ВЪПРОСИ към хомеопати - 12

     

И на мен ще бъдат интересни отговорите всъщност.
Нямам такива знания.

Както е казал Соломон на свой приближен относно Савската царица - "Аз мога да отговоря на повече неща, отколкото тя може да попита"

Разбирам, но се надявам и ти да разбираш, че това е форум а не хомеопатичен курс. За да разбереш хомеопатията в детайли, ще ти е нужно повече от въпроси и отговори във форум и много повече време.

Времето необходимо да се изявят симтомите е индивидуално, в зависимост от личната чувствителност, възприемчивост и реактивност на жизнената сила на доказващия. Препоръките са да се взема доза до появата на първи симптом, след което се спира приемът и се наблюдава и описва състоянието на доказващия, докато изчезнат симптомите.
 Защо питаш? Смяташ да участваш в доказване?

В зависимост от индивидуалните характеристики на жизнената сила на всеки доказващ, се изявяват различни симптоми. Никога един доказващ не може да изяви всички симптоми които може да предизвика едно ХЛ. Има лекарства с по над 10 000 симптома. Освен това някой хора по-лесно изявяват умствени и емоционални симптоми, а други физически. Затова групата доказващи е по голяма от 3 души. Преди доказването всеки един от доказващите минава през интервю от двама хомеопати, независимо един от друг. По време на доказването, на доказващият ежедневно му се сваля ново цялостно интервю, за да се следи динамиката.
Всяко доказване има комитет, който избира какво ХЛ ще се доказва.
Комитетът засекретява името на ХЛ, както и пласебото и го предава с новите кодове на ръководителя на проекта. Ръководителят на проекта не знае името на ХЛ, а само името под което то е засекретено. Ръководителят на доказването повторно засекретява името на ХЛ и го раздава с нов код на супервайзорите.
Ръководителят на проекта е единият който сваля интервютата на всички доказващи. Вторият който сваля интервю преди доказването е личният супервайзор. Един супервайзор работи с двама доказващи.
След като първичаната информация е събрана, супервайзорите дават дозите на доказващите.
В активната фаза на доказването, супервайзорите провеждат пълно интервю с доказващия, ежедневно, освен това доказващите си водят дневник.
Когато и последният от доказващите спре да изявява симптоми, супервайзор, доказващ, ръководителя на проекта и друг хомеопат, неучастващ в доказването, се събират за екстракция на симптомите. Симптомите се групират. В резултат на доказването е възможно да се е върнал стар и забравен симптом за пациента, друга група са новите и непознати до този момент симптоми, трета група са онези симптоми които доказващият е имал и са изчезнали по време на доказването.
Когато всички симптоми са извадени се разсекретява името на лекарството и се оповестява на участниците.
Симптомите се обобщават статистически и с най-висок приоритет са симптомите, които всички участници в доказването са изявили.
Останалите симптоми са с по нисък приоритет.
Всички симптоми трябва да бъдат потвърдени в клиничната практика, преди да бъдат окончателно вписани в хомеопатичния реперториум и материя медика. Симптоми които са спорни не се включват., Симптомите на тези вземали пласебо, които са еднакви със симптомите изявени от други членове на групата, които са приемали реално лекарство не се включват.

Справка с Органон на Ханеман и The Dynamics and Methodology of Homoeopathic Provings на Jeremy Sherr

Пространството тук не позволява тази тема да се дискутира, би ни отнело стотици страници.
Аз обичам да съм изчерпателен. Щом не мога да бъда изчерпателен, по добре да не започвам.

Това ми хареса! 

Да. Но не искам да участвам 5 години, докато и на последния участник му стане нещо... затова питам... И също смятам да приемам Лахезис мутус 200С сама за да видя дали ще ми стане нещо, нали казват, че водело до пареза? Не пия алкохол и кафе, и ще спра чая; не пуша, надявам се да е достатъчно за да не го "антидотирам".



...ако не се знае колко време може да мине до проявата на симптомите, то колко време чакат да се проявят. Примерно, какво става ако повече от две седмици не се появят? Има ли случай при някой пациент никога да не са се появили?

