Отговори
# 135
  • Мнения: 105
Обсъждате моята любима тема-рисуването Heart Eyes

Тук Дес  мисля е права,поне за мене е така,техниката не е всичко,има много самоуки таланти.Да,и Леонардо да Винчи е имал учител,но-наистина става дума за много голям талант,не просто за добре изучена техника.Защото и години да се учи някаква техника,няма ли талант,използването й ще е твърде ограничено.

Например имах много добра учителка,която сама признаваше,че техниката  й поставя граници,които тя не може да прехвърли.Да речем,рисува портрет,но зад него не знае какъв фон да сложи и прави нещо абстрактно.Но ако човек рисува гледайки със сърцето си,то няма граници за него.И да не знае техниките,ще намери други.И пак ще твори.
Аз като дете сама си правих мастило от  цветовете на невена и розите.После открих  туша и се влюбих в него.От после взех да чета и да се доограмотявам.Но рисувах без да мисля  за рамките.И мисля това е най-правилният път.

Искам да видите  едни енергийни картини,рисувани от жена,която  няма художествено образование.Но ги рисува  според мен удивително точно. http://foto.mail.ru/mail/ra_duga62/_myphoto/140.html#137

# 136
  • София
  • Мнения: 6 803
За мен тези картини нямат никаква стойност. Съжалявам, нито ми докосват сърцето, нито нищо.  Rolling Eyes
Има неуки художници, да. Съвсем неуки, но станали известни след смъртта си или приживе, признавам си не "познавам".
Дори тези, непреминали през академизма са учили в някое ателие. Ще се радвам да споделите информация за такъв, всепризнат или най-малкото известен, който не се е учил при никого.

# 137
  • Мнения: 105

KlemyТочно това е гледането със сърцето,да се усети енергията,а не да се прехласваме пред   портрети рисувани до съвършенство копие на оригинала-поне аз така виждам нещата.
Един пример-Мона Лиза-може да е велик шедьовър,но...на мене не ми влияе положително....Разни хора,разни идеали както се казва..

# 138
  • Мнения: 0
СИНЬО МЕЧТАНИЕ на мен тези картини ми напомнят на тези които отварят чакрите

# 139
  • Мнения: 105
viivaldii Картините са според мен плод на медитация,но разбира се авторката знае най-добре.Факт е,че много хора пишат за картините й,че са им повлияли много добре.Картината е  направена от рисунка в мандала,"Вселена за мъжа" се казва.

# 140
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Ako бяха с акварел или с масло  може би щяха да ти харесат Klemy е' и на мен де   Grinning



Но това си е пак наложена рамка че картините "истинските" не се правят с обикновенни  цветни  моливчета  Sunglasses 



raliko   Grinning

# 141
  • Мнения: 90
СИНЬО МЕЧТАНИЕ, докато разглеждах картините, точно тази ми хареса най-много. Явно и теб те е привлякла. За Мона Лиза и мен не ме грабва.  Peace

# 142
  • Мнения: 105
sv_harmony Така е,вероятно тази картина има най-силно енергийно излъчване.Но има и други,които са много  силни.



# 143
  • Мнения: 287
Твърдо заставам зад тезата ,че при рисуването 99% е в техниката и тя се учи.Всеки може да се научи да рисува,колкото и да не ви се вярва.Разликата между самоуките и "научените" художници е в "окото" и начина по който мозъкът третира информацията.При самоуките  дясната половина на мозъка е доминираща, възприемането на пропорциите ,пространството и переспективата по-естествени.Точно това се коригира с ученето Simple Smile при тези които не са "надарени" на пръв поглед.Даже сега се сещам за Бети Едуардс и нейната книга "Русуване с дясната част на мозъка", метод при който учениците и показват завидни резултати само за няколко месеца.А да рисуваш със сърцето няма нищо общо с това дали си самоук или "научен".Горните картинки няма да ги коментирам, просто за мен не представляват интерес,а що се отнася до това че са с моливи и затова не били въздействащи,бих казала ,че има такива майстори на моливите ,че направо свят може да ви се завие. Ето пример за една и още една има и още много много други.Пък даже и с Фотошоп и Илюстратор,колкото и "сухи" и неизразителни да им се виждат на някои,има големи,ама наистина големи майстори .Аз лично веднага виждам когато някой е "самоук",личи и то не в позитивния смисъл.В днешно време даже и "природно надарените" не лежат на тая кълка и наблягат на 99% труд, защото конкуренцията е жестока.
Който се интересува от картинки правени по време на медитация да потърси в гугъл zentangle и ще намери къде къде по-интересни и красиви картинки правени с най-обикновен черен молив.

