Подсъзнанието може всичко 37 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Момичета, чета че сте обсъждали темата за професията и работата и точно сега съм в търсене... на "моята " работа. Ако можете да ме насочите, объркана съм ... Още от малка ме "пренасочиха" и вече не знам кое е за мен и кое не. В университета учих интересни неща, но не са ми по сърцето, не ме мотивират трайно, мога да работя нещо по специалността ми, но знам че е губене на време и ми е трудно и мъчително вътрешно. Не мога така, струва ми се, че сама се "самоубивам" отвътре.
В последно време си мисля, че може да имам проблем със заземяването/т.е. че трябва да се заземя/ защото почти нищо от материлния свят не ме вълнува. От както се помня са ме интересували по/духовни неща, но не знам как да намеря хармонията. С мозъка разбирам, че парите са важни и го виждам на практика, но вътрешно не ме интересува... някакви препоръки? Интересуваме да си "спомня" защо съм тук, какво да правя и знам, че като си на првия път нещата се нареждат сами, не мога и не искам да продължавам да живея "чужд" живот.
Благодаря предварително  и красив ден!

Учителят няма право да "споделя" с детето своите възгледи, защото децата на тази възраст го приемат за авторитет и възприемат позицията му за своя. Учителят трябва да обучава децата.
Самата аз не съм на мнение, че и родителите трябва да налагат на децата си своите възгледи. Защото ги объркват. Децата ЗНАЯТ. Ние можем да ги ориентираме във видимото, останалото си е тяхна работа. Синът ми е много специално дете. Изумява ме. Владее силата Оставила съм го да си гради илюзиите, да си ги разбива...
Като ме попита:"Мамо, има ли нещо си...", аз му отговарям с друг въпрос:"Ти как мислиш, има ли...?" Оставям го да сподели своето виждане, после, ако е нещо, дето аз самата съм убедена, че не съществува, му казвам"Аз не познавам такова нещо, но щом ти казваш, че го има, значи е възможно да го има. За мен го няма, но може пък един ден и аз да го видя, усетя и т.п."
Ако е нещо, което ми е познато, просто казвам"Да".
Странни същества са децата. Толкова са далече от нас, толкова са самостоятелни, че чак се плаша. Свиквам с мисълта, че даже и като бебета не са наши, а на себе се.

Наде, не си права, че нищо не се случва след такива усещания. Всъщност права си - нищо не се случва, защото вече се е случило. Много е важно да осъзнаеш, че в любовта не човекът, не партньорът е важен, а самото усещане. Ако задържиш чувството на влюбеност, партньорът ще те намери. Той вече съществува, той е факт, твоята любов е факт, остава не да се влюбиш, а да се откриете. Няма празни полета, незаетите позиции се запълват. Просто...стой на позиция "влюбена съм". Нищо повече. Не го мисли. НЕ задавай срокове, не анализирай. Та ти си щастлива!!! Защо убиваш това чувство с размисли като"това ПРЕДЧУВСТВИЕ нищо не ми донесе...". Това не е предчувствие, не е интуиция, това си ти - тук-и-сега. Влюбена и щастлива. Радвай се и нищо друго не прави и не мисли. И ще видиш...

Има такова училище или по точно е на път да се резлизира. Става дума за Валдорфско училище, първото в България, ако не се лъжа, ще отвори врати на есен. Дъщеря ми е във валдорфска детска градина и за това имам информация.

wild flower, можеш ли да дадеш повече инфо за тези училища и детски градини. Какво толкова преподават на децата там? Предполагам е и по-скъпо въпросното училище. Най-вече ме интересува учителките дали са добре подготвени и кой всъщност ги подготвя да преподават по конкретна система?

И аз не знам дали е добре на едно дете да се внушават конкретни неща от малко. Както и Клонка е писала по-добре детето само да ги открие.

КЛОНКА Постовете ти напоследък са толкова заразително, вдъхновяващо хубави... направо вибрират... Много ми допада подходът към синът ти...

 

Medeya – може би това ще ти помогне
http://sebepoznanie.com/upravlenierealnost/kak-da-razbera/

wild flower за Валдорфско училище или Монтесори (това не знам дали го има в България ) също мога да кажа само хубави неща .Но е хубаво ако се кара такова училище да се започне от детската градина и се продължи до завършване на образованието . Виждала сам доста деца  ,които са били във Валдорфско училище или Монтесори от 1 до 4 клас и след това в нормално училище . От там започват големи проблеми и драми .

