Домашно насилие - Тема №2

Здравейте! Може ли някой който е запознат с делата по Закона за Домашното Насилие да ми отговори!    Ситуацията е следната,предложено ми е споразумение от съпруга ми,да прекратим делото за дом. насилие,като той е съгласен да останем в съвместното ни жилище с детето  до навършването на 18г.възраст и да се разберем да вижда детето.Може ли да се оформи пред нотариус и какви ще бъдат последиците за мен?Бяха ми споменали че ако се откажа от делото ще заплащам някакви такси,а и аз не искам да се отказвам а да твърдя че сме стигнали до споразумение един вид,без да отменям исканията си.Също така може ли това споразумение да съдържа и сумата на издръжката или трябва да мине през съда и да има съдебно решение.Това че подписваме някакво споразумение,изготвено съответно от адвокат, и го заверяваме пред нотариус каква сила има ако един ден той се откаже от решението си?Благодаря!Ако въпросът ми не е за тук ,моля да бъде преместен!

аз водя такова дело с- у съпруга си, а отделно и за развод. Най- добре е да слушаш адвоката си- не неговия, а твоя, за да не сбъркаш. Ако нямаш такъв си намери за една консултация- не е толкова скъпо. Иначе воденето на такова дело започва от 250 лв доколкото разбрах.
Така като слушам добре сте се споразумяли, но все- пак си намери адв. да ти прегледа нещата документарно. Не разчитай само на неговия, да не те изпързалят . Поне аз така мисля, защото от това ми зависи бъдещето.

Здравейте.
Накратко, искам да подам жалба за психически тормоз по телефона, извършван от съпруга ми върху мен, с който живеем разделени. Доколкото разбрах от адвокатката в Центъра за джендър изследвания, това де факто мога да докажа от тормоза, който се извършва върху мен, защото ще се види от разпечатките по колко пъти на ден ме е търсил. Иначе върху мен от години се извършват всички видове тормоз, описани в Закона за домашно насилие, но за съжаление всичко е при 'закрита врата' и трудно се доказва. Последният път, когато ме заплашва с нож, би главата в прозореца и ме удари с юмрук в носа, ходих в Пирогов, но оттам след като ме снимаха и ми направиха преглед, казаха да не им губя времето и не ми издадоха медицинско, защщото намам видими наранявания. Беше унизително и детето, което по време на инцидента беше изпратено в коридора 'да не слуша', беше с мен в болницата.
Според адвокатката в центъра по Закона за защита от домашно насилие, мога да заведа дело само за конкретен акт на насилие, като приложа медицинско и/или имам свидетел. Иначе е малко вероятно да спечеля. Свидетел разбира се няма.
За целия период на насилие върху мен от 15 години според нея мога да заведа само дело от общ характер. Развод ми се отказва формално заради общинското жилище, дадено ни като семейство, в което той живее. Той иска да го купи и "да остане на детето един ден", а право да го купи ще получим през м. септември 2012 г. Тази година пуснах молба за развод,  но бях изнудвана в продължение на 3 месеца по всички възможни начини и накрая я оттеглих. Единственото, което искам е да ме остави на мира, а това просто не се случва. Нямам нищо против да изчакам да се вземе жилището, но само при условие, че бракът е фиктивен и контактуваме само във връзка с детето. Това беше и моето условие да оттегля молбата за развод. Това условие не се изпълнява. Обидите, заплахите, изнудването по всички параграфи и сексуланите мераци, изразявани по телефона, в sms-и и като се видим не спират. Законът дотолкова, доколкото съм запозната не ми дава много механизми за защита, но аз съм решена да се възползвам от всички, от които имам право.
Въпросът ми е следният: Дали трябва да отпратя жалбата към съответното РПУ или направо към прокуратурата? Какъв трябва да е текста и дали да включа в него всички форми на насилие, извършвани върху мен или да се придържам само към телефонен тормоз? Да приложа ли телефонни разпечатки или не е нужно? И последно необходимо ли е в жалбата да се съдържат данни като ЕГН и адрес на мен и мъжа ми?
Благодаря предварително.