Последна редакция: чт, 17 фев 2011, 03:27 от nikolexa

# 144
  • Мнения: 13
Благодаря ти Viivaldii

поздрав за всички
http://www.youtube.com/watch?v=INIZqXsNxTg

# 145
  • Мнения: 3 034
Синът ми е възпитаник на Уолдорф градина, която е и част от частно такова училище. За първи път чувам, че методиката има нещо, пък макар и бегло, общо с това, което се обсъжда тук.

За подготвеността на учениците от горните класове - страхотна! Не само, че не са "неподготвени за джунглата", ами и масово са със стипендии в супер университети, където естетвено не приемат на база познания за подсъзнанието. Уолдорф е близо до природата (за малките) и особено набляга на индивидуалните таланти на по-големите ученици (нещо, което е факт в почти всяко частно училище). На мен градината първо ми беше препоръчана от позната, чиято дъщеря е вече гимназистка там. Проучвах два месеца, включително ходих на открити уроци на децата и четох курсови работи. Падна ми шапката. Есета, математически разработки, цели исторически изследвания - просто там интересът на детето е на първо място. Но категорично се покрива учебния материал, необходим за взимането на стандартните общообразователни матури (както във всички останали училища) и се подготвя база за университет - на много високо ниво.

# 146
  • Шотландия
  • Мнения: 2 856
Знаете ли, че понякога и аз имам такива моменти - без причина се чуствам еуфорично щастлива, чуството както когато съм влюбена, очаквам нещо много хубаво да се случи.... но в края на деня нищо по-различно не се е случило....
Много е странно  Confused

Преди няколко дни бях така - навън студено, а аз се чуствам сякаш е лято и аз очаквам да се влюбя - точно с това го асоциирам защото го имам усещането на пеперудките в стомаха.
Може би това е любов към живота, към себе си .... но пък реално не излиза от мен, не се променя нищо в живота ми, а остава само в главата ми.
Чувстваш се странно, защото тези моменти са все още случайни, предполагам. Наслаждавай им се. И защо да не се е случило нищо по-различно – и аз като Клонка, да потретя – била си щастлива! Нали затова, всъщност, всички искаме да се изпълняват някакви наши мечти? Защото вярваме, че като ги постигнем, ще сме (по-)щастливи? Щастието може да се постига по много начини – и този, твоят е един от много лесните и добрите! Когато свикнем да сме щастливи просто така, сами идват и нещата, които другите разглеждат като "причини" за щастие  Wink

Да, точно любов към живота и към себе си е това. Излиза точно от теб и животът ти ще се промени, вероятно скоро. Аз много ясно си спомням такова усещане... когато сякаш и въздухът е кристален, цветовете са по-ярки, чувам по-ясно неща... сякаш усещам вълшебството на сътворяването на света около мен... И да, Клеми, и аз обикнах и зимата, и есента – а все ми се струваше преди, че приличат на умиране... ooooh!

След такива периоди са се случвали сериозни промени в живота ми – единият от които беше намирането на мъжа в живота ми, за което съм разказвала няколко пъти. Но не си струва да се убива това прекрасно усещане с очакване на нещо по-значимо – то само по себе си е достатъчно, за да се научим да го задържаме – или извикваме отново, когато искаме! За мен това е усещането от "материализирането" на нещо - понякога дори "зная" някакси какво е точно...  Прекрасно е. Честито! Наслаждавай му се  Peace Rolling Eyes

Вокс – за Чопра малко ме учуди цифрата ти newsm78. Дес, аз намирам едни по-други цифри ето тук – ако те интересува. Не смятам, че са му високи цифрите. Да не мерим всичко в този живот с нашите приходи и с нашите хладилници.... Все пак, освен, че прави семинари с негово лично присъствие, има и много с негови ученици и сътрудници, а и човекът е издал книги, които могат да се четат, има аудиокниги, които могат да се слушат - има и толкова клипове из ютюб – съвсем безплатно, не ги е изтрил, както някои попзвезди, например... Ами да, той е световна величина, един от малкото.

