МНОГОДЕТНИ МАМИ

Да, бе! 4 деца и нито едно тату... Къде се буташ да ги разбираш нещата?!

Разсмивате безсънните ми нощи!

Добро утро! От сто години не съм писала,но не съм ви забравила момичета! При мен живота е на макс.Вечерница,много си права! Имам две момиченца и са коренно различни. Да са ми живи и здрави! Надето как вървят нещата при вас? Напредвате ли? Ние малко като костенурките,но важното е ,че вървим напред. Желая на всички един усмихнат и слънчев ден!

Мозила, и при нас нещата напредват много бавно. Мотат го мъж ми с документите, но поне вече подписа договор с работодател и остава само работна карта и паспорт да му издадат. Надявам се скоро да има някаква яснота и да започне да търси жилище и т.н.
Ехх, Ванче, колко е сладка тая малка Кати! Децата са наистина много различни, дори от един пол. Ето моите момчета са близнаци, но изразяват по различен начин отношението си към едни и същи ситуации. Ицо е по-общителен и по-лесно се сприятелява с непознати деца, особено с по-големи. Юли е по-нерешителен като че ли, чака да види първо брат му как ще реагира. Когато Ицо играе с Вики, и то в повечето случаи е така, Юли не успява да се впише в играта им, и те го гонят, карат му се. От това пък на мен ми става много мъчно, и все се опитвам да ги накарам да играят заедно, говоря им. А той милия дава вид, че не му пука, че не го искат, но аз знам, че не е така. Онзи ден пък Юли се съюзи с Вики, а Ицо го игнорираха, и на Ицо му беше много криво, и тогава му напомних за обратния вариант и го попитах дали му харесва така да го отритват. А думите, които използват в такъв случай са "Ние ти нямаме вече доверие" - и това значи, че не го искат в играта. Въобще не е лесна работа да бъдеш родител, но докато не се изпита лично, трудно се разбира.
Хубав ден на всички, въпреки мрачното време!

Наде,и ние така. Чакаме разрешителното. Но много го размотават за документите. Пожелавам ви бързо да станат нещата ви и да сте заедно! Защото знам колко е трудно разделени!

Ох, крайно време беше да се разпиша.... От средата на май ни е хванала вълна на мнооого работа, трудно ми е да опиша до каква степен не ми остава никакво време...

Благодаря за милите коментари във Фейсбука по повод участието ни на концертите със Стинг в София и Букурещ.   Наистина беше чудесно преживяване да сме на една сцена с такъв музикант. Той се раздава изцяло на музиката и публиката, щастлив е, като пее и дава концерти, и притежава страхотна самодисциплина. Опитвам се да обобщя впечатленията си в бележка във Фейса, ама е още само на чернова, защото работното ежедневие продължава.....надявам се да успея скоро да я довърша. Предполагам, че ще представлява интерес за почитателите му.

Лили, мъчно ми стана за загубата ти и тъгата, която изпитвате! Дай боже следващият път да има само радост!

Веч

Влизам да ви разкажа нещо, на което се кикотя от вчера. Моята приятелка от Колумбия ми е на гости с 5 годишния си син. Леонардо говори само испански - майка му му е говорила в началото и на български и на испански и той много дълго време не е могъл да проговри и за това тя изоставя българския и той проговаря на испански. Изключително интелегентно и умно дете е и сега моята приятелка го учи на български като му казва думички и изрази, но той не се справя активно да ги използва. За голямо съжаление и нашия активен речник за испански език включва 2-3 думи и изрази, които са повече от безполезни.
Вчера аз си стоя на компютъра в едната стая, приятелката ми е в другата стая, а той снове по целия апартамент и от време на време идва и ми казва по някое изречение на испански, но аз не реагирам по никакав начин освен с усмивка. По едно време влиза в стаята и казва:"Искам шоколад!" Е това аз го зацепвам и мислейки, че приятелката ми го е научила как да си поиска ставам и му давам . Той продължава на някакви интервали да идва да ми казва още по някое изречение... но за съжаление- аз нищо не разбирам. След извесно време чувам:"Бонбон, моля!" Е-е-е, това много ме зарадва, защото го разбрах и ставам да му дам бонбонче, мислейки си че Дорис го е научила отново какво да каже. Давам бонбона и след това откривам, че тя сладко, сладко спи, а малкия се е наложило да впрегне мозъчето си и да изрови от там всичко научено, за да си поиска вкусотийка! Това ми показа какво нещо е мотивацията да учиш език!!!