Предполагам, като казвате"внушение" към децата, не визирате моят пост, защото там никъде не се изказа това твърдение Аз казвам,че моят син е много отворен към тези теми, сам ми задава такива потресаващи въпроси, на които аз отговоарям,от височината на моето знание и опит, разсъждаваме си с него на много теми, и се усеща ,че детето си е настроено на "моята " вълна,и приема тези неща за съвсем естествени-нещо,което не забелязвам в много деца наоколо/да не кажа ,че не съм срещала/ Миналата година,се върна много разочарован от детската градина, защото си нарисувал някакво човече с трето око, и госпожата му казала, че "това са глупости". И той си задаваше въпроси-как така, нали всички имаме трето око?, И тогава му обясних, че ,това,че госпожата не знае, не означава,че не съществува, че всеки сам си избира в какво да вярва или не, и ако госпожата желае,може той да и разкаже Той избра да не се занимава с нея, но пък на мен ми стана чудно - как така решава,че нещо е "глупост", като най-малкото си е факт-дет' се вика, може да го обясни философски.. И си мисля, ако някоя от нас е детска учителка, и дете и зададе " странен" въпрос, дали ще отговори,че е "глупост", или ще даде нещо по-смислено ,като обяснение Естествено, че не очаквам децата в училищата да са "просветени" до един, ама ще ме зарадва, ако има повече деца/и родители/, които не са обсебени от материалното само и единствено, а обръщат внимание и на духовното, на това,което от векове е запазило човешкият род/едва ли това,каква кола, работа и дрешки имаш е спасило светът до сега/. Абе расъждавам си аз, и доста познати имам,които ми се смеят,когато стане въпрос за нещо,което не касае само пари, ама като им опре яйцето,до ..знаете къде ,изведнъж се сещат за мен, и търсят отговори - ама то така е, повечето от нас тук, са се обърнали към дадена практика или учение,когато и е било трудно, а не прекрасно,нали

Как решава ли - ами повечето останали учители са от поколението, за което "духовност" и "Бог" бяха мръсни думи. Естествено, че за тях е глупост. Ще си спестя квалификациите за "педагогичността" на такава постъпка.

Явно не се доразбрахме - споделянето на лично мнение от учителя на религиозни, духовни и т.н. теми, които се отклоняват от "истината", писана в учебниците (партийната линия ) е наказуемо. Всеки учител подписва едно документче по темата и знае, какво го чака,ако.
Т'ва е положението, сори.
Има.
Обаче основното предназначение на училището е да научи децата да съжителстват в социума. Да оцеляват, с други думи . Другото могат да си го дръпнат и от нета. Едно преминало през Монтесори дете е като парникова орхидея - уникално, единствено и напълно неподготвено за джунглата отвън.

Не ми обръщайте внимание, от няколко дни ме е обхванал особен цинизъм на тема образование

Аз се включих във връзка с учителите, защото беше казано, че следвали доктрини и не излизали от тях. Та, имах предвид, че според мен не е и етично учителите да разискват такива въпроси, защото децата автоматично приемат мнението на авторитета.

Отилия, не е трябвало учителката да казва, че това е "глупост", но пък и няма как да очакваш от нея да насърчи рисуването на триоки хора или на циклопи. Просто си имат определени нормативи хората. Освен това, има даже и някакъв оценъчен психологически тест, при който дечица, които рисуват хора без уста, без очи или с повече ръце, да речем, ги опрделят като деца с проблеми. Това е много грубо казано, де, не е съвсем така, но нещо такова беше. Мисълта ми е, че на тази възраст се очаква да рисуват усмихнати човечета с две очи, уста, нос и т.н.

Делфина, това с документчето нещо ново ли е, не знаех за такова досега.

Във връзка с посл. пост на КЛОНКА и това кето обсъждате се сетих за това разказче    


Момченцето

Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.

Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала: „Днес ще нарисуваме картина.“ „Чудесно!“, помислило си момченцето. То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко: лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки. Извадило кутията с пастели и започнало да рисува. Но учителката казала: „Чакайте! Още е рано да започваме!“ И изчакала всички да се приготвят. „А сега — казала учителката, — ще рисуваме цветя.“ „Чудесно!“, помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя. И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел. Но учителката казала: „Чакайте! Аз ще ви покажа.“ И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стебло. „Готово, казала учителката. Сега можете да започнете.“ Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката — червено, със зелено стебло. След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала: „Днес ще моделираме с глина.“ „Чудесно!“ помислило си момченцето. То обичало глината. То можело да направи всичко от глина: змии и снежни човеци, слонове и мишки, коли и камиони. И започнало да дърпа и да стиска топката от глина. Но учителката казала: „Чакайте! Рано е да започвате!“ и почакала докато всички се приготвят. „А сега — казала учителката, — ще моделираме чиния.“ „Добре!“, помислило си момченцето, то обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери. Но учителката казала: „Чакайте! Аз ще ви покажа как.“ И тя показала как да направят дълбока чиния. „Готово, казала учителката, сега можете да започнете.“ Момченцето погледнало чинията на учителката след това и своята. Неговата му харесала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния, като на учителката. Една дълбока чиния. И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по свой собствен начин. Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище. Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си. И още първия ден, когато отишло там, учителката казала: „Днес ще нарисуваме картина.“ „Добре!“ помислило си момченцето, и зачакало учителката да му каже какво да прави, но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята. Когато стигнала до момченцето, тя казала: „Не искаш ли да рисуваш?“ „Искам — отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме?“ „Не зная, преди да си го нарисувал“, казала учителката. „Как да я нарисувам?“, попитало момченцето. „Ами, както искаш“, казала учителката. „И с какъвто цвят искам ли?“, попитало момченцето. „Точно така — казала учителката, ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?“ „Не зная“, казало момченцето. И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо. То обикнало новото си училище, макар да нямало врата през която да се влиза направо от двора!

