Кога най-сетне родителите ще имат еднакви права

Я, я каква тема... Подминавам заядките и заявявам - еднакви права ще имат родителите, когато имат еднакви задължения.

В момента онеправдания баща има правото, но не и задължението да посещава децата си.

Онеправданият баща има задължението да изплаща мизерни, смехотворни суми, независимо от реалните нужди на децата си.

Е? Кой е казал, че светът е справедлив!

Колкото до това да се подхвърлят децата 50/50 - за мен това всява нестабилност в детската психика и е вредно. Отношения се градят, не се дават по право. Ако един родител е добър родител, той ще съумее да покаже и грижа и отговорност и ще има твърдо място в живота на детето си.

Чудесно казано !

Айде ще направим така.
Вземете вие "твърдото" място в живота на детето си всяка втора събота от 10 до 18 ч. и 1 седмица през лятото, а през останаллото време да го гледа бащата.
Да видим колко седмици ще издържите да сте толкова любвеобилни и за колко време няма и да искате чуете повече за децата си, само  исамо бившия да не си прави гаргара с вас.
А да, ще трябва да плащате и издръжка, за да може таткото да се справя по-лесно.

Аз мисля че нещата могат да се разглеждат по няколко различни начина.
Някои бащи имат право на свиждане в определени дни, което изобщо не е достатъчно нито за едните нито за другите. Всички сме на ясно, че този който държи родителските права лесно може да ограничи другата страна точно в тези рамки. Имам усещането, че точно това е проблема на автора.
50/50 за мен лично не работи. Не мога да си представя как ще стане синът ми да е половин месец при мен, половин при създателя си, като разстоянието помежду ни е 4 000 км. и как изобщо ще го пусна в дом в който не е желан. Но в същото време разбирам и тези бащи, които искат и правят всичко възможно да бъдат бащи, плащайки една доста сериозна цена само защото закона е дал повече права на другия.

В този случай може да е 3 месеца през лятото с баща си (или ти предпочиташ да го наричаш, "създателя"). След 2 години да изкара една цяла пак с баща си и така. Лошото е, че тук в БГ образованието е далеч по-сериозно (без висшето) и след седенето в чужбина ще трябва да наваксва. Но пък е добре едно дете да знае повечеко, нали!

Има начини, когато има подходящ закон. Освен това в този случай, когато е сигурно, че бащата ще прекарва полочината време със сина си, той според мен, би се преместил по -близо. А може да го стори и майката, нали?

Нали уж всички се тупат в гърдите, че мислели за детето си!
Но е само "уж", за съжалление.

Сериозно ли твърдиш, че при такъв режим на един родител спира да му пука за детето му?
Лелеее, моя бивш веднага ще му се обадя, да му благодаря, че не е такъв кретен.
Издигна ми го в очите, Риълчо, бравос.

RealTrue, такъв случай съм виждала, но да знаеш, че мъжете са много по-агресивни от жените. Напуснат мъж от жена и оставила му детето за отглеждане, то такъв си излива цялата злоба върху майката. Мъжете в такива случай много по не желаят тяхните бивши съпруги да вземат детето.
Една жена напусната от съпруга си, не тай такава страшна злоба, както един мъж от жена си.

     Споделям мнението ти за подходящ закон, даващ възможност за такъв режим /той и сегашния СК дава такава възможност/, но не мога да се съглася това да е задължително в първоначален вариант, пък после ако е необходимо, да се променя с нови искове.
     Ще ти дам и конкретен пример: майката заминава за чужбина, уж за благото на семейството и оставя с мъжа си две деца, едното в предучилищна, другото - в начална училищна възраст. Тя заминава по свое желание, не иска цялото си семейство там. Първите година-две всичко е наред - таткото, с помощта на своите родители успява някак да отглежда децата си. Майката се обажда редовно по телефона, рядко но изпраща пари. Реално с детските им нужди е ангажирана бабата, но това е без значение. Таткото се грижи за децата си и финансово, и физически. Постепенно майката спира да се обажда, намира си друг в чужбина, и изчезва от полезрението на всички. От 10 години никой не знае къде се намира, не се е прибирала тук, и не е потърсила децата си. Таткото в един момент решава, че ще устройва живота си, и подава молба за развод. Децата са присъдени на него. Примерът е от личната ми практика. И въобще не виждам как в този случай 50:50, ако е задължителен ще е в интерес на децата. Нарочно дадох пример с мъж, защото според твоята теза, по-платежоспособния трябва да отглежда децата. В този случай е мама. Тати работи за една провинциална заплата.

