red_shoе - вчера видях елда в ДМ,ако не си се сетила да провериш там,виж.
Nа коя фирма?
- Публикувана: 20 фев. 2011, 13:52 ч.
- Последно мнение: 7 март 2011, 15:42 ч.
За мама спокойствие няма , августинче се премята на дивана
Nа коя фирма?
Още повече успешно взе изпита си и вече има жълт колан по карате.
И мъжа ми взе успешно жълт колан по таекуондо, на дърти години
Но аз не съм така доволна, защото това е новата му мания, която му отнема 3 пъти седмично по 3 часа след работа и съответно все едно децата нямат татко
.Днес сутринта се чудеше защо Миро не заспива до него на спалнята, докато аз водя каката на градина, а само вика и си играе с носа му
Аз като дойдох и легнах и Миро заспа на секундата. То просто детето е свикнало само да играе с тати в малкото моменти, когато има време да му обърне внимание. Хем знае от преди с Андреа, че докато не започне и той да полага част от ежедневните грижи за детето, като хранене, миене, обличане и т.н., то го обича, но я няма привързаността и спокойствието, както с мама. 
В това лошо време има активност. Едва успявам да ви изчета. Особено както съм недоспала напоследък. Не знам какво е това чудо зъби ли, друго ли, но последната седмица не съм спала много. Боян се буди през час-два цяла нощ. Умирам за сън.
От днес щяхме да започваме със захранването, но пуснахме баткото на градина и ни довлече хрема. Отново
Омръзнаха ми тези градински болести. Не знам защо родителите си пускат децата болни.
Боян още не седи стабилно. Килва се напред и настрани, но за сметка на това въртене гръб корем и обратно го прави с бясна скорост и успява да направи по няколко дължини и ширини на леглото.
Чудя се кога ли ще прескочи огражденията
Ади, честита линийка. Сватбата е едно много хубаво изживяване. Добър повод да съберете всички роднини и приятели на едно място и да се забавлявате искрено. А най-хубавото е, че си я организираш сама и никой не ти дава съвети как би било най-добре според неговите представи.
Моли, ние пътувахме за Коледа от София до Разград, близо 400 км. Няма да имате проблеми с пътуването. През по-голяма част от времето детето ще спи. Като спрете за почивка един два пъти да се разтъпчете и поразсеяте и ще мине бързо времето.
Да се оплача, че по отношение на пътуването Боян е ужасен. Не иска да седи в столчето за кола. Само като го сложим и започва да пищи. Дере се, чак започва да пресипва.
В момента, в който го вдигна замлъква. Не знам как щи я караме така. Не мога да си позволя да го возим в моите ръце.
С баткото ги нямахме тези проблеми. От малко бебе пътува. Стои си в столчето. Обожава да гледа навън. Много често сме пътували до Разград, до Варна. Разделяме пътя на две. Спираме в Търново или Арбанаси, обядваме, разхожда ме се и продължаваме. А като порасна ни е е случвало и да не спираме 400 км. Кротува си и това е. А малкият е много бесен.
Момичета, да питам тези, които поръчваха колички от Mothercare. Как стои въпросът с гаранцията на Макларъна. Ако стане нещо кой я обслужва в БГ?
Едва успявам да ви изчета. Особено както съм недоспала напоследък. Не знам какво е това чудо зъби ли, друго ли, но последната седмица не съм спала много. Боян се буди през час-два цяла нощ. Умирам за сън.От днес щяхме да започваме със захранването, но пуснахме баткото на градина и ни довлече хрема. Отново
Омръзнаха ми тези градински болести. Не знам защо родителите си пускат децата болни.Боян още не седи стабилно. Килва се напред и настрани, но за сметка на това въртене гръб корем и обратно го прави с бясна скорост и успява да направи по няколко дължини и ширини на леглото.
Чудя се кога ли ще прескочи огражденията Ади, честита линийка. Сватбата е едно много хубаво изживяване. Добър повод да съберете всички роднини и приятели на едно място и да се забавлявате искрено. А най-хубавото е, че си я организираш сама и никой не ти дава съвети как би било най-добре според неговите представи.
Моли, ние пътувахме за Коледа от София до Разград, близо 400 км. Няма да имате проблеми с пътуването. През по-голяма част от времето детето ще спи. Като спрете за почивка един два пъти да се разтъпчете и поразсеяте и ще мине бързо времето.
