Копютърните игри - лекове срещу този вид наркомания?!

Просто няма достъп.Страшно много се занимаваме с него вечер.Колкото и да сме изморени,но това е положението.

Един час не е много, добре се е справила сестра ти.
У нас е по 2 часа на ден времето за компютър - вечер от 7 до 9, тогава сядат и приятелите му и си говорят в скайп или играят в мрежа. Наясно съм, че без такова ограничение, може да не стане и цял ден, но не се е тръшкал или сърдил на часовете, договорихме се спокойно.
Не драматизирам, намирам за нормално дете на тази възраст в наши дни да има интерес към компютъра. Нямам и скрупули да го използвам за морков и тояга (за тояга по-скоро ). Много рядко го наказвам когато наистина е сгафил много - тази учебна година беше веднъж, 10 дни без комп. Драмата беше първия ден, после се нагласиха нещата - значи не е фатално пристрастяването.
Виждам, че като го викна, става веднага (за помощ, за вечеря, за нещо друго, няма значение) и това ми е достатъчно. Баща му (бивш съпруг) нямаше сила, която да го вдигне от компа, затова си имам индикация в главата кога да започна да се притеснявам.

Mem, би ли споделила как се "занимавате"? Какво по-точно правите? Защото вечер е едно такова време... че всички са изморени и го отдават на разсейване, а мамчетата на домакинстване обикновено...

Няма лек, което си е заложено, е заложено, няма нужда да се плюе срещу вятъра. Аз съм геймър, синчето прилича на мене, обича да играе игрици и го прави, но не може да се представя зле в училище, иначе следва лишаване от игри за до седмица без право на обжалване. Като порасне още, ще му мислим, но бих предпочел да си е в къщи вместо да хайлази по улиците като улав и да го мислим с майка му

Ето както писах и по- горе нищо не може да се направи, само с добро!

Уф, това с компютъра е болна тема. Със съпруга ме като се запознахме, беше си манияк на игрите, аз често му правех компания. Ама сега като гледам как синът ми се зомбира, направо се притеснявам (няма на кой да се метне  )
А щерката - нямам притеснения за нея, тя спокойно може да мине и без тази джаджа. чат-пат да си напише домашните ползва компа.
Все едно различни родители имат тия двамката  

Вие, родителите, само си мислите, че е зомбиране!
В интернет се намират много нови запознанства, научаваш много нови неща, помага ти за постигане на целите и намиране на смисъл, а и е средство за забавление. Също така може да си намериш някой, който да ти пише домашните!

World_of_Pain, има разлика м/у 7, 9, 13 и 17. И м/у компютърна игра и интернет.

Но то и аз играя на компютъра често. Включих го към категорията за забавление.

World_of_Pain   ти си на 17 и виждам , че доста грамотно пишеш във форум. Както казваш играя понакога ! Тук говорим за тези деца , които само играят и дори не стигат до форуми , а за писане и мнение да не говорим.

 Същата работа големия не става от игрите , а малкия чете там Уики  интересни за него неща .  И понякога пише в Тийнпроблем. До сега само играе Фермата във ФБ и сподели , че спирал , защото не му оставало време. наистина все едно не са от една майка.
Установявам , а не само аз, и специалисти вече говорят за такава зависимост. За жалост само говорят , аняма кой да помогне на такива хора. Все още.

Синчето побеснява като го бия на "Не се сърди, човече!" Оня ден хвърлих 3 шестици поред и ела гледай - рев, хвърляне на пионки, "не е честно, ти лъжеш". Маман долита с мръсна газ и ме обвинява, че нарочно съм го дразнел  и волю-неволю пак му пуснахме игриците. Нема лесно на тоя свет, дето се вика

Така е - голямо сърдене пада понякога.

Лекарството е в родителите.
Казвам го от позицията на родител, който спря достъпа до играта Кънтър Страйк, когато синът ми беше в 6 клас. В началото му давах да играе ограничено време с идеята, че такова е времето и да не го деля от връстниците. Един ден обаче станах свидетел на изключително голяма вербална агресия от страна на сина ми към негов съученик (нещо си координираха по телефона играта в мрежа). Крещеше му ужасно, дори го обиждаше. Тогава му казах, че щом тази игра го довежда до такова състояние, в което не може да се контролира и се държи по този начин с друг човек, значи тя не е подходяща за него и повече няма да играе. Понеже ние с него ползвахме един лаптоп, аз просто си го прибрах в моята стая и му го давах само, когато му трябва с учебна цел и то след като ми обясни подробно точно за какво му трябва, съответно контролирах използването. Не ми беше трудно да огранича ползването на компютъра, защото не работя и синът ми винаги ми е пред очите, когато е вкъщи.
Собствен лаптоп получи за 16 си рожден ден (няколко години продължихме да ползваме общ), съответно с инсталирани програми за контрол без да знае. Пак виси много в нета, обаче не нарушава правилата за ползване на нета. Периодично обсъждаме какви опасности дебнат в мрежата. А преди два дни ме изненада с идеята да си замрази акаунта във Фейсбук ??? Никога не съм го карала, нито съм забранявала ползването на тази мрежа, но съм му обяснявала какво да НЕ прави там или в Скайп, например.

Забравих да напиша, че моят син вече поизрастна игрите. Почти на 17 е. След като ограничих агресивните игри, му разрешавахме да играе подходящи игри на PSP. Преди около месец подари конзолата с всичките игри на средния си брат, с мотива - Много време губя, не го искам повече!
Обаче ми вкара таралеж в гащите - сега ограничавам първокласника. Но то е ясно - животът си тече и докато се нарадвам на очовеченият си голям син, ще се боря с пубертета на другите