Тема Незабравима ( Unutulmaz ) 167

Е, не всички, не всички....

Да, Харун трябваше да й каже, че ще ходи при Джемил, но пък и Еда много трудна жена, бе! Вече почвам да си мисля, че и аз бих се озорил с нея..., което по принцип много рядко ми се случва...

Харун и Еда – в спалнята, последната  разправия преди раздялата:

Харун – цяла вечер ли ще стоиш на крака?..... Лека нощ! (хубави сънища!)
Еда – не ме докосвай! (Харун я погалва по косата)
Харун – Еда, моя Еда…
Еда – аз не съм твоя Еда… По принуда съм в този креват… Не е заради теб, това да не ти излиза от ума! (не го забравяй!)
Харун – погледни ме!
Еда – не, няма да те погледна….
Харун – Еда, прости ми! (извинявай!)
Еда – няма извинение, достатъчно е да стоиш далеч от мен,.. Това, което наричаме игра, изгаря душата ми… Ти не разбираш ли това… Едно и също лего, когато те погледна, когато ме докснеш, не е възможно да разбереш как се чувствам…С години мечтите ми бяха за този дом, сега за мен той не се различава от гроб, кой може да повярва това… Само поемам дъх и всяка минута си спомням какво съм погребала/загубила…. Ти ме погреба жива в този гроб… Твоите чувства, очаквания може да са различни, но аз живея с тези…. Имам усещането, че съм обхваната от смъртоносна болест, разбираш ли?

Милена,благдаря за преводите!

Отчасти сега разбирам,защо Харун отиде при Джемил.Еда му казва много тежки думи, сравнява живота си с него с гроб.Много го е заболяло да чуе тези думи от жената,която обича,затова се и предава.

Да благодарим на Милена и на всички останали преводачки за диалозите, от които нещата стават по-ясни. Имчам чувството, че на Еда й избиха чивиите от всичките тези 4-5 години мъки, страдания, раздели и т.н. Тя уж прости на Харун, че забегна за цели 4 години и я водеше умряла пред Ямур, но явно е било само привидно. И сега снимката на Едже, та и русата мацка (направо дребни и нелепи поводи) просто преляха чашата и отприщиха пороя на отрицанието и задържаните с години реакции и мании на Еда. И пътят обратно ще е дълъг, но пък славен и водещ към хепиенда да се надяваме.

Дано!

Силно се надявам да е така !

Еда-Ямур(сутринта)

Ямур-добро утро,скъпа моя мамо
Еда-добро утро единствена моя,ангелчето ми(Еда я целува)
Ямур-ааааааа,стига мамо,добре.Тате къде е?
Еда-има работа,излязъл е
Ямур-днес мога ли да дойда с теб на работа,моля те мамо
Еда-може и да стане
Ямур-олеййййййй
Еда-сега хайде да отидем където искаш

Благодаря, че ми оправи ми настроението!   

Привет и от мен Незабравими

За Шефката и Дани ,страхотни стихове 

Роси и Розичка , невероятни гифчета 

госпожа Броненосец ,Рекси ,Милена - нашата светлина 

Добър ден!

Казват, че в петък се работи най-ентусиазирано, предвид предстоящите почивни дни, дано е така и при вас.

Законът за смислено общуване според Сенека гласи, че единият трябва да забрави, че е дал, а другият никога да не забравя, че е получил... Сезоните на живота предоставят само един опит. В пролетта вдишваме първите глътки въздух, в лятото често изгаряме, в есента започваме да се загръщаме и зъзнем...и така до последния зимен кадър. Но не многото години значат, че сме живели много, а това, че сме чувствали, че живеем.

Пепелке, използвам това твое гифче, защото в тази сцена има толкова игривост и съблазън, колкото няма в друга сцена на идилия.

Здравейте, компания!

Първо да благодаря на преводачките ни, без които нищо няма да е такова каквото изглежда!
Да благодаря на прекрасните и талантливи момичета- Дани и Тарабас...
Цвети, в този ред на мисли ще кажа само, че лично аз винаги и с удоволствие чета всеки стих, публикуван на страниците на този форум. Нещо повече в много от  тях преоткривам себе си и етапите през които съм преминала в живота си!

За всички вас.....

изключителна мисъл 

Отново са се водили дебати за емоционалното състояние на Харун и Еда....И разбира се всеки е прав, погледнато през неговата призма!
Хубавото на този форум е, че тук всеки може да изказва свободно мнението си...Независимо колко хора ще го споделят или не....
В този ред на мисли...
.................................
Казват,че ако имаш любов не е от значение нищо друго,а ако ли нямаш,не е от значение какво
друго имаш. Любовта-това велико чувство е лъч надежда, светла радост,сладко опиянение. В нея
се крият най-щастливите преживявания, най-истинските чувства,най-великото себеотрицание и най-силната привързаност. Тя е зрънцето,от което се ражда животът, в нея се намира смисълът на нашето съществуване. Любовта е онова което променя съдбата ни, преобразява
душите ни. Тя е радост за страдащите, надежда за отчаяните. Любовта е силата, която ни кара да се чувстваме истински щастливи в нашия понякога мрачен и несправедлив живот.Тя е проверка за нашата значимост, отразена в огледалото на реалността. Човекът има, не само
способността да я познава, но и потенциал да я създава. Тя ни изпълва с
неподозирана енергия, вдъхва ни вяра и сила да се борим с трудностите.
Любовта е в нас и не можем да я видим, но можем да я почувстваме със
сърцето си. Крие се в топлата ласка, окуражаващата прегръдка,безценната подкрепа или пленителната целувка на любимия човек. Тя ни омагьосва, кара ни да бъдем оптимисти, да виждаме доброто и красивото. Тя е очарование,което преобразява коренно човешкия живот. За някого това може да се стори невероятно, но това е самата истина. А чувството - просто неописуемо. Често не забелязваме, или бързо забравяме, добрата дума,топлината на разбиращия поглед, многобройните малки жестове на внимание, свидетелстващи за обичта ни един към друг.


П.С От всичко, което написах по-горе, си задавам въпроса : Има ли истинска любов между Еда и Харун?!