Намирам умението на човек да се изразява (устно или писмено) за много важно. Защото това е формата, в която обличаш мисълта си. За целта обаче трябва да имаш някаква мисъл. И най-прекрасно подредените думи си остават само дрънканици, ако не съдържат нещо, което да провокира насрещна мисловна дейност. Но също така и най-прекрасната мисъл, изказана несвързано, губи тежестта си. Свързани са нещата.
- Публикувана: 20 фев. 2011, 09:43 ч.
- Последно мнение: 19 март 2011, 14:10 ч.
За умението да се изказваш.....
...хубав изказ...
...талант, който притежават добрите писатели, поети...
мисълта... в най-подходящата словесна дреха...
...така, че да бъде разбрана от всеки...
...по начин, който ни кара да ги прочетем по няколко пъти, наслаждавайки се...
...да вербализираш най-фините проблясъци на мисълта....
Шест напълно различни неща. Ти за кое питаш последно?
...
Аз лично не смятам, че трябва да бъдат така академично раздробени, но всеки си има позиция
Аз лично не смятам, че трябва да бъдат така академично раздробени, но всеки си има позиция
По-напред стана дума за краткия изказ. Много го обичам. Та, в тази връзка да питам - защо го сложи това "лично", след като първо си казала "аз"?
В последното ми работно място помня, че държаха на докладите да са с възможно най-кратки и прости изречения, с минимум думи да се казва и дава максимум информация. По възможност да няма много подчинени изречения.
В сегашната ми работа ми е много удобен този опит и го развивам.
На мен /без лично
/ ми изостава подредбата и стила. 
Някогашната ми учителка по български език казваше:
"Изказването на една мисъл прилича на спирала.
Някои започват от края и докато стигнат до същината са загубили аудиторията.
Други започват от същината и си развиват мисълта, ако аудиторията има нужда от това.
По-добре се изказват хората от втория тип.
При всички случаи най-доброто изказване е с кратки и прости изречения."
Това е и моето мнение, придобито ми в практиката.
Е, трябва и бърза и услужлива памет, естествено.
В този смисъл подкрепям
"Изказването на една мисъл прилича на спирала.
Някои започват от края и докато стигнат до същината са загубили аудиторията.
Други започват от същината и си развиват мисълта, ако аудиторията има нужда от това.
По-добре се изказват хората от втория тип.
При всички случаи най-доброто изказване е с кратки и прости изречения."
Това е и моето мнение, придобито ми в практиката.
Е, трябва и бърза и услужлива памет, естествено.
В този смисъл подкрепям
......В последното ми работно място помня, че държаха на докладите да са с възможно най-кратки и прости изречения, с минимум думи да се казва и дава максимум информация. По възможност да няма много подчинени изречения.
Хъм, не съм убедена.
Четейки много, човек придобива зрителна памет за правилното изписване на думите. Тук следва малко отклонение - книгите е желателно да са издавани преди 1989г.
Та в този ред на мисли - добрият читател обикновено е добър писател /не автор - за неразбралите/.
Четейки много, човек придобива зрителна памет за правилното изписване на думите. Тук следва малко отклонение - книгите е желателно да са издавани преди 1989г.
Та в този ред на мисли - добрият читател обикновено е добър писател /не автор - за неразбралите/.
...
Аз лично не смятам, че трябва да бъдат така академично раздробени, но всеки си има позиция
Аз лично не смятам, че трябва да бъдат така академично раздробени, но всеки си има позиция
По-напред стана дума за краткия изказ. Много го обичам. Та, в тази връзка да питам - защо го сложи това "лично", след като първо си казала "аз"?
В последното ми работно място помня, че държаха на докладите да са с възможно най-кратки и прости изречения, с минимум думи да се казва и дава максимум информация. По възможност да няма много подчинени изречения.
В сегашната ми работа ми е много удобен този опит и го развивам.
На мен /без лично
/ ми изостава подредбата и стила.В този ред на мисли, 'аз' и 'лично', и изобщо натрупването на думички с едно и също значение, може да цели да постави ударение.