Да е жива и здрава Вики! Все с такива обичащи се родители да расте!
За градината- Илийката на втората седмица започна да спи там. Не беше проблем повече от ходенето само сутрин. Напоследък забелязвам, че е започнал да се сприятелява с дечицата там. Като го взимам вечер ми показва:
- Това е един Боби...
- Тууа е Мони...
И като го оставям сутрин и той се чуди дали му харесва, че е там или да се разсърди, виждам, че дечицата вътре го хващат за ръчичка и го викат да влезе. Явно вече започват да си играят един с друг.
Напоследък и много приказва. Почти всичко си говори, но завалено, по бебешки. И така е нахитрял... Идва преди малко при мен и вика:
- Мамо дай алото (телефона).
- Кое ало, Илийка?
- А тати (на тати).
- А ти пита ли тати?
- Да.
- А той какво каза?
- Не шауа (не разрешава)- ама това шепнешком.
- Дай, маме, алото!

, цяла чанта с екип по физическо и какво ли не
Яна се държа сравнително прилично, само по едно време, като полудя и реши че ще се засилва и ще се мята по земята. Лошо ми стана като я видях, а я бях нагласила като кукле.


. Днес вече е мнооого по-добре, все едно нищо му е нямало. Иначе сутрините са ни различни - една влиза без проблем, сам се качва по стълбите, друга се тръшка и пищи така, все едно го коля, задълително писва и той ако се засечем с плачещо дете. През деня казват, че е спокоен, папка и спинка, като за последните две малко се съмнявам, защото като го взема винаги е озверял от глад, яде минимум 2 пъти и вечер в 7.30 ми заспива в ръцете.
Но все си мисля, че може и да размислиш 



И ние скоро бяхме болни, но нямам представа колко Т имаше Алекс, така и не я мерих
Дано поне не му се подиграват в дг после, а и дано постонянните са по-читави.