти за да не си навлича гнева на учителката. Добре че родителите бяха на място и навреме решиха проблема, премествайки момичето в друго училище.Към днешна дата е седмокласничка, с отличен успех и възвърнато отдавна позитивно отношение към училището.
Та гаранция Франция...

KGK , аз още преди време ти казах, че проблемът е в системата ни, а не в това дали детето ще постъпи в 1 клас на 6 или 7 години.
Детето на Били, не се е отказало от книгите, защото е карано още от 6 годишно, в първи клас, да бори архаичните думи, а защото още от първи клас на децата им се налага по задължение да четат неразбираеми за тях неща. Неща, които трудно разбират, защото още не са овладели самия процес на четене. Когато сричкуваш думите, не схващаш смисъла на прочетеното и става още по тягосно за теб.
Моята дъщеря, както писах, тръгна на 7 години на училище и според твоите разбирания е била напълно готова за това, но по същия начин след като се сблъска с Ран Босилек още лятото преди втори клас и години задължителна литература, спря да харесва четенето. Дори скоро написа есе по темата "Защо мишката изяде книжката" и там едно от нещата, които беше включила, беше точно момента с тази задължителна литература

Значи казваш 15%, от тръгващите на 6 години, можело да имат проблеми. Ще ме прощаваш, но за мен това е твърде нищожен процент. Ако бяха примерно 50, щях да се позамисля  

А как родителите да са сигурно в преценката си... Каза ти се много пъти, че такова нещо като 100% сигурност няма. Някои деца спират да се справят дълго време след първи клас, дори и тръгнали на 7 години да са били. На седем те може да са показвали, че всичко е на 6.
Ако един родител следи от близо развитието на детето си и не е прекалено амбициозен, има 90%(не е статистика. мои си наблюдения ) шанс той да не
допусне грешка. А, ако спази и съветите, които Jizzlobber дава в един от последните си постове, този процент би станал и 99 1% процент го оставям, защото реалния живот не е статистика и някога ни погажда изненади, дори и всичко да сме взели под внимание.

Ами форумът е заринат от въпросните теми, защото проблемът е масов. Комуникация няма. Явно си от късметлийките.

Да, само че ако са показали обратното (че не всичко е на 6), няма как да се върнем назад.

Комуникация има, но и родителят трябва да я потърси, а не да чака всичко да идва отстрана на учителя.  От родителя се иска да прояви интерес за едно единствено дете,  за собственото си. Докато пред учителя стоят неволите, трудностите, несправянето или справянето с нещата на  цели 25-30 деца. Тогава какъв би бил проблемът инициаторът на подобна комуникация да бъде родителят..
Разбира се, изключения  винаги  има.

Комуникация няма, защото Всеки се научи, че е по-по-най-прав за всичко, защото е прочел в бгмама нещо, на принципа-ти ли ше ми каеш на мене бе...То и тази тема е леко доказателство в тази посока.Държиш си на своето, щото си прочел две статии и точка.
Плюс казаното над мен-също.

А на 7, когато пак показва "обратното" /което не е изолиран случай/ какво правим?

Ако са го показали, значи родителите им са били или прекалено амбициозни или спели и незаинтересовани и не са го отчели.
За другите е валидно това, което писах по горе и те могат трезво да преценят дали да пуснат децата си на 6 или 7 години.

Нали сте наясно, че незаинтересовани или свръх -амбициозни винаги е имало и ще има....Масата не е така.Като във всичко и навсякъде си има изключения, които са извън наш контрол.Дори и с поставени законови граници.

Не смятах, че като пусна линковете към една или друга статия това ще ме превръне в невежа.
Но ще се радвам, ако предложиш по-добро четиво във връзка с темата.

Звучиш така, все едно познаваш 90 % (моя статистика) от родителите на 6 и 7-годишните.

не съм нарекла никой поименно невежа.
що се припознаваш?
факт е, че тук прелива от всезнаещи и всевиждащи с линкове.
 
ако на всяко нещо, изречено от учителя на детето ти реагираш по подобен начин-драма ще има.Наблюдавам го години вече.Не чета статии. Нароиха се хиляди статийки, даващи илюзорна представа колко ще те подготвят за Истината.Не гледам децата си по книги.Това е процес, както писах, с анализ на статии не стават нещата.

Поименно - не (то остава!)
Ама като кажеш, че човек е прочел две статии и си държи на своето, не ми се струва да му правиш комплимент?

Добре, нека го окачествя тогава като-вечно да си контра.На въпреки.Когато ти говорят с факти от преживяно ежедневие и борба с проблеми, ти вадиш статия.Не е сериозно.И далеч не е точно статията, казала съм го Образно.Може да е линк към книга тип-как да станем супер успешни и прочее бълвочи, които се нароиха и които хората си мислят, че като ги прочетат са открили Формулата.Такава Няма.Всеки сам я пише за себе си.Подобно поведение, казвам-наблюдавам годинИ наред, откакто децата ми са в системата-градина и училище.Не води до конструктивен Диалог, а до вечно оспорване на кое е по-по-най за детето ми в стил-аз съм му майка и аз знам най-добре, ти ли ще ми кажеш.И също-щом за Моето е това Добро, то трябва и за Всички да е така.
Всичко това-съвсем добронамерено, за да си прецениш Комуникацията с Бъдещите учители на Твоето дете.