Какво мислите за новите български филми?

Аз упорито продължавам да пиша за българските филми, които гледам, в ТАЗИ тема - опитвам се да я дърпам напред при всяка възможност... дано и други се сещат да пишат тук.

Гледах "Чужденецът" на Ники Илиев.
Не отидох с големи очаквания, макар че kiora и още някой бяха казали няколко добри думи (а аз имам доверие в нейната преценка). И вероятно заради това нямах повод да се разочаровам.
Имам няколко сериозни забележки, но можеше да бъде и мнооого по-зле.

Основно към Саня имам забележки. И към идеята на Ники въобще да я снима в тази роля. Но подозирам, че е било неизбежно, щом му е гадже (нали не бъркам, че не съм много в час със светската хроника  ).
И като цяло тоя "шопски диалект" или къвто там беше... стоеше като закърпен. Почти на всички, на които им се налагаше да го ползват, но главно на Саня.
А сцената с италианския и веднага след това "шопския"... хм, дори репликата на Калин "Да беше научила и български" не можа да смекчи контраста, дето ми резна ухото 

Като визия героинята на Саня също много ме озадачи - тия дълги рокли, дето хем ходи с тях "на София", хем дои козите... 
И семейството и' не изглеждаше съвсем на място.
Затова пък другото семейство изглеждаше доста автентично.

Хубавото на филма е, че печели от абсурдизма, който може да е явен, но не е "дърварски". Особено ми харесаха в това отношение началните сцени в селото и боя с полицаите - определено тези бяха тежко абсурдни! Но имаше множество сцени с по-тънък абсурдизъм в тях. И изобщо с различна степен на абсурдност.
Музиката също беше интересно подбрана, включително обработката на титулната песен на Жо Дасен. Въобще не ми се стори пресолено, а напротив.
Разказът тече плавно. Не ми доскуча в нито един момент. Което говори добре за Ники Илиев - едновременно като сценарист и като режисьор.

Е, ако трябва да го сравня с горния филм, който препоръчах преди три месеца - определено има голяяяма разлика.
Но въпреки всичко не смятам тези два часа за загубено време.
Макар че явно няма много като мен - в салона бяхме 4 човека 

Снощи гледах "Лора от сутрин до вечер". От трейлъра се бях настроила да очаквам нещо интересно и различно. Както се казва: "Опитахме се да направим нещо по-така, а се получи както винаги". С две думи - боза.

снощи с мъка го догледах този Лора от сутрин до вечер. Има потенциал като сценарий, макар да  е клиширано, но нещо не ме грабна. Гледах го по-скоро за да му дам шанс.

Друг, дето го даваха наскоро беше Тилт, и там нещо не ми хареса. Не зная какъв им е проблеемът, но е едно влаченееее, някак изкуственоооо

Филмът, който ме разрева като го гледах е Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Много добре направен, добър сценарий, добра игра, изглежда много истински, още малко и човек се припознава с някой от героите.
А, сега се сетих, че много се смях с Ерудит, отдавна не бях гледала толкова свежа комедия, пародия и не зная какво като микс от жанрове. Като никога да ми хареса и Ернестина Шинова как играе.

Защо авторите на новите български филми бълват количество,а не качество? Вместо десет филма,които не струват да направят един-два,но стойностни и запомнящи се. Как по времето на соца са създадени толкова хубави филми(абстрахирам се от неизбежните за времето идеологически клишета),а сега само боза след боза. Искат да са конкуренция на турските филми,но не се получава-там поне актьорската игра е великолепнаа не като в нашите,където трябва да има роля за всеки треторазряден актьор,манекенка или фолкпевица.

Уоу, това направо ме шокира! Досега не бях се замисляла, че изкарването на 5-6 нови филма на година е "гонене на количество". 
Може би през 90-те правеха изключително качествени филми, защото наистина бяха само по 1-2 на година...

Нима в Турция не се правят десетки бозави, средно- и ниско-качествени продукции...
Или в Румъния правят само шедьоври... По два на година, от които единият печели Сребърна Мечка в Берлин, а другият Златна Палма в Кан...

Аз пък напротив се радвам на количеството... Защото то означава, че хората се учат да продуцират, че актьорите набират опит пред камера, че има по-голяма вероятност да изскочи някой млад талант иззад някое кьоше, защото ще има кой да даде пари за осъществяването на нечия идея.