Да се оплача, че по отношение на пътуването Боян е ужасен. Не иска да седи в столчето за кола. Само като го сложим и започва да пищи. Дере се, чак започва да пресипва.
В момента, в който го вдигна замлъква. Не знам как щи я караме така. Не мога да си позволя да го возим в моите ръце.С баткото ги нямахме тези проблеми. От малко бебе пътува. Стои си в столчето. Обожава да гледа навън. Много често сме пътували до Разград, до Варна. Разделяме пътя на две. Спираме в Търново или Арбанаси, обядваме, разхожда ме се и продължаваме. А като порасна ни е е случвало и да не спираме 400 км. Кротува си и това е. А малкият е много бесен.
Момичета, да питам тези, които поръчваха колички от Mothercare. Как стои въпросът с гаранцията на Макларъна. Ако стане нещо кой я обслужва в БГ?
moli84, бебетата обичат да се возят в кола! поне моето до такава степен обича, че понякога ми се иска да я сложа в кошницата и да се повозим за да си поспи и да мирне малко..
500 км с кола не сме пътували с антония, но по 200 най-редовно и никакви проблеми не сме имали! гледа си през прозореца, после се унася и си заспива.. ще спрете да я нахраниш и да се разходите по някое време и дори ще й е едно хубаво преживяване пътуването! а си мислех, че в самолета ще е по-голяма одисея, но малката беше много добричка и любопитна и всичко мина повече от чудесно.. (да чукна на дърво!!)
Търсеща - много е хубаво гърнето, а Андреа е много сладка в него! 
Хрисинда - и аз точно като теб мечтаех за момиче, след което пък мечтаех как ще имам второ дете и то ще е момиче, даже сме говорили и за осиновяване с мъжа ми... но сега всичко си остана в сферата на мечтите...
иначе, честно казано въобще не ми се връща на работа, като знам какво е там...
предпочитам да "работя" майка и да тунтуркам още едно - това са най-хубавите мигове в живота ми и просто не искам да свършват, искам още от тях! 
Надявам се съдбата да ми се усмихне и да ми даде шанс да имам поне още едно дете и да го отгледам с бащата, който заслужава да се нарече такъв... 
Иначе Ники също ме прави луда напоследък - не стои на едно място повече от 5 минути и като съм го гушнала, седнал в мен с ръката ми пред гърдичките му, стои-стои, пък като му писне и почва да ме драска с ноктите по ръката и се смея, че ме управлява като кон, още малко остава да се провикне: "Дий мамо!" 
Омръзнаха ни и гимнастики, и въртележки, и кенгуру, и шезлонг и дори като сме гушнати искаме да ни разхождат натам-насам и все по нещо да пипаме, да хващаме, абе изобщо весело е! Да свършва лошото време и да сме повече навън, че вече и двамата ще луднеме от скука вътре! 
Да се похваля - едното долно зъбче е пробило в единия край - боцка там едно връхче, а като дръпна устичката да погледна и на Ники езичето е все там да го крие
Хрисинда - и аз точно като теб мечтаех за момиче, след което пък мечтаех как ще имам второ дете и то ще е момиче, даже сме говорили и за осиновяване с мъжа ми... но сега всичко си остана в сферата на мечтите...
иначе, честно казано въобще не ми се връща на работа, като знам какво е там...
предпочитам да "работя" майка и да тунтуркам още едно - това са най-хубавите мигове в живота ми и просто не искам да свършват, искам още от тях!
Надявам се съдбата да ми се усмихне и да ми даде шанс да имам поне още едно дете и да го отгледам с бащата, който заслужава да се нарече такъв... Иначе Ники също ме прави луда напоследък - не стои на едно място повече от 5 минути и като съм го гушнала, седнал в мен с ръката ми пред гърдичките му, стои-стои, пък като му писне и почва да ме драска с ноктите по ръката и се смея, че ме управлява като кон, още малко остава да се провикне: "Дий мамо!"