Хелън И. Бъкли



Приятна вечер дами   

Ей, ама сте крайни!
Някой вас да ви е държал за ръка и да ви е водил към истината? Още повече учител, пък на всичко отгоре и ВСЕКИ учител?
Нали не сте забравили: "Когато ученикът е готов, учителят сам идва?"?
Децата ни ще се сблъскат с това, с което трябва. Аз лично не се стремя да канализират чак толкова моите. Даже въобще. Лоша, лоша майка. Не смята, че трябва да владеят past perfect, преди да се научат, да си връзват обувките. Което разбира се става, още преди втората годинка.
 
На децата им трябва любов и свобода. Нищо повече. Ако утре дъщеря ми, която рисува от двегодишна каже, че не иска да рисува повече няма да я насилвам. Като не иска, не иска, нищо че е феноменална. Е, й? Толкова са малки, че всичко ЗНАЯТ още. Хайде да не им пресичаме пътя. 


Аз да си призная, никога не съм получавала нежелани напътствия. Бях оставена да си избера профил за 4-ти клас, за 8-ми клас, за висше...Радвам се, че е било така, оценявам го, мисля че съм длъжна да го предоставя на децата си. Заслужават го.

Дес, така е, ама това е матафора.
Иначе, рисуването си се учи и е добре някой да ти показва. Чисто технически. Пък после можеш да си твориш, колкото си искаш. Все пак...училището е да ни учи на неща, които вече са известни, че после да можем, на базата на натрупания опит, сами да създаваме разни неща. Няма лошо в творческия полет, по принцип, но не можеш да станеш грънчар, ако някой не ти покаже как се ваят грънци, колкото и да си харесваш произведението, малко от малко ти трябва техника. В такъв смисъл го казвам.

Всъщност най-любимият ми учител по рисуване казваше - "...научете много хубаво правилата. Когато завършите трябва да ги забравите напълно, за да можете да творите". 

Исках да напиша същото.Аз съм голям човек, в темата съм отдавна и мога да отсея,кое ми харесва,кое е мое вярно и кое не ми харесва и не бих се впуснала да го следвам и изучавам.Поставила съм си граница, аз си знам къде и не я нарушавам.Границата ми свързана с моя житейски опит,с моите познания теоретични и практични.Едно дете не може да отсее и да разграничи нещата.То автоматично ще приеме нещата като свои,както ние сме приемали това което са ни учили.А и къде е казано,че учителки запознати с темата не могат да бъдат праволинейни или неприемащи чуждо мнение или нетолерантни .Само преди време Дарена даде пример с такава жена. Аз съм имала прекрасни учителки от тия-партийните.С удоволствие си спомням годините в гимназията.Та мисълта ми е ,че  някои изводи или учения човек трябва да намери сам,когато е готов.Някои деца може да са готови от малки,други повечето според мен по-късно.Изобщо е индивидуално.Има неща разбира се,които са чудесни за всеки и за децата и за големите-положителното мислене,благодарноста и наистина е добре от малки да бъдем научени на това.И не съм съгласна,че духовното и материалното са самоизключващи се понятия.Категорично.За мен са едно цяло водещо към шастието.

Аз съм подписвала. Дълъг списък, озаглавен "Учителят няма право..." И според мен това е разумно, предвид изтъкнатите от Света причини.

Дессс, заболя ме от твоята приказка.
Напомни ми как преди мнооооооого години учителят ми по рисуване окачи моята "различна" картина редом с тази на "отличниците"(в превод - тези, чиито картини най-приличаха на неговата), та да може всички да се посмеят на разликата. Което доведе до:
а) нежеланието ми да хвана четка през следващите 30 години, въпреки че ми предричаха художническо бъдеще;
б) усъвършенстване на уменията ми за прикриване и привидно сливане с матрицата;
Сладичко...