За  нас какво да ви разкажа - тинейджърите са на такава вълна, която се илюстрира много ясно със следния виц( откакто съм го чула - винаги се хиля, като се сетя за него):

Един 17-годишен младеж(точно като моя  ) няколко месеца преди 18-тия си рожден ден, започнал да "обработва" баща си:
-Тате, знаеш ли каква е най-голямата ми мечта?
- Кажи, синко- отговарял любящия баща.
-Тате, ще съм най-щасливия човек на света, ако на 18-тия си рожден ден получа като подарък ключовете за една кола, която ме чака пред врата!!!!-
-Интересно нещо искаш - замислил се бащата - но не е невъзможно. Имам обаче 3 условия, които ако ги изпълниш - ще ти купя кола.
-Супер! Кажи какви са условията, тате?
- Първото, синко, е да си повишиш успеха. Второто е да прочетеш Библията. И третото е да се подстрижеш.
- Готово, тате! Ще ги изпълня!
Когато останал един месец до рожденния ден, младежът решил да припомни на бащата за договорката и с бележник в ръката се приближил до баща си:
-Тате аз изпълних моята част от сделката. Ето - и подал бележника.
-Мдамм- промърморил бащата, разлиствайки бележника - виждам, че наистина си си повишил успеха!
-И прочетох Библията, татко - нетърпеливо казал младежът.
-Чудесно, сине, но - третото условие? Все още си с тази дълга коса...?
-О-о-о-о, татко! Ама аз като прочетох Библията видях,че и Мойсеи и Самсон и други мъже в Библията са били дългокоси!!!!
- Така е - съгласил се  бащата и  добавил - И са ходили пеша!

Е всеки път когато го разказвам - ми е толкова смешно. Дано не съм ви отегчила. Та и ние сме така - водим словесни битки( запазвайки добрия тон- когато е възможно...., когато не е - чувам извода: "матриархат"   )

Станах много дълга - наваксах си за неписането дълго време!

      за всички!

Може ли да цамбурна и аз при вас маминки?
Често ви чета,особено когато зверчетата ме подлудят,влизам тук за да се успокоявам,че не съм само аз с толкова маймунки
За приликата на децата,такава нямат,(за съжаление) иначе щеше да ми е по- лесно.Всяко си има различно мнение,желания и характер,лошото е ,че всяко си дърпа в негова посока и когато сме навън ставам разногледа. Сами се гледаме и много рядко някоя баба се включва с двудневна помощ за големите,ама те сами се гледат
Любе и ние миналата година морето го пропуснахме и се задоволихме само с ходене по язовири,имаме каравана и риболова ни е хоби с мъж ми,та ремонта мина тогава   ,ама тази още от януари съм планувала морето  ,а между временно и ние стягаме багажа за дивото от понеделник,рибоците ни чакат,а и там децата спокойно се връщат към прародителите си    

  Благодаря ви много момичета за милите думи и подкрепата!
Без вас бих се чувствала толкова сама.
Гушкам дечицата по-дълго и по-силно през последните седмици и сякаш светът се връща на мястото си. Слънцето изгява отново и отново всеки ден и погледите ни се отправиха към морето, хоризонта и нови надежди.

Оооо ... вдигнаха забраната за риболова! Гергана, а вие изглежда сте на позиция за летящ старт. Та къде , по-точно чакат тези рибоци? Ако не е тайна , разбира се.
Кликче,   уникална случка! А вица си е класика, приляга точно и не на един   тинейджър.
Сладка мама, поздравления !       Ти си неуморна!

Минавам да ви стимулирам с една снимка, специален поздрав за всички, за които 2 деца са твърде, твърде малко. 

Лилибон,за жалост не можах да видя снимката,но ти благодаря за поздрава!