Омръзнаха ни и гимнастики, и въртележки, и кенгуру, и шезлонг и дори като сме гушнати искаме да ни разхождат натам-насам и все по нещо да пипаме, да хващаме, абе изобщо весело е! Да свършва лошото време и да сме повече навън, че вече и двамата ще луднеме от скука вътре! Да се похваля - едното долно зъбче е пробило в единия край - боцка там едно връхче, а като дръпна устичката да погледна и на Ники езичето е все там да го крие 
Да ви кажа ние с мъжа ми искаме 3 деца. За сега планираме след сватбата юни месец да почваме да правим второто, за да може да се роди преди малкия да навърши 2 и да вземем пак голямото майчинство от 1800лв. Дано всичко да стане така както го искаме. На мен честно казано не ми се връща изобщо на работа, като знам какво е в офиса и колко много хора напускат в момента, а и както бях писала преди шефката ми е голяма гад, така че ми се иска да си поостана малко вкъщи ида се наслаждавам на майчинството. За мен майчинството си е голяма почивка, но може би това е така понеже Алекс е много много кротко бебе. Все казвам че ако всички деца бяха такива мога и 5 да отгледам. А една съседка, на което хлапето е супер диво все ми казва "Нищо то със второто ще ти се върне тъпкано ". Дано да не е права. Не знам дали е генетично заложено това детето да е спокойно, но аз съм била такова спокойно бебе и дете,че майка ми все казваше "Абе все едно нямам дете". Мъжа ми също е бил много кротко детенце, макар и момче.
Относно гърнето виждам се е разразил спор. Аз лично преди бях много против слагането на гърне толкова рано. НО от 2 седмици някъде когато сложа Алекс на столчето в 12 да яде пюре и се почва едно напъване чак почервенява и му излиза пюре от устата и докато не се изака не ще да яде пюре. Та за това реших да пробвам да видя дали няма да се изака в гърне. И така стана. Но на гърне го слагам само на обяд, когато го виждам че се напъва, иначе изобщо не мога да го хвана друг път кога ака, а за пишане пък въобще. Той в гърне не е пишал досега, а и нямам намерение да го мъча. Иначе гърнето ми има отпред издатина нагоре, но си мислех че всички гърнета имат. Моето е ето това - http://www.aiko-bg.com/index.php?show=p&sgid=59&pid=734
". Дано да не е права. Не знам дали е генетично заложено това детето да е спокойно, но аз съм била такова спокойно бебе и дете,че майка ми все казваше "Абе все едно нямам дете". Мъжа ми също е бил много кротко детенце, макар и момче. Относно гърнето виждам се е разразил спор. Аз лично преди бях много против слагането на гърне толкова рано. НО от 2 седмици някъде когато сложа Алекс на столчето в 12 да яде пюре и се почва едно напъване чак почервенява и му излиза пюре от устата и докато не се изака не ще да яде пюре. Та за това реших да пробвам да видя дали няма да се изака в гърне. И така стана. Но на гърне го слагам само на обяд, когато го виждам че се напъва, иначе изобщо не мога да го хвана друг път кога ака, а за пишане пък въобще. Той в гърне не е пишал досега, а и нямам намерение да го мъча. Иначе гърнето ми има отпред издатина нагоре, но си мислех че всички гърнета имат. Моето е ето това - http://www.aiko-bg.com/index.php?show=p&sgid=59&pid=734
Деси, да ти кажа според мен не е генетично заложено бебето да е кротко, защото аз съм била страшно кротко бебе, майка ми казва, че като ме остави и аз и гък не съм казвала - все едно няма дете в къщата. Мъжа ми по същия начин - много кротко бебе е бил. Докато сега малката ни все е дно таралеж има в гащите, както се казва. Постоянно иска да се занимаваш с нея, мятка се като луда, крещи... страшна работа. А като беше на два-три месеца стоеше само в ръцете ми. Дори и заспала да се опитам да я оставя - почва да реве като луда (добре, че този период мина и сега си седи сама, дори не я приспиваме на ръце. Но като цяло изобщо не прилича на мен и мъжа ми като бебета, така че не виждам как може да е генетично.
Иначе много добре си го планирала да слееш двете майчинства. И аз си го мислех по едно време, но при нас няма как да стане, а и дори и да има не знам дали ще ми издържи психиката, защото първите месеци с бебето ми бяха страшно тежки Иначе и на мен изобщо не ми се работи, много ми е добре вкъщи с нея. Тук пак се изнервям, но няма нищо общо с нервите, които хвърлям на работа.
И ние не сме пътували досега на дълъг път, а ни предстои след два месеца. Но ще трябва да е в друго столче за кола вече, защото в това не си представям да пътува 5-6 часа.. Но още не сме взели и ще трябва да разгледаме вече...