И другото, ако взимаш някакво хапче една година примерно, все ще ти стане нещо: може да се отровиш с храна, може да хванеш грип и т.н. Когато ефекта не е непосредствен, и когато е различен при всички, как се разбира че ефекта е от хомеопатичното а не от друго?

значи доколкото разбрах, пререждам нещата от обяснението ти според това какво разбрах (може да е грешно):



Нататък ми е ясно, но тук:

Не ми стана ясно, как супервайзорите знаят кое лекарство на кой пациент да дадат: нали определено ХЛ се доказва на определен пациент? Примерно, комисията решава, че съм за доказване Беладона, а че друг пациент е за Осцилококцинум; имената на лекарствата са засекретени: как знаят на мен да дадат Беладона или плацебо, а на другия пациент Осцилококцинум или плацебо?    


Намерих "The Dynamics and Methodology of Homoeopathic Provings" в амазон, но е доста стъпа, дали мога да си я набавя" пиратски от някъде. Ако отговорите на въпросите ми ги има там и успея да я намеря, ще я прочета преди да питам повече

А за квантовото обяснение: ако е много дълго може ли да ми препоръчаш тогава източник, от където да науча повече за това, ако ще да е стотици страници. Наистина искам да разбера въпроса със стабилността на водните кластери от гледна точка на хомеопатията.

Извинявам се пак, знам, че отнема 1 минута да зададеш въпрос и 1 час да му отговориш; а ако въпроса е тъп... нали.

И последен много много кратък въпрос: според вас хомеопатията може ли да се нарече емпирична наука?

Последното лекарство, което приех ми подейства след повече от два месеца. Бавна съм, какво да правя! 
Не съм се интересувала, все пак не съм хомеопат, но предполагам има начини хомеопата да прецени колко време трябва да чака проява при определен пациент. Зависи и от самото състояние също така.

Какво разбираш под емпирична наука?

Херинг е доказвал 600 пъти Lachesis muta, като го е вземал в потенции под 12 СН (при 12 тото стотично разреждане се преминава числото на Авогадро). Ако искаш да се парализираш, няма да успееш с 200  СН   А и не е задължително да докажеш Lach точно с този един симптом от всичките 9888 симптома които има лекарството.  

Емпирична наука наричам такава, чиито принципи почиват на експериментални доказателства по научния метод, а не само на вяра и традиции.

Защо ако той се е парализирал с 12 СH аз да не мога с 200 СН, не е ли 200 по-силно от 12?

От къде мога да разбера всички 9888 симптома на лекарството?

Нощни очи, е как ще чакам два месеца да ми подейства лекарство? Ако имам гнойна ангина с висока температура два месеца ли да ходя с нея? Това е една от причините за мен да не се доверявам на хомеопатия. Ако шест месеца след приема на Лахезиса се разболея от грип, не ми се вярва, че това е от Лахезиса.

Хомеопатичната общност е утвърдила стандарти - 3 приема на ХЛ дневно за два дни, след което се спира приемът и се отчита динамиката. Няма човек, при който да няма изявяване на симптоми.


В група от 20 доказващи единственият константен фактор е хомеопатичното лекарство, което се приема, всички други фактори са променливи. Ако над 50% от тези 20 изявят един и същ симптом, който не е изявен в контролната група с пласебо - очевидно ефектът се дължи на хомеопатичното лекарство.


Започнете от а, б, в на квантовата механика и ако си задавате правилните въпрос, ще откриете и отговорите за това как и защо водата помни, т.е защо е възможна хомеопатията.  


Хомеопатията е емпирична наука.

Няма смисъл да разбирате всички 9888 симптома, защото тогава експериментът няма да бъде чист. Как ще разберете дали ефектът който сте получили се дължи на хомеопатичното лекарство или на сугестия (тъй като сте се запозанли със симптомите предварително)?

Точно това наричам и аз емпирична наука. Но в желанието си да пиете Lach 200 за да видите дали ще се парализирате, няма никаква научност - това е просто субективното ви желание.