Лили много готина каручка....
Гери ,добре дошла !Още една мъжка мама в редиците ни.У нас даже  и домашните животинки са мъжки  Моичките са яко свързани с дивото и в града.
Ръмжат като тигри/това от татко си като е гладен са научили/,крещят от покрива като маймунки,мучат като крави или лаят като кучета.В най лошия случай се търкалят по земята като прасета или гъсеници....
От моя майчински усет само се радвам че ,все още имитират сухоземни.Големия само като свърши училище ще скита цял ден по реката.
Успокоявам се вечер когато излапат храната като глутница вълци и си легнат и замъркват като котенца.
Тогава е моето време за почивка,релакс и други неща.
Клик

 

А ти над тях - като орлица...

Здравейте отново!
Днес ставам, бързам за един конкурс.Фотоапарата се повреди.Качвам се в колата, дистанционното не работи и не мога да включа една жълта лампичка(имобилайзер май) за да запаля. Хуквам пеш със трите към парка с надежда за такси, за съжаление нито едно не мина покрай нас Отиваме почти навреме, преобличайки дъщеричката ми-5 годишната, цветето с което трябваше да играе се счупи, тя чакаше със нетърпение своя ред, но като се качи забрави част от съчетанието си, както всички останали деца. За наша радост Мери отново стана Мини Мис! Викат ни в 18 следобед за ни представи кмета на квартала. Коронката обаче се счупи, залепих я, но отваряйки лепилото то ми пръсна в окото и на клепачите.Държа си окото отворено за да не залепне и си пъхам лицето в купа с вода, е малко ме болеше ама нищо, миглите ми бяха залепени за клепачите , вътре в окото ми дразнеше-слава Богу нищо ми няма вече. Вкъщи, една тяхна приятелка дойде да ядем от спечелената торта, и докато играем стана време да тръгнем,Но на голямата й  се скъсаха сандалите, викам я да си обуе маратонките, тръгвам забравям си джиесема, когото ползвах за снимките, връща се майка ми да го търси, той се оказва обаче в  мен , изпращам голямата да вика баба си, те се бавят, ядосана се връщам да видя какво става, изтървам короната и тя се чупи отново, пак бягам за лепило, и бегом към парка.Отивайки се оказа, че програмата вървяла по бързо и сме изтървали кмета да ги представи, на всичкото отгоре и обувката на Мери се разлепи , а тези обувки ги вадя снощи късно, защото отиват на роклята й, и виждам че кожата се е обелила и на двете и понеже нямам други в момента реших да боядисам обеленото с темперна боя-стана доста добре, само дето днес беше през целия ден намръщено времето  и се притеснявах ако завали какво ще стане , дали няма да почнем да оставяме бели следи след себе си
Имах и още един куп неволи, но в момента не се сещам. Доволна съм и благодарна на Бог за таланта на детето ми, щастлива съм че отново изпитах радостта от победата на Мери. Минавайки между хората всички толкова и се радваха. Та всичко това си заслужаваше, когато я видях горе с лентата и короната. Ние вече бяхме почти сигурни че няма да спечели, и тя си поплака доста, разочарована от грешката която направи, макар че се сети за края и си завърши съчетанието. За наша радост журито се спря на нас, само дето почти никави снимки нямам. Но пък  сега фотоапарата си работи все едно нищо не му е имало И след целия тежък ден, след всички труд който полага Мери, днес видях че  си заслужава. Разбира се , гордея се много и с другите си дечица!
Ако съм ви отегчила моля за извинение,просто все още съм леко емоционална и ми се искаше да споделя с вас
Кабо Алма, извинявай миличка! Пощата ми показва че имам писма но не ми ги отваря, аз обаче мога да праща, но ми отнема часове понякога. Преди мислех че е от стария компютър, днес нямам обяснение!
Мили майчета бъдете много , ама много щастливи!

Размечтах се за един вагон бебета 

Мама Сузи, направо ме разби с твоите неволи... Поздравления за успеха на Мери, дано все така лесно печели и в живота на големите   

При нас вчера имаше буря и проливен дъжд, та днес не смея пак да слезем до морето.
Свърши ли ваканцията за вашите ученици? Аз отсега съм развълнувана за септември - Константин тръгва на предучилищна, Джули пък е последна година в училище, после почва матури, от резултата на които зависи в кой университет ще влезе...такива ми ти вълнения...