Аз затова писах за филма на Ники Илиев.
Определено не е шедьовър.
Но в сравнение с актьорстването му в "Забранена любов" за мен опитът му да е сценарист и режисьор се оказа в пъти по-интересен и обещаващ.

Освен това, какво влагате в понятията "стойностен и запомнящ се".
За мен "Кецове" е един от най-стойностните и запомнящи се български филми за последните 5 години. За други - поредният неуспешен опит, който "не грабва".
 

Няма начин. И в киното важи правилото, че качеството е резултат от натрупано достатъчно количество. Не веднъж най- добрите в бранша са дискутирали, че не може да се снимат 3-4 филма на година и да се иска да са на световно ниво.  

Ех, че приятна тема открих чак сега.
Някой гледал ли е" Аве" на Константин Божанов?
Аз съм гледала неговия документален филм, за живота на няколко наркомана в София. За да го заснеме е живял сред тях. Мисля, че филма имаше някаква награда на критиците в Ел Ей.
Не живея в БГ и затова няма къде да ги гледам.

Искам само да допълня, че харесвам почти всички български филми. Да, далече сме от американското и  европейското кино, но сме бедна държава и поне се опитваме да правим нещо. А за  хубаво кино се искат мнооого пари. Миналата година бях в Кан по време на фестивала, успях да вляза в градчето с шатрите, където всяка държава има своя шатра и представя продукцията си. Знаете ли, че България дори няма такава и и се налага да дели една с други бедни Балкански държави? Много тъжно.

Аз отново упорито ще "издърпам за ушите" тази тема от дълбините на под-форума, за да напиша в нея по няколко думи за трите нови български филма, които гледах от програмата на София Филм Фест На брега.

Първи по хронология беше филмът Буферна зона (добавям и линк в IMDb - просто за сравнение)
А това е сайт за/на филма
Георги Дюлгеров официално обяви пред бургаската публика, че с този филм "се прощава" с киното. Това би трябвало да бъде последният филм, който снима изобщо.
Аз харесвам Георги Дюлгеров не само заради местния патриотизъм. За мен той наистина е интересен режисьор - много харесвам дипломния му филм "Изпит", а "Авантаж" и "Мера според мера" са в личната ми топ-класация на най-добрите български филми на едни от челните места.
Та за прощалния му филм - въпреки че самият режисьор го представи като сбор от новели / филмът разказва сънищата на героя и според Дюлгеров всеки сън е отделна новела / посветени на любимите му режисьори, от които се е учил и които най-силно са повлияли на стила му... аз честно казано не разпознах "стилово" отделните режисьори.  В целия филм "разпознах" основно Дюлгеров - т.е. филмът през цялото време ми навяваше асоциации за неговия собствен ранен филм, направен отново в "съавторство" с Руси Чанев, а именно за "Авантаж". Казвам "в съавторства", защото самият Дюлгеров не веднъж е казвал, че във филмите, които са правили заедно, Руси винаги е допринасял с идеи, а не само с актьорското си изпълнение.
И в този филм отново ли личи, че е така.
За мен това е един тъжен и носталгичен филм, въпреки очевидният опит за положително-оптимистичен финал.
Според http://www.cinefish.bg - филмът ще има премиера за широко разпространение на 3 юни.

Втори по хронология гледах Потъването на Созопол (и пак добавям и линк в IMDb - за сравнение)
Не съм гледала други филми на този режисьор, не познавам романа на Ани Вълчанова и не харесвам Деян Донков - с което искам да кажа, че подходих към този филм с най-малкото възможни очаквания и даже с леко отрицателно предубеждение.
Но учудващо не останах силно разочарована.
Вярно е, че филмът не ми се стори шедьовър. Вярно е и че като тематика е потискащ леко с тенденция към все пак някаква светлина в края на тунела... но те всички филми на тазгодишния фест бяха потискащи - този беше един от поносимите.
Хубавото е, че май отдавна не бях гледала български филм, в който драмата на героите да си е просто тяхна си драма - без "наследство" каквото и да било минало и без "мутризиране" от каквото и да било настояще.
От всички актьори във филма най-харесах музикантите  
Искам да кажа, че Стефан Вълдобрев винаги съм го харесвала, но сега много добро впечатление ми направи Васил Гюров. А този младеж Леонид Йовчев ми беше много интересен с малката, но ключова роля на Пламката.
Знам, че филмът има награда за женска роля от последния фестивал "Златна роза", но мен жените сякаш не ме впечатлиха толкова... Ролите/героините им бяха малко по-изчанчени за моя вкус. Но пък с удоволствие видях на екран Петя Силянова, която не съм виждала на екран сигурно от сто години...
Според http://www.cinefish.bg - филмът ще има премиера за широко разпространение след няколко дни - на 3 април.
(Чувала съм добри думи за други филми на Костадин Бонев - в частност за "Военен кореспондент и за документалния филм за Вапцаров. Сега със сигурност ще потърся начин да ги гледам.)