DanyYo , ще се опитам да ти помогна, въпреки че аз не се занимавам с гражданско право. Първо, според мен трябва да подадеш отново молба за развод. При твоята ситуация това е най-доброто решение. Не трябва да се поддаваш на разни ми ти там принуди и прочее влияния. Ако съпругът ти предприеме някакво противоправно поведение към теб - сезираш съответните органи. Колкото до останалото, наистина начина е по реда на ЗЗСН. Жалба до прокуратурата или МВР не би ти помогнала дотолкова, доколкото същата ще бъде прекратена и то с основание, тъй като си има ред в гражданското законодателство и това поведение не съставлява престъпление. Най-добре,обаче, при всички положения е да се консултираш с адвокат. Той ще ти каже кое е най-доброто. Ако имаш въпроси - питай, ще се опитам да ти помогна, доколкото мога. И горе главата, не позволявай на някой си да те тормози 

Благодаря, Mi_q   
Молба за развод ще пусна задължително, но за тази цел трябва да се подплатя предварително, защото господинът няма да се даде лесно. Отделно въпреки, че досега съм се съветвала с повече от 5 адвоката, все още не съм намерила подходящия за моя случай специалист, който има достатъчно познания и опит, за да ми помогне.

Мислех да пиша с др.ник... срам ме е:(Нямам на кого да кажа,или по-точно имам си майка и баща но не смея да споделя с тях,не мисля че им се занимава с мен...и така моята история....На 24 години съм,бременна в 4 месец,с разбито от мъка сърце...не знам дали ще ме разберете ... но усещам някаква адска мъка...С бащата на моето дете се запознах преди 3 год.,бяхме за малко заедно,разделихме се по моя инициатива и така няколко пъти през тези 3 години...Този път забременях,заживяхме заедно...и се започна...удря ме...ето преди малко пак...и то заради кучето ми,понеже не искам да го махна...представете си:(Обидите от рода на боклук и къде по-цветущи,не ми се обяснява са ежедневие.Постоянно постоянно е това,започвам да се мразя вече Не мога да опиша за какво става дума... и все мисля че аз съм причината,аз и предишните ми постъпки.Как да обясня,че преди ми е било някаква детска игра и  че горчиво  съжалявам за това че съм го ранила.Хора боли ме ... не от ударите,а от това,че нося неговото дете в мен,а той посяга.Безсилна съм..още се надявам да се промени...да осъзнае...не знам дали ще стане:(Не знам докога ще се разминавам само с юмруците по главата...и синините по ръцете.А това дете,което расте в мен ...?Не искам да го махам то ми е сърчицето...Плача ....много много плача постоянно ...от къде толкова сълзи не знам ...Излях си мъката ,малко да олекне товара,че всеки ден е болка и сълза.Нямам на кого да кажа и дума от случващото се:(и не знам изобщо трябва ли защото аз все още чакам да се промени....

iv_marinova Мисля, че трябва да споделиш това което се случва с някой близък, брат , баща , приятел. Още повече, че си бременна и ще ти става все по- трудно. Ако нямаш подкрепа на човека до теб, камо ли пък да те бие! Просто дотам! Колкото по- рано- толкова по- добре!
Не си виновна ти- избий си го от главата- тая порода"побойници"- те просто са лоши хора , нямат задръжки, не знаят кое е добро и лошо, за да се въздържат и смятат че винаги са прави и трябва да ги "слушаш". Мисли за детето, докато са малки- не разбират- по- късно раздялата е по- трудна.

Мила iv marinova,прегръщам те силно! Не си мисли че ти си виновна,просто в този момент ти си по-уязвима заради детенцето което носиш. В никакъв случай не трябва теб да те е срам-той е този който трябва да се срамува,че посяга на бременната си жена!В момента ти вече не мислиш само за себе си,а и за него.Но те моля,недей да търпиш това!Мисли че когато бебо се роди това насилие,в семейството ще му се отразява зле психически.Моите мъки почнаха точно по това време,и аз тогава си мислих че съм виновна,че той ще се промени,просто не исках да осъзная реалността.Но с времето ставаше още по-лошо-точно когато се успокоявах и мислех че това няма да се повтори ,всичко започваше с още по-голяма сила.
Сега е времето през което мъжът до теб трябва да те подкрепя и уважава повече от всеки друг път,а не да те тормози.За съжаление аз го осъзнах мнооого след това,но факта че пишеш тук означава че знаеш че това което се случва с теб не е нещо нормално.Аз осъзнах късно,че това е физическо и психическо насилие,но ти можеш да си спестиш много болка и унижения за това време.
Говори с родителите си,с приятели,поискай подкрепа,защото ако сега не се откъснеш от всичко това,след време ще ти е още по-трудно.Аз за тези 5 години бях започнала психологически да се сривам.Най-много ме объркваше това,че след побоищата и ругатните той се разкайваше и ставаше друг човек.Постоянно се опитваше да изкара мен виновна за случилото се,но благодарение на силния ми характер почнах да го превъзмогвам.И това ще е дълъг период,но всеки заслужава любов и уважение в къщи.Животът навън е достатъчно суров!
 И помни-позволиш ли му да се държи сега така с теб,от тук нататък  ще знае че може да прави каквото си иска,защото ще му се размине пак.Не губи вяра в себе си!Бъди силна заради детето което носиш!