Иначе много добре си го планирала да слееш двете майчинства. И аз си го мислех по едно време, но при нас няма как да стане, а и дори и да има не знам дали ще ми издържи психиката, защото първите месеци с бебето ми бяха страшно тежки
Иначе и на мен изобщо не ми се работи, много ми е добре вкъщи с нея. Тук пак се изнервям, но няма нищо общо с нервите, които хвърлям на работа.И ние не сме пътували досега на дълъг път, а ни предстои след два месеца. Но ще трябва да е в друго столче за кола вече, защото в това не си представям да пътува 5-6 часа.. Но още не сме взели и ще трябва да разгледаме вече...
Да ви кажа ние с мъжа ми искаме 3 деца. За сега планираме след сватбата юни месец да почваме да правим второто, за да може да се роди преди малкия да навърши 2 и да вземем пак голямото майчинство от 1800лв. Дано всичко да стане така както го искаме.
В какъв смисъл голямото майчинство? Няма ли да се смята последната година и половина, като последната ще са били едни 240 лв.? Или аз нещо не съм разбрала... и аз се замислим за още едно бебче, не искам да се връщам на работа ... но като знам колко зор видяхме, докато стане палечка не се надявам много, много да имаме второ.
и аз предпочитах със самолет,но ме достраша..да не ревне вътре..пък и багажа..колички,столчета..ала бала.. тази пролет сме на Халкидики с колата,пък на есен ще видим живот и здраве.
Иначе пътувахме с Каролина до Сл бряг когато беше на 40 дни,но тя беше толкова безащитна че спа през цялото време/ 2 часа/ а на връщане май и дойде много /защото пътувахме вечерта и тя повръща след това/
Иначе пътувахме с Каролина до Сл бряг когато беше на 40 дни,но тя беше толкова безащитна че спа през цялото време/ 2 часа/ а на връщане май и дойде много /защото пътувахме вечерта и тя повръща след това/
Убийте ме, ама на мен ми се връща на работа. Колкото и напрегнати моменти да съм имала много си обичам работата и за мен е удоволствие да я работя Даже и сега от вкъщи си коментираме някои казуси с колегите.
И аз съм същата. Предния път с каката изобщо не съм ползвала майчинство, а се върнах на работа след 2-ия месец, даже имах още 1м. болничен, но не изтърпях без работа. А бебето си беше душичка, спяща по цяла нощ, без никакви колики и целодневно засмяно. Но аз явно не съм майката - тип добра и желаеща да не се разделя с бебето си
Сега обаче, много ме подгони гузност и какво ли още не и реших да си остана 1 година с малкия разбойник и тогава на работа. Но как ми се работи......
Да ви кажа ние с мъжа ми искаме 3 деца. За сега планираме след сватбата юни месец да почваме да правим второто, за да може да се роди преди малкия да навърши 2 и да вземем пак голямото майчинство от 1800лв. Дано всичко да стане така както го искаме. На мен честно казано не ми се връща изобщо на работа, като знам какво е в офиса и колко много хора напускат в момента, а и както бях писала преди шефката ми е голяма гад, така че ми се иска да си поостана малко вкъщи ида се наслаждавам на майчинството. За мен майчинството си е голяма почивка, но може би това е така понеже Алекс е много много кротко бебе. Все казвам че ако всички деца бяха такива мога и 5 да отгледам. А една съседка, на което хлапето е супер диво все ми казва "Нищо то със второто ще ти се върне тъпкано ". Дано да не е права. Не знам дали е генетично заложено това детето да е спокойно, но аз съм била такова спокойно бебе и дете,че майка ми все казваше "Абе все едно нямам дете". Мъжа ми също е бил много кротко детенце, макар и момче.
