Подсъзнанието може всичко 37 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Само да уточня- дислексията не е потвърдена- според мен и да има такова нещо е много слабо, но има други утежняващи фактори.
За първи клас- много голямо изпитание преминахме- два кошмара помня през живота си- първия останах без работа , без пари и без майка с малко бебе на 1 г и втория- първи клас. Много молитви и много действие ни извадиха и от двете!
отново - благодаря!  

darena ,      геройче е той

Скоро гледах нещо за дислексията, при Гала
Обаче там се обясняваше, че състоянието се овладявало, освен това казаха, че хората с дислексия имат от средно ниво на интелекта към високо, т.е., че високото ниво на интелекта е една от индикациите, ако не намерят такова, не говорят за дислексия изобщо.

Майка ми, телевизионна зрителка, един ден ми звъни и вика"Ужас, ти проверила ли си дали детето няма дислексия?" Питам я защо. А тя:"Ами, гледах по телевизията и един от симптомите е, че не могат да си връзват връзките на обувките. Ето, той е дислексик, значи..."

Моят сладурчо, като му проверявам диктовките и ми иде да се хвърля от някъде, но се възспирам, викам си да изчакам пубертета, че поне да имам два повода. Едната му неграмотност не ми стига.

Аз не мисля така по въпроса с ресурсите. И всъщност не познавам хора, които елегантно да са протегнали ръка и да са станали това, което искат. Познавам ивестни хора, които сега правят точно това, което искат, обаче междувременно са работили от продавачи на бензиностанции до сервитьори. Съответно, напраягали са се, следвали са амбициите си, правили са много компромиси.

Категорично нещото, което аз искам да правя няма как да се случи с някакви хипотетични ресусрси, нито пък аз ги имам. И това е точно нещото, което ме прави щастлива. Това не означава, че утре няма да се появи и начинът. Но и не значи, че ако не се получава някак просто ей така, то не е моето нещо. На мен малко неща ми се получават просто ей така. Но пък няма разлика в щастието от постигането между тях и по-трудно постигнатите. Нито първите ме правят по-вярваща, нито вторите - по-горда. Въпросът е човек да знае какво иска, наистина. И после, с вяра. И с много хъс. Това, ако гледам онези, успелите да се доберат до тяхното "нещо".

darena , 

Когато влагаш твърдемного усилия, за да постигнеш нещо, то явно това е твоят ресурс - нескончаема енергия.
Със сигурност много от тези хора, обаче в крайна сметка са получили своето нещо като дар, не ще да е от спестявания на заплата в заведение за бързо хранене.
Дарът е шанс, който не изисква усилия. Може да е човек, спонтанна идея...нещо,което просто ги спохожда. А развитието после в повечето случаи е свързано с доста труд, но както казах - енергията за това е ресурс, който всеки притежава в точната доза, която да му подсигури реализацията на неговия житейски план.

Виждам, че разговора върви към това, кой, какво желае да работи и как да намери призванието си. По този повод искам да ви разкажа, аз как намерих своето, без дори да подозирам, че именно това съм искала цял живот.
Та срам не срам на 36 год. реших да запиша второ висше, мислих че това ми е детската мечта. Речено - сторено, подготвих се за изпита и се явих, но не ми достигна бал да се класирам. Типично по български със същата оценка кандидатствах в друг университет с уговорката да се прехвърля на следващата година без изпит. Зопочнах обучение с тази мисъл за временно пребиваваща там и без особена заинтересованост към всичко - предмети, колеги и пр. Но това, което следваше, щеше да промени живота ми завинаги. Така ме грабна, че забравих защо съм там. Последваха курсове, преквалификации, специализации и пр. допълнителни обучения. Всичко това осмисли живота ми още повече. Всъщност "компромисното" обучение се оказа моето призвание, с което сега се гордея и си изкарвам прехраната.
Повярвайте, когато започнах да уча се събудих от дълга летаргия. Това е още едно потвърждение, че няма нищо случайно в този живот.

Дарена, радвам се че малкото чудо е добре.

Работя това, което умея, желая и ми е приятно. Смея да твърдя, че в моята област съм постигнала максималното. От тук нагоре мога да раста само като администратор, което изобщо не ми е по вкуса. Т.е. изкачих собствения си Олимп и... се изправих пред въпроса "И за какво беше всичкият тоя шум?" Оказа се, че на върха съвсем не е толкова топло и уютно. А финансовата отплата е далеееееч от вложените усилия.
Тоест, класически случай на "внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да се сбъдне ".

Днес се изправих пред дилема - искам ли да продължавам така.

Алтернативата е да напусна работа и вероятно града. При все още тресящата ни криза и несигурност, това си е чиста лудост.
Пак съм на кръстопът (това състояние май ми стана хронично )

Какво пък, съдбата обича лудите

Съдбата обича смелите  

 




darena

Дарена,

Дарена, радвам се за твоя дечко, че всичко е наред. Наистина е герой, ама и ти си герой като гледам през какво си преминала предишната година. Браво на двама ви. 