Аз мисля, че закона трябва да дава по-големи права и на двамата родители т.е. да е по-всеобхватен и съответно по-големи ограничения, за родител, които не отговаря на изискванията за добър родител.
Може да има 50/50, но при случай, че са се разделили цивилизовано, че живеят близко или някакъв по-широк диапазон на виждане на детето.
50/50, но при случай на съгласие на двамата родители и преценка за последствията върху детето от трета страна.
Не и създаване на закон, задължително 50/50.

Мисля си за предложението на Снежа. Такива права 50/50 съм чувала от приятелка, като дори още не е разведена. Родителите сами са се разбрали. Няма как да се формулира "добър родител". Пример ще ти дам отново със себе си. Т.е. с БНД. Той казва, че е добър родител, защото влиза във финансовата стабилност на детето, т.е. има участие в отглеждането на детето. А, това че от Коледа не го е виждал не го притеснява. Също така не осъзнаваше колко вреди на детето, когато го заведе у дома си да спи при него. В 22 вечерта, детето не спеше, пищеше, а той крещеше по мен по телефона използващ всякакви цинизми... И той продължи да твърди, че е добър родител. Да го цитирам ли дословно, какво беше попитал детето, съответно му показал как да е и съответно ми се обади на мен със същия въпрос и продължаващите инизми... Как бих могла да докажа това в съда примерно?
Продължавам с примерите от моята гледна точка. Ако не се държеше така, ако беше човек на място, то щеше да е и баща не само на документи и едва ли бих имала против детето да ходи при него не само с преспиване, а и примерно за една седмица. Естествено той в момента не претендира за седмично гостуване, защото трябва да го води с такси на градина, да му плаща и храна, отделно и всичките му прищевки. А и нали все пак ми дава издръжка защо да се  дава още?

И стигам до извода-родителите сами да се разбират за вижданията... Както е и сега.

Не се учудвам, че грешиш толкова в преценката си.

Ако бившият ти съпруг беше сигурен, че не може да си играеш с него, както си поискаш и детето следва да е половината от времето с него - по закон - нещата щяха да доста по различни.

И най-вече - в полза на детето.

Много жени използват децата си за да държат бившите си съпрузи на в подчинение. Тук закона ощетява мъжете, никой не спори. Но много често мъжете използват децата си за отмъщение, нанасяйки почти непоправими вреди на психиката им. Аз винаги съм държала детето ми да има баща, дори родителските права бяха общи ( не бяхме женени ), издръжка не съм искала и нямам присъдена такава, не съм си и помисляла да го разигравам, но той се опита да го прави с мен. Детето горкото е присъствало и изтърпяло такива гадости от създателя си ( разбираш защо го наричам така ) че на моменти ми е идело да му откъсна тъпата тиква.
За това ти казвам, не можеш да обобщаваш, не е редно, колкото хора - токова и случай.

Ако този закон заработи, то ще има и кардинални мерки за такива като моя бивш съпруг. Естествено, че трябва да има. И тогава законово ще се присъждат кардинални мерки и срещу свестни бащи, защото има и лоши жени. За да наранят мъжа му отмъщават с детето... За съжаление. Когато говорих с детски психолог той ми каза, че детето може да отключва в стресови ситуации спомените... Което не е добре... ЗА съжаление закъснях с раздялата ми със бившия ми съпруг. Има бащи и бащи. Но нашия е само на документи и по-добре.

Реал Тру, искаш ли пример, за да разбереш защо аз поисках в съда по-строг режим на свиждане?

Ама толкова е смешно! Аз, драги, ще вися, ако трябва по ъглите на улиците да си зърна детето за минутка, макар и отдалеч. Две седмици ще се готвя за срещата си от 10 до 18 и не само, че няма да я пропусна, ами ще висна половин час по-рано пред къщата, за да не изтърва нито секунда от отреденото ми време! Да се откажа от детето си, само защото ми е отреден режим на свиждане?? Ти да не мислиш, че за обичта подобни условия играят роля? Когато обичаш някой така, както се обича дете, обичаш и във вторник и в сряда, и след развод, и при раздяла.

