Кога децата ни ще са деца, ако не сега?

Провери как стоят нещата в училище.Да не би някой съученик или от по-големите деца да го тормозят и заплашват с нещо.Говори с класната.
Много често децата в тази възраст имат проблеми в училище в общуването помежду си.

Или проблеми вкъщи.

Ако има проблеми вкъщи майката би трябвало да знае за тях и да търси решение.

Тя може и да знае за тях, но дали ги вижда в конкретния случай?

Kak хем ще знам за тях, хем няма да ги виждам?Нещо не те разбрах.

Да не осъзнаваш влиянието им върху детето.
Нищо конкретно не искам да кажа, размишлявам си само за спорта. И без това инфото е съвсем оскъдно.

Rumito,ако искаш помощ тук,ще трябва да дадеш малко повече информация за проблема с детето ти.

За случките, които описах в първия си пост, се сетих вечерта в която пуснах темата.И си мислех: добре де, аз нали затова постъпвах така.За да се научи да вярва в себе си.Да знае, че може да направи каквото си поиска, стига да повярва в себе си.Да има колкото е възможно по-безгрижно детство.Да расте усмихнат, знаейки че е обичан.И т.н.
Повечето проблеми започнаха когато тръгна на училище.Децата му се подиграват, защото е пълничък.От там му спадна самочувствието.
Мисли си, че класната не е доволна от него, защото все му казва че може по-добре.Постоянно го кара да полага повече услия.Обяснявам му, че това е така, защото иска да го направи по-добър, по-амбициозен, по-упорит и т.н.Но той го приема като провал.
Ревнува от брат си, колкото и да се стремя да обръщам внимание и на двамата.
Явно му се натрупа малко повече напоследък.
Нощта преди да пусна темата не можа да заспи до 5ч сутринта.Дете на 9г страдащо от безсъние.Това беше капака на всичко.
Вярно, че си е до характер, обаче си мисля за какво са първите 7 години в такъв случай.И ако аз съм сбъркала някъде в отношението си към него, как да поправя грешката си?

Съчувствам ти искрено,защото детето ти да страда е ужасно!
Какво бих направила аз?
Щях да отделям много повече време за него,време само двамата-разговори,разходки.
Покани вкъщи тези съученици,които му се подиграват,за да разберат че детето ти е добър приятел и не заслужава подигравки.
Говори с класната и сподели с нея тези неща,които те притесняват.Нека и тя да го поощри и да го похвали пред класа,за да разбере детето,че тя е доволна от него.
Покажи му ,че обичаш еднакво много и него ,и братчето му.
Разбери какво мисли и какво точно го тревожи,за какво мечтае.
Успех!

Но най-напред потърси помощ при специалист. Най-малкото, за да ти отговори на въпроса дали ти грешиш някъде или не.
Ситуацията не ми се струва безобидна, вземи мерки навреме.

ПП Баща му къде е в цялата схема?

Събрало се е наведнъж на детето.
Не се притеснявай,не се обвинявай а действай.
В горният пост има хубави съвети.
Аз бих говорила първо с класната.
И бих записала детето на спорт,какъвто то
си избере.Синът ми посещава карате,и
там учителите ги учат не само как да се бият а
как да постъпват в различни ситуации.Кога трябва да
отстъпиш,кога да се докажеш кога да се защитиш.
За ревността няма рецепта според мен,
ти си майката ,ти познаваш децата си.
Вярвам че ще избереш верният начин

Докато те четях ми хрумнаха няколко идеи:
- Имате ли приятелска среда, компания и т.н., където момчето ти се чувства добре и сигурно, никой не му се подиграва и чувства само приятни емоции? Ако да, осигури му повече време в тази среда, и наблягай на това, че училището си е училище и там има всякакви деца, които човек не може да избира и да е добре приет от всички, но ето - приятелите са тези, които са истински важни, и чието отношение е по-ценно.
- Стимулирате ли по някакъв начин странични интереси, извън училището? Има ли някакви занимания, където да се чувства в свои води, в среда, където се ценят други качества?

Училището и времето, което децата прекарват там, е много важно, но определено не бива само то да е определящо. Колкото и да подбира човек училището, няма как детето ни да попадне в клас, където стиковката между децата да е на 100%. Поне според мен, ако адаптацията на детето в училище не е на желаното от нас ниво, би трябвало да се предприемат две стъпки:
1-во - да се говори и работи по въпроса заедно с учителката/учителките;
2-ро - да се намери контрапункт на училището извън него (това, което написах в началото на поста си).
И докато първото не винаги зависи от нас, а и от хората срещу нас, то второто е изцяло в наш контрол.

Все пак ти познаваш детето си най-добре, и знаеш какво ще сработи при него.

При всички случаи обаче начина да му помогнеш е да разбереш НЕГО, а не да правиш разбор на своето поведение и да търсиш свои грешки в миналото. Постъпвала си така, както си преценявала, че е редно. Задълбаването в посока "Къде сбърках?" няма да помогне. Нито теб, нито никому.

Успех!

Понеже съм била в подобна ситуация- най-най-най-важното е да се отърсиш от чувството за вина.
После да приемеш, че животът не е справедлив, поне не според нашите представи.Може много да си се старала, но детето на съседа,дето му опъва всеки ден ухото, да е в пъти по-щастливо.

После- разговор с класната, но без кавга- само фактите и любезна молба да е по-мека с детето и да го хвали повече.

Накрая- разговор с психолог, но много внимателно подбран, защото некадърния такъв е много по-лош вариянт от никакъв.

Мама терапията е вършила чудеса при нас, стига да си постоянна и да вярваш искрено в резултата. Карате, айкидо и други източни бойни изкуства са страхотен начин за повишаване на самочувствието.

Късмет!

Съпруга ми е разкошен човек и аз го обожавам, но връзката му с детето е отдавна прекъсната.Просто прекалено много работи, пътува и няма време или сили да са заедно.След няколко дни го чакам да си дойде от чужбина и ще поговоря с него.
Приятелска среда има, но и там контактите са ограничени.Веднъж на седмица-две.Иначе си има много добро приятелче от класа, с което се разбират прекрасно
От класната помощ не чакам, защото след последния ни разговор още същия ден пред целия клас е изтърсила доста неуместен коментар относно разговора ни.Така се създават допълнително негативни емоции за детето и реших повече да не обсъждам с нея каквото и да било.
Спортувал е какво ли не: футбол, плуване, танци(най-различни).Бързо му омръзва и се отказва, колкото и да се стремя да го подкрепям.Психоложката точно на тази тема ми каза, че в началото влага доста голяма енергия и скоро или се изморява или просто му става скучно.Лятото ходеше на английски, но и там положението беше същото.
Карате ще опитам в най-скоро време.Да видим какво ще излезе.
Благодаря за съветите!Малко ми олекна и се чувствам по-уверена, че ще намеря правилния подход.

И защо тогава реши, че вината е само твоя?
На тази възраст детето има голяма нужда от баща си. Да не кажа и по-голяма, отколкото с теб. Наистина ще трябва да си поговорите двамата. Едно е зает баща, друго е прекъсната връзка с детето му...