И последен беше филмът Урок (и пак добавям и линк в IMDb ...), с който нашият фестивал беше закрит. При нас филмът не участва в конкурсната програма, но разбрах, че на големия Фест в София е спечелил и трите награди - на жури, критика и публика. Което е добре, много е добре всъщност!
Филмът е авторски проект на двама млади режисьори - Кристина Грозева, студентка на Георги Дюлгеров, и Петър Вълчанов, студент на Людмил Стайков. Много симпатични млади хора - на представянето на филма се държаха без никаква поза, отговаряха интересно и информативно на зададените им въпроси и събудиха интереса ми към цялата трилогия, начало на която са поставили с този филм. Освен него планират още два филма по подобни случаи.
Не искам да давам спойлери, защото на мен самата ми беше интересно да се "досещам" гледайки филма, кое всъщност е било основата на разказаната история.
Хубав филм. Чудесна роля са написали за Маргита Гошева и тя чудесно я изиграва - една силна жена, която се бори с трудностите без ничия помощ (на практика мъжете в живота и - съпруг, баща - повече и пречат, отколкото да и помагат); една принципна жена, която накрая стига до много радикална постъпка, именно в стремежа си да не направи компромис. И именно принципите и изиграват лоша шега...
А като техника на снимане филмът също е интересен. Въпреки малкото пари и ограниченото време за снимки, авторите са постигнали впечатляващ резултат. Което може да бъде довод в онзи безкраен спор защо няма / или поне защо няма хубави / нови български филми.
Според http://www.cinefish.bg - филмът ще има премиера за широко разпространение на 15 май. (Аз бих направила премиерата на 24 май...)
Мисля, че и в някои други теми из форума срещнах похвали и препоръки да се гледа филма. Гледайте го, да. Всичките три филма гледайте. Струват си, според мен.
Не са велики, но са определено много над средното ниво. Ако годишно излизат поне по 10ина такива филми, със сигурност това ще е благодатна почва да се пръкне скоро някой истински нов кино шедьовър.

А дано!! (и дано успея да намеря и изгледам филмите)

Новите български филми са ми пълна скръб, да не използвам друга дума. Лично за мен проблемът е главно в огромния процент некадърни актьори.

Приятно се изненадах от филмите на Ники Илиев-свежи са, готини.Иначе за повечето от другите се сещам за реплика на Любен Дилов, че българското кино е мъка, мъчат се актъорите, мъка във филма, мъчат се и зрителите
Много искам да гледам Потъването на Созопол, че ми го похвалиха.

мячик, поздравления за усилията да поддържаш тази тема жива!

За българското кино има нужда да се говори. Относно броя на филмите, които излизат - според мен има доста голямо раздвижване в последните години, което е добре. Не може да има 4 филма годишно и да очакваме и 4те да са идеални. Виж, ако има 30-40 филма, ехее

От последните гледани от мен филми, силно препоръчвам Съдилището - режисьор Стефан Командарев.
Много силен филм, за мен много близо по качество, дълбочина, изработка до "Светът е голям и спасение дебне от всякъде". Много добра роля на Асен Блатечки, в съвсем друга светлина, от обичайните роли, в които сме свикнали да го гледаме. Прекрасно операторско майсторство на Красимир Андонов. Оценка за мен 10/10

Други филми, които гледах напоследък са Отрова за мишки, Виктория, Живи легенди, Още една мечта, Потъването на Созопол.
Ще напиша по няколко думи и за тях по-късно

Някой да сподели мнения за "Джулай", "Вяра, любов и уиски" и "Омбре"?

Според мен проблемът е в духовната нищета на новите кино-"творци", които са целите поза и претенция за интелектуалност, зад която няма нито ум, нито фантазия, нито човечност. Такива са им и творбите- уж изкуство, а всъщност кухи и лишени от послание.