Медея, струва ми се, че противопоставяш материалното с духовното - а не е необходимо да е така. Никой не е казал, че човек като се занимава с духовни неща, не трябва да печели пари – я виж същите тези Луиз Хей, Дийпак Чопра, да не ги изреждам – всички са известни и са спечелили и печелят добре. Разбирам напълно как се чувстваш... мога да ти дам моята рецепта – опитвай... Отпусни се, приеми това като игра - или като роли, които сменяш. Почни да правиш нещо, дори не и да го работиш отначало - и виж дали на душата ти е добре – и ако не – опитай друго. Вслушвай се в себе си.

При мен проблемът е по-скоро обратен - че се чувствам комфортно да правя много неща  Joy Но преди да започна, ми беше някакси необходимо да осъзная, че не е необходимо на 24-5 години да избера една професия, която да работя до края на живота си - така че това намалява важността на това решение - и дава възможности да се експериментира. Неотдавна преброих - работила съм поне 9 различни професии, като се сложат и доброволните, стават и повече... Всяка от тях ме е обогатила с нещо и не съжалявам нито за секунда, че съм работила тези неща. bowuu А и всеки път все по ясно съм осъзнавала какво точно искам, т.е. съм се приближавала към това, което най-много искам и ми е най-близко до душата.  Hug

# 147
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Синът ми е възпитаник на Уолдорф градина, която е и част от частно такова училище. За първи път чувам, че методиката има нещо, пък макар и бегло, общо с това, което се обсъжда тук.

За подготвеността на учениците от горните класове - страхотна! Не само, че не са "неподготвени за джунглата", ами и масово са със стипендии в супер университети, където естетвено не приемат на база познания за подсъзнанието. Уолдорф е близо до природата (за малките) и особено набляга на индивидуалните таланти на по-големите ученици (нещо, което е факт в почти всяко частно училище). На мен градината първо ми беше препоръчана от позната, чиято дъщеря е вече гимназистка там. Проучвах два месеца, включително ходих на открити уроци на децата и четох курсови работи. Падна ми шапката. Есета, математически разработки, цели исторически изследвания - просто там интересът на детето е на първо място. Но категорично се покрива учебния материал, необходим за взимането на стандартните общообразователни матури (както във всички останали училища) и се подготвя база за университет - на много високо ниво.

Vsичко е мн. хубаво  Peace но на мен ми звучи като ох .... като подготвяне за вкарване в някаква машина , с-ма  newsm78 Избора на кого е, на родителя или детето .... ох границата е тънка  Thinking Siлно се надявам да усетя тази граница м/у моята амбиция и желанието на детето  Rolling Eyes

Дали всичките тези деца, "подготвени" и със стипендии се чустват щастливи  Rolling Eyes Родителите им със сигурност .....

Просто си мисля на глас  Rolling Eyes



# 148
  • Мнения: 3 034
Не знам. Аз съм си записала детето там с цел да го успокоя. Съответно и наличието на система. Не съм фен на анархията. А щастието, както всички знаем, е пътуване. Никой не знае на коя спирка ще е щастлив и на коя - не. Аз държах на хармонична среда, за мен това е жизненоважно за развитието на един човек. Това и намерих.  Peace

Просто не съм съгласна с тезата, че в Уолдорф (или Монтесори) има какъвто и да било уклон към някаква (каквато и да било) система на вярвания или разбирания (в смисъл на ментална такава). И  подкрепям, че учителят не е там да преподава вярвания. Аз лично не бих държала детето в градина/училище, където вярата или разбирането му се влияят по какъвто и да било начин, отнемайки му възможността да избере сам. От друга страна, исках да е в среда, която да дава достатъчно свобода да избере и следва себе си, но без компромиси с редовното образование.