Относно гърнето виждам се е разразил спор. Аз лично преди бях много против слагането на гърне толкова рано. НО от 2 седмици някъде когато сложа Алекс на столчето в 12 да яде пюре и се почва едно напъване чак почервенява и му излиза пюре от устата и докато не се изака не ще да яде пюре. Та за това реших да пробвам да видя дали няма да се изака в гърне. И така стана. Но на гърне го слагам само на обяд, когато го виждам че се напъва, иначе изобщо не мога да го хвана друг път кога ака, а за пишане пък въобще. Той в гърне не е пишал досега, а и нямам намерение да го мъча. Иначе гърнето ми има отпред издатина нагоре, но си мислех че всички гърнета имат. Моето е ето това - http://www.aiko-bg.com/index.php?show=p&sgid=59&pid=734
". Дано да не е права. Не знам дали е генетично заложено това детето да е спокойно, но аз съм била такова спокойно бебе и дете,че майка ми все казваше "Абе все едно нямам дете". Мъжа ми също е бил много кротко детенце, макар и момче. Относно гърнето виждам се е разразил спор. Аз лично преди бях много против слагането на гърне толкова рано. НО от 2 седмици някъде когато сложа Алекс на столчето в 12 да яде пюре и се почва едно напъване чак почервенява и му излиза пюре от устата и докато не се изака не ще да яде пюре. Та за това реших да пробвам да видя дали няма да се изака в гърне. И така стана. Но на гърне го слагам само на обяд, когато го виждам че се напъва, иначе изобщо не мога да го хвана друг път кога ака, а за пишане пък въобще. Той в гърне не е пишал досега, а и нямам намерение да го мъча. Иначе гърнето ми има отпред издатина нагоре, но си мислех че всички гърнета имат. Моето е ето това - http://www.aiko-bg.com/index.php?show=p&sgid=59&pid=734
И ние искаме 3 деца и като гледам как се развиват нещата, може и да успеем да си осъществим мечтата. И мен ме плашеха, че първото като е ангелче, ще ми се върне с второто, че и то момчетата били по-ужасни....Е това въобще не се оказа вярно и Миро е същото ангелче, което спи по цели нощи, не е имал колики, не реве през деня, не ми създава никакви грижи
. Нооо, гледането на бебе за мен си е скучничко.Относно добрите и спокойни бебета, аз си го обяснявам или с някакъв невероятен късмет или по-скоро майчиното спокойствие, което се предава на бебето. За мен всички казват, че излъчвам страхотно спокойствие и в най-напрегнати моменти (поне в работата ми така говорят
) и може би това много влияе на бебето и това то да не е ревливо, да има дълъг и спокоен сън и т.н..
Ние тъкмо се върнахме от разходка, че се съклетясахме няколко дни в къщи.
Не ми се мисли как ще се връщам на работа и как ще се разделям с него през деня. Хем евентуално майка ми ще го гледа, ама така си свикнахме двамцата денонощно
...да не го мисля де, до септември има време / а може и да ударим някой тото джакпот до тогава и да не се наложи да работя /.
Аз съм била много кротко бебе /даже скучно - както ме оставели така ме заварвали/ ама брат ми беше чудоо. Майка все се бъзика да съм благодарна, че аз съм първа щото ако бил той никога на второ не би се навила /до година и половина ревеше денонощно - по лекари, чак по гледачки е ходила, ама на такова си било трудно детето и да се чака да го израсте/. Имам някакви наблюдения , че вторите са по големи "диваненца".
Иначе и аз искам второ - момиченце, ама след някоя друга годинка да поотраснем /макар че не смея да правя планове и изчисления, че те не излизат винаги както си искам/.
Да ви питам как се движите с фонтанелката отгоре - нашата все такава голяма си седи
Не ми се мисли как ще се връщам на работа и как ще се разделям с него през деня. Хем евентуално майка ми ще го гледа, ама така си свикнахме двамцата денонощно
...да не го мисля де, до септември има време / а може и да ударим някой тото джакпот до тогава и да не се наложи да работя /.Аз съм била много кротко бебе /даже скучно - както ме оставели така ме заварвали/ ама брат ми беше чудоо
. Майка все се бъзика да съм благодарна, че аз съм първа щото ако бил той никога на второ не би се навила /до година и половина ревеше денонощно - по лекари, чак по гледачки е ходила, ама на такова си било трудно детето и да се чака да го израсте/. Имам някакви наблюдения , че вторите са по големи "диваненца".Иначе и аз искам второ - момиченце, ама след някоя друга годинка да поотраснем /макар че не смея да правя планове и изчисления, че те не излизат винаги както си искам/.
Да ви питам как се движите с фонтанелката отгоре - нашата все такава голяма си седи
Убийте ме, ама на мен ми се връща на работа. Колкото и напрегнати моменти да съм имала много си обичам работата и за мен е удоволствие да я работя Даже и сега от вкъщи си коментираме някои казуси с колегите.
И на мен ми се връща
Ех, най-после намерих прословутата каша от еда