За умението да се изказваш.....

Смятам, че образованието и четенето на много книги, нямат нищо общо с добрия изказ. Или ти е заложено или не.
Не съм от сладкодумните. Писането повече ми се отдава.

Под наем ли го отдаваш това писане?

Ех, какви сте само

Има "даване под наем", а не "отдаване под наем"! Това е поредното извращение с езика ни. Наложи се през последните 15години благодарение на агенциите за даване под наем. За да оправдаят паразитната си дейност и да се правят на интересни започнаха да употребяват "отдаване под наем". Преди Нова година точно това го обсъдих с проф.Мурдаров.  Той е на мнение, че човек се отдава на работа, на спорт, на изкуство, на хоби и др. А вещ или имот се дава, продава или подарява, но не се отдава!
В дадения случай е съвсем правилно да се каже, че писането ни се отдава. Едва ли на някого ще му дойде наум да каже, че ни се дава.
Сетих се за вица за Т.Живков колко е феноменален-написал повече книги, отколкото е прочел! И имаше блестящо слово, нали? Ето го:

http://www.youtube.com/watch?v=hj2yt3rpL3w

http://www.youtube.com/watch?v=rauvHMVM6aI&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=GoRcJzi4bXw&feature=related

Точно казано. Когато сме наясно с дадена материя, можем да намерим начин и за по-просто обяснение. Целта е да ни разберат всички, а не само специалистите в тази материя. Колкото повече четем, толкова повече се обогатява езикът ни и можем да се изразяваме все по-добре. По-лесно ще намерим точните думи. Май е вярно, че програмистите неглижират начина на изразяване. Може да са много добри в професията си, но е важно как умеят да комуникират с останалия свят.
Като че ли сега дойде на мода бедният речник-яко, страхотно, жестоко! Няма нужда от други думички, те излишно натоварват! Дори някои смятат, че употребата на прекрасно, възхитително, великолепно, очарователно, изискано, впечатляващо, афинитет и още и още... е  снобизъм!
Аз пък смятам, че снобизмът се проява с използването на други думички:финализиране, стопиране, номиниране, комплексиране, ъпгрейдване, превалира или привейлва, уоркшоп, реновиране, контеминиране, подсветка, разкодиране и др.
Преди години по телевизията показваха случайни минувачи на улицата, на които задаваха въпрос с някаква не особено известна думичка. Повечето от тези хора отговаряха "компетентно", използвайки тази дума без да знаят значението и и ставаха за смях. Няма нищо обидно да си признаем дори пред телевизията, че въпросната дума не ни е ясна и да поискаме да ни я обяснят преди да отговорим на поставения въпрос.

Не. Справка - тълковен речник и значение на думите отдава и удава.

Дабре разбрахме, че и писането не ми се удава   Нищо не става от мен май  
Вече ще ходя с тълковния речник под мишничка. 

Това горното не беше за теб.

Ъ, аз съм филолог и бъркам постоянно.....И в говорене, и в писане....
Въпросът не е в това да сме идеалните писатели и оратори. Всеки греши, но не на всеки му пука от този факт.
Темата не беше за това - има хора, които и в писмен, и в устен вариант са невероятно изобретателни и умели, но не са чак толкова добри с правописа....

При устните си изложения главното за мен е да задържа аудиторията. Това е доста трудно при условие, че повечето "слушатели" предпочитат да са някъде навън. Но пък подходящи примери "от живота", казуси за решаване, въпроси от съвсем практически характер правят от аудиторията участници, а не просто слушатели. Другите престават да "блеят" и щат - не щат се включват. Все пак мнения колкото и хора.
Писмено търпя критика, защото все бързам, пък и не смятам, че във форума мога да впечатля някого с грамотност или неграмотност, просто хората или четат или не четат. Отделно от това има форумци, на които искрено се възхищавам (начинът им на изказване е точен на мисълта им или поне така изглежда). Има и такива, които бидейки грамотни, се изказват повърхностно, прекомерно кратно, едно безсмислено хайку се получава, което не дава пълнота на образа и на мисълта. Не ми се четат такива. Има и други, чието мнение винаги следя, когато са писали в теми, които и  мен ме интересуват. Не за друго, а защото много често "различната" гледна точка ме обогатява, дори да не съм съгласна с нея.
Ораторството се учи бързо, но общата култура /познания  и изказ/ се  трупа с години отворени очи и уши за всичко наоколо.

Значи шест отговора

Можело да се учи и без вроден талант. Но който си го има, има повече.

Повечето са добри в определен жанр. Някой пародират, други философстват, трети възпяват и прочие... Талантът им първо е да могат да наблюдават, да могат се впечатляват, да могат да искат да споделят. Чак после опират до дар словото.

Това си е друг талант – да различаваш „неподходящо” от „подходящо”.
За едни приказваш по един начин, за други - по друг, но ако, въпреки различните приказки пред различните хора, всички харесват „мисълта ти”, значи си имаш талант, верно.

От „всеки” или от „всички" едновременно? Ако е второто – не е талант. Иначе янките щяха да са най-талантливите писатели на упътвания за употреба на миксери, на тиви-новини за поредната им война, на комикси и изобщо... „Добрия, лошия, злия”… Нещо неясно?!
 
„И мойте песни все ще се четат…”? А чела ли си темата на потребителките-класици, дето щяха да пренаписват Вазов щото им бил „архаичен” .
Не е достатъчно само писателят да е талантлив, но и читателят да е нормален, че да може да препрочита и да се наслаждава. Възможно е и двамата да са ненормални, де – ефектът ще е същият. Въобще - трябва да сте на една честота с автора, за да ви е сериозна връзката...

При някои мисълта е на огньове, при други – пуца като зарята за влизането на БъГъ в ЕСъ... При трети - като лампите на Брацигово при Гюлеметов след въпросното влизане
Значи пак си зависи от мисълта на автора. Чак после от таланта му да я облича и разсъблича... И накрая - от мисълта на публиката да я хареса или да не я хареса.

ПП
Брацигово, Гюлеметов:
http://dnes.dir.bg/news.php?id=6752160

Аз не съм я чела. Дай я насам 

В случая и двете са правилни.

Не е важно само да пишем грамотно /нямам предвид правописа/, но и да четем грамотно. Била съм свидетел на много разумно изложени мисли, които са разбрани превратно или пък изобщо не са разбрани. Да четеш и да осъзнаваш написаното също предполага наличие на култура, начетеност и образованост.

Като ви чете човек ще си помисли,че всички трябва да са филолози или литератори за да имат право да се изказват гласно или писмено.
Съгласна съм,че изказа ми може да не е много умел и граматически правилен,но това не означава ,че не може да имам мнение по дадена тема или въпрос.Когато човек има какво да каже,въпрос на възпитание и култура е отсрещната страна да го изслуша или прочете (зависи от ситуацията) без да напада и сочи с пръст,че щом греши в изказа значи не си заслужава изобщо да се коментира