Ако искате чист научен експеримент, направете го така, както се правят научните експерименти -двойно сляп експеримент, без да знаете какво лекарство приемате. Да ви бъде провеждано интервю всеки ден. Може да прекратите доказването, когато пожелаете, например след 2 седмици. Да сравните интервютата с интервюто което ви е свалено преди да започнете доказването. Да видите какви симптоми са се появили. След това да разсекретите името на лекарството и едва тогава да направите справка с реперториум, където са вписани всички симптоми на всички доказани лекарства. Едва тогава ще видите дали симптомите които вие сте изявили са симптоми на конкретното лекарство.

Що се отнася до потенциите 200 не е нито по-силно, нито по-слабо от 12, те просто са различни. Ще трябва да свикнете да боравите с вероятности - в квантовата механика, с която ви предстои да се запознаете (за да разберете хомеопатията) всичко е вероятности  

Както казах - зависи от "заболяването". Аз нямам заболяване в смисъла на алопатичната мадицина Е, може и да имам, но не ме интересува особено мнението на алопатичната медицина по въпроса.
Иначе за гнойна ангина ХЛ ще подейства доста по-бързо.   Гнойната ангина, температурата и такива подобни състояния се повлияват много бързо и се третират по различен начин от това, с което се занимаваме двамата с моя хомеопат.


Да, емпирична наука е.

Нещо много те плаши май тази вяра.   Само че всяка наука започва първо с вярата. Вярата, че там има нещо неподозирано, което трябва да бъдат открити и създадени. Вярата в нещо нечувано, невиждано и недоказано.

Едно време науката е смятала, че Земята е плоска и че Слънцето се върти около нея, а не обратното. Сега знаем много други неща, но всъщност не се знае точно колко от тях няма да повторят случката с плоската ни планетка.

Имам скромни познания по квантова физика ("Introduction to quantum physics"), и физика на елементарните частици ("The Ideas of Particle Physics: An Introduction for Scientists"), и биофизика, но очевидно не са достатъчни, защото например според мен въпроса за това колко са стабилни водните кластери е резонен, но единствения отговор, който открих е, че те се разпадат за части от секундата. И друият е "ако водата помни-забравя ли" т.е. да речем правим хомеопатично лекарство, което запомня свойствата на... беладоната (примерно). Аз поемам това лекарство и разбира се го изхвърлям от тялото си в някакъв момент; то попада в кръговата на водата и след време се връща в питейната вода. Ако някой изпие тази вода,  "запомнила" беладоната, ще има ефект върху човека изпил я? По този въпрос не виждам никаква информация в квантовата физика - там не се говори за памет на водата на първо място, нито за забравяне. Поне в източниците по физика, които са известни на мен а именно учебниците по физика и публикациите в ScienceDirect база данните.
Може би си мисля, че дадени факти не съществуват, а в действителност аз да не знам за тях, затова питам за източници.

Нямам почти никакви познания по квантова физика. Чела съм само малко за "паметта" на водата. Не знам доколко ще отговоря адекватно на въпроса ти, но доколкото знам, водата мени информацията, която помни. Тоест когато водата с инфото с беладоната излезе от тялото ти (ако въобще още съдържа инфото за беладоната при напускането) и отиде в канала тя ще "запомни" друга информация. Колко трайно, кога и от какво се повлиява не знам. Но ми даваш добър повод да се заровя малко в тази материя, защото ми е интересно.

Добре, но какво представляват "симптомите", примерно може ли "раздразнителност" да е симптом? Имам предвид, ако интервюто ми "преди" е ден А, а интервюто ми "след" е ден Б, и деня Б и междувременно се заразя с грип, ще излезе, че грипа е изява на хомеопатичното; а пък то ще си е от грипния вирус ?

Разбира се, че не се говори. Вие искате всичко да ви бъде написано. Ще трябва да почетете доста, да размишлявате и ще откриете нужните връзки. Все още сте далеч, задавате си неправилните въпроси, но ще ви подскажа - започнете с принципа на неопределеността на Хайзенберг, но .....хубаво го разберете, а не просто информативно четене. След това разсъждавайте върху водната молекула и природата на водородните връзки.

Дерзайте и успех