Пу, първа, но има мъничък проблем- бившия ми съпруг не желае никакъв контакт с децата ни макар че сам си избра режима(всяка трета събота и неделя от месеца, плюс 1 месец през лятото)- нито с дъщеря ни, която е абсолютно здрава,  нито със синът ни, който не изисква просто гледане(не е музеен експонат)- ам и нани, а грижи 24 часа на ден- обличане закуска и бегом в училище, където трябва всеки ден 6 часа да го разнасяш(обикновено на ръце) от етаж на етаж от стая в стая за всеки учебен час, приключил с този фитнес бившия ще трябва да го нахрани за обяд и след това да го заведе  на всекидневните му терапии(от две до три такива на ден всяка по 40-50мин), след тях докато дребния поспи за час-два за да събере сили, бившия докато си почива ще трябва да изчисти дома, да сготви, изпере и прочие домакински задължения.
Когато се събуди синът ни, ще трябва да му помогне в подготовката с уроците и домашните за следващия ден, след което ще му прави рехабилитация  1 час, през който ще трябва да намери начин сина ни да изпълнява качествено дадените упражнения за да има качествен резултат,  след нея ще се позанимае  с него за още час с игри за развитие на интелекта.
Като приключат ще го нахрани, изкъпе и сложи да спи и вече е свободен да прави каквото си иска като не забравя да си навие часовника за през нощта- докато синът ни спи своя нощен сън около 9-10 часа, бившия ще трябва поне 3-4 пъти да го обърне в леглото, защото той не се обръща сам и оставен да спи в една и съща поза за повече от 2-3 часа се събужда вдървен от болка.
Това е дневния режим на сина ни всеки ден, няма делник, няма празник, през ваканциите когато не е на училище времето се използва за допълнителни терапии, наваксване на пропуснатото от учебния материал и разходки(когато времето е топло).
Синът ни също така обича да се среща с приятели и да ходи на кино.
Всяка свободна минута оставаща му за игра се използва за неговото развитие- за него всяка игра е вид терапия, тоест отново работа за родителя.
Всичко това не е лукс или някакъв каприз, а  с една единствена цел- подобряване на здравословното му състояние, което ще му даде възможност за самостоятелен живот в бъдеще, за да не свърши в някоя кочина като Могилино, когато ние близките му вече не сме между живите.
Всичко това изисква много пари, търпение и постоянство.
Поради тази си ангажираност бившия няма да може да ходи на работа, а помощта от държавата ще му стига колкото отивайки със сина ни при специалист, специалистът да му каже здравей и чао, и за да осигури средства за всичко нужно за сина ни  ще трябва или да се отдаде на яка просия или сам да се занимава с детето ставайки рехабилитатор, логопед, психолог и ще трябва да изпълнява тези си длъжности перфектно, за да е добър резултата от тях.
Едновременно с това ще търси начин и за осигуряване  не  на пари, а на мнооого пари за да купи подходящите за сина ни помощни технически средства- инвалидна количка(но не бракмата раздавана от социалните, а здравословната за сина ни), вертикализатор, проходилка, шини за ръце и крака.
Ще трябва да намери и мнооого пари за операция в чужбина когато се налага такава, и за която той до последния ден ме мота с декларацията разрещаваща ми да пътувам с детето извън страната, но която аз веднага ще му дам- за да се убеди лично какъв е „кеф”, защото аз съм минала през „удоволствието” на 11 операции, 10 от които в България ,при две от които синът ни за малко не ни напусна.
Ще има възможност да изпита „удоволствието” на многото безсънни нощи, в които синът ни вдига температура, която няма сваляне(защото не е от настинка или грип, а просто от диагнозата му) и ще се моли на бога и дявола да не получи някой гърч, който да свари мозъка му, унищожавайки всичките му досегашни усилия.

Въпреки всички тези „екстри” в отглеждането на сина  ни, той  е невероятно хлапе, мил, добричък, любвеобвилен, забавен- дете мечта, стига да можеш да видиш всичко това, а не просто да го зачеркнеш като поредния безнадежден случай част от статистиката.
Единственото, което мога да кажа за сина ни е благодаря, че го имам и  се надявам, че щастието от контакта ни ще продължи още дълги години.

И бившия е родител на сина ни точно толкова колкото и аз, но той гледа и не желае да види какво съкровище е сина ни, не желае да се докосне до това съкровище и както казват хората- насила можеш само да вземеш от човек, но не и да му дадеш.

Ми, ако ще- той губи.