iv_marinova докога мислиш да го търпиш този побойник да те удря.Ако съм на твое място и ден няма да търпя а ще се изнеса на секундата.Мисли за себе си и детето и не позволявай да те удрят а ти да го мислиш за нормално.

iv_marinova, прочети тези две статии, много добре е описано всичко, което преживяваш:

Защо не бива да се премълчава домашното насилие?
http://nasilie.eu/?p=237
МОРАЛНОТО НАСИЛИЕ Е НЕ ПО-МАЛКО ОПАСНО ОТ ФИЗИЧЕСКОТО
http://nasilie.eu/?p=3262

Кураж! Дръж на себе си и полагащотото ти се уважение от отсрещната страна!

http://vbox7.com/play:fac048f7
 Прегръщам ви и ви съчувствам на всички.  Жестоко е, знам, че не ви е лесно.
 

Няма от какво да те срам. Напротив него трябва да го е срам и той трябва да поеме своята отговорност затова, което се случва и затова че не може да контролира гнева си особено в този момент, но най-вероятно това няма да се случи. Нормално е нещата и хората около нас, особено тези с които живеем, да ни дразнят от време на време. Ненормално е да позволяваме гневът да излиза от контрол.
По време на бременост жената става по-емоционална и лесно ранима. Нивата на дадени хормони се повишават, което се отразява на емоционалнот състояние. Аз се чувствах като слон балон, грозна и изключително тъпа. Фактът, че мъжът ми го повтаряще нон-стоп затвърди това мое мнение. А наскоро като ми каза, че по време на бремеността той ме подкрепял най-много даже се насилвал да прави секс с мен въпреки че съм изглеждала като разплута жаба направо ме разсмя с глас Освен 'комплиметите' по време на бремеността ме е удрял предимно в главата, а веднъж в осмия месец и в корема. Карали сме се почти постоянно.
iv marinova не се поддавай на неговите провокации. Те целят да се чувстваш точно както се чувстваш в момента. Един психолог, особено специализиран в работа с малтретирани жени, ще ти го обясни най-добре.
Имай също така пред вид, че твоето емоционално състояние се отразява върху плода. Аз не спрях да плача през цялата бременост и детето ми се скъса да плаче когато се роди, като не спря до 2 години и като казвам не спря, имам пред вид, че се дереше с пълно гърло денонощно. Когато родиш нивото на хормоните ти пак ще се промени. Възможно е да преминеш и през след родилна депресия особено, ако няма кой да ти помага и той продължава да те тормози.  По-малкото сън и умората от 24 часовото обгрижване на детето натоварват изключително много. Кърменето също не е лесна работа. Въобще чака те един труден период, през който психиката ти ще бъде още повече подложена на изпитание.
Колкото повече отлагаш да вземеш мерки и да се махнеш, толкова по-трудно и сложно ще става. Ако можеш махни се сега и направи всичко възможно да изкараш една спокойна бременост. Когато детето се роди намери някой да ти помага, колкото повече, толкова по-добре. И колкото по-рано и по-далеч от теб се махне този човек, толкова по-добре за теб и бебето ще бъде.
Успех и не се притеснявай да говориш за това.

Бягай,много те моля бягай колкото се може по-бързо!Как може да търпите подобно отношение,унижения и да си мислите,че това ще се промени или,че този човек изведнъж ще се обърне на 180 градуса и ще стане любящ????Той сега в този деликатен момент си позволява да те удря,а след това какво....?Толкова ли сте наивни или незнам какви,за мен сте и безотговорни защото навсякъде се пише,че малкото същество усеща всичко още от утробата на майката и тези нерви и стрес се отразяват на развитието му.След като искаш детенцето си и искаш да имаш едно нормално и здраво дете,какво правиш с този мъж?Той ли ще ги осигури???Надявай се.Какво им има на родителите ти?Не вярвам да не се интересуват от внучето си и да не те подкрепят,пак по-добре при тях,да има кой да ти помага и да работиш от колкото цял живот тормоз и зависимост от този мъж!А относно ударите по главата,те са най-опасни,не ги омаловажавай и се измъкни.Пази си детето!

Ти била ли си в подобна връзка?

iv marinova 
Мила, не стои повече там, момичетата са ти казали всичко необходимо 
С времето този мъж няма да се промени. Ще става все по брутален, така че вземи си, каквото имаш и отиди при родителите ти. Няма да те изоставят и ще те подкрепят. Детенцето няма нужда от такъв баща. По добре сега се раздели, отколкото като родиш...тогава ще имаш още повече проблеми.