 

Дарена браво и на двама ви 

Ох... темата за правенето на нещо любимо като работа ми е мнооого актуална.. една от основните ми в момента.. споменавала съм го и друг път...
До сега работех нещо кето обичах, макар и да бях учила друго... Смея да твърдя, че се справях чудесно в работата си. Обичах я, а като обичаш да правиш нещо е винаги лесно. Да обаче с времето приоритетите ми се промениха и работата ми почна да не пасва на някои от тях. Та съм на прага на промяна... От доста време се каня да скоча, ама не скачам  Тооолкова много неща ми харесва да правя, токова идеи са ми минали през главата и нищо съществено на практика не съм предприела... Не зная дали не са точно моите.. или както в случая на lili-lilian може и да е неподозирано интересно сллед като се започне... Сега имам една идея "случайно" осенила ме, получавайки подарък от любим човек.. и ми е много изкушаващо да се впусна в авантюрата, но май малко ме е страх и от себе си...
Бих препоръчала една поне за мен много интересна и вдъхновяваща книга по темата - "Елементът" на     Кен Робинсън http://www.helikon.bg/books/53/153324_elementat.html.
Ако някой проявява интерес мога да я кача за теглене но на английски...

Линк за сваляне  :  http://dox.bg/files/dw?a=c194e8c86a

 

Darena, Радвам се, че е било малкото зло Децата са по-устойчиви от нас, и винаги ни посочват верният път,стига да го познаем



miniemouse ,качвай книгата - дано помогне и на нас

Аз пък да ви "дам" картите на Луиз Хей-днес ми ги "дадоха", и да ви кажа,взеха че и познаха - http://www.vitalaffirmations.com/pool/affirmation-cards.htm

Дарена, много се радвам за детенце - геройче ти е то! Надявам се всичко неприятно да е вече зад вас! Много правилно решение - да му дадете малко почивка с облекчен режим!
wild flower, това част ли е от твоите разбирания - че за да получиш, трябва да се лишиш от нещо?
Клонка, цитирам те, защото много хубаво си предала настроението, което често ме е обземало в последните година-две:
Аз използвам разходките си с кучето, за да се наслаждавам на това състояние... На чистия въздух, на дъжда (тук често вали - а уж не го обичах, дъжда - сега се наслаждавам на влагата, която кара кожата ми да се чувства уютно), на слънцето, когато се появи, на залеза, който много често е красив, на зеленината наоколо, на кристалчетата, замръзнали около листенцата на плетовете, когато е студено - абе винаги се намира нещо...

И за птиците също - храним ги много усилено, особено тази зима, защото беше много студена. Наливаме и топла вода във ваничките, за да могат да пият, иначе няма откъде... Седяла съм с часове да ги гледам как идват - най-различни - да се хранят. Сядам на малка масичка в кухнята и ги виждам през вратата - остъклена е, двойна...

Спомням си, как в библията пише, че трябва да сме като тях - да не се притесняваме за утрешния ден, защото Бог е този, който ще се погрижи за нас... Птиците и животните са такива невероятни учители...  И кучето ми. В момента, в който го пусна навън, почва да се радва и да скача, да тича, сякаш е постигнало най-голямата мечта в живота си - а може би е точно така? След това, като се натича, се наяжда, пие вода, ляга и... заспива за секунди. Или така изглежда... Няма безсъние, няма зор, няма... терзания...   Ако го извикам - както уж спи дълбоко, отърсва се и доприпква, готов да играе или да се гушне, за да получи бисквитка....  

Колкото до призванието и т.н....

Случи ми се нещо странно... Един ден казах на мъжа ми... ей, да можех ей така да правя това, което обичам така или иначе да го правя през свободното си време - че и да ми плащат за това!    Два дена след това се появи обява за такава работа. Не са много пари, ама и ангажимента - не  толкова голям за мен. За 10 минути стана всичко - обадих се, разбрахме се и свалиха обявата. Направо не повярвах как стана... Но наистина го върша с удоволствие, покрай другата си работа... На подобни случаи казвам - щом тръгне така, като по вода, значи му е писано да стане и трябва да вървиш с него...

Simplyaven, kолкото до ресурсите... да цитирам тук любимият ми Дийпак Чопра, който казва, че когато правиш това, което е твоята мисия, нещата се нареждат - и имаш успех. Разказва, как веднъж говорил с учителя си Махариши Махеш Йоги - обсъждали някакъв проект, световен по мащаб, забравила съм точно какъв. И Дийпак попитал - Махариши, а откъде ще дойдат парите за всичко това? Без нито секунда да се замисля, Махариши отговорил - оттам, където се намират в момента!  

Той твърди, че трябва да можем да определим кратко каква ни е мисията, защо сме тук на този свят. Вие можете ли?

Добро утро прекрасни дами и господин!
Много обичам да ви чета, днес сутринта някак си с толкова много желание отворих сайта и не мога да се нарадвам на това, което сте изписали. Клонка думите ти дълбоко ме трогнаха и съм напълно съгласна с тях, толкова добре си го казала, че ги препрочитам отново и отново, зареждат ме, успокояват ме, карат ме да се чувствам добре.

Minimouse благодаря за книгата, доколкото разбрах вече си я качила в dox и оттам да си я теглим.

Относно реализацията моето мнение е да не се ограничаваме в рамките на думичката Сега, да си дадем шанс да откриваме нови и нови неща, в които да се реализираме, няма как да знаем какви нови професии ще се откриват тепърва, от какви специалисти ще има нужда, аз бих искала винаги да поемам нови предизвикателтсва, а в думичката сега да влагам само понятието-щастлива съм, носи ми удоволствие, самият труд ми носи удоволствие, или учението и така за всичко. Ако сега ни се струва привлекателна дадена професия в даден кабинет, обстановка, колеги, то съвсем нормално е това да се промени след време и да си замечтаем за нещо по-различно, да открием в себе си нови възможности, които са се развили на база натрупан опит, преживявания, да открием нещо ново, от което хората биха имали нужда и ние с радост можем да го дадем.

Щастлив ден!