П.П. Да, щастливи изглеждат, доста даже. За разлика от родителите си, не знам защо така реши. Те са се занимавали години наред с това, което им харесва и са били подкрепяни от учителите си, понякога в контра на родителските очаквания. Нещото, което аз на тези си години още не мога да постигна, защото не идвам от такъв постамент, те го получават още в прогимназията. На моята позната дъщеря й взе стипендия за някакви дизайнерски изпълнения, на майка й не й се видя рожово бъдещето, но... Учителката на момичето още в пети клас е обърнала внимание на оригиналното й мислене и че рисува много различно (технически).

# 149
  • Мнения: 105
Добро утро!Нека е  слънчев и усмихнат денят ви!  newsm51


Не случайно се казва,колкото хора,толкова мнения.Ами нормално.За едни е прекрасно да живеят по законите на една система,други-на друга,трети избират да живеят извън системата и правилата.

Аз не случайно писах-енергийни картини.Дано правите разлика между тях и онези картини,които сполучливо са пресъздали образите от природата.Но за мен вторите  са сухи и без живот.Без енергия,която да ме накара да потръпна,да мечтая...Да,има и хубави картини с майсторство направени,но те са преди всичко дължащи се на техниката.А фантазията?А мечтите?А енергиите?Защо пред една картина затаяваме дъх,а друга отминаваме безразлично?Аз мисля,че това  се дължи и на външното,което ни заобикаля и на вътрешната настройка.Човек вижда само онова,което иска да види,чува,само онова ,което иска да чуе и приема само онова,което е готов да приеме.

Да се отрича дадена система не е правилно.Може да се намерят един куп кусури в нея и пак да си доволен,пак да я приемаш.
Училищата...Аз не съм доволна от нашата система на обучение.Но имах шанс да се занимавам със синът си до като бе малък,и практически му дадох всичко,което можах,и заниманията с глина,и сеенето на семенца,апликации от сухи листа и собствените приказки с хубав край  без страшни истории...Да,някой може да каже,че е пораснал под похлупак.Аз не съм получила нищо от това полагащо ми се внимание и грижи на тази крехка възраст,така съм решила,че е по-добре  за синът ми и го правя.Друг решава,че кариерата му е по-важна и оставя детето си на грижите на някой друг.

Всеки има право на избор. Peace
Но човек се учи да е родител за съжаление върху собствените си деца.Смея да твърдя,че в подобна ситуация бих избрала отново този начин на възпитание.Без ограничения,без наказания,с пълна свобода и много игри,с много занимания както у дома,така и навън.

За системата на Валдорф четох малко след като синът ми  бе предучилищна.Интересното е,че без да знам много от нещата съм правила интуитивно.И куклите особено много ме впечатлиха.Вярвам,че това е основата на оформяне на човека като индивид.Човек се отъждествява с куклата,каквато и да е тя,било парцалена,била пластмасова.Но има разлика както в куклата,така и във възприятието на света.Не случайно с Бабри и Бейби борн отрасналите деца са някак по-жестоки.Аз имах щастието сама да правя кукли за синът си,не само на герои от приказките.Може да се видят и в интернет,колко идеи има,и за плетени за пръстите кукли,и парцалени такива с чисто символически вид.

Не случайно куклата се използва и за предпазване от уроки или за правене на магия.Това е част от енергийната обвивка,която се докосва до нас и има пряко действие върху хората.Всъщност говорейки за куклите трябва да сме на ясно,че става дума за всичко,до което се докосваме имаме някакви контакти,визуални или не.Всичко  си въздейства,всичко вибрира и тези взаимодействия спомагат за осъществяване на взаимният енерго-информационен обмен.

Но както вече писах има картини,които не ми въздействат,или поне не положително.А дали са апликация от семена,дали са графика върху изсушени листа или рисунка върху пера,дали са върху стъкло или седеф,върху картон или плат-няма значение,техниката само допълва вибрациите. Flutter

Общи условия

Активация на акаунт